Р Е Ш Е Н И Е
№ 1172
Гр. Пловдив, 09.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо отделение, І състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 2479 по описа за 2021 год. и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК ,във връзка с чл. 68, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ)..
Образувано е по жалба на Д.И.В., с адрес: *** чрез адв. А.Й. със съдебен адрес:*** против Отказ с рег. № 438з-340/03.09.2020 год., издаден от ВПД *** на Трето РУ - Пловдив - *** С.Х.при ОД на МВР - Пловдив, с който на жалбоподателя е отказано издаване на разрешение и съхранение и носене на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана по заявление вх. № 438000-8687/07.08.2020 г.С оспорения отказ е постановено да се отнеме разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана № 20150150006 издадено на 09.10.2015 год. от Трето РУ - Пловдив валидно до 01.09.2020 год. ,както и да се изземе пистолет Зиг Зауер, модел SРС2009 кал. 9х19 мм с фабричен №SР0066112 и боеприпасите към него с протокол за изземване и същите да се съхраняват по установения ред.
По подробно изложени съображения в жалбата се иска от настоящия съдебен състав да бъде отменен процесния отказ като неправилен и незаконосъобразен.Твърди се,че същият е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон.Направено е искане за присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – *** на Трето РУ при ОД на МВР-гр.Пловдив,чрез процесуалния си представител поддържа,че жалбата е неоснователна и като такава следна да бъде отхвърлена.Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура-Пловдив не взима становище по основателността на оспорването.
Жалбата е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок, при наличието на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА
Въз основа на събраните и приетите по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
До ВПД ***а на Трето РУ при ОДМВР-Пловдив е постъпило заявление от Д.И.В. с вх. № 438000-8687/07.08.2020 г. за подновяване срока на разрешение за съхранение и носене на късоцевно огнестрелно оръжие от физическо лице за самоотбрана.
В административната преписка са налични следните доказателства:свидетелство за съдимост на жалбоподателя,като от същото е видно,че същият не е осъждан;медицинско свидетелство и удостоверение-справка от Център за психично здраве Пловдив ЕООД,от което се установява ,че В. не е диспансеризиран и не страда от психични разстройства; удостоверение от ОП-Пловдив,че срещу жалбоподателя няма обвинения по неприключили наказателни производства.; удостоверения относно техническата годност на огнестрелно оръжие ;Протокол от 07.08.2020г.,на СК „Сокол“,-с.Труд и др.
След като документите,представени от В. са разгледани,ведно с мотивите,които същият е изложил за продължаване на разрешението и въз основа на извършени проверки от служители при Трето РУ –Пловдив,ОДМВР-Пловдив,ответникът ,на основание чл.34,ал.1 от АПК, е дал възможност на Д.В. за допълнително становище.
С писмо рег.№ 438000-9672/31.08.2020 г. по описа на Трето РУ-Пловдив, на лицето е предоставена възможност да направи писмени искания и възражения. Д.В. е предоставил допълнителни мотиви с рег.№ 438000-9736/01.09.2020 г. по описа на Трето РУ-Пловдив.
Последвал е оспореният Отказ с рег. № 438з-340/03.09.2020 год., издаден от ВПД *** на Трето РУ - Пловдив - *** С.Х.при ОД на МВР - Пловдив, с който на жалбоподателя е отказано издаване на разрешение и съхранение и носене на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана по заявление вх. № 438000-8687/07.08.2020 г.С оспорения отказ е постановено и да се отнеме разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана № 20150150006 издадено на 09.10.2015 год. от
Трето РУ - Пловдив валидно до 01.09.2020 год.; ,както и да се изземе пистолет Зиг Зауер, модел SРС2009 кал. 9х19 мм с фабричен №SР0066112 и боеприпасите към него с протокол за изземване и същите да се съхраняват по установения ред.
При тези фактически установявания, за да откаже издаване на исканото разрешение, административния орган се е позовал на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, като е приел, че от събраните доказателства не се установява наличието на основателна причина за издаването му – самоотбрана/самоохрана и самозащита/ с огнестрелното оръжие поради наличие на опасност за живота,здравето и имуществото на В..В мотивите на отказа е посочено че:“ Изложените от заявителя факти, че притежава късоцевно оръжие за самоотбрана от 2002 г., че е работил в Държавна агенция за метрология и технически надзор и е съставял множество актове за установяване на административно нарушение в големи размери, както и пътуване вечер сам извън населени места прибирайки се от работа ,не го поставят в по-рисково положение от останалите граждани и не обуславят необходимост от притежаване на огнестрелно оръжие за самоотбрана. Нашето законодателство не дава право на всеки човек да притежава оръжие превантивно, а свързва притежаването и употребата на огнестрелно оръжие и с редица други условия, които следва да са налице, едно от които е да се докаже необходимост. „
По делото е разпитан един свидетел на жалбоподателя -М.И.Д.,който установява изложените факти от В. , а именно че е работил в Държавна агенция за метрология и технически надзор ,че е съставял множество актове за установяване на административни нарушения в големи размери и работата го е сблъсквала с негативното отношение на собствениците на фирмите,на които са налагани санкции,, че е пътувал вечер сам извън населени места прибирайки се от работа .Съдът като цяло кредитира показанията на свидетеля.
Описаната фактическа обстановка не е спорна между страните.
При така установеното, съдът намира производството за проведено при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на закона.
На първо
място, съдът намира оспорения акт за постановен от компетентен орган, доколкото
с него е отказано издаването на разрешение за съхранение и продължаване на
срока на разрешението за носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие,
както и е разпоредено изземването на притежаваното от същия оръжие се издава на
физически лица от директора на ГДОП /Главна дирекция "Борба с
организираната престъпност"/ или упълномощено от него длъжностно лице или
от ***а на РУ по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния
адрес на физическото лице (чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ.На съда е служебно
известно,че към момента на постановяване на оспорения административен акт С.Х.е
бил ВПД *** на Трето РУ ОДМВР-Пловдив.
От така събраните по делото доказателства се установява безспорно твърдяното от административния орган в издадената заповед основание на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Според разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ разрешението не се издава на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение.
Анализът на посочения текст от закона налагат извод, че съответното физическо лице, което иска издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, трябва в писмен вид да изложи конкретни факти и обстоятелства, които да обосновават несъмнен извод, че неговите или на членове на семейството му, живот, здраве и имущество са персонално застрашени по начин, който да изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие и необходимите за ползването му боеприпаси. Наличието на такава нужда е възведена от законодателя като необходима предпоставка, за да се разреши на физическото лице придобиването и притежанието на огнестрелно оръжие и боеприпаси.
Следователно, издаването на законосъобразен индивидуален административен акт в случая включва освен констатирането на обстоятелствата, за установяването на които цитираната разпоредба изисква съответния, надлежно издаден официален писмен документ, и обсъждането на въпроса за наличието или липсата на необходимост от самоохрана, което в случая от административния орган е било сторено.
Нещо повече, на жалбоподателя е била дадена възможност на основание чл. 34, ал. 3 от АПК да изрази допълнително становище и да посочи нови факти, оказващи необходимостта от притежание на огнестрелно оръжие, във връзка с което последният е посочил, че оръжието му е необходимо за самоотбрана на него,във връзка с предишната му работа като служител в Държавна агенция за метрология и технически надзор,както и със сегашната му частна дейност .Изложил е и обстоятелствата, посочени в заявлението.
Безспорно е, че за да се обоснове нужда в тази насока, не е необходимо да съществува конкретно застрашаване или опасността да е реална и постоянна, а е достатъчно съществуването на потенциална опасност, която да застрашава конкретната личност, нейни близки хора или нейно имущество. В тази връзка пред административния орган не са били представени никакви доказателства относно твърденията на лицето, нито доказателства за налична потенциална опасност. Изводът за потенциална опасност може да бъде направен при наличие на заявени и надлежно установени факти, поставили в състояние на заплаха личността или имуществото на лицето или на негови близки хора. Такива конкретни заплахи в случая не се доказват и от събраните по делото свидетелски показания,като последните са твърде общи и касаят повече минали периоди от работата на В.. Самият факт,че жалбоподателят е бил служител в Държавна агенция за метрология и технически надзор,не може да обоснове нуждата от даване на исканото разрешение.Не се установява понастоящем В. с какво се занимава и дали това му занимание е свързано със заплахи за живота и здравето му.
Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. От представената по делото административна преписка и от ангажираните от жалбоподателя доказателства не се установява и не се доказва основателна причина за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие, поради което и не се оборват изводите на административния орган за липсата на основателна причина за притежание на огнестрелно оръжие.
Законодателството не дава възможност за свободно притежаване на оръжие от всяко дееспособно лице, а изтъкнатите съображения от жалбоподателя касаят по-скоро възможността за саморазправа при евентуални ,бъдещи и несигурни събития.
Въведеният от закона разрешителен режим изисква установяването на категорична необходимост от носенето на огнестрелно оръжие, наличието на сериозни и уважителни причини, изброени в закона, тъй като дейностите по ЗОБВВПИ, вкл. носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него са свързани с висок риск от обществена опасност. Определяща за издаване на разрешение за носене, употреба и съхранение за огнестрелно оръжие за самоотбрана е реалната опасност от посегателства върху живота, здравето и имуществото на физическото лице, което го иска, каквато в случая не се констатира. На безспорно високия риск от обществена опасност, която се свързва с дейностите с огнестрелно оръжие, следва да съответства основателна причина, за да бъдат разрешени. Самоотбраната като такава предполага реалното съществуване на опасност, която не може да бъде преодоляна или избегната по друг начин.
Ето защо, като издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, без противоречие с материалноправни разпоредби, в съответствие с целта на закона и при отсъствието на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, оспорената заповед е законосъобразна, а жалбата против него е неоснователна и като такава ще следва да се остави без уважение.
Предвид изхода от делото и предявената претенция за присъждане на разноски от ответника, съдът намира, че същата следва да бъде уважена. Следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на ответника в размер на 100 лв.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Пловдив, І състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.И.В., с адрес: ***
чрез адв. А.Й. със съдебен адрес:*** против Отказ с рег. № 438з-340/03.09.2020
год., издаден от ВПД *** на Трето РУ - Пловдив
ОСЪЖДА Д.И.В., с адрес: *** чрез адв. А.Й. със съдебен адрес:*** да заплати на ОД на МВР – Пловдив сумата от 100 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: