РЕШЕНИЕ
№ 519
гр. Благоевград, 20.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Филка Кр. Сотирова
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20221210101595 по
описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от Е.Б. Л. - П. ЕГН **********,
съдебен адрес: гр. Б., ул. „С.” № , и. против „М.-Б.“ АД-гр.Б., със седалище и адрес на
управление: гр. Б., ул. “С.“ №, ЕИК, представлявано от изпълнителния директор О. С. М..
Ищцата твърди, че работила по трудово правоотношение при ответника „М.-Б.” като
началник на и.. Сочи, че последно сключеното допълнително споразумение към трудовия й
договор било от 15.12.2020 г., като със същото било уговорено допълнително
възнаграждение в размер на 500 лв. месечно със срок за изплащане - „до края на епидемията
COVID 19”. Сочи , че въпреки точното и добросъвестно изпълнение на задълженията й,
работодателят не бил заплатил дължимите суми във връзка с това и в частност - не било
заплатено допълнителното възнаграждение от 500 лв. Пояснява, че срокът, за който същото
било дължимо, било до приключване на епидемията COVID-19, а общоизвестно било, че
тази епидемия не била спряла. Точно обратното - същата продължавала и в момента,
включително в световен мащаб, като в последните седмици и в България случаите на
заболелите от това заболяване се увеличавали драстично. Въпреки това и по неизвестна за
нея причина, работодателят отказвал изплащане на сумите за това допълнително
възнаграждение за месеците април и май 2022 г., които били дължими. Твърди, че въпреки
опитите за доброволно уреждане на възникналия спор и до момента посочените по-горе
суми, представляващи неизплатени трудови възнаграждения за месец април и май 2022 г. не
били заплатени. Ето защо иска ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 1000 лв.,
представляваща неизплатени допълнителни трудови възнаграждения за периода от
01.04.2022 год. до 31.05.2022 год. /по 500 лв. месечно/, ведно със законната лихва, считано
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.
Ответникът изразява позиция за неоснователност на предявения иск. В тази връзка
заявява, че с решение М 325 на Министерския съвет от 14.05.2020 г. била обявена
извънредна епидемична обстановка на територията на Република България, свързана с
епидемичното разпространение на COVID-19 и съществуващата непосредствена опасност за
живота и здравето на гражданите, считано от 14 май 2020 г. до 14 юни 2020 г. С последващи
решения срокът на обявената с горното решение извънредна епидемична обстановка бил
удължаван. С последното Решение № 826 от 25.11.2021 г. срокът бил удължен до 31.03.2022
1
г., поради което считано от 01.04.2022 г. извънредна епидемична обстановка на територията
на Република България не действала, респективно не се дължали сумите, предмет на
исковата молба.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е
осъдителна искова претенция с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 1000 лв.,
представляваща неизплатени допълнителни трудови възнаграждения за периода от
01.04.2022 год. до 31.05.2022 год. /по 500 лв. месечно.
Уважаването на иск с тази правна квалификация е детерминирано от едновременната
даденост на следните условия: 1/ да е налице трудово правоотношение между ищцата (в
качеството му на работник) и ответника (в качеството му на работодател) за процесния
период от време и относно посочената в исковата молба длъжност; 2/ реално полагане на
труд от страна на работника; 3/ факта на уговорено допълнително възнаграждение от 500 лв.
месечно до края на епидемията COVID и 4/ работодателят да не е изпълнил задължението си
за заплащане на същото.
В принципен план, съобразно правилата за разпределението на доказателствената тежест в
исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), работникът следва да установи първите три
от визираните изисквания, а работодателят – четвъртото. Касае се за хипотеза на главно
доказване, поради което самото доказване трябва да бъде пълно. А то ще е такова, когато в
резултат на провеждането му се създава категорично убеждение у съда, че доказваният факт
се е осъществил. При непровеждане на доказване от такъв порядък, за съда възниква
задължението да приеме, че съответното обстоятелство не се е реализирало. При условията
на насрещно и непълно доказване ответникът следва да докаже и възраженията си, че
дължал допълнително възнаграждение само до месец март 2022 г.
Не е спорно между страните в настоящото производство, че в процесния период /от
01.04.2022 год. до 31.05.2022 год./ те са се намирали в безсрочно трудово правоотношение, в
рамките на което ищцата е заемала при ответника длъжността „началник на и./. Това
обстоятелство се установява и от приетия като писмено доказателство Допълнително
споразумение към трудов договор № 509/15.12.2020 г. (вж. съответно л. 3 и л. 14-на гърба от
делото).
Безспорно е също така обстоятелството, че ищцата е отработила при ответника пълно
всички работни дни за месец април и месец май 2022г. Това обстоятелство се установява и
от приетите графици за работното време на лекарите в отделение И. при М. – Б.АД за месец
април и месец май 2022г. (л. 63-л. 64 от делото)
Спорът е концентриран относно смисъла и значението на постигнатата в т. 5, б. „б“ от
процесното допълнително споразумение уговорка за заплащане на допълнително трудово
възнаграждение „до края на епидемията COVID-19“. Според тезата на ищцата заплащането
на това допълнително трудово възнаграждение не свързано с обявените в страната
последователно извънредно положение и извънредна епидемична обстановка, като за
процесния период е била налице епидемия от горепосочената заразна болест, поради което
му се дължи заедно с основното трудово възнаграждение и претендираното допълнително
трудово възнаграждение. Според тезата на ответника заплащането на това допълнително
трудово възнаграждение е обвързано с актовете на изпълнителната власт /по-конкретно на
решенията на Министерски съвет/, по силата на които на територията на България е
въведена и действа извънредна епидемична обстановка, свързана със заразната болест
COVID-19, т.е. до 31.03.2022г.
За да се даде отговор на въпроса коя от двете тези е правилна, следва да се съобразят
следните обстоятелства:
Основните правила, от които се прави преценка за смисъла на сключен между страните
договор /включително трудов/ са нормативно установени в разпоредбата на чл. 20 ЗЗД. В
2
тази връзка следва да се има предвид, че тълкуването на договора е установяването на
точния смисъл на уговорките, които са включени в неговото съдържание. Тълкуването на
договора не може до води до изменение на волята на страните. Съгласно общото
тълкувателно правило на чл. 20, изр. 1 ЗЗД при тълкуване на договорите трябва да се търси
действителната обща воля страните. Отделните уговорки следва да се тълкуват във връзка
една с друга и в смисъла, който произтича от текста на целия договор, с оглед целта на
договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Тълкуването изисква да се разкрие
волята на страните към момента на сключване на договора. Важно е да се подчертае, че
смисълът на думите се установява в съответствие с общоприетото им значение. В настоящия
случай следва да се имат предвид и времето и обстановката, при които е била постигната
процесната уговорка за заплащане на допълнително трудово възнаграждение, а именно по
време на зимата и при широко разпространение на опасна инфекциозна болест, каквато е
COVID-19. Целта на допълнителното трудово възнаграждение е да се стимулират лекарите
и здравните работници да работят в опасната среда с пациенти, болни от COVID-19.
Следователно действителният смисъл на процесната клауза за допълнително трудово
възнаграждение е да компенсира ищцата, в качеството й на началник на и., за полагания от
нея особен вид труд, изразяващ се полагане на грижи за хора, страдащи от едно сериозно
заболяване. Съгласно общоприетия смисъл на думата епидемия същата представлява
състояние, когато нови случаи на определено заболяване, при определена популация и през
определен период, значително надхвърлят обичайното и очакваното, и е налице масово
разпространение на заболяването. Най-често причинителят за епидемията е инфекциозен
агент, така че става дума за инфекциозно (заразно) заболяване, каквото е и ковид-19.
Епидемичният процес се характеризира с непрекъснато предаване на възбудителя на
инфекцията (заразата) между хората. Понятието епидемия не е легално дефинирано в Закона
за здравето (ЗЗ) за разлика от понятието извънредна епидемична обстановка. Съгласно § 1, т.
45 от ДР на ЗЗ извънредната епидемична обстановка е налице при бедствие, предизвикано
от заразна болест, което води до епидемично разпространение с непосредствена опасност за
живота и здравето на гражданите, предотвратяването и преодоляването на което изисква
извършване на повече от обичайните дейности по защита и опазване живота и здравето на
гражданите. И двете понятия (епидемия и извънредна епидемична обстановка) се използват
в ЗЗ (вж. чл. 63, ал. 3а, чл. 158, ал. 5). С оглед изложеното понятието епидемия е по-широко
от понятието извънредна епидемична обстановка. В тази връзка следва да се има предвид, че
извънредната епидемична обстановка се обявява за определен период от време с решение на
Министерски съвет по предложение на министъра на здравеопазването въз основа на
извършена от главния държавен здравен инспектор оценка на съществуващия епидемичен
риск (чл. 63, ал. 2 ЗЗ). Това обаче не означава, че ако не е обявена извънредна епидемична
обстановка не е налице епидемия от дадено инфекциозно заболяване, каквото е ковид-19. В
действителност с последователни решения на Министерски съвет е обявявана извънредна
епидемична обстановка за периода от 14.05.2020г. до 31.03.2022г. във връзка с епидемията
от ковид-19. След 31.03.2022г. не е обявявана извънредна епидемична обстановка. Това не
означава, че след 31.03.2022г. епидемията от ковид-19 е свършила. В този смисъл и след
31.03.2022г. тази епидемия е продължила, като и след тази дата ищцата е продължила да
работи в опасната среда на инфекциозното отделение на ответната болница и да полага
грижи за болните от инфекциозното заболяване ковид-19. В тази връзка наличието на
епидемия от ковид-19 не зависи от формален акт на Министерски съвет, с който се обявява
извънредна епидемична обстановка. Ако страните са искали заплащането на процесното
допълнителното трудово възнаграждение да е обвързано от наличието на положение на
извънредна епидемична обстановка, то е следвало това да е било изрично посочено в
писмения текст на допълнителното споразумение. Нещо повече. Понятието извънредна
епидемична обстановка е легално дефинирано в ДР на ЗЗ още на 15.05.2020г., а
допълнителното споразумение към трудовия договор на ищцата е сключено 7 месеца по-
3
късно. В този смисъл не може да се подразбира, че след като не е налице обявена
извънредна епидемична обстановка, то автоматично след 31.03.2022г. вече не се дължи това
допълнително трудово възнаграждение.
С оглед така изложените съображения предявеният осъдителен иск е основателен и
доказан по основание и размер.
Относно разноските и дължимата държавна такса:
При този изход на спора ищцовата страна има право да получи от ответника съдебните
разноски в размер на 300 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение
съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, трябва да бъде осъден да заплати по сметка на
Районен съд – гр. Благоевград държавната такса, дължима във връзка с уважаването на
ищцовата претенция по чл. 128, т. КТ в размер на сумата от 50 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение, Осми състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „М.-Б.“ АД-гр.Б., със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. “С.“ №, ЕИК,
представлявано от изпълнителния директор О. С. М. да заплати на Е.Б. Л. - П. ЕГН
**********, съдебен адрес: гр. Б., ул. „С.” № , и., следните суми:
- 1000 лв. /хиляда лева/ - представляваща неизплатени допълнителни трудови
възнаграждения за периода от 01.04.2022 год. до 31.05.2022 год. /по 500 лв. месечно/, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба – 07.07.2022г., до
окончателното погасяване.
- 300 лв. /триста лева /, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща общ размер на
дължимите разноски в настоящето производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от 21.09.2022г., която дата е била обявена от съда на страните, на основание
чл. 315, ал. 2 ГПК.
Да се връчи, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, препис от съдебния акт на страните по делото,
като в съобщението, с което се извършва връчването, изрично да се отбележи, че
решението подлежи на обжалване, както е посочено в него.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4