Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр.
Варна, 04.05.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-ти състав, в публично заседание, проведено на тринадесети
април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ВЛАДОВА
при
секретаря Славея Янчева,
като
разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 1718 по описа за 2017г. на ВОС,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по повод предявен от ищеца К. Д.Б. иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за осъждане на ответника М.Л.С. да
заплати на ищеца сумата от 61448,80 лева
дадена й без основание чрез банкови преводи, както следва:
на 25.05.2016г. – сумата от 2878 лева, на 23.08.2016г. – сумата от 1285
лева, на 31.08.2016г. - сумата от 2380 лева, на 10.03.2017г. – сумата от 11682
лева, на 13.03.2017г. – суми в размер на 7760 лева и 9735 лева и платени в брой, както следва: на 27.07.2015г. – сума в размер на 3885,24 лева, на 17.08.2015г. – сума в размер
на 4400 лева, на
24.08.2015г.- сума в размер на 5200 лева и на 14.09.2015г. сума в размер на 11856,56 лева, ведно със законната лихва върху сумата
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.08.2017г. до
окончателното изплащане.
В исковата молба ищцата твърди, че е предоставяла
нееднократно в брой и по банков път парични суми в полза на ответницата в
качеството й на адвокат във връзка с водени от последната от името на майката
на ищцата – Р.Т.П.съдебни дела. Посочва, че по банков път по сметка на
ответницата в Уникредит Булбанк е била преведена сума в размер на общо 36107
лева, а на ръка е прдоставена сума в размер на общо 25341,80 лева. Посочва, че
парите са заплащани на ответницата от името на майката на ищцата – Р.Т.П..
Твърди, че срещу заплащането на сумите не са извършвани никакви действия или
услуги от ответницата, не са заплащани държавни такси и гаранции по никакви
дела, тъй като към момента на плащането съдебните производства са били
приключили, поради което предоставените суми са без основание и подлежат на
връщане. Моли да бъде уважен предявения иск и ответницата да бъде осъдена да
предаде на ищцата получените без основание суми в общ размер на 61448,80 лева,
ведно със законната лихва върху нея считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – до окончателното изплащане. Претендира и за присъждане на
сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът по
иска – М.Л.С. е депозирала писмен отговор, в който е заявила становище за недопустимост
и неоснователност на предявения иск. Излага, че години
наред е била адвокат на майката
на ищцата – Р.Т.П.във връзка с което е водила съдебни
производства, в това число и гр.д. № 3807/2005г. по описа на ВРС. По повод на тези дела е
изготвяла документи и е подавала жалби – въззивна и касационна, във връзка с
което са и били заплатени парични суми. Оспорва твърденията на ищцата, че е
превела на ответницата сумата от 64118,80 лева под формата на такси и
комисионни по приключили дела. Твърди,
че сумите преведени по банков път представляват връщане на дължими такива. Моли
да бъде постановено решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен.
В съдебно заседание ищцата К.Б., чрез процесуалния си
представител поддържа предявения иск и моли да бъде уважен. Не оспорва, че по повод водени от ответницата
като процесуален представител на нейната майка Р.П.дела – гр.д. № 3807/2005г. по описа на ВРС и по
в.гр.д. № 130/2013г. на ВОС и е предоставяла суми, но твърди, че процесните
суми в общ размер от 61448,80 лева, чието връщане се претендира, са
предоставяни след 2014г., когато воденото дело вече е било приключило на всички
инстанции, поради което предоставянето им е било без каквото и да било правно
основание. Претендира за присъждане на съдебно-деловодните разноски.
Ответникът М.С. не се явява лично в съдебно заседание и
не изпраща представител.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за
установено следното от фактическа
страна:
По делото са
представени платежни нареждания за извършени от К.Д.Б. в полза на М.С. парични
преводи по сметка с IBAN *** „УниКредит Булбанк“ АД с титуляр М. Л. С.,
както следва: паричен превод от 25.05.2016г. на сума в размер на 2878 лева с
посочено основание „гаранция за изпълнително дело“; платежно нареждане от
23.08.2016г. на сума в размер на 1285 лева с посочено основание „държавна такса
по касационна жалба“; платежно нареждане от 31.08.2016г. на сума в размер на 2380
лева с посочено основание „гаранция по касационна жалба“; вносна бележка за
внесена по сметка на М.С. на 10.03.2017г. сума в размер на 6000 евро /11682
лева/ с посочено основание „такси“; платежно нареждане от 11.03.2017г. на сума в размер на 387 лева
с посочено основание „такса“; платежно нареждане от 13.03.2017г. за сума в
размер на 7760 лева с посочено осноание „такса“; вноска бележка от 13.03.2017г.
за внесена по сметка на М.С. сума в размер на 5000 евро /9735 лева/ с посочено
основание „такса-гаранция“.
Представено е
платежно нареждане /л.18/ от 27.07.2015г. за извършен банков превод на сума в
размер на 3885,24 лева по сметка с IBAN ***аредител К.Н.К., задължено лице Р.П.и основание – „довнасяне държавна такса
касационна жалба по гр.д.3807/2005г.“
Представено е
платежно нареждане /л.19/ от 17.08.2015г. за извършен банков превод на сума в
размер на 4400 лева по сметка с IBAN ***аредител К.Н.К., задължено лице Р.П.и основание – „гаранция по гр.д.3807/2005г.“
Представено е
платежно нареждане /л.20/ от 24.08.2015г. за извършен банков превод на сума в
размер на 5200 лева по сметка с IBAN ***аредител К.Н.К., задължено лице Р.П.и основание – „гаранция по гр.д.3807/2005г.“
Представено е
платежно нареждане /л.21/ от 14.09.2015г. за извършен банков превод на сума в
размер на 11856,56 лева по сметка с IBAN ***аредител К.Н.К., задължено лице Р.П.и основание – „гаранция по гр.д.3807/2005г.“
По делото е
представено пълномощно от Р.П.от 02.11.2007г. в полза на адв.М.С.
за процесуално представителство по гр.д. № 3807/2005г. по описа на ВРС.
Видно от
представената справка от деловодна система при ВРС по гр.д. № 3807/2005г. същото
е образувано по искова молба на Р.Т.П.на 28.07.2005г. На 03.09.2012г. е
постановено съдебно решение на ВРС, с което предявените искове са отхвърлени.
Пред ВРС е бил представен списък по чл.80 от ГПК с посочени разноски от 900
лева и 3000 лева – адвокатски хонорар съгласно договор за правна защита и
съдействие № 21446 от 18.12.2011г.
/л.45/ между сключен между Р.Т.П.и адв.М.С. с
посочен предмет процесуално представителство, при договорено и заплатено
възнаграждение в размер на 3000 лева. Решението е обжалвано
пред ВОС като по образуваното в.гр.д. № 130/2013г. е постановено решение на
17.10.2013г. Пред ВОС е бил представен списък по чл.80 от ГПК с посочени
разноски – 645,61 лева и адвокатски хонорар от 4800 лева съгласно договор за
правна защита и съдействие от 25.02.2013г.
/л.44/ между сключен между Р.Т.П.и адв.М.С. с
посочен предмет „изготвяне на въззивна жалба и процесуално представителство“,
при договорено и заплатено възнаграждние в размер на 4800 лева“. С определение
от 09.04.2014г. по гр.д. № 1187/2014г. на ВКС не е допуснато касационно
обжалване на съдебното решение на ВОС. Решението по гр.д. № 3807/2005г. е
влязло в законна сила на 09.04.2014г.
По делото е
представен и
Договор за правна защита и съдействие №
246895/03.12.2014г. /л.42/ сключен между Р.Т.П.и адв.М.С.,
с предмет „всякакви действия и представителство по изп.дело № 20148080401959 на
ЧСИ З.Д.;
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Наведените в исковата молба фактически твърдения и
формулираният въз основа на тях петитум на претенцията обуславят извод за
предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца парична сума, която му е била предадена без
основание. Ищцата излага, че в продължителен период от време от 2015г. до
2017г. е предоставяла на ответницата парични суми на обща стойност от 61448,80
лева, които последната е изисквала във връзка с водено, но приключило с влязло
в законна сила още през 2014г. решение по гр.д. № 3807/2005г. по описа на ВРС, по което е била
процесуален представител на нейната майка Р.П.. Поради това, че ищцата не е
била в договорно или извъндоговорно отношение с ответницата предоставянето на
паричните средства се явява без основание и на това основание претендира за
връщането им.
Успешното провеждане на предявеният иск възлага в тежест на ищеца по делото да установи, че
е предал на ответника сумата от 61448,80 лева, а в тежест на ответника е да
установи, че е било налице валидно правоотношение, по повод на което е
направено имущественото разместване.
Ответникът оспорва
както факта на предаване /лично и по банков път/ на процесната сума, така и
твърденията на ищеца за липса на основание за това излагайки, че заплатените от
името на Р.П.суми са във връзка с водени от нея съдебни производства, а сумите
преведени по банков път по сметка на ответницата представляват връщане на
дължими такива.
От съвкупният анализ
на събраните по делото доказателства се установява, че Р.П.и ответницата М.С.
действително са били в трайни отношения по повод сключени между тях договори за
правна защита и съдействие касателно воденото от ответницата като процесуален
представител на Р.П.гр.д.
№ 3807/2005г. по описа на ВРС във всички фази на инстанционния контрол. Договаряните и заплащани във връзка с тези
производства адвокатски възнаграждения не са предмет на настоящият иск, поради
което съдът не ги обсъжда.
Всички претендирани от
ищцата като недължимо извършени плащания в полза на ответницата са направени
след влизането в сила на съдебното решение постановено по цитираното гражданско
дело, т.е след 09.04.2014г., което ответницата посочва като основание за
получаването им. Безспорно след влизането в сила на съдебният акт по същество
на спора правоотношенията между доверителя и адвоката по договора за правна
защита и съдействие се прекратяват поради изчерпване на договорната връзка,
като едновременно с това лишава от основание всички последващи плащания във
връзка с приключилото съдебно производство. Що се отнася до изпълнителното дело
№ 20148080401959 на ЧСИ З.Д., по отношение на което ответницата е упълномощена
от Р.П., то по настоящото дело не са ангажирани по надлежен ред доказателства
установяващи предмета, страните и размера на дълга по него, поради което съдът
не е в състояние да формира релевантни за спора правни изводи във връзка с
него.
От представените платежни нареждания
от 27.07.2015г., 17.08.2015г., 24.08.2015г. и 14.09.2015г. е видно, че
плащанията на сумите по тях са извършени в полза на Върховния касационен съд /ВКС/
по сметки на ВКС в БНБ, съответно по сметка с IBAN *** – държавни такси и по сметка с IBAN *** – набирателна сметка за чужди средства, обезпечения, вещи
лица и гаранции. Наредител на плащанията е К.Н.К., а като задължено лице е
посочена Р.П.. Съдът намира, че от записванията в платежните нареждания не може
да се направи обоснован извод в подкрепа на твърденията на ищцата К.Б., че
сумите по тях са предоставени от лично от нея в полза на ответницата М.С.. Искът
по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД предполага имуществено разместване от
престационен тип, т.е в тежест на ищцата е било да установи по безспорен начин,
че тя лично или чрез трето лице, включително и чрез своята майка е
предала/превела на ответницата М.С. сумите по платежните нареждания, така че последната
да се е обогатила неоснователно получавайки ги без правно основание. Ищцата,
чиято е доказателствената тежест не е ангажирала доказателства за установяване
на тези релевантни факти, които да опровергаят записванията в платежните
нареждания, според които лицето К.К.е превела по сметка на ВКС сумите по тях в
общ размер от 25341,80 лева. Горното обуславя извод за неоснователност на иска
за осъждане на ответницата да върне на ищцата посочената сума, ведно със
законната лихва върху нея считано от датата на сезиране на съда до
окончателното и изплащане. За пълнота следва да се посочи, че в случай, че по
сметка на съд са преведени без основание парични средства, то те подлежат на
възстановяване от самия съд след нарочно искане в тази посока от платеца в
сроковете по чл.82 от ГПК.
По отношение
на сумите преведени по банкова сметка *** М.С. в УниКредит
Булбанк с IBAN ***.05.2016г.,
от 23.08.2016г., 31.08.2016г., 10.03.2017г., 11.03.2017г. и от 13.03.2017г. /2
превода/, то безспорно същите отразяват извършени вноски в брой и парични
преводи в полза на ответницата лично от ищцата К.Д.Б.. Ответницата в отговора
на исковата молба е навела твърдения, че тези суми представляват „връщане на
дължими такива“. Доказателства за установяване характера на задължението на
ищцата, неговият размер и падеж не са ангажирани, поради което съдът приема за
недоказано въведеното от ответницата възражение за основанието за получаване на
сумите. От друга страна в самите платежни нареждания са посочени като основания
внасянето на „такси“ и „гаранции“ без посочване на конкретни дела, което не
позволява на съда да изследва наличието на възникнало в тежест на ищцата
задължение за заплащането им. Очевидно е също, че не става дума и за гр.д. № 3807/2005г. по описа на ВРС
доколкото плащания по него под формата на дължими съдебни такси, евентуално
гаранции са мислими само до влизането на съдебното решение по него в сила,
което в случая е станало на 09.04.2014г., а всички извършени преводи по сметка
на ответницата са извършени след тази дата, през 2016г. и през 2017г.
Липсата на основание
за извършване на паричен банков превод обичайно е следствие на грешка при
трансферирането на парите от една в друга банкова сметка, ***овените по делото неколкократно извършвани парични преводи по банкова сметка ***.
Друга хипотеза е извършване на плащане като изпълнение на задължение по нищожен
договор – каквото не се твърди в настоящия случай. Безспорно при твърдения за
плащане без основание, в тежест на получилият парите е да установи наличието на
годно основание за имущественото разместване. Доказване в тази посока от
ответницата не е проведено, поради което съдът приема, че извършените по нейна
сметка банкови преводи с платежните нареждания от 25.05.2016г., от 23.08.2016г., 31.08.2016г.,
10.03.2017г., 11.03.2017г. и от 13.03.2017г. на обща стойност 36107 лева се
явяват без основание и на това основание подлежат на връщане на платеца К.Д.Б..
Съобразно направеното искане сумата следва да бъде присъдена ведно със
законната лихва върху нея считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 04.08.2017г. до окончателното и изплащане.
Ищцата е направила искане за присъждане
на сторените по делото съдебно-деловодни разноски, като съобразно изхода на
спора и представените доказателста за размера им /2400 лева – адвокатско
възнаграждение и 2457,95 лева – заплатена държавна такса/, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложена сумата от 2854,51
лева, представляваща съответна на уважената част от иска част от
съдебно-деловодните разноски.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
М.Л.С., ЕГН **********
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на К.Д.Б.,
ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 36107
/тридесет и шест хиляди сто и седем/ лева, представляваща общ сбор от преведени
по сметка на ответницата в „УниКредит
Булбанк“ АД с IBAN ***, както следва: паричен превод от 25.05.2016г. на
сума в размер на 2878 лева; платежно нареждане от 23.08.2016г. на сума в размер
на 1285 лева; платежно нареждане от 31.08.2016г. на сума в размер на 2380 лева;
вносна бележка за внесена по сметка на М.С. на 10.03.2017г. сума в размер на 11682
лева; платежно нареждане от 11.03.2017г.
на сума в размер на 387 лева; платежно нареждане от 13.03.2017г. за сума в
размер на 7760 лева; вноска бележка от 13.03.2017г. за внесена по сметка на М.С.
сума в размер на 9735 лева, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска
в съда – 04.08.2018г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 36107 лева до пълният
претендиран размер от 61448,80 лева, формиран като извършени плащания с
платежни нареждания от 27.07.2015г. на сума в размер на 3885,24 лева, от
17.08.2015г. на сума в размер на 4400 лева, на 24.08.2015г. на сума в размер на
5200 лева и на 14.09.2015г. на сума в размер на 11856,56 лева, на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА М.Л.С., ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на К.Д.Б., ЕГН ********** с адрес: *** сумата от
2854,51 /две хиляди осемстотин
петдесет и четири и 0,51/ лева – съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от уведомяване на страните за неговото изготвяне пред Варненския апелативен
съд.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: