Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 04.11.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева
и в присъствието на прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия
Христова к.а.н.д. № 122/2022г. по описа на Административен съд Ловеч, за да се
произнесе съобрази:
Производството е по реда на
глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение № 87 от 19.08.2022г.,
постановено по АНД № 169/2022г., Районен съд Троян, трети състав е отменил като
незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) № Л-10-ДНСК-39 от 28.03.2022г.
на Заместник началник на ДНСК гр. София, с което на „А1 България“ ЕАД с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ №1, представлявано
от А.В.Д. и М.М., е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 10 000 лева на основание чл.237, ал.1, т.1 във вр. с чл.239,
ал.1, т.2 и чл.222, ал.1, т.15 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) за
нарушение по чл.148, ал.1 и чл.137, ал.3 от ЗУТ.
Решението е обжалвано в
законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – Началника на ДНСК София, страна по АНД № 169/2022 г. по описа на Троянски РС.
В касационната жалба се твърди,
че оспореното решение е неправилно поради съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Твърди се, че напълно са спазени императивните
изисквания на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото в съставения
АУАН и в издаденото НП изрично е посочено, че нарушението е извършено на
05.01.2022г. Твърди се още, че старши юрисконсулт М.И. Г. е упълномощена да
представлява дружеството пред всички държавни органи с правото да извършва
всякакви действия, които са необходими с оглед защитата на законните права и
интереси на дружеството, поради което е имала представителна власт. Иска се
отмяна на съдебното решение и потвърждаване на НП.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, се представлява от упълномощен юрисконсулт, който
поддържа касационната жалба и представя писмена защита.
Ответникът, редовно
призован, в съдебно заседание се представлява от упълномощен юрисконсулт, който
ангажира становище за неоснователност и недоказаност на жалбата и за правилност
на оспореното решение. Претендира направените по делото разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Административен съд Ловеч, втори
касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното
решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено
следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63в от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по
принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци
на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът
намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:
Въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд приел за
установено, че на 20.01.2022г. е бил съставен АУАН с бл.№ Л-10
от Т.С.Н., старши инспектор в РДНСК Ловеч срещу „А1 България“ ЕАД с ЕИК ********* и седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ №1, представлявано от А.В.Д. и М.М., за това, че в качеството си на възложител на строеж „Фотоволтаична
инсталация /соларни панели/ към приемо-предавателна станция /ППС/ „GSM/VMTS Базова станция: „Острец” LOV 01084000”, находящ
се в урегулиран поземлен имот І-175.11, съответстващ на поземлен имот с
идентификатор 52218.175 по КККР на гр. Априлци, Ловешка област, кв. „Видима”,
местността „Адамовото”, съгласно предвижданията на действащия подробен устройствен
план, е установено нарушение – строеж, извършен без одобрен инвестиционен
проект и без разрешение за строеж. Актосъставителят приел, че е налице нарушение
по чл.148, ал.1 и чл.137, ал.3 от ЗУТ, тъй като извършеното строителство
представлява незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Актът бил
съставен на 20.01.2022г. в отсъствие на представител на жалбоподателя. Екземпляр
от него бил връчен на юрисконсулт М.И. Г. на 28.01.2022г. В законоустановения
срок не постъпили възражения по акта и въз основа на него било издадено обжалваното
наказателно постановление.
При така установеното от
фактическа страна, районният съд приел, че при съставянето на АУАН и издаването
на НП са допуснати съществени нарушения на императивни разпоредби от ЗАНН,
които са ограничили правото на защита на наказаното лице. Съдът
изложил, че съгласно разпоредбите на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН два
от задължителните реквизити, които следва да съдържат акта и НП са датата и
мястото, където е извършено нарушението. Първоинстанционният съд констатирал,
че неправилно в АУАН и в НП е посочена дата на извършване на нарушението,
еднаква с тази на откриването му, като от доказателствата по делото безспорно е
установено, че датата 05.01.2022г. е на откриването, а не на извършване на
нарушението. Приел, че в издаденото НП изобщо не е визирана конкретна дата на
извършване на нарушението, с което е допуснато съществено нарушение на
процедурните правила. Решаващият състав установил, че лицето, на което е връчен
АУАН, не е разполагало с представителна власт пред ДНСК да получава и подписва
каквито и да е актове срещу дружеството жалбоподател, като по този начин АУАН
не е надлежно връчен, което е абсолютно процесуално нарушение, също довело до
нарушаване правото на защита на наказаното лице. С горните мотиви РС отменил оспореното пред
него НП.
Касационният състав намира
първоинстанционното решение за постановено при напълно изяснена фактическа
обстановка. Относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени
средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са
направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.
Настоящият съдебен състав
напълно споделя извода на въззивната инстанция за допуснато в хода на административнонаказателното
производство пред АНО съществено процесуално нарушение. В НП не е посочена дата
на извършване на нарушението. Безспорно изискването по чл.57, ал.1, т.5,
предл.2 от ЗАНН към съдържанието на НП е императивно. При липса на посочена дата
на извършване на нарушението, касационната инстанция счита, че издаденото НП
страда от съществен порок – липса на елемент от императивно посоченото
съдържание. Посочването на датата на извършване на административното нарушение
е особено важно с оглед преценка за спазване на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН в рамките на административната фаза на производството. Датата на
извършване на нарушението е от съществено значение и за преценка за допустимост
на административнонаказателното производство. В тази връзка следва да се има
предвид, че нормата на чл.239, ал.2 от ЗУТ въвежда два начални момента, от
които следва да се изчислява едногодишният срок по чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН –
от деня на издаване на разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в
експлоатация, или от деня на извършване на нарушението – когато не се изискват
посочените документи. В случая се касае за незаконен строеж, за който с оглед
липсата на строителни книжа, относно санкционираното деяние едногодишният срок
по чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН следва да се изчислява от деня на извършването
му. Поради изложеното правилно в оспореното решение е прието, че в издаденото
НП изобщо не е визирана конкретна дата на извършване на нарушението и това е
съществено нарушение на административнонаказателната процедура.
Правилни са изводите на
съда и за наличие на процесуални нарушения при връчването на акта. Съставеният
АУАН е връчен в нарушение на правилата на чл.43 от ЗАНН. Логическото тълкуване
на чл.43, ал.1 и 2 от ЗАНН водят до категоричния извод, че актовете за
нарушения следва да се връчват лично на наказаното лице, на неговия законен
представител или на изрично упълномощено
за това лице. За да бъде АУАН законно предявен по смисъла на чл.43, ал.1 от ЗАНН, същият следва да се връчи на законния представител на дружеството или
изрично упълномощено от него лице. В случая районният съд правилно е посочил,
че това изискване е нарушено, тъй като АУАН е връчен на лице без нужната
представителна власт за посоченото процесуално действие. Представеното пред
районния съд пълномощно с нотариална заверка от 30.05.2018г. дава на
пълномощника общи представителни права, като в обема на представителната власт
на пълномощника не е включено изрично правото по чл.43, ал.1 от ЗАНН.
В разглеждания случай в представителната
власт на упълномощения юрисконсулт не е изрично включено пълномощието да
получава съставени срещу търговското дружество АУАН (пълномощно на стр.76 от
делото на РС). Нарушаването на реда за връчване на АУАН, регламентиран в чл.43
от ЗАНН, несъмнено ограничава възможността за реализиране защитата на
санкционираното лице, както с оглед произтичащите от връчването на акта права и
задължения (чл.44 от ЗАНН), свързани именно с правото на защита, така и с оглед
функциите на АУАН в административнонаказателното производство – значението му
на правен акт, с който се повдига и предявява обвинение в извършване на
административно нарушение. Ненадлежното му връчване съществено е опорочило
административнонаказателното производство. При това положение не е следвало издаване
на наказателно постановление, а издаденото такова е незаконосъобразно. Така
констатираното нарушение е съществено и самостоятелно основание за отмяна на
санкционния акт, както правилно е приел и районния съд.
По изложените съображения
настоящият състав намира за неоснователни доводите, изложени в касационната
жалба, а решението на Троянски районен съд като валидно, допустимо и правилно,
следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи
касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.
При този изход на спора
съдът намира за основателно искането на ответника за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение на основание действащата редакция на чл.63д от ЗАНН, във вр. с чл.37 от
Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ. Размерът му с оглед правната и фактическа сложност на делото, проведено
е едно съдебно заседание, в което е присъствал упълномощен юрисконсулт, който е
ангажирал становище по същество на правния спор, касационната инстанция
определя на 80 лв.
Водим от горното и на основание
чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Ловешки
административен съд, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 87 от 19.08.2022г., постановено по АНД № 169/2022г.
по описа на Троянски районен съд.
ОСЪЖДА ДНСК София да заплати на „А1 България” ЕАД с ЕИК ********* и седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш” №1, представлявано от А.В.Д. и М.М.,
сумата от 80.00 (осемдесет) лева разноски за юрисконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.