Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. ***, 11.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ски районен съд ІІ гр. състав, в публично заседание,
проведено на четиринадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретар Анета
Христова, като разгледа докладваното от
съдията Дилова, гр.д. № 1667 по описа на съда за 2018г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното
Искове с правно основание
чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Ищецът ***е подал искова
молба против против В.Т.Р., в която се
твърди че ответникът е потребител на топлинна енергия, поради това че е
собственик на топлоснабден имот. Твърди се, че ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,. по която е образувано
ч.гр.д.271/18г. Твърди се, че съдът е издал заповед за изпълнение срещу която
ответникът е подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Твърди се, че ответникът е собственик на топлоснабден имот и не е
заплатил използваната топлинна енергия.Твърди се, че ответницата не е заплатил
дължимите суми за главница за периода 01.04.2016г.- 06.04.2017г., в срок поради
което дължи и лихва за забава. Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата 270,31
лв, от която 253,80 лв главница за
периода 01.04.2016г.- 06.04.2017г, както и сумата 16,51 лв лихва за забава за
периода 02.06.2016г.- 04.09.2017г.,както и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока на чл.133 от ГПК е представил писмен отговор, в който заявява,
че предявените искове са допустими.
Съдът, като обсъди
становищата и изявленията на страните и предоставените по делото доказателства,
намери за установено следното: По делото е предявен иск с правно основание
чл.422 от ГПК, вр. с чл.124, ал.1, от ГПК,
с предмет- признаване на установено по отношение на ответника на
вземането, претендирано от ищеца ***. В производството в съответствие с
правилото за разпределение на доказателствената тежест ищеца, следва да
установи вземането си по основание и размера, като и размера на претендирата
лихва за забава.
Не се спори между страните, че ищеца се е
снабдил по реда на чл.410 от ГПК, със заповед за изпълнение спрямо ответника,
за процесните суми, срещу която ответника е възразил в законоустановения срок,
че не дължи същите. Това се установява и от приложеното ч.гр.д. № 7113/17 по описа на ПлРС .
По делото са
представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ***на
потребители в гр.***, обнародвани на 09.08.2005г., приети с протокол от
15.04.2005г на Съвета на директорите на ***и одобрен с Решение
№ОУ-030/04.07.2005г на ДКВЕР и общи условия одобрени с решение № ОУ от
03.12.2007г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат
взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “Т.П.” ЕАД, наричана
“продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3
ал.1 от Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на
топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право
на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. Видно от представената по делото молба от В.Р. е, че последния е
поискал да бъде открита партида за заплащане на отопление и топла вода, поради
това че е станал собственик на имота. Представен е и нотариален акт № ***от
който е видно че В.Р. е придобил собствеността върху недвижим имот- апартамент ***
, находящ се ***в гр. ***.
Видно от заключението
на ВЛ, което съдът е кредитира като
вярно, обективно и компетентно е, че в „Т.П.“ ЕАД е регистриран абонат с аб.№ ***и
потребител В.Т.Р.. Видно от същото е, че неплатеното задължение за периода 01.04.2016г.-
06.04.2017г. е в размер на 253,80 лв,
включващо такса за отопление в размер на 54,81 лв, топлинна енергия за отдадена
сградна инсталация в размер на 116,43 лв, топлинна енергия за БГВ в размер на
45,54 лв, и такса за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода 01.11.2016г.- 31.03.2017г.- 36,02 лв. ВЛ е изчислило,че лихвата за
забава за периода от датата на изпадане на ответника в забава до датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК е в размер на 17, 06 лв.
Предвид представените
доказателства съдът приема, че ответникът е абонат на ищцовото дружество за
претендирания период.С оглед представените доказателства съдът намира, че от
момента на изискуемостта на част от вземанията на „Топлофикация- ***” ЕАД гр. ***
към ответника до момента на подаването на молбата по чл.410
от ГПК за издаване на заповед за изпълнение ответникът не е предприел никакви
действия във връзка с дължимите му се от абоната суми за консумирана топлинна
енергия. По делото не са представени доказателства, че посочените по-горе суми претендирани в исковото производство са
заплатени от ответника. С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск с
правно основание чл. 422 вр. чл. 124 ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД е основателен и
доказан, и следва да бъде уважен, като
се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 270,31
лв, от която 253,80 лв главница за
периода 01.04.2016г.- 06.04.2017г, както и сумата 16,51 лв лихва за забава за
периода 02.06.2016г.- 04.09.2017г.
По разноските
Ищецът е направил искане да му бъдат
присъдени направените по делото разноски. По отношение на претендираното
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150, съдът намира следното – с оглед на изхода
на спора в установителното производство - уважен изцяло иск, на ищеца следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер обаче не на претендираното
от 150,00 лева, а в размер, определен от съда съобразявайки фактическата
сложност на делото, разглеждането му в едно съдебно заседание, липсата на
събиране на допълнителни доказателства и изменението на разпоредбата на чл. 78 ал.8 – ДВ, бр. 8 от
2017 г. съгласно която в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно
сочената разпоредба в чл. 25 ал.1 т.1 от
Наредбата за заплащането на правната
помощ адвокатското възнаграждение за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Ето защо ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски за юрисконсулт в размер на 100 лв. С оглед
изложеното съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумите 75 лв представляваща държавна такса,120 лв направени разноски за
ВЛ, сумата 100 лв за юрисконсултско възнаграждение и сумата 300 лв
представляваща възнаграждение за особен представител.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР
№4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е направил разноски в
размер на 25лв за деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50 лв., които ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422,
ал.1, във вр. с чл.415, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, че В.Т.Р. с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на кредитора
„Т.П.” ЕАД, ***, със седалище и адрес на управление ***, следните суми:
270,31лв. – главница, представляваща стойност на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.04.2016г. до 06.04.2017г.; 16,51лв. – лихва
върху главницата за периода от 02.06.2016г. до 04.09.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 12.09.2017г. до окончателното изплащане на вземането, за която има издадена
заповед за изпълнение по ч. гр.д. 7113/2017г.
ОСЪЖДА на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК В.Т.Р. с ЕГН **********,*** да заплати на "Топлофикация-***"
ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***75 лв
представляваща държавна такса,120 лв направени разноски за ВЛ, сумата 100 лв за
юрисконсултско възнаграждение и сумата 300 лв представляваща възнаграждение за
особен представител
ОСЪЖДА на осн. чл. 78
ал.1 от ГПК В.Т.Р. с ЕГН **********,*** сумата
75лв. представляваща деловодни разноски по компенсация в заповедното .
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ***ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: