Р Е Ш Е Н И Е
№ VIII-1465 11.07.2014г. гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ОСМИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на десети юни две хиляди и четиринадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валентина
Кърпичева-Цинцарска
секретар С.Д.
като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска
гр. дело № 692 по описа на БРС за 2012г.
Производството е образувано по повод исковата молба на Д.Д.Д., ЕГН **********,*** Йосиф 20 срещу С.И.Б., ЕГН **********, с адрес:*** и С.И.Е., ЕГН **********, с адрес:***. Р. С 12. Ищцата се легитимира като ползвател на земеделска земя- имоти с пл. № 121 с 122 по кадастралния план, находяща се в м. „Митков мост”, в землището а гр. Ч, по силата на удостоверение № 421 от 02.12.1983г на Общински народен съвет-Созопол. Твърди се, че имотите на ищцата попадат в имот № 134 по плана на новообразуваните имоти м. „Митков мост”, в землището а гр. Ч, като ответниците завяват, че са собственици на този новообразуван имот, който им е възстановен по реда на земеделска реституция, в качеството им на наследници на С.Е. Лефтеров. Ответниците се легитимират като собственици с решение 898 от 10.07.2002г. на Поземлена комисия-гр. Созопол, с което им е възстановена собствеността по отношение на нива от 1,955 декара, в м. Мокро скала, трета категория, представляваща имот номер 1296 по картата на землището и с решение 2749 от 25.05.2004г. на Поземлена комисия-гр. Созопол, с което им е възстановена собствеността по отношение на нива от 2,650 декара, в м. Мокро скала. С оглед на което и на основание чл.124 от ГПК се иска да се приеме за установено, че ответниците не са собственици на имот № 134 по плана на новообразуваните имоти м. „Митков мост”, в землището а гр. Ч. Ищецът твърди, че не са били налице предпоставките за осъществена в полза на ответниците реституция, тъй като няма доказателства, техния наследодател да е бил собственик на имотите. На следващо място се счита, че издадените решения от органа по земеделска реституция са нищожни или незаконосъобразни, тъй като не носят подписи на издалите ги лица и съответно не легитимират ответниците като собственици.
С оглед така изложените аргументи се иска уважаване на предявения иск, присъждане на направените съдебно-деловодни разноски, като се ангажират доказателства.
Ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, кат отрича правния интерес на ищцата от
водене на настоящото дело, като се твърди, че същата няма качеството на
ползвател по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В тази връзка се оспорва като
неистинско удостоверението на ищцата, с което тя се легитимира като ползвател.
На следващо място се оспорва правния интерес от предявения иск, поради факта,
че дори и ищцата да е ползвател на имота, няма правна възможност да придобие собственост по отношение на имота,
тъй като в сроковете по параграф 4 а от ПЗР на ЗСПЗЗ, не са предприети действия
за придобиване на собственост по отношение на ползвателския имот, след като са
считали, че отговарят на изискванията на закона за това. По същество
ответниците оспорват предявения иск и желаят неговото отхвърляне, като считат,
че представените решение на ПК-гр. Созопол ги легитимират като собственици по
отношение на реституираните имоти. Ответниците се позовават на Тълкувателно решение № 9 от 2012 г. на ВКС по
т. гр. д. № 9/2012 г., ОСГК, като казват, че ищцата не може да излага аргументи
по отношение на осъществената реституция в посока на това, че отнетия имот не е
бил собственост на наследодателя им, а може единствено да твърди, че
реституцията е била невъзможна заради, тъй като имотът е бил изкупен при
условията на параграф 4 а или 4 б ПЗР на ЗСПЗЗ в законните
срокове.
С оглед така
изложеното, ответникът желае прекратяване на делото по изложените съображение
за недопустимост на производството или при неуважаване на това искане, отхвърляне
на предявения иск като неоснователен. Ангажират се доказателства.
След запознаване със становището на страните по делото, като разгледа събрания по делото доказателствен материал и съобрази приложимите нормативни разпоредби, съдът намира за установено следното:
Предявената отрицателна установителна претенция за собственост е с правно основание чл. 124 от ГПК, като съдът намира същата за допустима. С оглед постановеното от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГК, съдът намира, че ищцата обосновава правния си интерес от водене на отрицателния установителен иск, че ответниците не са собственици, с факта, че се легитимира като ползвател на имоти с пл. № 121 с 122 по кадастралния план, находяща се в м. „Митков мост”, в землището а гр. Ч. По делото, на лист 10, е представено удостоверение № 421 от 02.12.1983г на Общински народен съвет-Созопол, с което се удостоверява, че по силата на Постановление на Министерски съвет номер 11 от 02.03.1982г. на същата е предоставено право на използване на земя в м. Митков мост, в землището на с. Ч с площ от 0,687 декара. С оглед констатираното от заключението на вещото лице по извършената съдебно-техническа експертиза, че бившите ползвателски имоти във въпросната местност, сред които са и имоти с пл. № 121 с 122 по кадастралния план, са част с новообразувания имот 134 по картата на възстановената собственост, за който имот ответниците твърдят, че са собственици в резултат на земеделска реституция, то безспорно страните имат спорни права, касаещи въпросните имоти. Следва да се отбележи, че ответникът е твърдял в отговора на исковата молба, че удостоверение № 421 от 02.12.1983г на Общински народен съвет-Созопол, с което са признати ползвателските права на ищцата, е неистински документ-неверен и неавтентичен. Въпросният документ има характер на официален удостоверителен документ и се ползва с материална обвързваща сила, удостоверяваща факта, че по отношение на това лице е прието решение от компетентния орган за предоставяне на земя по посоченото постановление на МС. С оглед на което в тежест на оспорващото го лице е, да ангажира доказателства, които да установят твърдяната неистинност на същия. По делото няма ангажирани доказателства в тази насока, поради което и съдът намира, че ищцата доказа правния си интерес от водене на делото срещу ответниците с оглед нейното твърдение, че има предоставено право на ползване по отношение на посочените имоти. Освен това съдът намира, че правния интерес на ищцата от водене на делото се установява и от неспорния факта по делото, че същата и към настоящи момент владее и ползва същия. Пак от цитираното тълкувателно решение на ВКС може да се направи извод, че същата има интерес от защита на такова фактическо положение срещу лицата, които и пречат да продължи да го осъществява, след като твърди, че последните нямат права.
По основателността на предявения иск съдът намира следното:
Съдът намира на първо място за безспорно установено по делото, че е налице идентичност между местонахождението на ползвателските имоти пл. № 121 с 122, предоставени за ползване на ищцата от Община Созопол в местността „Митков мост”, идентична с м. „Мокро скала” и новообразувания по картата на възстановената собственост имот номер 134. Видно от заключението на вещото лице Б. и изготвената от него експертиза ползвателските имоти попадат изцяло в имот номер 134. Съдът констатира, че ползвателските имоти не са описани с граници в удостоверенията, които са издадени на ползвателите. Видно от заключението на вещото лице, по изработения план от 1938г. от инж. Йонов, този план не обхваща територията на предоставените за ползване земи около бреговата ивица. Установява се, че ползвателските имоти, са отбелязани по изработения кадастрален план, съгласно който и вещото лице Б. ги е отбелязал с черни линии в изготвената към заключението скица. Вещото лице е отговаряло на въпроси в съдебно заседание, от които става ясно, че кадастралния план е изготвен след издаването на удостоверенията на ползвателите. С оглед на което и вещото лице е заявило, че не става ясно, как ползвателските имоти са нанесени в кадастралния план, след като нямат описание на границите. Въпреки тези констатации, съдът намира, че ако имаше спор за местонахождението на имотите, предоставени за ползване, самата община, не би ги обозначила като такива в кадастралния план и не би ги означавала в издаваните от нея скици като вид територия-зона по параграф 4 от ЗСПЗЗ. На лист 50 от делото е налична неоспорена скица на новообразувания имот 134, в която е записано, че същият има характер на земеделска земя по параграф 4 от ЗСПЗЗ, а именно земя, която е била предоставяна за ползване на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. След като ползвателските имоти, за които ищцата се легитимира като ползвател по силата на Постановление на Министерски съвет номер 11 от 02.03.1982г., са отбелязани в тази зона и попадат в новообразувания по картата на възстановената собственост имот номер 134, то безспорно същите са част от него.
Предвид установеността на факта, че ползвателските имоти на ищцата попадат в границите на новообразувания имот 134, за който имот ответниците твърдят, че са собственици, то в тежест на последните беше да докажат, че са собственици. В тази връзка съдът не споделя изложеното от ответника, че в настоящия казус е приложимо Тълкувателно решение № 9 от 2012 г. на ВКС по т. гр. д. № 9/2012 г., ОСГК, което предвижда, че легитимиращият се собственик на земеделска земя в резултат на осъществена земеделска реституция /без да има съдебен контрол на административното производство/, не е нужно да доказва, че са били налице всички предпоставки за възстановяването на земите по този ред, когато му се оспорват права от страна на ползвател по смисъла на параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Въпросното тълкувателното решение касае хипотеза на предявен иск от ищец-легитимиращ се като собственик по земеделска реституция срещу ответник, който е ползвател. В тази хипотеза действително се предвижда, че ползвателят не може да излага аргументи по отношение на осъществената реституция в посока на това, че отнетия имот не е бил собственост на наследодателя им, а може единствено да твърди, че реституцията е била невъзможна, тъй като имотът е бил изкупен при условията на параграф 4 а или 4 б ПЗР на ЗСПЗЗ в законните срокове. По настоящото дело обаче е предявен отрицателен установителен иск за собственост, по който винаги ответникът е този, който следва да докаже, че е собственик на спорния имот. Следователно, ако същият се легитимира с издаден акт от органа по земеделска реституция, следва да докаже, че са били налице предпоставките за възстановяване на собствеността му. Аргумент в тази насока съдът намира и в Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГК, в частта му, в която се коментира, че когато ищецът твърди, че определено право не съществува, предмет на спора и на исковия процес е отричаното от него право. При отрицателния установителен иск, за разлика от всички останали искове, основанието на иска /чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/ не е негов индивидуализиращ белег. Щом се твърди, че оспорваното право никога не е възниквало, ищецът не би могъл и да сочи юридически факт, от който такова право се поражда. Правото, предмет на отрицателния установителен иск и специално при иск, с който се отрича правото на собственост или друго вещно право, не се индивидуализира само с вещта, върху която съществува и с лицето, което е негов носител. При отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича правото на ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи. Когато е уважен отрицателен установителен иск за собственост, това претендирано от ответника право е отречено, без оглед на конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови основания. Така цитираното Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГК, в тази му част, е още един аргумент за неприложимост на Тълкувателно решение № 9 от 2012 г. на ВКС по т. гр. д. № 9/2012 г., ОСГК в настоящия казус, тъй като предявявайки отрицателен установителен иск за собственост, ищецът не е необходимо дори да посочва, че се касае за отричане на правото на собственост на ответника в резултат на земеделска реституция. Съответно не е необходимо да излага някакви аргументи, защо не е следвало да има възстановяване, в това число и да прави каквито и да е било възражения по материалната законосъобразност на решението на ОСЗ /ОСЗГ, ПК/, а видно от съдържанието на Тълкувателно решение № 9 от 2012 г. на ВКС по т. гр. д. № 9/2012 г., ОСГК, същото се занимава с такива възражения.
С оглед на факта, че ответниците твърдят, че са собственици на спорните имоти по силата на осъществена в тяхна полза земеделска реституция, то същите следваше да докажат възникване на правото им на собственост на посоченото основание, което същите не успяха да докажат по делото. Видно е, че ответниците се легитимират като собственици по силата на решение 898 от 10.07.2002г. на Поземлена комисия-гр. Созопол, с което им е възстановена собствеността по отношение на нива от 1,955 декара, в м. Мокро скала, трета категория, представляваща имот номер 1296 по картата на землището и с решение 2749 от 25.05.2004г. на Поземлена комисия-гр. Созопол, с което им е възстановена собствеността по отношение на нива от 2,650 декара, в м. Мокро скала.
С оглед изготвената по делото техническа експертиза и допълнително зададените към вещото лице въпроси в съдебно заседание, съдът констатира, че извършената реституция с решение 898 от 10.07.2002г. на Поземлена комисия-гр. Созопол не е свързана със спорните имоти по делото. С това решение, ответниците твърдят, че им е възстановена собствеността в стари реални граници по отношение на имот номер 1296 по картата на землището. Техническата експертиза установява, че така възстановения имот е идентичен със земеделски имот номер 1296 и видно от скиците на лист 99 и лист 16 /скицата към постановеното решение за земеделска реституция/ от делото, този имот е отделен от новообразувания имот номер 134 с път и в него не попадат спорните имоти.
Безспорно ползвателските имоти попадат в новообразувания имот номер 134 по картата на възстановената собственост, като ответниците считат, че е налице възстановяване на собствеността им по силата на решение 2749 от 25.05.2004г. на Поземлена комисия-гр. Созопол и заповед номер Z-1369/02.10.2009г. на кмета на Община Созопол. Съдът констатира, че цитираното решение на органа по земеделска реституция е издадено по реда на чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ, а именно в хипотезата на признаване на правото на собственост при условията на параграф 4 - 4л ЗСПЗЗ. В хипотезата, когато земите за възстановяване попадат при тези условия, е налице двуфазно административно производство за реституция. Първата фаза приключва с постановяване от ОСЗ /ОСЗГ, ПК/ на решение, с което, се признава и възстановява правото на собственост, като имотът не е индивидуализиран. В решението се описват размерът и местността, в която са се намирали земеделските земи. Производството по възстановяване приключва с приключването на втората фаза на същото, която включва на основание параграф 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ заповед на кмета на съответната община, с която вече се индивидуализира възстановения имот, който е новообразуван такъв след проведена процедура по приемане на плана на новообразуваните имоти. Съдът констатира, че ответниците са представили решение на ПК-гр. Созопол и заповед на кмета Община Созопол, каквито са предпоставките за възстановяване на собствеността, но въпросните административни актове не ги легитимират като собственици. В тази връзка съдът намира за основателен изложения от ищцовата страна аргумент, че липсва валидно решение на органа за земеделска реституция, с който да е признато право на възстановяване на собствеността на ответниците, тъй като представеното решение 2749 от 25.05.2004г. на Поземлена комисия-гр. Созопол е неподписано. По делото е изискана цялата преписка по земеделска реституция, касаеща въпросния имот, но в същата липсва подписан оригинал или заверено копие от решение 2749 от 25.05.2004г. на Поземлена комисия-гр. Созопол. По делото е извършена съдебно-графологическа експертиза, като експертът е имал за задача, да изследва автентичността на подписите на това решение. Видно от изслушването му в съдебно заседание, същият не е могъл да изготви възложената му експертиза, тъй като не му е бил представен подписан екземпляр от въпросното решение от страна на постановилия го орган. С оглед на така констатираното съдът намира, че липсва валидно решение на органа за земеделска реституция за възстановяване на нива от 2,650 декара, в м. Мокро скала, въз основа на което решение по-късно е индивидуализиран имота като новообразуван имот номер 134. Следователно е налице изцяло опорочена процедура по възстановяване на имота и ответниците не се легитимират като собственици на посочения имот на посоченото от тях основание. Само за пълнота следва да се отбележи, че в приложената по делото земеделска преписка липсват твърдения и представени писмени доказателства, на какво основание, наследодателят на ответниците е придобил собственост по отношение на въпросния имот.
С оглед становището на съда за основателност на предявения иск и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на направените по делото разноски в размер на 1 290 лева, част от разноските, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, като съдът констатира, че няма представени доказателства за пълния размер на изплатените възнаграждения за вещите лица.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между Д.Д.Д., ЕГН **********,*** Йосиф 20, С.И.Б., ЕГН **********, с адрес:*** и С.И.Е., ЕГН **********, с адрес:***. Р. С 12, че С.И.Б., ЕГН ********** и С.И.Е., ЕГН **********, не са собственици на земеделска земя- имоти с пл. № 121 с 122 по кадастралния план на ползвателите за м. „Митков мост”, в землището на гр. Ч, Община Созопол, които имоти са част от новообразуван поземлен имот номер 134, в землището гр. Ч, Община Созопол, одобрен със заповед номер РД-09-68/07.05.2007г. на областен управител на област Бургас.
ОСЪЖДА С.И.Б., ЕГН **********, с адрес:*** и С.И.Е., ЕГН **********, с адрес:***. Р. С 12 да заплатят на Д.Д.Д., ЕГН **********,*** Йосиф 20, сумата от 1 290 /хиляда двеста и деветдесет/ лева, представляващи направени съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: В. Кърпичева-Цинцарска
Вярно с оригинала!
С. Добрева