РЕШЕНИЕ
№ 195
гр. Пловдив , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в публично заседание на седми
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20215300501182 по описа за 2021 година
Постъпила е въззивна жалба от “ТЕРРА ЛИЗИНГ“ ООД /с предишно
наименоване „Терра Кредит“ ООД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Арсеналски“ № 11, ет. 3, ап. 3, чрез адв. Б.П.,
против Решение № 260811/15.03.2021 г., постановено по гр.дело № 5018/2020
г. по описа на РС – Пловдив, V гр.с-в, с което е осъден да заплати на Ю. С. К.
с ЕГН ********** от *** сумата от 1652,49 лв. – недължимо платена по
Договор за паричен заем № 01039635/23.12.2014 г. в периода от 09.11.2015 г.
до 02.05.2018 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от
14.05.2020 г. до окончателното й изплащане. С жалбата се излагат оплаквания
за неправилност на решението, като се счита за неправилен извода на
районния съд, че процесният договор за потребителски кредит е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Поддържа се, че сумата е изплатена
за погасяване на самостоятелното задължение на ищцата за заплащане на
застрахователните премии по договора за кредит, поради което се иска от
съда да отмени решението на районния съд и да постанови друго решение по
същество, с което искът да се отхвърли. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Ю. С. К. чрез адв.Д.Б. оспорва жалбата като
неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал.1, т.2
от ЗА.
1
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изхожда от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Пловдивски окръжен съд, след служебна проверка на валидността и
допустимостта на решението съгласно чл.269 ГПК, намира същото за валидно
и допустимо.
Ищцата Ю.С.К. е предявила иск за заплащане от страна на ответното
дружество на недължимо платени суми по недействителен договор за
потребителски кредит / заем / от 23.12.2014 г., по силата на който и е била
предоставена в заем сумата от 2000 лв. Счита, че договорът е
недействителен, тъй като уговореният размер на възнаградителна лихва от 40
% противоречи на добрите нрави. В договора бил посочен ГПР от 47 %, който
не е реален, тъй като не е отчетено скритото оскъпяване на кредите чрез
заплащането на предвидената по договора „застраховка“, като поддържа, че
ако изплащаната за същата сума беше включена в ГПР, той би надминал 50
%. Отделно от това поддържа, че в договора не е посочен начинът на
изчисляване на ГПР . Счита, че договорът е недействителен и на основание
чл. 11, ал.1, т. 11 ЗПК, тъй като не е посочено в погасителния план
разпределението на вноските измежду дължимите по договора суми.
Между страните не е спорно, а и от представения по делото договор за
кредит се установява, че ищцата Ю.С.К. и ответникът са сключили договор
за кредит № 1039635/23.12.2014 г., по силата на който ищцата е получила от
ответника кредит в размер на 2000 лв., при годишен лихвен процент от 40% и
ГПР – 49,14 %. Крайният срок за издължаване по заема е бил до 13.10.2015 г.
Кредитът е следвало да се връща на седмични погасителни вноски от по 55,91
лв., като е предвидено и заплащането на застраховка към кредита при
договорени от кредитора условия в размер на 15 % месечно от стойността на
главницата.
Представен е погасителен план, в който са отразени седмичните
погасителни вноски за застраховка, както и за погасяване на задълженията по
договора за кредит. Според същия, размерът на всяка седмична погасителна
вноска по договора е 55,91 лв., а размерът на всяка седмична вноска за суми
по застраховка е 45,66 лв.
В обсъждания договор страните са уговорили, че размерът на
седмичната погасителна вноска ще бъде 55,91 лв., срокът на заема е 42
седмици /съответно 42 погасителни вноски /, посочено е че лихвеният
процент е 40 %, представен е двустранно подписан погасителен план, в който
са посочени конкретните дати на погасителните вноски. Така уговорения
погасителен план съдържа минимално необходимите реквизити, изброени в
нормата на чл. 11, ал.1, т. 11 от ЗПК.
2
Ищцата твърди, че възнаградителната лихва противоречи на добрите
нрави, а уговорката за заплащане на застраховка към кредита при договорени
от кредитора условия в размер на 15 % месечно противоречи на чл. 11, ал.1,
т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК, поради което счита, че процесния договор е
недействителен.
Настоящият съдебен състав споделя трайната съдебната практика на
ВКС, че максималният размер на лихвата (възнаградителна или такава за
забава) следва да е ограничен, а уговорка, предвиждаща възнаградителна
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени
кредити – двукратния размер на законната лихва, противоречи на добрите
нрави. /В този смисъл са Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г.
на ВКС, Решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС /
В случая страните са уговорили годишен лихвен процент от 40 %,
поради което съдът приема, че същият накърнява добрите нрави, понеже
надвишава трикратния размер на законната лихва, който към датата на
сключване на договора е бил около 30 %.
По отношение съдържанието и начина на определяне на годишния
процента на разходите:
Съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя като се вземат предвид
допусканията, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по начина, посочен в Приложение № 1, както и погасителен план,
който да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, както и последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми при различни
лихвени проценти за целите на погасяването / чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК/.
Легална дефиниция на годишния процент на разходите е дадена в чл.
19, ал.1 от ЗПК, където е посочено, че това понятие отразява разходите по
кредита за потребителя – настоящи и бъдещи, преки и косвени, комисионни и
възнаграждения от всякакъв вид, включително и за посредници, които се
изразяват като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а
във втората алинея от обсъждания текст е указано, че ГПР се изчислява по
формула съгласно Приложение 1 към Закона.
Жалбоподателят не сочи различни компоненти, включени в годишния
процент на разходите като вид и размер.
Относно възнаграждението за дължимите се суми за застраховка:
Застрахователната премия няма как да не бъде включена в общите разходи по
кредита, след като се включва в част от дължимите суми по кредита като
задължения, вкл. в погасителния план, както е в конкретния случай. По
3
делото не е представен валидно сключен договор за застраховка, по който
ищцата да е страна, поради което не е установено наличието на
застрахователно правоотношение, по което същата да дължи изпълнение на
задължения. Ето защо съдът приема, че на практика страните са уговорили
допълнително възнаграждение за кредитора, като тази уговорка заобикаля
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и води до значителното оскъпяване на
кредита. Това възнаграждение следва да бъде включено в годишен процент
на разходите, определен на 49.14 %, но не е включено, поради което този ГПР
не отговаря на действителния. Потребителят е бил въведен в заблуждение
относно действителния размер на сумата, която следва да плати по самия
договор, и разходите по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
Изложеното дотук обосновава извода, че искът е доказан по основание.
Съдът намира, че процесният договор за кредит е недействителен на
основание чл.22 ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради това, че
посоченият в договора ГПР не съответства на действителния ГПР.
С решението си първоинстанционният съд е приел за доказани въз
основа на приетото заключение на вещото лице М.М. по ССЕ следните факти:
В счетоводството на ответника са осчетоводени постъпили суми от страна на
ищцата договор за кредит от 23.12.2014 г. на обща стойност 5354,49 лв., като
с тези суми е погасена главница в размер на 2000 лв., договорна лихва в
размер от 348,22 лв., застраховка в размер на 1917,72 лв., такса за забава
988,55 лв., такса напомняния – 80 лв., такса уведомително писмо 20 лв. или
обща сума в размер на 5354,49 лв. От 09.11.2015 г. до 02.05.2018 г. е платена
обща сума в размер от 3652,49 лв., като разликата между тази суми и
главницата по договора за кредит е 1652, 49 лв. Тези констатации на съда не
се оспорват с въззивната жалба, поради което съдът приема, че искът е
доказан и по размер. Ответникът дължи на ищцата връщане на сумата от
1652, 49 лв., платена през периода 09.11.2015 г. - 02.05.2018 г., по отношение
на която вземането не е погасено по давност.
Поради недействителността на договор за кредит ответникът е получил
от ищцата тази сума без правно основание, поради което дължи нейното
връщане на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД.
При тези мотиви съдът приема, че обжалваното решение е правилно и
4
законосъобразно, поради което същото ще се потвърди.
Предвид изхода по спора, в тежест на жалбоподателя ще се поставят
разноските на въззиваемата страна за адвокатско възнаграждение пред тази
инстанция в размер на 345 лв. на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, в полза на Адвокатско дружество „Г.“.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260811/15.03.2021 г., постановено по
гр.дело № 5018/2020 г. по описа на РС – Пловдив, V гр.с-в.
ОСЪЖДА “ТЕРРА ЛИЗИНГ“ ООД /с предишно наименоване „Терра
Кредит“ ООД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Арсеналски“ № 11, ет. 3, ап. 3, да заплати на Адвокатско
дружество „Г.“, Булстат *********, гр. Пловдив, ул. „Братя Пулиеви“ № 1
сумата от 345 лв. - адвокатско възнаграждение адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5