РЕШЕНИЕ
№221 /27.03.2023г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и трети февруари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова….…..…………...………………….и в присъствието на прокурор……………………………………………….……………………….като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №1109 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.64, ал.7 от Закона за Министерството на вътрешните работи
(ЗМВР) вр. чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на П.Т.К. ***, с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник , против Разпореждане на
полицейски орган от 17.11.2022г. , издадено на основание чл.64, ал.1 от ЗМВР от
старши полицай при РУ-Свиленград към ОДМВР-Хасково /А. М. Ш./ .
Жалбоподателят
счита разпореждането за незаконосъобразно. Твърди, че издателят на обжалваното
разпореждане не е лице от службите за контрол, на които от министъра на
вътрешните работи да е възложена функция по връчване на електронни фишове.
Счита, че дори и при противното, е недопустимо издаването на разпореждане със
съдържание като това на обжалваното, доколкото съществуват множество способи за
връчване на ЕФ, които са в по-голяма степен съразмерни по смисъла на чл. 6 от АПК и не засягат правата и законните интереси на гражданите в по-голяма степен
от необходимото за целта. Твърди, че заставянето на гражданите с държавна принуда да се явяват в сградите на
РУ само и единствено, за да получават ЕФ, не съответства на целта на закона. От
административния акт не ставало ясно по какъв начин опазването на обществения
ред се свързва с връчването на ЕФ. Жалбоподателят сочи, че при неизпълнение на
подобно разпореждане е поставен пред опасността да понесе глоба по реда на
чл.257 от ЗМВР, както и да бъде задържан за 24-часа. Твърди, че оспореното
разпореждане е немотивирано съобразно изискването на чл.64, ал.3, т.3 от ЗМВР
като не ставало ясно какви са фактическите обстоятелства, обосновали издаването
му.
По
изложените съображения, допълнени в писмено становище, депозирано чрез
процесуален представител, жалбоподателят
моли разпореждането да бъде отменено. Претендира разноски.
Ответникът –
Полицейски орган – старши полицай при РУ- Свиленград към ОДМВР Хасково А. М. Ш., оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Заявява, че е процедирал
съобразно методическите указания, посочени в писмения отговор на жалбата.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Между
страните не е спорно, че на жалбоподателя е издаден ЕФ Серия К, №*******.
С оспореното
разпореждане, издадено на 17.11.2022г., на П.Т.К. на основание чл.64, ал.1 от ЗМВР е разпоредено в
3-дневен срок, считано от издаването му, да се яви в Районно управление –
Свиленград за получаване на ЕФ, с който му е наложена глоба за нарушение на
Закона за движението по пътищата , а именно ЕФ Серия К, №*******.
Разпореждането
е връчено на П.К. срещу подпис.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес и е насочена срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима.
Разгледана по
същество, е основателна.
При проверка на оспорения акт по реда на чл.168 от АПК съдът констатира следното:
Оспореното разпореждане е издадено от старши полицай при РУ-Свиленград към ОДМВР-Хасково т.е. от компетентен орган по смисъла на чл. 64, ал.1 от ЗМВР, съгласно който полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции.
Разпореждането е обектвирано е в писмена форма като в случая не съдържа всички реквизити, които законът изисква относно съдържанието му. Тези реквизити са определени в ал. 5 на чл.64 от ЗМВР, като съгласно т.3 от разпоредбата, разпореждането трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, т.е. актът трябва да бъде мотивиран. Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС допуска възможност мотивите да предхождат издаването на административния акт и да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на акта.
В конкретния случай, в текста на разпореждането не се съдържат фактически обстоятелства, обосноваващи издаването му, нито има препращане към друг акт от преписката, в който да се съдържат такива. Не е обозначено и не става ясно каква е необходимостта от издаването му, а бланкетно е посочено, че разпореждането е издадено за изпълнение на възложените функции по опазване на обществения ред.
Неизлагането на фактически съображения за издаването на акта представлява нарушение на изискването по чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Нарушението е съществено, тъй като не дава възможност на засегнатото от акта лице да осъществи адекватно защитата си срещу същия, а от друга страна препятства възможността съдът да осъществи необходимия контрол за законосъобразността му, поради което обуславя отмяната му на основание чл.146, т. 2 от АПК.
Наред с горното, оспореното разпореждане не съответства на материалния закон и неговата цел.
Със същото се вменява задължение на адресата му да се яви в 3-дневен срок в РУ-Свиленград за получаване на издаден спрямо него ЕФ за нарушение по ЗДвП. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП предвижда възможността ЕФ да се връчват чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на техните функции и правомощия. Действието по връчване обаче според съда не следва да се обезпечава по начина, по който е процедирал ответникът. Разписаното в чл.189, ал.5 от ЗДвП означава единствено, че съответните длъжностни лица могат да изпълняват ролята на връчители на ЕФ, но не и в тази връзка да издават разпореждания по реда на чл.64, ал.1 от ЗМВР. Без да подлага на съмнение обстоятелството, че издавайки процесното разпореждане, ответният полицейски орган е действал съобразно визираните в писмения отговор на жалбата Методически указания, съдът счита, че подобен начин на процедиране е несъвместим с принципа за съразмерност по чл.6, ал.2 от АПК. Не следва да с вменява в тежест на лицето, било то и нарушител по ЗДвП, че РСОД не разполага с мобилен принтер, респ. че съответният контролен орган е в невъзможност да връчи ЕФ на място по време на осъществяваната проверка. Последното не може да е основание за издаване на разпореждане по чл.64, ал.1 от ЗМВР със съдържание като процесното, доколкото съществуват и други способи за връчване, които могат да се приложат в такива случаи.
Наред с горното, неизпълнението на разпореждането по чл.64, ал.1 от ЗМВР влече след себе си ангажирането на административно - наказателна отговорност на адресата му по реда на чл. 257 от ЗМВР. Не на последно място следва да се отбележи , че не става ясно как точно с издаване на разпореждане от вида на процесното се гарантира опазването на обществения ред, респ. кое налага необходимостта от издаването му.
По изложените съображения съдът намира, че жалбата е основателна, а оспореното разпореждане, като незаконосъобразно, поради издаването му в нарушение на законоустановената форма и в несъответствие с материалния закон и целта му, следва да бъде отменено .
При този изход на производството, основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, представляващи 10.00 лв внесена държавна такса и 1000.00 лв – договорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение, платими от бюджета на ОДМВР-Хасково.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане на полицейски орган от 17.11.2022г. , издадено на основание чл.64, ал.1 от ЗМВР от старши полицай при РУ-Свиленград към ОДМВР-Хасково /А. М. Ш./.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково да заплати на П.Т.К. ***, с посочен съдебен адрес:*** , направените по делото разноски в размер 1010.00 /хиляда и десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: