РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. Ямбол, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:В. М. Петков
Членове:Петранка Ст. Жекова
Гергана Ж. Кондова
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Г. Д. Г.
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20232300600174 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред Ямболски окръжен съд е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на служебно назначения защитник – адвокат от АК
***** на подс.В. А. И. от село ******, обл.Ямбол, с ЕГН **********, против Присъда №
14/07.02.2023 г., постановена по НОХД № 472/2022 г. по описа на Районен съд Елхово в
частта й относно размера на наложеното наказание.
С присъдата подсъдимият В. И. е признат за виновен в това, че на **.**.****
година около 08.00 часа в село ******, обл.Ямбол, от частен дом, находящ се на ул. „****“,
№ *, отнел чужди движими вещи – пари на стойност 850.00 лева от владението на
собствениците им Л. И. К. и М. Л. К. от с.******, без тяхно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.194, ал.1 от НК и чл. 58а,
ал.1, вр. чл. 54 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, което наказание на
основание чл.66, ал.1 от НК е отложено от изпълнение за изпитателен срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
Във въззивната жалба се релевират доводи за явна несправедливост на така
постановената присъда. Счита се, че наложеното наказание на подс.И. е завишено по размер
и затова явно несправедливо. Поддържа се, че при решаването на въпроса за размера на
1
наказанието първоинстанционният съд не е отчел всички обстоятелства, които са от
значение за индивидуализацията му и не ги е ценил съобразно действителната им тежест.
Изтъква се, че чистото съдебно минало на подсъдимия, направените от него самопризнания
и искреното покаяние за извършеното от него, са все смекчаващи вината обстоятелства,
които обусловят налагането на по-леко наказание - към предвидения законов минимум за
съответния вид престъпление. В тази връзка се сочи, че наложеното наказание е прекомерно
тежко, очевидно несъответстващо на обществената опасност на деянието и на дееца, на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Претендира се изменение на присъдата чрез
намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода.
В съдебно заседание Окръжна прокуратура – гр.Ямбол, редовно призована
изпраща представител. Последният оспорва основателността на въззивната жалба и моли
съда да потвърди изцяло осъдителната присъда на Районен съд - гр.Ямбол като правилна,
обоснована и справедлива.
В съдебно заседание въззивникът – подс.И. участва лично и със служебно
назначения му защитник – адвокат от АК-*****. Последните поддържат въззивната жалба и
молят съда да я уважи по изложените в нея съображения.
При дадената му от въззивния съд последна дума, подсъдимият В. И. моли
присъдата да бъде изменена като му бъде намалено по размер наложеното условно
наказание лишаване от свобода.
Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, доводите на
страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна
проверка на атакуваният съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.313 и сл.от
НПК, констатира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице имащо
право и интерес от обжалване и в срока по чл.319, ал.1 от НПК, а разгледана по същество се
преценя като неоснователна, поради следните съображения:
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка не се оспорва
от подсъдимия и неговия защитник и е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото
в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, поради което
проверяващия съд намира за ненужно да я преповтаря. При установяването й районният съд
е обсъдил кои доказателства кредитира и кои не, като е изложил и подробни аргументи в
тази посока. Правилно и обосновано първата инстанция приема и кредитира както
признанията, направени от страна на подсъдимия по реда на чл.371 т.2 НПК, така и
събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, които ги
подкрепят.
При правилно изяснена фактическа обстановка и на базата на анализ на
събраните по делото доказателства решаващият съд е достигнал до законосъобразни и
обосновани правни изводи, като е приел, че въззивникът-подсъдим В. И. е осъществил от
2
обективна и субективна страна престъпния състав по чл. 194, ал.1 от НК, т.к. на **.**.****
година около 08.00 часа в село ******, обл.Ямбол, от частен дом, находящ се на ул. „****“,
№ *, отнел чужди движими вещи – пари на стойност 850.00 лева от владението на
собствениците им Л. И. К. и М. Л. К. от с.******, без тяхно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
Извършено е съставомерно деяние по посочения текст от материалния
наказателен закон на Република България. Авторството на престъпното деяние се
установява безспорно от признанията на подсъдимия, дадени от него по реда на чл.371, т.2
от НПК и от показанията на разпитаните по делото в хода на ДП свидетели Л. К., М. К., А.
А., П. И. и Б. И..
Правилен е извода на решаващият съд, че от обективна страна, предмета на
престъплението са чужди движими вещи - пари, посочени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, общо на стойност 850 лева. Вещите - предмет на престъплението, са били
чужда собственост, което обстоятелство ясно е било съзнавано от подсъдимия. При
извършване на деянието е налице и вторият елемент от състава на престъплението кражба
визиран в чл. 194, ал. 1 от НК, а именно - отнемането на вещите от владението на другиго.
Същото е осъществено чрез взимане на вещите от мястото, където са били оставени от
пострадалите Л. К. и М. К. /чекмедже в дома на пострадалите в с.******, обл.Ямбол/ и
пренасянето на тези вещи до място, различно от мястото на отнемането. По този начин е
била прекратена от една страна фактическата власт върху вещите, която до този момент се е
упражнявала от собственика им, респ.владелеца, а от друга страна - подсъдимият е
установил трайно своя фактическа власт върху тях. Налице е и престъпния акт, изразяващ се
в промяна на фактическата власт върху предмета на деянието, настъпила в следствие на
осъществяването му, с което и същото се счита за довършено. Елементът от обективната
страна на престъплението “кражба” - липса на съгласие от страна на собственика на вещите
за отнемането им, също в конкретиката на случая е налице.
Проверяващата инстанция изцяло споделя извода на районния съд, че от
субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия при условията на пряк
умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. По изложените съображения, с атакуваната присъда
районният съд правилно, обосновано и законосъобразно е признал подс.И. за виновен в
осъществяване на съставомерно по смисъла на чл.194, ал.1 от НК деяние.
Относно вида и размера на наложеното на подсъдимия наказание:
Претенцията, съдържаща се в подадената въззивна жалба, за занижаване
размера на наложеното наказание, въззивната инстанция намира за неоснователна.
Наложеното на въззивника наказание при условията на чл.58а, ал.1 вр. чл.54
от НК - лишаване от свобода за срок от шест месеца при отлагане на изтърпяването му на
основание чл.66 ал.1 от НК за срок от три години, е справедливо. Същото е съобразено с
наличните отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства - високата степен на
обществена опасност на осъщественото деяние, която се обуславя от високата динамика на
3
този вид престъпления понастоящем в страната и в региона, сравнително високата стойност
на отнетото и невъзстановяването му от подсъдимия на пострадалите, както и със
смекчаващите отговорността му такива - ниската степен на обществена опасност на
личността на извършителя, предвид обстоятелството, че е с чисто съдебно минало,
направените самопризнания, съдействието му за разкриване на обективната истина по
делото, проявената критичност към извършеното, причините и мотивите за извършване на
деянието. Затова и определеното при значителен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства и към минимума на предвиденото в текста наказание лишаване от свобода, с
приложението на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК при минимално предвидения в същата
срок, се явява справедливо и съответно на целите, визирани в чл.36 от НК.
Съдът прецени като неоснователно възражението на жалбоподателя, че при
решаването на въпроса за размера на наказанието първоинстанционният съд не е отчел
всички обстоятелства, които са от значение за индивидуализацията му и не ги е ценил
съобразно действителната им тежест. При определяне вида и размера на наказанието на
подсъдимия, районният съд е отчел всички налични смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства и правилно е стигнал до извода, че същото следва да бъде определено при
условията на 58а, ал.1 вр.чл.54, ал.1 от НК, т.к. не са налице многобройни или изключителни
смекчаващи вината обстоятелства, така че и най-лекото предвидено в закона наказание да се
явява несъразмерно тежко за него. Така също, първият съд ясно е подчертал в мотивите си,
че при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия В. И. е взел предвид в значима
степен, че същия съществено е допринесъл за разкриване на обективната истина по делото.
Смекчаващите вината на И. обстоятелства, както и отегчаващите такива, са изчерпателно
посочени в мотивите на присъдата и водят до извод, че определяне на наказание лишаване
от свобода в по-нисък размер би било проява на необосновано снизхождение и не би било
достатъчно да окаже необходимото поправително и възпиращо въздействие както върху
личността му, така и върху останалите членове на обществото. Разпоредбата на чл.54, ал.2
от НК постановява, че смекчаващите отговорността обстоятелства обуславят налагането на
по-леко наказание, а отегчаващите – на по-тежко. Двете съдебни инстанции отчитат в
случая значителен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, което позволява
наказанието да бъде определено близо до минималния размер, като двете инстанции
намират, че с оглед наличните отегчаващи отговорността обстоятелства, размерът следва да
е над минималния предвиден в закона.
С оглед на изложеното въззивният съд прецени, че така наложеното наказание
е справедливо и напълно съответства на степента на обществената опасност на деянието и
на личността на извършителя, поради което не са налице основания за неговото изменение.
Водим от горното и след като на осн.чл.314, ал.1 от НПК провери правилността на
присъдата изцяло, въззивният съд намира, че същата следва да бъде потвърдена като
правилна, обоснована, справедлива и постановена при спазване на процесуалните правила.
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 14/07.02.2023 г., постановена по НОХД №
472/2022 г. по описа на Районен съд Елхово.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5