Решение по дело №13/2020 на Районен съд - Велико Търново

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №

гр. Велико Търново , 14.10.2020  г.

 

        Великотърновски районен съд, осми състав, в публично заседание на 10.09.2020  г., в състав:

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИАНА РАДЕВА,

 

при секретаря Д.Бабекова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13/2020 година, за да се произнесе взе предвид следното :

 

           Производство по реда на  чл.415, ал.4,  вр. чл.422 ал.1 от ГПК-  обективно кумулативно съединени   иск с правно основание чл.79, ал.1,  чл.86   от ЗЗД,   за главница,  за договорна лихва,  за такса  и акцесорен иск за законна лихва върху главницата от подаване заявлението до окончателното изплащане. 

           Ищецът "Мелон България" ЕАД, гр.София твърди, че на  основание сключен Договор за цесия от 2.04.2018 г. "Първа инвестиционна банка" АД е прехвърлила вземането си по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 96РКО-А-0374/30.08.2007 г.  , което фигурира в Приложение № 1, неразделна част от договора за цесия. Излага, че ответникът не е изпълнявал условията по договора и Общите условия към него, с които, както и с Тарифата на банката за такси и комисионни, е запознат. Сочи, че ответникът бил запознат с клаузата относно автоматичното подновяване на договора , ако титулярът не уведоми за прекратяването   най-малко 60 дни преди изтичането му.  Изтъква, че от 23.04.2014 г. титулярът не е извършвал погасяване по кредита. В качеството си на цесионер моли съда да постанови решение, с което да установи между страните вземането си  към ответника за сумата от 500 лева главница , ведно със законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане; сумата от 420 лева, част от просрочена договорена лихва на основание т. 8 от договора за периода 23.07.2016 г. - 23.07.2019 г. и сумата от 39 лева годишна такса за поддържане на кредитната карта към 2015 г.  Претендира разноски.  В съдебно заседание не изпраща представител.С писмено становище поддържа исковата претенция. 

          В срока по чл.131, ал.1 от ГПК  ответникът М.Т.Д., чрез процесуалния си представител адв.Т. от МАК оспорва иска , като неоснователен. Излага, че срока на договора е до 30.08.2009 г. Твърди, че на основание клаузите от договора сумата по него е била изискуема от 4.09.2009 г. Релевира възражение за изтекла в негова полза погасителна давност, както  по отношение на лихвите, така и на главницата, още  преди да бъде сключен договора за цесия. Оспорва валидността на договора за цесия и действията по уведомяването на длъжника. Моли съда да отхвърли исковите претенции, като погасени по давност . В съдебно заседание поддържа становището изложено в отговора. Претендира разноски.    

Съдът, след като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч. гр. дело № 2221/2019 г.   по описа на съда се установява, че ищецът е поискал и е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК срещу ответника М.Т.Д.  за сумата от 500 лева главница, сумата от 420 лева - част от просрочена наказателна лихва начислена на основание т.8 от договора за кредит за тригодишния период  от 23.07.2016 г. до 23.07.2019 г. , сумата от 39 лева такси  и разноски на банката , ведно със законната лихва върху главницата от 23.07.2019 г.  до окончателното изплащане на вземането.    По делото е приложен договор за издаване на револвираща  кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 96 РКО-А-0374/30.08.2007 година сключен между "ПИБ" АД и М.Т.Д. , съгласно който на картодържателя е предоставено правото да ползва кредит овърдрафт в размер на 500 лева , който може да бъде усвояван с използване на всяка от картите, издадени към картовата разплащателна сметка на титуляра. Уговорен е срок на ползване на овърдрафта до 30.08.2009 г. при автоматично подновяване при условията и реда  предвидени в Общите условия на банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Маstercard и  Visa.  Приложени са  Общи условия на "ПИБ" АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Маstercard и  Visa приети от УС на банката на 17.04.2007 г., изменени и допълнени с решение от 24.07.2007 г. Видно от приложеното искане за кредитна карта и декларация на титуляра, ответникът е получил кредитна карта № 4218745491806337 на 30.08.2007 г.  като същият, освен при подписването на договора е декларирал запознаването си и съгласието си за приложение спрямо него на Общите условия на банката за издаване и ползване на международни кредитни карти Маstercard и  Visa, както и с тарифата на банката за таксите и комисионите. С Договор от 2.04.2018 година банката е продала на ищеца "Мелон България" ЕАД вземанията към длъжниците по договори за издаване на кредитна карта и ползване на овърдрафт по разплащателна сметка и по договори за ипотечен или потребителски кредит, ведно с привилегии, обезпечения, лихви и други принадлежности. Вземанията произтичащи от договори за кредитна карта са описани в Приложение № 1, като към делото е приобщено  извлечение от него. Цесията е потвърдена от изпълнителните директори на банката, които са упълномощили цесионера да уведоми всички физически и юридически лица -длъжници за извършеното прехвърляне към "Мелон България" ЕАД  на всички вземания произтичащи от договори, предмет на договора за прехвърляне на вземания от 2.04.2018 г.  Цесионерът е изпратил уведомление на основание чл. 99,ал.3 от ЗЗД придружено с описаното по-горе пълномощно до ответника, което е връчено чрез ЧСИ И.Цанкова на 25.03.2019 г. По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на вещото лице, което се поддържа и в съдебно заседание сочи дължимост на сумата от 500 лева главница по договора за кредит № 96 РКО-А-0374/30.08.2007 г. ; дължими лихви в размер на 455,23 лева  и такси в размер на 39 лева. Вещото лице заявява още, че последното плащане е извършено на 23.04.2014 година, като към тази дата ответникът е дължал сумата от 384,16 лева. След тази дата не е извършвано плащане, поради което са начислявани наказателни лихви и такси съгласно договора до 19.12.2016 г., когато заедно с главницата дългът е преоформен с цел начисляване на по-ниски лихви.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е депозиран в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение  по чл. 417 от ГПК, връчена на длъжника - ответник и срещу която е постъпило възражение. Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземанията по издадената заповед за изпълнение и успешното доказване предполага установяване наличието на валидно облигационно правоотношение, по силата на което ищецът има качеството кредитор, а ответната страна качеството длъжник, изправността на кредитора по договора, основанията на които претендира вземането, както и неговия размер. В конкретния случай ищецът следваше да установи и законовите предпоставки легитимиращи го като носител на вземането съобразно  качеството му на цесионер по договор за продажба и прехвърляне на вземания.  Релевантните по делото факти и доказателства сочат наличие на възникнало валидно облигационно правоотношение между ответника -картодържател по сключен с "ПИБ" АД договор за издаване на револвираща  кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 96 РКО-А-0374/30.08.2007г ., съгласно който банката е отпуснала кредит овърдрафт в размер на 500 лева. Вземането на банката срещу ответника е продадено на ищеца според условията на сключения между тях договор за прехвърляне на вземания от  2.04.2018 година.  Във връзка с процесуалната легитимация на ищеца- цесионер  ответникът навежда възражения, според които цесията не е породила действието си спрямо ответника , доколкото не му е съобщена по надлежния ред от упълномощено за това лице. Приобщените по делото доказателства опровергават възражението, което съдът счита за неоснователно. Разпоредбата на чл. 99,ал.4 от ЗЗД изисква надлежно съобщаване за цесията, за да породи тя действие спрямо длъжника.  Макар нормата на чл.99,ал.3 от ЗЗД да посочва предишния кредитор като титуляр на задължението за уведомяване на длъжника , няма пречка и константната съдебна практика допуска той да упълномощи изрично новия кредитор да извърши това уведомяване. В случая е налице именно такова упълномощаване  видно от  приетото по делото пълномощно / л. 28 от делото/ издадено от цедента "ПИБ" АД на цесионера "Мелон България" ЕАД  и въз основа на него цесионерът, чрез пълномощника си юк Белев / чиито действия са потвърдени изцяло от представляващия ищцовото дружество, видно от потвърждението, находящо се на л. 52 от делото/   е изготвил и изпратил уведомително писмо за извършената цесия на адреса на длъжника. Писмото съдържа и изявлението за обявяване на придобитото вземане по договора за изцяло и предсрочно изискуемо и  информация за дължимите от ответника суми към датата на изготвяне на уведомлението. Горното е връчено лично на ответника чрез ЧСИ И.Цанкова на 25.03.2019 година. С изложеното ищецът установи пълно и главно качеството си на кредитор по силата на придобито чрез договор за цесия вземане срещу ответника, за което последният е уведомен по надлежния ред.Вземането е предмет на договора за цесия доколкото е индивидуализирано в приложеното извлечение с номер на договора, имена на картодържателя, адрес, дата на сключване и размер на вземането.  От връчването на уведомлението за извършената цесия съдържащо и изявлението на цесионера за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита следва неоснователността и на направеното правопогасяващо възражение за изтекла в полза на длъжника погасителна давност. Ответникът изтъква, че договорът за кредит е с фиксиран срок - до 30.08.2009 г. и счита, че към момента на предявяване на  заявлението за издаване на заповед за изпълнение вземането,  както по отношение на лихвите така и по отношение на главницата е погасено по давност. Съдът, изхождайки от вида на предоставения кредит, както и от постигнатите договорки между страните  намира възражението за неоснователно. Съгласно чл.3 от договора срокът на овърдрафта е до 30.09.2009 година, като същият се подновява автоматично всеки път  при условията и по реда предвидени в Общите условия към договора. Общите условия в т.36.1 предвиждат автоматично продължаване на договора за нов едногодишен срок, ако титулярът не е увидомил банката за прекратяване на договора най-малко 60 дни преди изтичане на текущия срок, респективно, ако банката не е уведомила титуляра за прекратяване на договора най-малко 30 дни преди изтичане на текущия срок. Общите условия обвързват картодържателя, тъй като той видно от приложената декларация и подписания договор се е съгласил с тях и ги е приел. Отделно от това самият договор, който препраща към ОУ съдържа клауза за автоматично подновяване. В този случай  ответникът е този, който пълно и главно следва да установи, че договорът е прекратил действието си между страните поради предприети от самия него действия за прекратяването му. Липсата на изрично волеизявление от картодържателя за прекратяване на договора след изтичане на фиксирания срок води до извода, че договорната връзка между страните е продължила да съществува след 30.09.2009 г., включително след прехвърлянето  на вземането по силата на договора за цесия.  Поради горното към датата, на която цесионерът е отправил до длъжника изявление за настъпила предсрочна изискуемост  обусловена от неизпълнение на неговите задължения по договора, процесният договор е обвързвал страните. / в този см. Определение № 750/30.12.2019 г. по дело № 511/2019 г. на на ВКС, ТК, второ т.о./ Следователно предвидената в закона давност за погасяване на вземането започва да тече от датата, на която новият кредитор е обявил настъпването на предсрочната изискуемост на кредита и длъжникът е получил това едностранно изявление. В случая давността започва да тече от 25.03. 2019 година и към датата на подаване на заявлението - 23.07.2019 г. не е изтекла нито давността за главницата, нито давността за лихвите.  Аргумент относно автоматичното продължаване на десйтвието на договора са и действията на картодържателя, който видно от заключението на СИЕ усвоявал суми по овърдрафта и след 30.09.2009 г., като последно усвоената от него сума е от 25.01.2013 година. Видно от заключението на вещото лице прието и неоспорено от   страните и кредитирано от съда като компетентно и обосновано на ответника е предоставен кредит -овърдрафт в размер на 500 лева, като през периода 25.09.2007 г. - 20.02.2015 г. периодично е извършвано усвояване и погасяване на сумата до разрешения лимит от 500 лева, като към 20.02.2015 г.  кредитния лимит от 500 лева е изцяло усвоен.   Последната направена погасителна вноска по отпуснатия кредит е от 23.04.2014 г.  Дължимата главница по договора е 500 лева , а дължимите лихви /лихва дебитно салдо, наказателна лихва минимална месечна вноска, лихви надвишен лимит / по договора са в размер на 455, 23 лева.Размерът на дължимите такси по договора е 39 лева.  От изложеното съдът намира безспорно установено, че ищецът доказа претенциите си по основание и размер.  Следва да се приеме за установено в отношенията между страните , че ответникът дължи на ищеца в качеството му на цесионер по Договор за прехвърляне на вземанията (цесия) от 02.04.2018г., сключен между „ПИБ” АД и „Мелон България “ ЕАД сумата от 500 лева просрочена главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка  № 96РКО-А-0374/30.08.2007г., сключен между „ПИБ” АД и М.Т.Д., ведно със законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане.   Акцесорната претенция за присъждане на просрочена наказателна лихва следва да се уважи до посочения  от ищеца размер от  420 лева  претендиран като част от просрочена наказателна лихва, начислена на основание т. 8 от Договора за кредит (28 % на годишна база) за тригодишния период от 23.07.2016 г. до 23.07.2019 г.  /подаване на заявлението/ . Следва да се уважи и претенцията за  сумата от  39 лева представляваща годишна такса за обслужване на картовата сметка , съгласно приложена тарифа на банката, начислена според заключението на вещото лице на 31.08.2015 г.    

При този изход на делото на основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски за заплатена ДТ в размер на 125 лева,  депозит за вещо лице от 160 лева , както и за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание    чл. 78,ал.8 от ГПК, вр. с чл. 25,ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ в размер на 100 лева в исковото производство. Общо дължимите разноски възлизат на 385 лева.   С решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските и в заповедното производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Ответникът следва да заплати на ищеца разноски в заповедното производство в размер на 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение .

Воден от горното съдът

Р  Е  Ш  И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание          чл. 422,ал.1 от ГПК вр. с чл. 415,ал.1,т.1 от ГПК, че М.Т.Д. с ЕГН  ЕГН ********** ***,                    ул. „България“, № 39, ап. 15, ДЪЛЖИ на  „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул.           “ Княгиня Мария Луиза“ №100, ет.3, в качеството му на цесионер по Договор за прехвърляне на вземанията (цесия) от 02.04.2018г., сключен между „ПИБ” АД и „Мелон България “ ЕАД , сумата от 500 /петстотин/ лева просрочена главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка“ № 96РКО-А-0374/30.08.2007г., сключен между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД и М.Т.Д.; сумата от 420 /четиристотин и двадесет/ лева - част от просрочена наказателна лихва начислена на основание т. 8 от Договора за кредит (28 % на годишна база) за тригодишния период от 23.07.2016 г. до 23.07.2019 г. (датата на завеждане на  заявлението); сумата от  39  /тридесет и девет/ лева дължима годишна такса за поддържане на кредитната карта начислена през 2015 г.  , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА М.Т.Д. с ЕГН  ЕГН ********** ***, да заплати на „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. “ Княгиня Мария Луиза“ №100, ет.3, сумата от 385 / триста осемдесет и пет/ лева разноски в исковото производство и сумата от 75 /седемдесет и пет/ лева направени разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 2221/2019 г. на ВТРС .   

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд  Велико Търново , чрез Районен съд Велико Търново.

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ :