Р Е Ш Е Н
И Е № 37
22. 05.
2019 год. гр. Чирпан
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен
съд Чирпан, втори състав
На
15. 05. 2019 год.
В
публично заседание в състав:
Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ
Секретар:
МАРИЯ ХАЛАЧЕВА
РАЙОНЕН ПРОКУРОР:
ГЕОРГИ ВИДЕВ
Сложи за разглеждане докладваното от Районен съдия ТИХОМИР КОЛЕВ
Гр. дело номер 915 по описа за 2018
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Искът
е с правно основание чл.133 ал. 1 от СК във вр. с чл. 132 от СК.
Ищецът
изнася в исковата молба, че непълнолетните деца В.П.М., ЕГН ********** и Г. П.М.,
ЕГН ********** с адрес: *** били с родители – майка П.М.П. с ЕГН ********** и
баща неизвестен. Майката имала още две по-малки деца – З. П.М. на 9г. която се
отглеждала от биологичния баща и П. П.М. на 6г. която се отглеждала от майката,
понастоящем в чужбина. П.М. без основателна причина не полагала грижи за
двамата си по-големи синове *****, не се интересувала от тяхното развитие и не
давала средства за отглеждането им.От 2017г. двете деца били настанени със Заповед на Директора на
ДСП Чирпан в семейството на вуйчото Е.М.П..
Мярката за закрила била потвърдена с Решение № 16/14.03.2017г. на РС Чирпан.
Изнася
още в молбата си, че към момента двете момчета живеели в с.Гита, в едноетажна
къща, битовите условия при които се отглеждали били добри. В. и Г.били
завършили 7 клас в ОУ „Васил Левски“ с.Гита, но не са продължили образованието
си. Двамата били в добро здравословно състояние. В отдел „Закрила на детето“
при ДСП Чирпан имало отворен случай за децата В. и Г.от началото на
2017г.Майката П.М.П. не търсила контакт с тях и не давала средства за
отглеждането им.
Моли съда да постанови решение, с което:
на осн. чл. 132, ал. 1, т. 2 да лиши от родителски права лицето П.М.П. с ЕГН ********** по отношение на непълнолетните й деца В.П.М., ЕГН ********** и Г. П.М., ЕГН **********; На осн. чл. 134, т.1 в
полза на непълнолетните В.П.М., ЕГН ********** и Г. П.М., ЕГН ********** да присъди издръжка от
майката П.М.П. в минимален размер; На осн. чл. 134, т. 2 да
определи подходящ режим на лични контакти между майката и децата.
Ответницата П.М.П., редовно призована за
датата на съдебното заседание, не се явява и не изпраща представител.
Представителят на РП-
Чирпан счита, че молбата е основателна и следва да бъде уважена.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
От представените по делото удостоверения
за раждане, издадени въз основа на Актове за раждания, безспорно се установява,
че П.М.П. е майка на децата В.П.М.,
ЕГН ********** и Г. П.М., ЕГН **********, както и обстоятелството, че няма
отбелязване за техен баща.
По делото е представено
заверено копие на Решение № 16 от 14.03.2017г.
по гр.д. № 114/2017г. по описа на РС Чирпан, от което и видно, че и двете деца са били настанено в семейството
на близки и роднини, а именно в семейството на техния вуйчо Е.М.П. до
настъпване на основание за прекратяване на настаняването.
От представените по делото социални доклади е видно,
че двете
момчета живеели в с.Гита, в едноетажна къща, битовите условия при които се
отглеждали били добри. В. и Г.били завършили 7 клас в ОУ „Васил Левски“ с.Гита,
но не са продължили образованието си. Двамата били в добро здравословно
състояние. В отдел „Закрила на детето“ при ДСП Чирпан имало отворен случай за
децата В. и Г.от началото на 2017г. Майката П.М.П. не търсила контакт с тях и
не давала средства за отглеждането им.
По делото бяха изслушани в присъствието на
социален работник, непълнолетните деца които заявиха, че се чувстват добре в
семейството на техния вуйчо, не знаят къде точно се намира майка им и нямат
достъп до нея чрез мобилни телефони или други устройства.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Съдът е сезиран с иск по
чл. 133, ал.1 СК.
Съгласно цитираната
разпоредба родителят може да бъде лишен от родителски права, когато без
основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка.
За да бъде постановено лишаване от
родителски права като крайна мярка за защита на децата, чл. 132, ал.1, т.2
от СК предвижда кумулативното наличие на две условия: родителят без
основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка.
Съдът намира, че в настоящия случай всички тези предпоставки са налице.
Съдът приема за безспорно установено, че
майката трайно се е дезинтересирала от децата си, без основателна причина не
полагала грижи за тях и не им давала издръжка в пари и/или в натура. От доказателствата
по делото и изготвените социални доклади
се установи, че ответницата не само, че не дава издръжка на децата си, но за значителен
период от време, не ги е потърсила нито веднъж.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че майката трайно се е
дезинтересирала от децата си и без основателна причина години наред не полагала
грижи за тях. Децата са оставени изцяло на грижите на своя вуйчо. Майката се е
самоосвободила от родителските си функции. Формалното притежаване на
родителските функции е станало неоправдано и нецелесъобразно за интересите на
децата, поради което ответницата следва да бъде лишена от родителски права на
основание чл. 132, ал.1, т.2
от СК.
Предвид охраняване
интересите на детето, които се състоят в правилното му физическо и духовно
развитие и социално формиране, и съществуващата между родител и дете кръвна
връзка, съдът намира, че ответницата трябва да има възможност да вижда децата
си при следния режим на контакти: всяка втора и четвърта събота от месеца от
10,00 часа сутрин до 16,00 часа следобед.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК
"родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си", като размерът на дължимата издръжка се определя "според нуждите
на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я
дължи" съгласно чл. 142, ал. 1 СК.
Издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от минималната работна
заплата (чл. 142, ал. 2 СК).
С Постановление за определяне нов
размер на минималната работна заплата за страната Министерски съвет,
считано от 01.01.2019 г. е определен нов размер на минималната месечна работна
заплата за страната, която е увеличена на 560 лв., от което следва, че
гарантираният от СК минимален размер на издръжката не може да е под 140,00 лв.
Право на издръжка имат лицата, които са неработоспособни и не могат да се
издържат от имуществото си (чл. 139 СК).
С оглед възрастта си, децета са дефинитивно
неработоспособно, като няма данни да разполага със собствено имущество /което
не се и твърди/, поради което и има право на издръжка от родителите си, които
са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1, т.
2 СК) поради липса на лица от първи ред.
Нуждите на децата, се
установяват от самия факт на биологичното им съществуване и не е необходимо да
се обосновава специално.
По делото не се установи
децата да имат нужда от средства за разходи, различни от обичайните за деца на тяхната
възраст (за храна, дрехи, учебни пособия, помагала и др.).
Майката е в
трудоспособна възраст и няма данни да страда от заболяване, което да пречи на
работоспособността й и може да издържа детето си
Поради гореизложеното, съдът намира, че
необходимата месечна издръжка за децата възлиза в размер на 140,00 лева, която
следва да бъде поета от родителя, според неговите възможности и материалното му
състояние.
Съгласно императивната
разпоредба на чл. 143, ал. 2 СК
родителят дължи издръжка независимо дали е трудоспособен и дали може да се издържа
от имуществото си.
Съдът, след като взе
предвид, че ответницата е в най-близка степен на родство с децата, както и
възрастта им, нуждата от храна, облекло и други потребности, настоящият съдебен
състав намира, че майката следва да бъде осъдена да заплаща издръжка в
минимален размер за децата си, а
ежедневните грижи следва да бъдат осигурявани от вуйчото Е.П.. Така присъденият
размер на издръжката ще се дължи от депозиране на исковата молба в съда- 06.12.2018
г. до настъпване на основания за изменение или прекратяване.
Ответницата следва да
бъде осъдена да заплати и държавна такса по определената издръжка в размер на 403,20
лв., както и държавна такса по предявения иск в размер на 30,00 лв., на
основание чл. 78, ал.6 от ГПК.
Водим от горните
съображения и на основание чл. 132, ал.1, т.2
от СК, съдът
ЛИШАВА ОТ РОДИТЕЛСКИ
ПРАВА, П.М.П.,***, с ЕГН ********** по отношение на децата Г. П.М., ЕГН ********** и В.П.М., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
контакти между майката П.М.П.,***, с ЕГН ********** и децата Г. П.М., ЕГН ********** и В.П.М., ЕГН ********** който да се осъществява,
както следва: всяка втора и четвърта събота от месеца от 10,00 часа сутрин до
16,00 часа следобед.
ОСЪЖДА П.М.П.,***, с ЕГН ********** да заплаща в
полза на непълнолетните си деца Г. П.М.,
ЕГН ********** и В.П.М., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на по 140.00лв. за всяко
едно от тях месечно, считано от 06.12.2018 г. до настъпване на основания за
изменението или прекратяването й,
ведно със законната лихва върху главницата за всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА П.М.П. с посочен
адрес и ЕГН, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС- Чирпан ДТ в размер на 30,00
лв./тридесет лева/ и държавна такса по определената издръжка в размер на 403,20
лв.
Препис от решението след
влизането му в сила да се изпрати на общината по постоянния адрес на родителя
за вписване на лишаването от родителски права в актовете за гражданско
състояние, както и на АСП, Дирекция "Социално подпомагане" гр. Чирпан
за предприемане на процедура по чл. 153, ал.3 от СК за уведомяване на органа по настойничество или попечителство при
Общината.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред ОС - Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: