Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 62

гр. София, 24.04.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Софийският окръжен съд, търговско отделение, V състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА

 

при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията търг. д. № 174 по описа за 2018 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            ИЩЦАТА – Г.М.А., с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез пълномощниците си адв.Н. М. и адв. П. Д.от САК, със съдебен адрес:*** е предявила срещу „З.А.Б.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.А., обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и по чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.84 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 150 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение, за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие настъпило на 04.03.2017г., около 19.30 часа на път I-4, между селата А. и П., ПТП между МПС - лек автомобил, марка „Форд”, модел „Фокус”, с рег. № СА 15 87 ВН, управлявано от П.Г. и попътно движещата се пред автомобила каруца. При ПТП е починал М.М.А. – брат на ищцата, който се е намирал в каруцата, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата – 22.08.2018г. до окончателното й изплащане.

            Ищцата твърди в исковата си молба, че на 04.03.2017г., около 19.30 часа на път I-4, между селата А. и П., между МПС - лек автомобил, марка „Форд”, модел „Фокус”, с рег. № СА 15 87 ВН, управлявано от П. Г. и попътно движещата се пред автомобила каруца е настъпило ПТП. При ПТП починал М. М. А. – брат на ищцата, който се намирал в каруцата.

            Изложено е още в исковата молба, че за пътния инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 40/04.03.2017г. Последният установявал, че  виновен за ПТП бил водача на посоченото по-горе МПС, който управлявал автомобила с несъобразена скорост. Отговорността на водача на ПТП била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в „З.А.Б.” АД, ЕИК .със застрахователна полица № BG/01/116002549741, валидна от 30.09.2016г. до 30.09.2017г.

Поддържа се в исковата молба, че ищцата е сестра на починалия при ПТП М.М.А.. Отношенията по между им били много топли и близки, основани на привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение. Ищцата сочи, че преживява изключително тежко загубата на брат си, който бил в разцвета на своята младост и живот. След смъртта на брат й ищцата  станала затворена и неконтактна, постоянно плачела за починалия и се чувствала безпомощна.

Изложено е още в исковата молба, че ищцата е предявила претенция пред ответника за изплащане на обезщетение за причинените й от процесното ПТП неимуществени вреди, но той отказал с писмо от 22.08.2018г.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество „З.А.Б. ” АД, ЕИК. да й заплати застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 04.03.2017г., около 19.30 часа на път I-4, между селата А. и П., между МПС - лек автомобил, марка „Форд”, модел „Фокус”, с рег. № СА 15 87 ВН, управлявано от П. Г.и попътно движещата се пред автомобила каруца и причинило смъртта на брат й М. М. А., в размер на по 150 000 лв., ведно със законната лихва за забава върху претендираното обезщетение, считано от 22.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и направените по делото разноски.

            Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК на 01.10.2018г. В срока по чл.367, ал.1 от ГПК, който изтича на 15.10.2018г. включително ответникът не е подал писмен отговор. Такъв е депозиран извън законоустановеният срок по чл.367, ал.1 от ГПК, поради което съдът не може да го вземе предвид.

                Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

                Видно от представения с исковата молба констативен протокол № 40 за ПТП с пострадали лица от 04.03.2017г. на РУ на МВР – Т. е, че на 04.03.2017г. при процесното ПТП са пострадали три лица, между които и братът на ищцата М.М.А., който е починал.

            Установява се по делото, че с молба, ответникът е уведомен от ищцата за процесното ПТП и е претендирал обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

С писмо от 22.08.2018г. до ищцата ответното дружество е отказало да изплати застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултата на процесното ПТП.

Видно от представеният по делото препис извлечение от акт за смърт № 0003/05.03.2017г. е, че М.М.А. е починал на 04.03.2017г. Установява се още от удостоверение за родствени връзки с изх. № 3407/31.03.2017г., издадено от Община – Т., че ищцата по делото е сестра на М. М. А..

От прието от съда като компетентно и обективно заключение на в.л. д-р Т. по назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че М.М. А. е получил в резултат на процесното ПТП следните травматични увреждания – тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия на мозъка – двустранно, челно; масивен травматичен кръвоизлив под твърдата и меките мозъчни обвивки по конвекситета на двете голямо-мозъчни полукълба, множество охлузвания и кръвонасядания по главата, лицето и тялото, контузия на бял дроб вляво по задната му повърхност.

По повод причинените травматични увреждания, вещото лице сочи, че по своя характер те представляват високоенергийна травма, както и че са причинени в резултат на процесното ПТП.

По делото е назначена и автотехническа експертиза, от заключението на която, се установява следния механизъм на ПТП:

На 04.03.2017г., към 19,30 часа в тъмната част на денонощието, по първокласен път № 4 в посока от село А., към село П. , община Т., в дясната пътна лента, по отношение посоката си на движение, се движило пътно превозно средство с животинска тяга - каруца, управлявана от А. А. Х., теглена от два коня и отзад на каруцата бил завързан трети кон. В каруцата пътували А.А.С. и М. М. А..

Платното за движение в тази зона било сухо, двупосочно, с обща широчина 7,93 метра, с по една лента за движение в противоположните посоки, отделени една от друга посредством единична бяла прекъсната линия „МЗ", участъка бил прав, равнинен преди и след ПТП. От двете страни на платното за движение съществувал земен банкет с широчина 0,5 метра, ограничен от стоманена предпазна ограда.

Липсвали данни каруцата да била сигнализирана по някакъв начин или пък да имало по нея светлоотразителни елементи.

В същото време, при същите условия за движение и направление, след каруцата, също в дясната лента за движение, със скорост около 78 километра в час и опасна зона за спиране 66 метра, се е движил лек автомобил „Форд Фокус" с регистрационен номер СА 15 87 ВН, управляван от П. И. Г.. Вещото лице сочи, че от показанията на свидетеля А.С. се установява, че същият е подавал светлинни сигнали към лекия автомобил с личния си телефон, но независимо от това, удар настъпил между челната централна и дясна част на лекия автомобил, най-вероятно със задната част на вързания за каруцата кон. Автомобилът застигнал и ударил лявата задна част на каруцата, придвижил я е в посока напред по платното за движение, след което каруцата е завъртяна около предната си част и е обърната с колелата нагоре и отхвърлена в посока напред и в ляво, по отношение първоначалната си посока на движение, като се установила в лявата лента за движение.

След удара, лекият автомобил продължил движението си в посока напред, като между пода му и асфалтовото покритие попаднало едно от колелата на каруцата и така най-вероятно била оставена следата от гума с начало 16,2 метра от приетия ориентир, в посока към село Пробуда и на 0,96 метра в ляво от десния край на асфалтовото покритие на платното за движение.

Вещото лице излага още, че от ПТП пострадали пътуващите в каруцата – А. А. Х.и М. М.А., починали на място, а  А.А.С. бил със средна телесна повреда.

Вещото лице излага още, че всяко пътно превозно средство с животинска тяга трябва да има два бели или жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя отзад, а при движение през нощта и при намалена видимост - отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина. Светлоотразителите трябва да са разположени симетрично от двете страни на превозното средство. Прави извод, че при правилно разполагане на светлините и светлоотразителите, тъй като зоната на ПТП е в прав участък, то каруцата би била различима за водачът на лекия автомобил от разстояние не по- малко от 150 метра, при което ПТП за водачът на лекия автомобил, би било предотвратимо.

 

Причините за настъпване на ПТП, вещото лице намира, че са субективните действия на водачите на лекия автомобил и каруцата – П.И. Г., който като е имал възможност да забележи каруцата най-малко от около 60 метра, не бил реагирал своевременно за аварийно спиране, а водачът на каруцата, който при движение през нощта не бил поставил на каруцата отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина.

По делото са събрани и гласни доказателства – показанията на свидетелите С., И.и А. /съпруг на ищцата/. Първият свидетел сочи, че трима души са пътували в каруцата. Всички били употребили алкохол. М. пътувал отзад на каруцата, а той и третия пътник били отпред. Свидетелят излага, че два коня били впрегнати отпред, за да дърпат каруцата, а един бил вързан отзад. Този свидетел поддържа, че той използвал светкавицата на телефона си, за да свети, като обозначител за колите идващи отзад.

Свидетелката И. излага, че ищцата и починалият й брат били свързани един с друг, тъй като винаги си помагали в трудни и лоши моменти, както и защото винаги били заедно събота и неделя. Ищцата живеела в гр.О.откакто се омъжила още преди 2001г., а брат й в с.П., Община Т.. Ищцата имала и къща в с.П., където отсядала когато отивала в селото. След смъртта на брат си ищцата не говорела много и се събирали със свидетелката само на помени.

Свидетелят А. установява, че е съпруг на ищцата и първоначално с нея живеели в С. за около пет години. Излага, че ищцата и брат й се отнасяли много добре един с друг, преди М. да почине. Дори когато живеели в С.пет години М., им гостувал около месец. Ищцата била на 16 години, когато се омъжила. Свидетелят сочи още, че близките отношения между жена му й брат й се изразявали в това, че те постоянно си помагали. Ищцата давала пари на брат си ако му трябвали. Виждали се често- два, три пъти в месеца. След смъртта на М. ищцата станала затворена, не се веселяла и страдала за брат си.

            Не се спори по делото, а и от представените с исковата молба справки от ИЦ към Гаранционен фонд се установява обстоятелството, че е налице валидно към датата на ПТП застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между ответника по настоящото дело и собственика на МПС участвало в процесното ПТП.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

            Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. При смърт на увредено от ПТП лице възниква въпросът кои негови близки са материално легитимирани за получат обезщетение за неимуществени вреди по реда на чл.432, ал.1 от КЗ.

С Постановление № 4/25.V.1961 г. Пленумът на ВС се е произнесъл, че правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия - неговите низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), и то след като се установи, че действително са претърпели вреди. По-късно, с Постановление № 5/24.ХI.1969 г., Пленумът на ВС е признал право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала. Поради противоречия в съдебната практика по въпроса дали изброяването на лицата с право на обезщетение е примерно или изчерпателно, е прието Постановление № 2/30.ХI.1984 г. С него са дадени указания, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. и няма основания за разширението му, включително по отношение на други възходящи и низходящи на починалия и на неговите братя и сестри.

С оглед развитието на обществените отношения и изискванията към българската държава в качеството й на държава членка на Европейския съюз, Общото събрание на Наказателна, Гражданска и Търговска колегии на ВКС прие Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., с което изостави ограничителният подход при определяне кръга на лицата с право на обезщетение. След като и към настоящия момент националният закон не урежда изрично лицата, които могат да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на близък, и не въвежда ясни критерии за тяхната материалноправна легитимация, както и съобразно задължителните постановки на посоченото тълкувателно решение материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, но само при  

 

 

 

доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

В настоящия случай по делото бе установено по несъмнен начин от събраните писмени доказателства и от заключението по назначената автотехническа експертиза, че причината за настъпването на описаното с и.м. ПТП са субективните действия от страна на водача на МПС, както и на водача на ППС – каруца, които са извършили нарушения на ЗДвП.

При преценката на заключението по допусната съдебно – автотехническа експертиза, съдът приема, че изводите на вещото лице досежно механизма на осъществяване на процесното ПТП, кореспондират със събраните писмени доказателства и в тяхната съвкупност водят до извода, че противоправните действия на двамата водачи участвали в ПТП са довели до същото, при което е причинена смъртта на М.А..

Налице е и установена по несъмнен начин причинна връзка между горните противоправни действия и вредата /смъртта на А./. В резултат на ПТП на братът на ищцата, видно от заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза, са били причинени физическите увреждания, констатирани от експертизата и довели до смъртта на А.. Установено бе, че всички описани увреждания са пряк резултат от участието на А. в ПТП, причинено от водачите на лекия автомобил и каруцата.

По делото бе установено и наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на ПТП между ответника по настоящото дело и собственика на МПС участвало в ПТП и виновен за него по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

Въпреки изложеното по – горе по делото не се установи материалноправната легитимация на ищцата в производството да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на нейния брат – М. А., тъй като по делото не се установи особено близката й връзка с починалия /различна от нормално съществуващите отношения между брат и сестра/ и действително претърпените от смъртта му вреди. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение не е достатъчна само формалната връзка на родство, а е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл значителни морални болки и страдания, които се характеризират с продължително проявление във времето и не са обичайните. В настоящата хипотеза по делото не се установи при условията на пълно и главно доказване особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и починалия й брат, както и настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания за ищцата, различни от нормално възприетите в обществото - Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК. Ищцата и нейният починал брат не са живеели в едно населено място от 16 годишната възраст на ищцата /към момента на ПТП последната е била над 40 годишна/, което предполага нормално близки отношения, но не и особено близки, различни от обичайните между брат и сестра.

От събраните гласни доказателства настоящия състав не споделя твърденията изложени в исковата молба. Безспорно е, че между ищцата и нейния брат починал при настъпилото ПТП са поддържани традиционните и общоприети добри взаимоотношения, изразяващи се във взаимна грижа един към друг, разговори при случайни срещи и сбирки. Безспорно е, че ищцата е скърбяла за смъртта на брат си, но при разпределената доказателствена тежест в хода на производството не бе установено, че причинените морални болки и страдания нахвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка.

При събраните доказателства е установена формалната връзка на родство, но не е обосновано в достатъчна степен основанието за изключение от разрешението залегнало в ПП № 4/1961 г. на ВС и ПП № 5/1969 г. на ВС – че в случай на смърт право на обезщетение имат най-близките на починалия.

 Предвид на гореизложеното предявените от ищцата искове, като неоснователни и недоказани, следва да бъдат отхвърлени.

По отношение на разноските по делото:

            В хода на производството по делото ответникът е направил разноски само за юрисконсултско възнаграждение. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.8 от ГПК ищцата следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 450 лева за юрисконсултско възнаграждение, определена съгласно чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ предвид вида производство, конкретиката на спора и вида осъществена защита.

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.М.А., с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез пълномощниците й адв.Н.М.и адв. П. Д. от САК, със съдебен адрес:*** срещу „З.А.Б.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.А., обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и по чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.84 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 150 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение, за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие настъпило на 04.03.2017г., около 19.30 часа на път I-4, между селата А.и П., ПТП между МПС - лек автомобил, марка „Форд”, модел „Фокус”, с рег. № СА 15 87 ВН, управлявано от П.Г. и попътно движещата се пред автомобила каруца, при което е починал М.М.А. – брат на ищцата, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата – 22.08.2018г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.8 от ГПК, Г.М.А., с ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на „З.А.Б.” АД, ЕИК .сумата от 450 лева, съставляваща направени по делото съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: