МОТИВИ към Присъда № 41/16.04.2019 г. по НОХД № 162
по описа за 2018 г. на РС – Омуртаг:
Подсъдимият И.А.Р. ***, е предаден на съд със следните
обвинения:
по чл. 325, ал. 1 от НК за това, че на 03.04.2018 год. в гр. А. на ул. *** пред
сградата на Участък „Полиция“ извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - отправил обиди и
закани: „Ще ти счупя главата, ще те запаля, ще те изчакам на *** и ще те пребия,
няма да знаеш много, вие какви сте, не сте никакви полицаи“, към служители на
Участък „Полиция“ – гр. А. при РУ - гр. Омуртаг - Б.С.Г. и И.Н.И.;
по чл. 144, ал. 2 във вр. с
ал. 1 от НК за това, че на
03.04.2018 год. в гр. А. на ул. *** пред сградата на Участък „Полиция“ се
заканил с престъпление против личността - с нанасяне на телесна повреда, на
длъжностно лице Б.С.Г. - полицейски инспектор в Участък „Полиция“ – град А. при
РУ - Омуртаг, при изпълнение на службата му, като отправил реплики към него и
колегата му И.Н.И. - „Ще ти счупя главата, ще те запаля, ще те изчакам на *** и
ще те пребия, няма да знаеш много, вие какви сте, не сте никакви полицаи“, и с
това възбудил основателен страх у Б.С.Г. за осъществяването му.
Представителят на Районна прокуратура - град Омуртаг
поддържа повдигнатите обвинения.
Като частни обвинители по делото са конституирани Б.С.Г.
и И.Н.И., които поддържат повдигнатите от прокуратурата обвинения против
подсъдимия.
За съвместно разглеждане в настоящото производство са
поставени следните граждански искове:
І. предявения от Б.С.Г., с пост. адрес ***, ЕГН **********,
против подсъдимия И.А.Р., с пост. адрес ***, ЕГН **********, граждански иск за
сумата в размер на 5 000.00 лева, за причинени неимуществени вреди от
престъпленията по чл. 325, ал. 1 и чл. 144, ал. 2 във вр.
с ал. 1 от НК, описани в обвинителния акт, ведно със законната лихва от датата
на извършване на престъпленията - 03.04.2018 г., до окончателното изплащане на
сумата.
ІІ. предявения от И.Н.И., с пост. адрес ***, ЕГН **********,
против подсъдимия И.А.Р. с пост. адрес ***, ЕГН **********, граждански иск за
сумата в размер на 2 000.00 лева, за причинени неимуществени вреди от
престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК, описано в обвинителния акт, ведно със
законната лихва от датата на извършване на престъплението - 03.04.2018 г., до
окончателното изплащане на сумата.
Б.С.Г. и И.Н.И. са конституирани като
граждански ищци по делото и поддържат предявените граждански искове.
Във фазата на съдебното производство подсъдимият дава
обяснения по повдигнатите обвинения като отрича да се е заканвал на двамата
свидетели – полицаи, и да е изричал описаните в обвинителния акт изрази към тях.
Обяснява, че е видял как свид. Б.Г. замахва с ръка
към свид. Ю.С., как после хванал този свидетел за
горната дреха и го дръпнал да подпише акта, а след това го ритнал с крак по
крака в областта под коляното. Сочи, че тези действия го предизвикали да излезе
от автомобила и да попита свид. Г. защо се държи така
със свид. С..
След преценка на събрания доказателствен
материал съгласно принципните правила на чл. 13 и чл. 14 НПК съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 03.04.2018 г. следобед подсъдимият Р. *** с
фактическия съпруг на своята майка, а именно свид. Ю.С..
Двамата пътували с лек автомобил - джип, марка „Дайхатсу
- Фероза“ с рег. № ****, управляван от свид. С., като подсъдимият седял на мястото отпред до водача.
Към 18.50ч. свид. С. спрял посочения автомобил пред
магазин в сградата на РПК – А. и след малко потеглил
от това място по ул. *** в посока към бензиностанция „Петрол“, намираща се в
края на града на изхода за град Омуртаг, като пътят им минавал край сградата на
Участък „Полиция“ – град А.. В това време в изпълнение на Заповед № 308з-105/03.04.2018
г. на заместващия началника на РУ – Омуртаг, пред полицейския участък се
намирали свидетелите И.Н.И. - младши полицейски инспектор и Б.С.Г. - полицейски
инспектор, и двамата с месторабота в Участък „Полиция“ – град А. към РУ -
Омуртаг. Съгласно цитираната заповед двамата свидетели били мобилен екип за
провеждане на рейдова проверка за времето от 18.00 часа до 24.00 часа на 03.04.2018
г. със служебен автомобил. За извършване на проверката бил изготвен и утвърден
план, съгласно който една от целите на проверката била установяване на
нарушения по ЗДвП на територията на град А.. В изпълнение на заповедта и плана
след 18.00 на 03.04.2018 г. свидетелите И. и Г. се намирали в служебния
автомобил, паркиран пред сградата на Участък „Полиция“ – град А.. В 18.50 часа свид. И. видял от разстояние от около 100-150 метра, че от
място пред магазина в кооперативната сграда в града потегля джип, марка „Дайхатсу - Фероза“, управляван от
свид. С., и решил да го спре за проверка. За целта свид. И. излязъл бързо от полицейския автомобил и подал сигнал
със стоп – палка, спирайки за проверка управлявания от свид.
С. джип. При извършената проверка свид. И. установил,
че единственото нарушение на свидетеля С. е липсата на поставен обезопасителен колан. Свид. И.
поискал документите на водача и му обяснил, че ще му бъде съставен АУАН за констатираното нарушение, след което предал
документите на свид. Г. за съставяне на акт. Свид. Г. излязъл от полицейския автомобил, отишъл зад
последния, отворил капака на багажника му и започнал да пише АУАН. Докато свидетелят пишел акта свид.
С. непрекъснато и нервно повтарял, че пак ще го съди, че пак ще се видят
двамата в съда, че те не били никакви полицаи и се занимавали само с него, след
което се отдалечил до автомобила си, запалвайки цигара. Когато АУАН № 427480/03.04.2018 г. за извършено от Ю.С. нарушение
на чл. 137а ал. 1 ЗДвП бил написан, двамата свидетели поканили свид. С. да дойде до служебния автомобил и да го подпише. Последният
дошъл и с предоставения му от свид. Г. химикал
започнал да пише собственоръчно възражение в бланката на акта, изписвайки
израза“ полицаите няма жилетки и шапки“ с натиск, който можел да скъса хартията.
Виждайки, че едната бланка на акта започнала да се пробива от натиска на
химикала, свид. Г. направил забележка на свид. Ю.С. да пише внимателно. В това време от джипа слязъл
подсъдимия Р. и снимайки с телефона си отишъл до служебния автомобил, където били
тримата свидетели, започнал да крещи, ръкомахайки заплашително към свид. Г.: „Ще ти счупя главата! Ще те запаля, ще те изчакам
на *** и ще те пребия! Няма да знаеш много!". Към двамата полицейски
служители заявил: „Вие какви сте, не сте никакви полицаи!". Подсъдимият
бил нервен, треперещ, силно превъзбуден и ръкомахал
към полицаите. При това поведение на подсъдимия свид.
Г. го предупредил, че ако продължава с арогантното си държане и заплахи, ще
бъде задържан, като приканил свид. И. да му сложи
белезници. Чувайки това подс. Р. се обърнал към свид. И., викайки: „Сложи ми ги уе,
сложи ми ги уе, Иване, да видим аз човек ли съм убил“
и добавил „Няма да знаеш много, човек“. В разгара на започната от подсъдимия
словесна разправа със свид. Г., свид.
И. извадил мобилния си телефон и направил с него видеозапис на част от
извършеното от подсъдимия. Виждайки създалата се конфликтна ситуация и
поведението на подсъдимия, свид. С. хванал последния
за ръка, дръпнал го към джипа, след което двамата потеглили с автомобила си. След
приключване на проверката свид. И. телефонирал на
началника на полицейския участък в град А. – свид. Д.Д., и уведомил последния за протеклата проверка и за
демонстрираното от подсъдимия поведение. В резултат на стореното от подсъдимия свид. Г. се притеснил силно за личната си безопасност, изпитал
уплаха и се разстроил емоционално. Преживяното от него вследствие на описаното по-горе
поведение на подсъдимия е посочено в издадено на 06.04.2018 г. медицинско
направление за консултация с невролог като претърпян инцидент по време на
работа на 03.04.2018 г., след който получил силни болки в /не се чете/област. Последвал
е преглед при специалист по рехабилитация на 13.04.2018 г., който е установил
недостатъчно повлияване от терапията при амбулаторни условия и е насочил свид. Г. към хоспитализация в СБР
и такава е извършена в БПЛР към МИ на МВР в град
Хисар в периода от 24.04.2018 г. до 01.05.2018 г. Описантаа
по-горе разправа на подсъдимия със свидетелите е била възприета от намиращи се
в периметър от около 50 метра лица, които коментирали случилото се и били
възмутени от наглото поведение на подсъдимия. Заснетият от свид.
И. видеоклип бил презаписан на веществен носител на информация - CD-R диск, който е предаден от него на 24.04.2018 г. с
протокол на разследващия полицай за нуждите на наказателното производство.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събрания в рамките на наказателното
производство доказателствен материал: отчасти от
обясненията на подсъдимия, от свидетелските показания, заключението на
изготвената в ДП и приета от съда съдебна аудио и видеотехническа
експертиза, както и от проведените в с. з. очни ставки и приети писмени
доказателства. Същественият момент от изпълнителните деяния на престъпленията, в
които е обвинен подсъдимия, са отправените от него думи към свидетелите Г. и И.
и начина на изричането им/интонацията и съпровождащите ги жестикулации/.
Предвид противоречивите данни в обясненията на подсъдимия от една страна и
показанията на свидетелите Г. и И. – от друга, относно тези реплики, съдът се
базира на експертното заключение. Същото бе защитено от вещите лица при разпита
им в с. з., като те са категорични, че направеният видеозапис не е бил
манипулиран дори и на телефона, с който е създаден, тъй като подобна
манипулация на записа е напълно установима, въпреки
прехвърлянето му на CD-R диск за нуждите на
производството. От експертното заключение следва, че направеният видеозапис е с
продължителност 13 секунди. От възпроизведеното на хартиен носител съдържание
на клипа следва, че последният съдържа запис на разговор между две лица от
мъжки пол, като само едното е в обсега на камерата и видно от разпечатаните
цветни фотоснимки това е подсъдимият по делото; същият се намира в близост до
патрулен автомобил на МВР и с лек наклон на тялото към автомобила, ръкомаха, посочва
с лявата си ръка в неопределена посока и отправя закана и заплаха към лицето, с
което разговаря и което е извън обсега на камерата. Записаните реплики, изречени
от подсъдимия, са следните: „Сина му съм, нещо ше ми
каиш ли? Ше те запаля, ей там на *** ше те изчакам. “ След казаните от лицето извън обсега на
камерата думи: „Иване, сложи му, сложи му белезници“, следва репликата на
подсъдимия: „Сложи ми ги уе, сложи ми ги уе, Иване, да видим аз човек ли съм убил. Няма да знайш много чуек“. Малко след
тези думи подсъдимият се отправил към камерата, доближавайки ръцете си до нея. Разчетеното
от експертите при прегледа на видеозаписа кореспондира с показанията на
свидетелите Г. и И. относно поведението на подсъдимия и изречените от него думи
по време на проверката. Липсата на пълно буквално съвпадение между снетите от
записа реплики и възпроизведените такива в показанията на двамата свидетели се
обяснява с факта, че записът е стартирал, след като подсъдимият вече е бил
отправил реплики към свидетелите, възприети от тях, но липсващи на записа. Наред
с това цитираните от свидетелите реплики на подсъдимия и записаните на клипа са
идентични като смисъл и насоченост и показват отправени към проверяващите
полицейски служители закани и заплахи. Описаното от експертите като отразено на
клипа нападателно поведение на подсъдимия също съответства на описанието му, дадено
от двамата свидетели. Свидетелите Х.Х. и В.С. също
сочат, че подсъдимият е говорел на висок тон, крещейки към полицаите, но заради
преминаващите автомобили не чули точните думи, докато полицаите му отговаряли с
нормален тон. Свидетелят С., който е проверявания водач в случая и е бил
непосредствено в центъра на случилото се, сочи, че подсъдимият започнал да
говори на висок тон на полицаите, когато последните пишели акта на свидетеля С.,
но освен думите:“ до кога ще му пишете актове, той ли е най-симпатичният?“,
свидетелят твърди, че не чул нищо друго. Тези подкрепящи защитната теза на
подсъдимия показания се обясняват с факта за близката връзка между двамата, тъй
като свидетелят съжителства с майката на подсъдимия и последният лично го
възприема като свой баща. Предвид наведените от подсъдимия и свид. С. твърдения за упражнено от свид.
Г. физическо насилие върху проверения водач С. по време на проверката, съдът с
оглед изясняване на този факт, изтъкнат като причина за намесата на подсъдимия,
извърши очни ставки между тримата свидетели и подсъдимия в различно групиране. При
тези процесуални действия – очните му ставки с подсъдимия и свид.
С., свид. Г. заявява категорично, че не е замахвал с
ръка към С., не е правил опит да го удря и не го е ритал с крак. Свид. И., който също бе поставен в очни ставки с подсъдимия
и свид. С., отрича твърдението на подсъдимия, че свид. Г. му е наредил да заснеме случващото се, а така също
е категоричен, че свид. Г. не е удрял или се е
опитвал да удря свид. С., защото при подобно действие
свид. И. задължително е щял да види това и да направи
забележка на колегата си. При така обсъдените показания съдът кредитира
дадените такива от свидетелите Г. и И., които се подкрепят от показанията на
свидетелите Х.Х. и В.С., и най-вече от заключението
на съдебната аудио и видеотехническа експертиза. Като
цяло съдът определя като обективни и нетенденциозни показанията на свид. И., който макар и пострадал от действията на
подсъдимия, определя последния принципно като безпроблемен гражданин, за когото
не са постъпвали сигнали за подобни прояви и агресивно поведение, поради което
свидетелят се учудил от конкретното поведение на подсъдимия. Както се посочи по-горе
приетият по делото CD-R диск, съдържащ гореописания
видеозапис, представлява веществен носител на информация, а не веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 125, ал. 1 НПК,
каквото се изготвя по реда на НПК от съответните лица. Константната съдебна
практика - Решение № 390 от 2.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 393/2009 г., II н. о.,
НК, докладчик председателят Р. Н., Решение № 206 от 15.01.2019 г. на ВКС по н. д.
№ 913/2018 г., III н. о., НК, докладчик съдията М. П. и др., е категорична в
становището, че случайно създадените фото-, видео-, кинозаписи
и пр., вкл. записите, създадени чрез предварително поставени на обществени
места камери, е допустимо да бъдат ползвани в доказателствения
процес с оглед на способността им да допринесат при разкриването на истината, като
при съмнение, автентичността им може да се проверява с всички процесуални
способи, вкл. и по експертен път. В настоящият случай на ДП е проверена и
потвърдена автентичността на направения запис, вкл. липсата на манипулации
върху същия, поради което и съдът го кредитира като годно доказателство.
От изложената фактическа обстановка се установява, че с
проявеното от подсъдимия поведение по време на извършената от полицейските
органи проверка същият е реализирал състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 НК. Неговите действия, изразяващи се във внезапна намеса в работата на
полицейските служители с цел да попречи на същата, като с висок тон и агресивни
жестикулации е отправил провокативни и заплашителни реплики към тези служители,
са непристойни по смисъла на т. І.2 от ППВС № 2/1974 г.,
тъй като същите са неприлични, невъзпитани и скандализиращи обществото, последното
в лицето на намиращите в периметър от около 50 метра в центъра на град А.
граждани. С тези действия подсъдимият демонстрира по груб начин своето отрицателно
отношение против установения ред на защита на държавните и обществени интереси,
в частност срещу правомощията на полицейските служители да извършват проверки и
да установяват извършени административни нарушения. От директния и безцеремонен
показ на неуважението му към установения ред на защита на обществените интереси,
респ. към лицата, натоварени от закона с тази функция, следва, че подсъдимият е
нарушил грубо обществения ред. Същият е проявил и явно неуважение към обществото,
заявявайки открито и непрекъснато пренебрежителното си отношение към личността
на полицаите, извършващи проверката/“ вие какви сте, не сте никакви полицаи“/.
Тези констатации правят поведението на подсъдимия от обективна страна съставомерно по чл. 325, ал. 1 НК. В случая дори е налице и
незадължителната за съставомерността на деянието по чл.
325, ал. 1 НК характеристика „публичност“ на деянието. Реализирането на
последното в централната част на града, пред сградата на полицейския участък, на
място, в периметър от около 50 метра от което е имало хора, които са видели, че
става нещо нередно и са коментирали с възмущение след това поведението на
подсъдимия, показва именно публичността на извършените от подсъдимия
непристойни действия. От субективна страна съдът прие, че деянието е извършено
виновно под формата на пряк умисъл, тъй като деецът е бил ядосан от факта, че
се извършва проверка на негов близък – свид. С., и
съзнателно и целенасочено е отправил провокативните и заплашителни изрази към
полицейските служители.
С описаното като установено поведение на подсъдимия съдът
прие, че същият е осъществил и състава на престъплението по чл. 144,
ал. 2 от НК. От възприета и изложена по-горе
фактическа обстановка следва, че подсъдимият е отправил към свид.
Г. думите: „Ще ти счупя главата! Ще те запаля, ще те изчакам на *** и ще те
пребия! Няма да знаеш много!". От буквалния прочит на тези реплики следва
категорично и недвусмислено, че същите сдържат отправена от автора им към
адресата закана за извършване на престъпление против личността му, каквото е
нанасянето на телесна повреда. Счупването на главата би могло да представлява
средна или тежка телесна повреда в зависимост от степента на причиненото
увреждане, същото може да се посочи и за запалването и последиците от обгаряне
на едно лице. Пребиването е увреждане телесната неприкосновеност на едно лице
чрез употреба на физическа сила и може да доведе до причиняване на телесна
повреда във всяка от трите й степени/лека, средна или тежка/. Другият съставомерен признак на престъплението по чл. 144, ал. 2 НК, произтичащ от основния му състав по ал. 1, е заканването да е от такова
естество, че да би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. За
преценка на този признак съдът съобрази като ключова дума споменаването на с. ***
в текста на заканителните изрази. Общоизвестен факт е, че това село се намира в
общ. С., т. е. извън територията на общ. А., в която работи свид.
Г..*** случайно и се изяснява от показанията на свидетелите Г., И. и Д., които
поясняват, че свид. Г., който принципно живеел в град
С. и пътувал в почивните дни ежеседмично до дома си, преминавал пътьом с
автомобила си от град А. край разклона за с. ***. Според даденото от свид. И. описание на този разклон мястото било тясно и
усойно, представляващо завой и проход между скали. Посочването от подсъдимия на
това място като възможно за изпълнение на заканата за физическа разправа показва,
че той е бил наясно с маршрута, по който свид. Г.
пътува обичайно. Тази информираност на подсъдимия се обяснява с данните, изтъкнати
от свидетеля И., че подсъдимият и свид. С. са
системни нарушители на ЗДвП, проявяващи провокативно поведение чрез форсиране
на двигател и въртене на колелета на автомобил в населено място, като свид. С. бил проверяван и преди инкриминираната дата от същите
полицейски служители, които му съставили и АУАН – факт,
който се потвърждава и от свид. С.. Именно тези
проверки са създали у подсъдимия внушението, че полицаите следят него и свид. С. с цел да ги санкционират, от което внушение
произтича и проявеното от него негативно и агресивно отношение към двамата
полицаи. След така отправените закани свид. Г. се
притеснил силно за собствената си сигурност, неговата тревожност се проявила
веднага и била забелязана от свидетелите И. и Д.. Според свид.
Г. той се почувствал много зле, зачервил се и се разтреперил от изпитаното
нервно напрежение и безпокойство. Същият посочва, че преживеният стрес се
проявил и в изтръпване на ръцете и схващане на шийните
му прешлени, което наложило да излезе в отпуск по болест и да му бъде проведена
медикаментозна и физиотерапии, за които са налице и съответните представени по
делото медицински документи. Свид. И. също потвърждава,
че Г. е бил силно стресиран и затова излязъл в отпуск по болест. Свид. Д., който е пристигнал на място непосредствено след
случилото се, заварил свидетелите Г. и И. пребледнели и притеснени от начина, по
който се е държал с тях подсъдимия. И той заявява, че свид.
Г. е излязъл в отпуск по болест във връзка със случилото се, тъй като много
сериозно преживял това. Според този свидетел впоследствие свид.
Г. започнал често да променя маршрутите си за прибиране в град С., от
съображения за лична сигурност. Изложените данни показват, че свид. Г. е изпитал страх от осъществяване на отправените му
закани, който страх е имал своето основание предвид изложения по-горе анализ на
установените обстоятелства за системно формирано отрицателно отношение на
подсъдимия към проверяващите него и свид. С. полицаи,
сред които е свид. Г., и за неговата информираност
относно пътуванията на свидетеля, както и визирането на конкретно място за
реализиране на заканата. Именно тези изводи позволяват да се изведе
заключението, че е налице основателна възможност отправената закана да бъде
осъществена. За реализирането на състава на чл. 144, ал. 2 НК към установените
признаци от обективната страна на основания състав по чл. 144, ал. 1 НК се
прибавя квалифицирания признак на състава по ал. 2, а именно особеното качество
на адресата на отправената закана – длъжностно лице при или по повод изпълнение
на службата му. Свидетелят Г. безспорно заема длъжността полицейски инспектор в
ПУ – град А., която му придава качеството на
длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1 б. „а“ НК - „длъжностно лице“ е това,
на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или
постоянно служба в държавно учреждение. От
приложените по делото Заповед № 308з-105/03.04.2018 г. на заместващия началника
на РУ – Омуртаг и план за провеждане на рейдова проверка е категорично
установено, че в инкриминирания момент свид. Г. е
изпълнявал своите служебни задължения. Ето защо съдът прие, че от обективна
страна подсъдимият Р. е осъществил състава на престъплението по чл. 144, ал. 2 НК като е отправил закани към длъжностно лице при изпълнение на службата му. От субективна страна
деянието е осъществено виновно под формата на пряк умисъл, тъй като у
подсъдимия са били и интелектуалния и волевия момент на този умисъл, а именно
съзнанието, че отправя към адресата закана с престъпление, която се възприема
от последния, като цели да предизвика у него страх от осъществяването й.
При определяне вида и размера на наложеното наказание
за престъплението по чл. 325, ал. 1 НК съдът се съобрази с изискванията на чл. 54
от НК и отчете степента на обществена опасност на деянието и дееца, който не е
осъждан. Относно характеристичните му данни съдът съобрази показанията на свид. И., който отговарял за района, в който живеел
подсъдимия през последните години, и според когото подсъдимият не бил известен
като конфликтна личност и срещу него нямало подавани сигнали за подобни прояви
на агресивно поведение. Освен липсата на предходни осъждания и подобни прояви на
подсъдимия съдът не откри в случая други смекчаващи отговорността му
обстоятелства. При тези данни съдът не открива наличие на изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства и поради това не приложи чл. 55 НК при
определяне наказанието на дееца. Като отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства съдът отчете факта, че хулиганските действия са извършени в
центъра на града и са били насочени към полицейски служители, които в този
момент са изпълнявали служебните си задължения. Тези действия са извършени
срещу тях и по повод изпълнение на тези задължения, защото с агресивното си
поведение подсъдимият е изразил своя личен протест срещу извършваната на свид. С. проверка, която не е била предизвикана от лично
отношение на свид. Г. към Ю.С., а е била планирана
съгласно заповед като време и място. Демонстрацията на подсъдимия срещу
установените правила за контрол върху безопасността на движението по пътищата е
била агресивна, нагла и показваща във висока степен незачитане на установения
ред за контрол на посочените обществени отношения. С извършените непристойни
действия подсъдимият е унижил двамата свидетели предвид данните за последвалите
коментари сред гражданите и показанията на свид. С.,
че свид. И. се е чувствал унижен. Ето защо като
прецени превеса на отегчаващите отговорността обстоятелства съдът прецени за
справедливо да наложи по-тежкото по вид наказание в алтернативната санкция на чл.
325, ал. 1 НК, а именно „лишаване от свобода“, чийто размер индивидуализира
отново съобразно обсъдените по-горе обстоятелства в средния законов размер от
една година. Заедно с основното наказание съдът наложи и предвиденото
кумулативно по-леко наказание „обществено порицание“.
При определяне вида и размера на наложеното наказание
за престъплението по чл. 144, ал. 2 НК съдът се съобрази с изискванията на чл. 54
от НК и отчете степента на обществена опасност на деянието и дееца, който не е
осъждан. Относно характеристичните му данни съдът и тук съобрази показанията на
свид. И., който отговарял за района, в който живеел
подсъдимия през последните години, и според когото подсъдимият не бил известен
като конфликтна личност и срещу него нямало подавани сигнали за подобни прояви
на агресивно поведение. Освен липсата на предходни осъждания и подобни прояви
на подсъдимия съдът не откри в случая други смекчаващи отговорността му
обстоятелства. Дори изтъкнатия от него мотив, че е действал в защита на близкия
си – свид. С., съдът не отчита като смекчаващо
обстоятелство, тъй като в случая не се доказа по делото възникнала ситуация, при
която е било необходимо подсъдимият да защитава свидетеля и то по този начин. При
тези данни съдът не открива наличие на изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства и поради това не приложи чл. 55 НК. Като отегчаващо обстоятелство
съдът прецени публичността на отправената закана – на видно място в центъра на
града, пред сградата на полицейския участък, както и последвалия отзвук чрез
коментари по случая от граждани, които са разбрали за това. Като отегчаващо
обстоятелство съдът отчете и последиците, настъпили за свид.
Г., който е получил стрес и силно притеснение, което нервно състояние се е
отразило като цяло на здравословното му състояние и е наложило лечение, респ. отсъствие
от работа. При тези обстоятелства съдът прецени, че справедливият размер на
предвиденото за това престъпление наказание „лишаване от свобода“ е над
минималния размер и под средния такъв, а именно една година и шест месеца
лишаване от свобода.
Тъй като е двете престъпления са извършени в условията
на идеална съвкупност, на осн. чл. 23, ал. 1 НК съдът
определи общо наказание между наложените за двете престъпления, а именно по-тежкото
от тях: една година и шест месеца лишаване от свобода. На осн.
чл. 23, ал. 2 НК съдът присъедини към това общо наказание и наказанието „обществено
порицание“.
Поради факта, че подсъдимият не е осъждан и след като
се съобрази с размера на определеното общо наказание, и като прецени, че
подсъдимият би могъл да се превъзпита без да изтърпява ефективно наложеното му
наказание, съдът отложи изпълнението на последното за срок от три години, считано
от влизане на присъдата в законна сила, на основание чл. 66, ал. 1 НК.
На основание чл. 239 от
съдът постанови наложеното наказание „обществено порицание“ да се изпълни чрез
поставяне /залепяне/ на настоящата присъда на хартиен носител на видно място
пред сградата на Община А. и пред сградата на Участък „Полиция“ – град А. в
продължение на един месец.
По предявените граждански искове:
І. По гражданския иск за сумата в размер на 5
000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от Б.С.Г., неимуществени
вреди от престъпленията по чл. 325, ал. 1 и чл. 144, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, описани в обвинителния акт, ведно със
законната лихва от датата на извършване на престъпленията - 03.04.2018 г., до
окончателното изплащане на сумата. Безспорно
се установи по делото, че отправените от подсъдимия към свидетеля Г.
провокативни и целящи унижение реплики и закани са били възприети и коментирани
и от други лица, които са ги чули непосредствено или са им били преразказани от
други лица. Тези коментари неминуемо причиняват чувство на обществено
неудобство и унижение в личен и служебен план – състояние, в което са били
поставени и двамата свидетели Г. и И. от дръзкото и непристойно поведение на
подсъдимия. Онези реплики но подсъдимия, които са представлявали закани към свид. Г., са постигнали своя ефект като са предизвикали у
последния стрес, нервно напрежение и безпокойство. Свид.
Г. се притеснил силно за собствената си сигурност, неговата тревожност се
проявила веднага и била забелязана от свидетелите И. и Д.. Според свид. Г. той се почувствал много зле, зачервил се и се
разтреперил от изпитаното нервно напрежение и безпокойство. Същият посочва, че
преживеният стрес се проявил и в изтръпване на ръцете и схващане на шийните му прешлени, което наложило да излезе в отпуск по
болест и да му бъде проведена медикаментозна и физиотерапии. Свид. И. също потвърждава, че Г. е бил силно стресиран и
затова излязъл в отпуск по болест. Свид. Д., който е
пристигнал на място непосредствено след случилото се, заварил свидетелите Г. и И.
пребледнели и притеснени от начина, по който се е държал с тях подсъдимия. И
той заявява, че свид. Г. е излязъл в отпуск по болест
във връзка със случилото се, тъй като много сериозно преживял това. Според този
свидетел впоследствие свид. Г. започнал често да
променя маршрутите си за прибиране в град С., от съображения за лична сигурност.
Преживяното от Г. след престъплението на подсъдимия е посочено в издадено на
06.04.2018 г. медицинско направление за консултация с невролог като претърпян
инцидент по време на работа на 03.04.2018 г., след който получил силни болки в
/не се чете/област. Последвал е преглед при специалист по рехабилитация на
13.04.2018 г., който е диагностицирал увреждания на лумбо-сакралните коренчета, изразен лумбо
– вертебрален синдром, изразена шийна
и изгладена лумб. лордоза, сколиоза и ограничени и болезнени активни и пасивни
движения в шийния дял. След като е установил
недостатъчно повлияване от терапията при амбулаторни условия специалистът е
насочил свид. Г. към хоспитализация в СБР и такава е извършена в БПЛР
към МИ на МВР в град Хисар в периода от 24.04.2018 г. до 01.05.2018 г. Налице е
амбулаторен лист за извършен медицински преглед на свидетеля на 17.09.2018 г. с
основна диагноза увреждания на междупрешленните
дискове в шийния отдел с радикулопатия
като е предписана медикаментозна терапия в домашни условия. По делото липсва
експертна преценка, която да установи категорично връзката между преживяното от
свидетеля по повод деянието на подсъдимия и последвалите във времето
здравословни проблеми. За тази връзка са налице данни само в показанията на самия
пострадал и в медицинското направление като отразено отново от него оплакване. Независимо
от това съдът прие за доказано въз основа на събраните гласни доказателства, че
свид. Г. е преживял горепосочените негативни емоции и
състояния на силен стрес и притеснения, нервно напрежение и безпокойство, които
са продължили около месец след станалото. Деянието на подсъдимия, с което е
реализирал съставите на двете престъпления, за които е признат за виновен, води
не само до реализиране на наказателна отговорност, но и до гражданска деликтна отговорност по чл. 45 на ЗЗД. Преживяванията на свид. Г., описани по-горе, са пряка и непосредствена
последица от виновното поведение на подсъдимия, поради което и последният бе
осъден да заплати съответно обезщетение за причинените от него неимуществени
вреди на пострадалия. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетенията за неимуществените
вреди се определят от съда по справедливост. В този смисъл съдът счете, че
справедлив размер на преживените от Г. унижение, неудобство, притеснение, стрес
и безпокойство, които неминуемо са препятствали в определена степен нормалното
изпълнение на служебните му функции, във връзка с които са причинени, е сумата
от 2500 лева, ведно със законната лихва от датата на извършване на престъплението
- 03.04.2018 г., до окончателното изплащане на сумата. В случая съдът счете, че
при разглеждане на въпроса за деликтната отговорност
на дееца не следва да се пренебрегва съставомерния по
отношение на наказателната отговорност факт, че противоправното
деяние е насочено към длъжностно лице при изпълнение на служебните му задължения,
а не при конфликт от битов характер. Ето защо не само вида и интензитета на
причинените неимуществени вреди, а и обстоятелствата, при които са причинени:
поради хулигански подбуди и при изпълнение на служебните задължения на
пострадалия, са обстоятелства, които обуславят уважаването на гражданския иск в
сравнително по-висок размер от този, който се присъжда за подобни наранявания, причинени
при лични конфликти между граждани. В останалата му част над присъдения размер до
пълния претендиран такъв от 5000 лева съдът отхвърли
иска като неоснователен, тъй като гражданският ищец не установи по безспорен
начин пряката връзка между влошеното му здравословно състояние в областта на
шията с поведението на подсъдимия.
ІІ. По предявения от И.Н.И. граждански иск за сумата в
размер на 2 000.00 лева, за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.
325, ал. 1 от НК, описано в обвинителния акт, ведно със законната лихва от
датата на извършване на престъплението - 03.04.2018 г., до окончателното
изплащане на сумата – Безспорно се установи по делото, че отправените от
подсъдимия към свидетелите Г. и И. провокативни и целящи унижение реплики са
били възприети и коментирани и от други лица, които са ги чули непосредствено
или са им били преразказани от други лица. Тези коментари неминуемо причиняват
чувство на обществено неудобство и унижение в личен и служебен план – състояние,
в което са били поставени и двамата свидетели Г. и И. от дръзкото и непристойно
поведение на подсъдимия. Свид. Д. установява, че
непосредствено след случилото се още по телефонния разговор усетил, че И. е
силно обезпокоен, а като пристигнал при двамата свидетели видял, че те са
пребледнели и силно притеснени. Свид. С., която към
онзи момент е била в близки отношения със свид. И.,
установява, че случилото се му се отразило негативно, той бил притеснен, тъй
като имал очакването да му се случи нещо неприятно по време на работа на пътя, а
наред с това изпитвал унижение от проявеното от подсъдимия отношение към него и
колегата му. И тук съдът отчете факта, че противоправното
деяние/хулиганските действия/ е насочено към длъжностно лице при изпълнение на
служебните му задължения, а не при конфликт от битов характер. Ето защо не само
вида и интензитета на причинените неимуществени вреди, а и обстоятелствата, при
които са причинени: поради хулигански подбуди и при изпълнение на служебните
задължения на пострадалия, са обстоятелства, които обуславят уважаването на
гражданския иск в сравнително по-висок размер от този, който се присъжда за
подобни наранявания, причинени при лични конфликти между граждани. Поради това
съдът уважи гражданския иск в размер на 1000 лева, ведно със законната лихва от
датата на извършване на престъплението - 03.04.2018 г., до окончателното
изплащане на сумата, а в останалата му част над присъдения размер до пълния претендиран такъв от 2000 лева съдът отхвърли иска като
неоснователен.
Предвид направената от гражданския ищец и частен
обвинител Г. претенция за присъждане на направените от него разходи за платен
адвокатски хонорар, съдът като прецени, че това възнаграждение е платено на
упълномощения от него повереник, с оглед осъдителния
характер на постановената присъда присъди на основание чл. 189, ал. 3 НПК
подсъдимият да му заплати изцяло платения от него хонорар за адвокат съобразно
посоченото в договора за правно съдействие, а именно сумата от 600 лева.
По направените в хода на цялото наказателно
производство разноски, съдът осъди подсъдимия да заплати сумата от 135.83 лв. по
сметка на ОД на МВР – гр. Т., включваща направени
разходи за експертиза в досъдебното производство, както и по сметка на РС –
Омуртаг сумата от 150 лева – държавна такса в общ размер, начислена върху
уважените размери на гражданските искове.
С така наложените наказания съдът счита, че ще бъдат
изпълнени специалната и генералната превенции по чл. 36 от НК.
Поради тези съображения и в този смисъл съдът
постанови и настоящата си присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕТА
ПЕТРОВА