№ 2872
гр. София, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Г. Ст. Чехларов
Виктория Мингова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело
№ 20231100507730 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 5902 от 13.04.2023 г., постановено по гр. д. № 11793 по
описа за 2022 г. на СРС, 25 състав, е осъдена Н. Г. Г., с ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. ******* да заплати на „Л. ЕМД“ ЕООД, с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Западен парк,
******* сумата от 4870,10 лева, представляваща обезщетение за нанесени
имуществени вреди на лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № *******
вследствие на пътно транспортно произшествие от 14.11.2020 г., причинено
от ответницата и сумата от 642,90 лева, представляваща стойността на
разходите по остойностяване на повредите по МПС – л.а. „Фолксваген Голф“,
рег. № *******, ведно със законната лихва за забава върху сумите, считано от
26.02.2021 г. до окончателното им плащане, както и по иск с правна
квалификация чл. 82 ЗЗД сумата от 3026,90 лв., представляваща обезщетение
за пропусната полза, изразяваща се в разликата между продажната цена за
МПС в неувредено състояние и получената продажна цена при
прехвърлянето му на нов собственик след настъпване на увредата, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба –
04.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлена
претенцията за сумата над присъдения размер от 3026,90 лв. до пълния
предявен размер от 4029,90 лв. С решението е осъдена Н. Г. Г. да заплати на
„Л. ЕМД“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в производството
съразмерно на уважената част от исковете в размер на 1325, 98 лв. С
1
решението е осъдено „Л. ЕМД“ ЕООД да заплати на Н. Г. Г. на основание чл.
78, ал. 3 ГПК разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер
на 210, 73 лв.
Срещу решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е
подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство
– Н. Г. Г., който го обжалва в частта, с която предявените от ищеца искове са
уважени, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния
закон, процесуалния закон и необоснованост. Излага, че в исковата молба
ищецът твърди, че е продал процесният автомобил в увредено състояние след
ПТП, а от доказателствата по делото се установявало противното. Счита, че
не може да бъде установена стойността на възстановяването поради липса на
разходо-оправдателни документи, поради което искът за обезщетение на
вредите, причинени от наемателя не бил доказан по размер. По същите
съображения поддържа, че недоказана по основание и размер е и претенцията
за обезщетение за пропусната полза. Счита, че към датата на продажбата
автомобилът е отремонтиран и без увреждания, а липсата на разходо-
оправдателни документи, които да доказват стойността на ремонта е довело
до търсене от ответницата на по-големи суми за отстраняване на вредите чрез
добавяне на допълнителни щети като „челно стъкло”. Поради изложеното
моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваните части и
да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени в
цялост. Претендира разноски.
Въззиваемата страна по жалбата на ответника – „Л. ЕМД“ ЕООД, с
ЕИК ******* – ищец в първоинстанционното производство, с писмен отговор
по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Счита
доводите в жалбата за неоснователни. Излага, че по делото е доказано, че
между страните е сключено валидно облигационно наемно правоотношение
за процесния автомобил, който бил предаден на ответника в добро и
технически изправно състояние, което се установявало както от липсата на
рекламации в деня на предаването му, така и предвид лисата на възражения и
ангажирани доказателства в тази насока от ответника в първоинстанционното
производство. От сключеното споразумение между РП-Луковит и
ответницата, което имало значение на влязла в сила присъда, се установявало,
че вредите по процесния автомобил са причинени виновно от ответницата. От
приетите писмени доказателства и от САТЕ се установявал и размерът на
претенциите. С писмени и гласни доказателства била доказана и вредата под
формата на пропусната полза. Счита останалите доводи на въззивника за
неотносими към предявените искове. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
2
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.
д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Решението е валидно и допустимо в обжалваната част, постановено в
рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Решението в частта, с която предявеният от ищеца иск е отхвърлен е
влязло в сила като необжалвано.
По конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават
и предметния обхват на въззивната проверка, настоящият състав на СГС
намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на
„Л. ЕМД“ ЕООД, с ЕИК *******, с която са предявени срещу Н. Г. Г., с ЕГН
********** осъдителен иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, във
вр. чл. 79, ал. 1, във вр. чл. 82 ЗЗД за осъждане на ответницата да плати на
ищеца сумата от 4870, 10 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, причинени от ответницата през време на ползването на наетия от нея
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф А6 Трендлайн“, рег. №
*******, ведно със законната лихва за забава от 26.02.2021 г. до
окончателното плащане; осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във
вр. чл. 82 във вр. чл. 228 ЗЗД за осъждане на ответницата да плати на ищеца
сумата от 642, 90 лева, представляваща стойността на разходите по
остойностяване на повредите по МПС, ведно със законната лихва за забава от
26.02.2021 г. до окончателното плащане; и осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 82 във вр. чл. 228 ЗЗД за осъждане на
ответницата да плати на ищеца сумата от 4029, 90 лева, представляваща
разликата между договорената продажна цена за процесното МПС и
получената продажна цена при прехвърлянето му на нов собственик –
неремонтиран и в увредено състояние и след приспадане на обезщетението в
размер от 4870, 10 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на исковата молба – 04.03.2022 г. до окончателното изплащане на
сумите.
Ищецът твърди, че на 13.11.2020 г. страните са сключили договор за
наем, по силата на който „Л. ЕМД“ ЕООД е отдало за временно и възмездно
ползване на ответницата лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф А6
Трендлайн“, рег. № *******, за периода от 13.11.2020 г. до 15.11.2020 г.,
срещу наемна цена от 80 лева на ден. Поддържа, че на 14.11.2020 г. в гр.
Луковит, ул. „******* ответницата е реализирала ПТП с паркиран лек
автомобил марка „Мазда 323 Ф“, с рег. № ******* вследствие на което са
нанесени имуществени вреди върху отдадения под наем лек автомобил,
подробно описани в исковата молба. Настъпването на ПТП било
констатирано с протокол за ПТП № 1656295/14.11.2020 г., съставен от
3
органите на „Пътна полиция“ – КАТ при РУ – Луковит, като на ответницата
били съставени два броя АУАН за нарушения на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 5, ал.
3, т. 1 ЗДвП. С протокол № 44/26.11.2020 г. по НОХД №
20204320200284/2020 г. на Районен съд – Луковит било одобрено
споразумение, по силата на което обвиняемата Н. Г. Г. се е признала за
виновна за това, че на 14.11.2020 г., около 6:00 ч., в гр. Луковит на ул.
„******* е управлявала лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф А6
Трендлайн“, рег. № *******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2
промила – престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. Ищецът твърди, че не е завел
застрахователна претенция за причинените на собствения му лек автомобил
щети, тъй като управлението на застрахованото имущество под влиянието на
алкохол или други упойващи вещества представлява изключен риск по
сключената с ЗАД „Армеец“ застраховка „Каско“. Сочи се, че съгласно чл. 5
от сключения договор за наем наемателят няма право да използва наетото
МПС за пътувания, когато той или шофьорът са под влияние на алкохол,
наркотик или медикаменти, които влияят на нормалните реакции на човек,
като в противен случай същият поема всички разноски по нанесените от него
и/или пълноправно отговорните лица щети и загуби на наемодателя, без
оспорване. Поддържа още, че за установяване на щетите по процесния лек
автомобил, по възлагане на ищеца, на 18.11.2020 г. бил извършен оглед на
увредения лек автомобил от „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД, за което
възложителят заплатил сумата от 130,50 лева с ДДС, съгласно проформа
фактура от 27.11.2020 г. Поради високата стойност на ремонта, дадена от
посоченото по-горе дружество, ищецът се обърнал към Съюза на
независимите автотехнически експерти в България за оценка на пазарната му
стойност към датата на ПТП и разходите за поправяне на причинените
увреждания. Според експертното заключение пазарната стойност на
процесното МПС към м.11.2020 г. била в размер на 11 262 лева, а сумата
необходима за възстановяването му– 4 870,10 лева. За извършената оценка
ищцовото дружество заплатило сумата от 512,40 лева с ДДС. С покана за
доброволно изпълнение, получена на 19.02.2021 г. на ответницата бил даден
7-дневен срок за заплащане на причинените от нея вреди, но такова не
постъпило. На следващо място ищецът твърди, че преди сключването на
договора за наем с ответника, на 29.10.2020 г. между „Л. ЕМД“ ЕООД и М.А.
бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на процесното
МПС, като била договорена продажна цена в размер на 12 000 лева. Предвид
настъпилото ПТП купувачът М.А. била уведомена за настъпилата
невъзможност за сключване на окончателен договор в уговорения срок, в
резултат на което сключеният предварителен договор бил прекратен по
взаимно съгласие. На 17.03.2021 г. ищецът продал увредения лек автомобил в
състоянието, в което се е намирал след ПТП за сумата от 3 100 лева, с оглед
на което претендира разликата между договорената и получената продажна
цена за процесното МПС. Претендира посочените по-горе суми, както и
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата
молба, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва да е налице
4
имуществена вреда под формата на пропусната полза, представляваща
разликата между договорената и получената продажна цена за процесното
МПС. Излага, че увреденият лек автомобил е застрахован по застраховка
„Автокаско“, като в застрахователния договор е записано, че същият ще се
използва изключително за лични нужди, като с отдаването му под наем,
ищцовото дружество е нарушило клаузите по застрахователния договор,
което е самостоятелно основание за отказ от плащане на застрахователно
обезщетение. Счита, че приложеният към исковата молба предварителен
договор е съставен изцяло за нуждите на процеса. Поддържа, че не е налице
достоверна дата на сключения договор, което го прави непротивопоставим на
трети лица, каквато е ответницата. Оспорва обема и стойността на твърдените
увреждания и техния ремонт, както и причинно-следствената връзка между
тях и процесното ПТП. Заявява, че претенцията на ищеца надвишава
действителната стойност на автомобила към момента на настъпване на ПТП.
Оспорва да е получила покана за доброволно изпълнение. Оспорва
представените с исковата молба частни документи. Моли за отхвърляне на
исковете.
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по делото
е да докаже наличие на валидно облигационно отношение между страните по
делото, виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на
ответника, вследствие на което ищецът да е претърпял имуществени вреди,
настъпили от неизпълнението, за което ответникът да му дължи обезщетение
в претендирания от него размер. Безспорно следва да е налице и причинна
връзка между неизпълнението на договорно задължение от страна на
ответника и настъпилите имуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл.
82 ЗЗД, обезщетението за неизпълнение на договорно задължение обхваща
вредите, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са
могли да бъдат предвидени при пораждането му, а ако длъжникът е
недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди. Без
значение е обстоятелството, какъв е видът на вредите, те следва да са в пряка
причинно - следствена връзка с неизпълнението на длъжника.
Не е спорно между страните, а и се установява от приетия като писмено
доказателство по делото в първоинстанционното производство Договор за
наем № 37 от 13.11.2020 г., че между страните е възникнало валидно наемно
правоотношение по смисъла на чл. 228 и сл. от ЗЗД, по силата на което
ищецът е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване л.а.
„Фолксваген Голф“, с рег. № ******* за срок от 2 дни, считано от 18.30 ч. на
13.11.2020 г., със задължение за връщане на автомобила в 18.30 ч. на
15.11.2020 г., срещу наемна цена от 80 лева на ден, платена от ответницата. В
договора е вписана декларация на наемащия автомобила, че е запознат с
общите условия и условията на гърба на договора. Видно от т. 1 на
последните – МПС се предава на наемателя в добро състояние и без външни
видими дефекти, като рекламации от страна на наемателя се правят пред
наемодателя, непосредствено при предаване на МПС за ползване. Доколкото
не се твърди, а и не се установява Н. Г. да е направила възражения относно
техническа изправност на автомобила или забележки за увреди по външния
5
му вид пред наемодателя в момента на предаване на автомобила за ползване,
то следва да се приеме, че е предаден в добро техническо състояние, като не е
оборена законовата презумпция на чл. 233, ал. 1, изр. трето ЗЗД.
В т. 5 на наемните условия, намиращи се на гърба на договора, са
описани отговорностите и задълженията на наемателя, като е вписана забрана
за използване на наетото МПС за пътувания, когато той или шофьора са под
влияние на алкохол. В противен случай наемателят поема всички разноски по
нанесените от него и/или пълноправно отговорните лица, щети и ден загуби
на наемодателя.
Представен е Протокол за ПТП № 1656295/14.11.2020 г., съставен от
органите на „Пътна полиция“ – КАТ при РУ – Луковит, от който се
установява, че на 14.11.2020 г. в гр. Луковит, ул. „******* е настъпило ПТП
между л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № *******, собственост на „Л. ЕМД“
ЕООД и управляван от Н. Г. Г. и лек автомобил марка „Мазда 323 Ф“, с рег.
№ ******* собственост на Д.М.Е.. Отбелязано е, че участник 1 (Н. Г. Г.) при
движение с несъобразена скорост, след ляв завой на мокра настилка се занася
и блъска отзад паркирания Участник 2, реализирайки ПТП с материални
щети. Вписани са видими щети по л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № ******* -
деформирани предна броня, преден капак, преден ляв калник, преден ляв фар
и други. Отбелязано е, че Н. Г. Г. е управлявала л.а. „Фолксваген Голф“, с рег.
№ ******* с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила и са били
съставени два броя АУАН за нарушения на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 5, ал. 3, т.
1 ЗДвП. Посочените АУАН са представени по делото, като и в двата е
поставен подпис на Н. В., удостоверяващ връчването им.
От Протокол № 4 от 26.11.2020г. по НОХД №284/2020 г. по описа на
Районен Съд-Луковит се установява, че съдът е одобрил споразумение, с
което Н. Г. Г. се е признала за виновна в това, че на 14.11.2020 г. в гр.
Луковит, ул. „******* е управлявала л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. №
******* с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно
2,03 на хиляда - престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, като е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца, чието изпълнение е
отложено за срок от 3 години и „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от 7 месеца.
Одобреното с Протокол № 4 от 26.11.2020 г. по НОХД №284/2020 г. по
описа на Районен Съд-Луковит споразумение, имащо силата на присъда, на
основание чл. 300 ГПК е задължително за гражданския съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието, относно това извършено ли е деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, поради което следва да се
приеме за безспорно установено, че на 14.11.2020 г. Н. Г. е управлявала л.а.
„Фолксваген Голф“, с рег. № ******* с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1,2 на хиляда, а именно 2,03 на хиляда. С оглед на изложеното, по делото
се установява, че ответницата не е изпълнила задължението си по т. 5 от
наемните условия на договора да не използва наетото МПС за пътувания,
когато е под влияние на алкохол, неизпълнението на което влече пораждане
на отговорност за всички разноски по нанесените от нея щети на наемодателя.
6
В първоинстанционното производство са депозирани свидетелски
показания от Л.Е.Х., като същият е депозирал такива два пъти – първоначално
в заседание от 06.10.2022 г. и в последствие в заседание от 19.01.2023 г.
Същият заявява, че е съпруг на собственика на „Л. ЕМД“ ЕООД и има
пълномощия да представлява дружеството. Посочва, че щетите по
автомобила били отпред в ляво, преден капак, фарове, предна броня, калник
отляво, радиатор, рога се виждал отпред крив, защото бронята я нямало,
спукана гума, джанта, предното стъкло било спукано и калниците били
навътре към вратите. Посочва, че след инцидента разговарял с Н. В. по
телефона и поискал тя да заплати ремонта на колата, поискал 5000 лв.,
защото това била стойността на частите, според проверката му в интернет.
Изчакал няколко дни, но след като не получил плащане, закарал колата с
пътна помощ до „Порше“, там извършили два огледа, с разкомплектоване на
автомобила. Посочва, че преди да закара колата в сервиза е уведомил Н. В..
След като взел колата я закарал в частен паркинг, където имало наети от
дружеството паркоместа. Била извършена и частна експертиза.
В първоинстанционното производство по реда на чл. 176 ГПК са дадени
обяснения от ответницата, която заявява, че два три дни след катастрофата
е било казано, че колата ще се отработи в сервиз, избран от дружеството и
била „подхвърлена“ сума, която следвало да плати от порядъка на 2000-3000
лв., но управителят не бил сигурен каква ще е сумата за ремонта. Предложила
тя да ремонтира колата, но било отказано. Заявява, че не е канена да
присъства на огледите и не е виждала колата след ПТП, когато била откарана
с репатрак.
Свидетелят С.Б.В. – съпруг на Н. В., потвърждава казаното от нея –
обадили се по телефона, за да кажат, че колата ще бъде ремонтирана и да
си приготви 2000-3000лв. Не е виждал колата след ПТП, видял я е само на
снимка в телефона на съпругата си. Твърди, че на снимката се виждало, че е
ударена от едната страна, фара бил счупен, но не била ударена кой знае колко
силно.
При наличие на реализирано облигационно право на ползване, основано
на валидно наемно правоотношение, наемателят дължи съгласно чл. 233, ал.
1, изр. 2 ЗЗД заплащане на обезщетение за вредите по наетото МПС,
причинени по време на управлението му, освен ако докаже, че те се дължат на
причина, за която той не отговаря, което в случая не е сторено от
ответницата, а по силата на поетото задължение с Договор за наем № 37 от
13.11.2020 г., Н. Г. дължи всички разноски на наемодателя по нанесените от
нея щети вследствие на управлението на наетото МПС след употреба на
алкохол.
От приетия като писмено доказателство по делото в
първоинстанционното производство Протокол за ПТП № 1656295/14.11.2020
г., съставен от органите на „Пътна полиция“ – КАТ при РУ – Луковит, се
установява, че на 14.11.2020 г. в гр. Луковит, ул. „******* е настъпило ПТП
между л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № *******, собственост на „Л. ЕМД“
ЕООД и управляван от Н. Г. Г. и л.а. „Мазда 323 Ф“, с рег. № *******
собственост на Д.М.Е., като Н. Г. Г. при движение с несъобразена скорост,
7
след ляв завой на мокра настилка се занася и блъска отзад паркирания л.а.
„Мазда 323 Ф“, с рег. № ******* реализирайки ПТП с материални щети.
Вписани са видими щети по л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № ******* -
деформирани предна броня, преден капак, преден ляв калник, преден ляв фар
и други.
За установяване на твърдените в исковата молба щети по процесния
автомобил ищецът е ангажирал като писмени доказателства по делото
Проформа фактура от 27.11.2020 г., издадена от „Порше Интер Ауто БГ“
ЕООД, в която е записано, че л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № ******* е
предоставен за оглед на 18.11.2020 г., като подробно са описани
констатираните щети и е определена тяхната стойност, както и експертно
заключение по автотехническа експертиза, от която се установява, че на
09.12.2020 г. е извършен оглед на процесното МПС и то е било в състоянието,
описано в проформа фактура от 27.11.2020 г.
В първоинстанционното производство са приети заключения на вещо
лице по основна и допълнителна САТЕ, съгласно които всички увреждания,
твърдени от ищеца и описани при оглед в сервиз на „Порше Интер Ауто БГ“
ЕООД, могат да се получат при механизъм на ПТП, съгласно изготвения
Протокол за ПТП № 1656295/14.11.2020 г. Определено е, че скоростта на
движение на л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № ******* преди и към момента
на удара с другия лек автомобил е била около 48,7км/ч. и констатираните
увреждания като вид, степен, характер и дълбочина на деформацията,
напълно отговарят да са получени при удар със скорост от 48 км/ч.
Стойността необходима за възстановяване на автомобила, изчислена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП е 8446, 10 лв., а действителната
стойност на автомобила, определена към датата на произшествието е 10 997
лв. С оглед на изложеното, по делото е установено, че претендираните от
ищеца вреди, констатирани при огледа на 18.11.2020 г., могат да се получат
при установения с Протокол за ПТП № 1656295/14.11.2020 г. механизъм и
при скорост от около 48 км/ч.
С оглед на гореизложеното и от съвкупната преценка на
доказателствата по делото, настоящият състав на въззивния съд намира, че по
делото е установено, че на 14.11.2020 г. при наличие на реализирано
облигационно право на ползване, основано на валидно наемно
правоотношение, ответницата – наемател на собствения на ищеца –
наемодател л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № ******* е реализирала ПТП при
управлението на процесния автомобил след употреба на алкохол, при което е
причинила твърдените от ищеца имуществени вреди по процесното МПС,
настъпили в следствие на произшествието. Съгласно заключението на САТЕ
стойността необходима за възстановяване на автомобила, изчислена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП е 8446,10 лв. Мерилото за
определяне на размера на нанесената вреда следва да са средните пазарни
цени, доколкото отразяват стойността, за която имуществото може да бъде
възстановено до вида преди нанасяне на вредите. С оглед на обстоятелството,
че дадената от вещото лице по САТЕ оценка е по-висока от размера на
предявения иск и предвид диспозитивното начало в процеса, то същият
8
следва да се уважи за пълния предявен размер от 4870,10 лева. Неправилно
обаче първоинстанционният съд е присъдил законна лихва за забава върху
сумата от 4870,10 лева, считано от настъпване на увредата. Вярно е, че при
непозволено увреждане забавата на длъжника за заплащане на обезщетение
настъпва към момента на увредата, но в случая не е предявен иск за
непозволено увреждане, което впрочем е прието и от първоинстанционния
съд. В случая не е предявен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД (видно,
както от исковата молба, така и от доклада по делото и от решението на СРС
– такъв иск не е предявен и разгледан). Надлежното предявяване на иск с
предмет акцесорно вземане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага в исковата молба
да са посочени размерът на неизпълнения главен дълг, върху който се
претендира заплащане на законни лихви като форма на обезщетение по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, началния момент, от който се дължи обезщетението, крайния
момент, до който то се претендира, и неговият размер. Размерът на вземането
е от значение и за цената на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, върху която ищецът
дължи заплащане на държавна такса. Ищецът е претендирал сумата от
4870,10 лева, ведно със законната лихва за забава от 26.02.2021 г. до
окончателното плащане, но искането за присъждане на законна лихва върху
главницата, следва да бъде уважено от дата на подаване на исковата молба в
съда – 07.03.2022 г., до окончателното им плащане, предвид липсата на
предявен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Видно от платежно нареждане от 27.11.2020 г. (л. 21 от делото на СРС)
„Л. ЕМД“ ЕООД е заплатило сума в размер на 130,50лв. в полза на „Порше
Интер Ауто БГ“ ЕООД за разкомплектоване на автомобила, което е било
нужно за определяне на действителните вреди по автомобила. От Фактура от
09.12.2020г. и платежно нареждане от 10.12.2020 г. (л.36 и 37 от делото на
СРС) е видно, че от „Л. ЕМД“ ЕООД е заплатена сума в размер на 512, 40 лв.
в полза на Съюз на независимите автотехнически експерти в България за
извършване на оценка на средствата, необходими за ремонт на автомобила.
Заплащането на посочените суми е извършено от „Л. ЕМД“ ЕООД за
установяване на обем и стойност на увредите, което е било необходимо и
заплащането на средствата е в пряка причинна връзка с увредата, т.е.
дружеството се е увредило със стойността на заплатените суми, които без
съмнение представляват разноски за наемодателя във връзка с нанесените от
ответницата щети по смисъла на т. 5 от наемните условия на договора за
наем, поради което и на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82, вр. чл. 228 ЗЗД
сумата от 642,90 лева, представляваща стойността на разходите по
остойностяване на повредите по МПС, се дължи от ответницата – наемател. И
за тази сума искането за присъждане на законна лихва върху главницата,
следва да бъде уважено от дата на подаване на исковата молба в съда –
07.03.2022 г., до окончателното им плащане по изложените по-горе
съображения.
С оглед на гореизложеното, неоснователни са доводите във въззивната
жалба на ответницата, че не се установява стойността на възстановяването
поради липса на разходо-оправдателни документи, поради което искът за
обезщетение на вредите, причинени от наемателя не бил доказан по размер.
9
Размерът на претендираното обезщетение за вреди е доказано от приетото в
първоинстанционното производство заключение по САТЕ, като вещото лице
е изчислило на база средни пазарни цени към датата на ПТП необходимата
сума за възстановяване на автомобила до вида преди нанасяне на вредите.
Заключението не е оспорено от страните в тази част, а съдът намира същото
за обосновано, пълно, ясно, безпристрастно и обективно дадено, поради което
го кредитира. Неоснователен е и доводът, че от ответницата се търсят по-
големи суми за отстраняване на вредите чрез добавяне на допълнителни щети
като „челно стъкло”. Видно от САТЕ, както и от разясненията на вещото
лице, дадени в съдебно заседание, вещото лице изрично посочва, че в
изготвената САТЕ не е включено „челно стъкло”. Следва да се посочи и че
според САТЕ стойността необходима за възстановяване на автомобила,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 8446,10 лв., а от
ответницата се претендира сума в размер 4870,10 лева, поради което не може
да бъде споделено твърдението, че от последната се претендира по-висок
размер на вредите от действителния. Неотносими към предмета на делото са
останалите доводи на ответницата относно договор за застраховки Каско и
злополука. Видно от Общите условия към застрахователния договор, не се
покриват пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС,
причинени при управление на МПС след употреба на алкохол, а и подобна
претенция не се установява да е предявявана от ищеца. Заведените 2 щети –
на 07.02.2021г. и на 08.02.2021 г., по които са изплатени обезщетения в
размер съответно на 454,14 лв. и 287,04 лв., нямат връзка с вредите от
процесното ПТП.
С оглед на изложеното, въззивната жалба е неоснователна в тази част, а
решението на СРС следва да бъде потвърдено в частта за осъждане на
ответницата да плати на ищеца сумата от 4870,10 лева, представляваща
обезщетение за нанесени имуществени вреди на лек автомобил „Фолксваген
Голф“, рег. № ******* от ответницата и сумата от 642,90 лева,
представляваща стойността на разходите, направени от ищеца, по
остойностяване на повредите по МПС – л.а. „Фолксваген Голф“, рег. №
*******, ведно със законната лихва върху сумите, но считано от 07.03.2022 г.
– датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното им плащане.
Във връзка с претенцията за обезщетяване на пропуснати ползи по
делото е представен Предварителен договор от 29.10.2020 г., сключен между
„Л. ЕМД“ ЕООД и М.Е.А., с който уговарят сключването на окончателен
договор за прехвърляне на собствеността по отношение на процесния
автомобил за сумата от 12 000 лв. в срок до 15.12.2020 г. Представени са
Уведомление от „Л. ЕМД“ ЕООД до М.Е.А. за настъпила невъзможност за
сключване на окончателен договор в уговорения срок поради нуждата от
предприемане на действия по установяване на вида и размер на уврежданията
по МПС в следствие на ПТП от 14.11.2020 г., както и Споразумение от
08.12.2020г. между посочените страни за прекратяване на действието на
договора.
Представен е Договор за покупко-продажба на МПС от 17.03.2021 г. с
който „Л. ЕМД“ ЕООД продава на П.И.Р. л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. №
10
******* в такова състояние, в каквото се намира в момента на продажбата, за
сумата от 3100 лв.
Разпитаният в първоинстанционното производство свидетел – Л.Е.Х. –
съпруг на собственика на „Л. ЕМД“ ЕООД и с пълномощия да представлява
дружеството, посочва, че след като отдаваните от тях под наем автомобили
минат определени километри дружеството ги продава, като за процесния
автомобил имало сключен Предварителен договор на стойност 12 000 лв. Не е
реализирал сделката по предварителния договор, а продал колата на друг
купувач за една трета от цената в удареното състояние, без да е ремонтирана.
При повторния разпит на свидетеля, същият пояснява, че е продал колата
месец декември 2020г., с уговорката да прехвърли собствеността след като
купувачът я възстанови, за да знаят каква сума ще излезе ремонтът и за да
знаят за каква сума да я продадат. Декември месец 2020 г. се уговорили, че ще
му я продадат, предали му колата, която била в ударено състояние и не била
на ход. След като му дал колата, купувачът я възстановил, но тя все още била
собственост на „Л. Емд“ ЕООД. Показали в Армеец, че колата е възстановена,
че е боядисана изцяло и е без забележка. След това по колата имало щети -
драскотини, като поради това, че автомобилът е собственост на дружеството,
което свидетелят представлява, именно той завел щетите пред застрахователя.
В първоинстанционното производство са депозирани свидетелски
показания по искане на ищеца и от Л.Й. А. – лице, което живее на съпружески
начала с П.И.Р., която е купувач на процесния автомобил. Заявява, че закупил
този автомобил ударен през месец декември 2020 г. Не заплатил веднага
продажната цена, а едва след като поправил автомобила, за да види какви
пари ще вложи в него. Посочва, че автомобилът е бил силно ударен от лявата
страна - капаци, рогове, мост, амортисьори, носач, гума, джанта, фарове,
решетка, броня, капаци, стъкло челно. Стойността на ремонта била между
4000 и 5000 лв., като свидетелят лично го извършил в своя гараж. Завършил
ремонта през месец януари, а автомобилът бил прехвърлен нотариално през
месец март 2021 г. За периода от завършване на ремонта до нотариалното
прехвърляне на собствеността, автомобилът бил в негово държане, но още
бил собственост на дружеството. Докато се управлявал от свидетеля и от
дъщеря му, но преди да бъде прехвърлена собствеността, автомобилът
претърпял щети. Полицата „Каско“ била на името на фирмата и Л. завеждал
щетите пред застрахователя. В заявленията до Армеец, бил посочван в
качеството си на шофьор. Обезщетенията били изплатени на фирмата, след
което те му давали парите.
Неоснователни са доводите на въззивника за въведени от ищеца извън
преклузивния срок нови фактически твърдения. Вярно е, че с исковата молба
се твърди, че автомобилът не е ремонтиран за сметка на ищеца и е продаден в
увреден вид, а от свидетелските показания и становището на ищеца по този
въпрос се установява, че ремонт е бил извършен, но не от ищеца, поради
което не са променени заявените с исковата молба факти, а имено, че ремонт
не е извършен от ищеца.
По иска с правно основание чл. 82 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже,
че в резултат на неизпълнението на договора за наем от страна на
11
ответницата е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи,
получаването на които е било сигурно при точно изпълнение на задълженията
на наемателя, както и размера на претърпените под формата на пропусната
полза вреди.
В практиката на ВКС (Решение № 245 от 31.07.2017 г. по т. д. №
3625/2015 г. на ВКС, I т. о.) е утвърдено становището, че преки и
непосредствени са вредите, които са нормален, безусловен и закономерен
резултат от неизпълнението. Когато вредите се дължат на други фактори,
независещи от волята и желанието на длъжника (напр. от поведението на
кредитора, трето лице или непреодолима сила), те са косвени (така Решение
№ 73 по т. д. № 897/2009 г. на ВКС, I т. о.) Вредата е пряка и непосредствена
последица от неизпълнението, когато то е необходимо и достатъчно условие
за настъпването в обичайна среда. Неизпълнението е „необходимо“
условие, когато без него вредата със сигурност не би настъпила. То е
„достатъчно“ условие, когато само то би причинило вредата при обичайно
стечение на обстоятелствата. Косвени са вредите, които са нетипичен
резултат на неизпълнението – в конкретния случай са настъпили, но при
обичайно стечение на обстоятелствата не настъпват.
В чл. 83, ал. 1 и 2 ЗЗД са уредени различни хипотези, които имат
отношение към отговорността на длъжника в случаите, когато настъпването
на вредите е в причинна връзка и с поведение на кредитора. Съпричиняването
на вредите е уредено в чл. 83, ал. 1 ЗЗД. При наличие на тази хипотеза,
причинната връзка между неизпълнението на длъжника и настъпването на
вредите не е изключена, но неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за
които кредиторът е отговорен. При доказване на фактическия състав по чл.
83, ал. 1 ЗЗД на съда е предоставена възможност по своя преценка да намали
обезщетението или да освободи длъжника от отговорност изцяло.
Приложното поле на чл. 83, ал. 2 ЗЗД се различава от това на ал. 1 от същата
разпоредба. Докато първата алинея урежда случай, при който вредите са
съпричинени от длъжника и кредитора, втората урежда хипотеза, при която
бездействието на кредитора, който не полага дължимата грижа за
отстраняване или ограничаване на вредите, е единствената причина за
настъпването им и между тях и поведението на длъжника липсва причинна
връзка. Освобождаването от отговорност на длъжника в този случай не е
предоставено на преценката на съда, за разлика от чл. 83, ал. 1 ЗЗД.
Съществува общо задължение за кредитора да полага дължимата грижа на
добрия стопанин и да ограничи размера на вредите, при наличие на
възможност за това. Съгласно Решение № 10 от 08.08.2016 г. по т. д. №
2393/2014 г. на ВКС, II т. о., когато кредиторът е могъл да избегне вредите от
неизпълнението, или да ги ограничи, полагайки грижата на добрия стопанин,
договорна отговорност за длъжника, съгласно чл. 83, ал. 2 ЗЗД, въобще не
възниква.
Въззивният съд намира, че в случая не са налице елементите на
хипотезата на правната норма, уреждаща претендираното от ищеца вземане, а
именно – вреда под формата на пропусната полза.
Неизпълнението на облигационно (в случая договорно) задължение –да
12
върне вещта в добро състояние, е свързано с възникване на гражданска
отговорност за длъжника да обезщети кредитора за претърпените от него
вреди - неблагоприятните имуществени последици на неизпълнението. При
това разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД дава възможност на кредитора да
претендира обезщетение както за претърпяна загуба – намаляването на
имуществото или влошаването на имущественото състояние, така и за
пропуснатите ползи - пропускът да бъде осъществено сигурно увеличаване на
имуществото. Разпоредбата на чл. 79 ЗЗД регламентира поправянето на тези
вреди като в случая, че престацията е още възможна (длъжникът е в забава),
кредиторът може да иска изпълнение заедно с обезщетение за вредите от
забавата, а в случай, че изпълнение не е възможно - да иска обезщетение
вместо изпълнение.
Ищецът претендира обезщетение за причинените вреди под формата на
пропусната полза, които съгласно чл. 79 следва да се намират в пряка
причинно-следствена връзка с неизпълнението и да са били предвидими при
възникване на правоотношението.
С Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г.,
ОСГТК на ВКС, Върховният касационен съд изяснява, че установяването на
пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което
имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил
точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на
неизпълнението. Пропуснатата полза представлява реална вреда, и при липса
на установена в закона презумпция за нейното настъпване, е необходимо в
процеса да бъде доказана възможността за сигурно увеличаване на
имуществото.
Съгласно изложените по-горе съображения, установи се неизпълнение
на задължението на ответницата да върне вещта в добро състояние, но не и
причинна връзка между неизпълнението и претендираните от ищеца вреди
под формата на пропусната полза, тъй като кредиторът е могъл да избегне
вредите под формата на пропуснати ползи или да ги ограничи, полагайки
грижата на добрия стопанин, поради което договорна отговорност за
длъжника, съгласно чл. 83, ал. 2 ЗЗД, въобще не възниква. Твърдяната от
ищеца пропуснатата полза не е пряка и непосредствена последица от
неизпълнението на ответницата и не е могла да бъде предвидена от нея при
пораждане на задължението по договора за наем, към момента на
сключването му, към който момент се преценява и добросъвестността на
длъжника, наличието на които обстоятелства не се твърдят и доказват по
делото. Не е налице предвидимост на твърдяната вреда под формата на
пропусната полза към момента пораждане на задължението по договора за
наем и причинната връзка между пропуснатата полза и виновното
неизпълнение на длъжника. В случая твърдяната от ищеца вреда под формата
на пропусната полза се дължи на други фактори, независещи от волята и
желанието на длъжника и не е могла да бъде предвидена от него при
сключване на договора за наем. Обстоятелството, че ищецът е решил да
продаде процесния автомобил в увреден вид и съответно е получил по-ниска
цена от продажбата му не се дължи на неизпълнението на договора от страна
13
на ответницата, а на негов избор. Обезщетението за вредите по процесното
МПС е преназначено имено за възстановяване на имуществото до вида преди
нанасяне на вредите. Не се установява по делото, продажбата на автомобила
на по-ниска цена да се дължи единствено на обстоятелството, че ищецът не е
могъл да изпълни сключения предварителен договор. Продажбата на
автомобила на по-ниска цена се дължи на обстоятелство, че ищецът е избрал
да продаде същия в състоянието, в което се е намирал след ПТП, вместо да
положи грижата на добрия стопани, за да избегне вредите от неизпълнението
или да ги ограничи.
С оглед на гореизложеното, не се установява по делото предвидимост
на твърдяната пропусната полза към момента пораждане на задължението по
договора за наем, както и причинната връзка между пропуснатата полза и
виновното неизпълнение на длъжника. Налага се изводът, че бездействието
на ищеца, който не е положил дължимата грижа за отстраняване или
ограничаване на вредите под формата на пропусната полза, е единствената
причина за настъпването им и между тях и поведението на длъжника липсва
причинна връзка.
За пълнота следва да се посочи и следното:
Правилно първоинстанционният съд е приел, че представеният по
делото Предварителен договор от 29.10.2020г., сключен между „Л. ЕМД“
ЕООД и М.Е.А., с който уговарят сключването на окончателен договор за
прехвърляне на собствеността по отношение на процесния автомобил за
сумата от 12000 лв. в срок до 15.12.2020 г. е оспорен от страна на ответницата
относно обстоятелството, че същият не носи достоверна дата по отношение
на последната и не може да се противопостави. Но е достигнал до
неправилен извод, че единствената правна последица от недоказване на
достоверна дата на същия, е непротивопоставимост на ответницата на
уговорената продажна цена.
За да обоснове настъпването на вреда под формата на пропусната полза,
ищецът е представил сключен с трето лице предварителен договор за
продажба на процесното МПС. Ответницата, с отговора на исковата молба е
оспорила датата на сключване на този договор с твърдения, че същият е
съставен за целите на настоящия процес.
Представеният договор представлява частен документ, подписан от
лицата, които са го съставили. Съгласно чл. 180 ГПК частни документи,
подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че
изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица.
Следователно от представения договор се установява единствено това – че
подписалите го лица са направили посочените в него изявления. В процесния
документ е посочена дата на сключване 29.10.2020 г., но тази дата не е
елемент от съдържанието и затова въпросът за достоверността на датата на
всеки един частен документ може да бъде поставян по отношение на третите
лица по чл. 181, ал. 1 ГПК, които са онези, които не са участвали в
съставянето на частния документ.
Точният смисъл на законовата норма изисква установяването в
14
гражданския процес на точния ден, след настъпването на който издаването на
съответния частен документ да се счита сигурно и изисква установяването на
настъпването на какъвто и да било друг факт, установяващ по безсъмнен
начин предхождащото го съставяне на документа. В случая такъв факт не е
доказан по делото.
В процесния случай ответницата по иска не черпи права от нито един от
двамата издатели на частния диспозитивен документ „Предварителен договор
за покупко-продажба на МПС”. Неговото антидатиране обаче се явява годно
да я увреди. Свидетелски показания за установяване достоверната дата на
предварителния договор са на общо основание допустими, но проведеното с
тях доказване е неуспешно. В качеството на свидетел е бил разпитан съпругът
на едноличния собственик на капитала на ищцовото дружество. От неговите
показания не се установява съставянето на частния диспозитивен документ,
означен като „Предварителен договор за покупко-продажба на МПС” към
датата, посочена в него. В действителност свидетелят посочва, че такъв
договор е сключен, но от тези показания не се установява друг факт,
установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.
При съобразяване на възможната заинтересованост на свидетеля според
правилата на чл. 172 ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по
делото, съдът като извърши преценка на обективността на показанията и
поведението на свидетеля, както и данните по делото, намира, че не е
изключено заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността
на показанията му, като за установяване на посочените обстоятелства относно
достоверността на датата на предварителния договор, не са събрани други
подкрепящи показанията на свидетеля доказателства.
С оглед изложеното по делото не е установено претендираното с
исковата молба вземане за обезщетение за пропусната полза. По тази причина
съдът намира, че първоинстанционното решение следва да отменено в тази
част, а предявеният иск – отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора разноски се следват и на двете страни
съразмерно на уважената, съответно отхвърлената част от исковете.
В първоинстанционното производство ищецът е направил разноски за
държавна такса – 381, 72 лева, депозит за експертиза – 300 лева и адвокатско
възнаграждение – 800 лева, като съразмерно на уважената част от исковете и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му се присъди сума в размер 855, 99
лева, поради което първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, с която е осъдена ответницата да плати на ищеца разноски за сумата
над 855, 99 лева до пълния присъден размер от 1325, 98 лева.
В първоинстанционното производство ответникът е направил разноски
за депозит за експертиза – 200 лева, такса съдебно удостоверение – 5 лева и
адвокатско възнаграждение – 1800 лева, което предвид своевременно
направеното от насрещната страна възражение за прекомерност и като се
съобрази минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по
реда на чл.7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за минималните размер и на
15
адвокатските възнаграждения, в редакцията преди изменението,
публикувано в бр. 88 от 4.11.2022 г. на ДВ, доколкото меродавен е моментът
на сключване на договора за правна защита и съдействие, като за защита
срещу искове с обща цена от 9542, 90 лв. минималният размер на
адвокатското възнаграждение е в размер на 807,15 лв. и предвид известна
фактическа и правна сложност на делото, възнаграждението следва да се
определи на сумата от 1000 лв., като съразмерно на отхвърлената част от
исковете и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъди
сума в размер от още 298, 13 лева, съобразно изхода на делото във въззивното
производство.
Във въззивното производство ищецът е направил разноски за
адвокатско възнаграждение – 800 лева, като се съобразно изходът на делото
във възивната инстанция и съразмерно на уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му се присъди сума в размер 516, 45
лева.
Във въззивното производство ответникът е направил разноски за
държавна такса в размер 170, 80 и адвокатско възнаграждение – 1800 лева,
което предвид своевременно направеното от насрещната страна възражение
за прекомерност и като се съобрази минималният размер на адвокатското
възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за
минималните размер и на адвокатските възнаграждения, в редакцията след
изменението, публикувано в бр. 88 от 4.11.2022 г. на ДВ, доколкото
меродавен е моментът на сключване на договора за правна защита и
съдействие, като за защита срещу искове с обжалваем интерес от 8539, 90 лв.
минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 1 153, 99
лева, до която сума предвид липсата на фактическа и правна сложност на
производството пред въззивната инстанция следва да се намали платено
адвокатско възнаграждение, като съобразно изхода на делото във въззивното
производство и съразмерно на отхвърлената част от исковете, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъди сума в размер 469, 56
лева.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІІ-Д въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 5902 от 13.04.2023 г., постановено по гр. д. №
11793 по описа за 2022 г. на СРС, 25 състав, В ЧАСТТА, с която е присъдена
законната лихва за забава върху сумата от 4870, 10 лева и върху сумата от
642, 90 лева, считано от 26.02.2021 г. до 06.03.2022 г. включително като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна лихва за забава върху
сумата от 4870, 10 лева и върху сумата от 642, 90 лева, считано от 26.02.2021
г. до 06.03.2022 г. включително.
ОТМЕНЯ Решение № 5902 от 13.04.2023 г., постановено по гр. д. №
11793 по описа за 2022 г. на СРС, 25 състав, В ЧАСТТА, с която е осъдена Н.
16
Г. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ******* да заплати на „Л.
ЕМД“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. Западен парк, ******* по иск с правна квалификация чл. 82 ЗЗД сумата
от 3026,90 лв., представляваща обезщетение за пропусната полза, изразяваща
се в разликата между продажната цена за МПС в неувредено състояние и
получената продажна цена при прехвърлянето му на нов собственик след
настъпване на увредата, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на исковата молба – 04.03.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Л. ЕМД“ ЕООД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Западен парк, ******* иск с
правна квалификация чл. 82 ЗЗД сумата от 3026,90 лв., представляваща
обезщетение за пропусната полза, изразяваща се в разликата между
продажната цена за МПС в неувредено състояние и получената продажна
цена при прехвърлянето му на нов собственик след настъпване на увредата,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата
молба – 04.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ Решение № 5902 от 13.04.2023 г., постановено по гр. д. №
11793 по описа за 2022 г. на СРС, 25 състав, В ЧАСТТА, с която е осъдена Н.
Г. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ******* да заплати на „Л.
ЕМД“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. Западен парк, ******* на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски в
производството съразмерно на уважената част от исковете за сумата над 855,
99 лева до пълния присъден размер от 1325, 98 лева.
ОСЪЖДА „Л. ЕМД“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Западен парк, ******* да заплати на Н. Г. Г., с
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ******* на основание чл. 78, ал. 3
ГПК съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на още 298, 13
лева, представляващи разноски в първоинстанционното прозиводство.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Н. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. *******
да плати на „Л. ЕМД“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Западен парк, ******* сума в размер 516, 45
лева, представляваща разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Л. ЕМД“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Западен парк, ******* да плати на Н. Г. Г., с ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. ******* сума в размер 469, 56 лева,
представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
по аргумент от чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
17
1._______________________
2._______________________
18