МОТИВИ по НОХД № 4422/2019 год. по описа на ВРС, тридесет и седми наказателен
състав.
ВАРНЕНСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА Е
ОБВИНИЛА:
И. К. Р. в
това, че на 18.12.2017 г. по пътя 2902 – с. Кичево – гр.
Суворово, на кръстовището с пътя гр. Варна – с. Долище, обл.
Варна, при управление на моторно превозно средство – л.а. „Нисан
Микра“ с рег. № В 2480 НВ, нарушил правилата за
движение по Закона за движение по пътищата – чл. 37 ал. 1 от ЗДвП: „При завИ.е наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото
нерелсово превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни
превозни средства“, като по непредпазливост причинил на С.Г.С. тежка телесна
повреда, изразяваща се в загуба на слезката и средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на 5-11 леви ребра, обуславящи трайно
затруднение на движението на снагата
Престъпление
по чл. 343, ал.1, б. „Б“, във вр. чл.342, ал.1 от
НК.
Представителят на ВРП поддържа обвинението
като счита, че то е доказано по несъмнен и безспорен начин. Счита за
установено, че подс. Р. е управлявал въпросното МПС, не е спазил предимството
на насрещно движещ се автомобил и е причинил ПТП. Подсъдимият, движейки се по
улиците на гр.Варна е нарушил чл.37, ал.1 от ЗДвП, при завиване на ляво за
навлизане в друг път, водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства и предизвикал
ПТП, като по непредпазливост причинил
на С.Г.С. тежка
телесна повреда изразяваща се в загуба на слезка и средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на 5-11 леви ребра.
Държавното обвинение счита, че виновното
поведение на подс.Р. е причина за възникване на ПТП-то и съответно
причиняването на тежка исредна телесни повреди на пострадалият С.. Счита, че в настоящият случай не е налице
съпричиняване. Предлага
на съда да го признае за виновен в
извършване на престъплението,
за което му е повдигнато обвинение и да му
наложи наказание към средния размер, предвиден в закона, както и да му бъдат
присъдени всички разноски по делото.
В
съдебно заседание наследниците на пострадалия – С.Г.С., Ж.Р.С., Р.С.С. и В.С.С. се явяват с упълномощения от тях – адв.
Д., ДАК. Същите не предявяват гр. искове срещу подсъдимия и не бяха
конституирани като граждански ищци и частни обвинители.
Подсъдимият И.К.Р. се признава за виновен и счита, че има вина за
настъпилото ПТП. Моли съда да му бъде наложено минималното наказание предвидено
в закона.
Защитникът
на подсъдимия, адв. Р., ВАК счита следва изцяло да се
възприеме фактическата обстановка по начина, по който тя е изложена в
обвинителния акт. От събраните по делото доказателства следва да се приеме, че Р.
е допуснал нарушение на чл.37 от ЗДвП. В резултат на настъпилия инцидент С. е
получил тежка телесна повреда свързана със загуба на слезка
и една средна повреда- фрактура на ребра. Посочва, че подзащитния
му е с чисто съдебно минало, липсват криминални регистрации, в една млада
възраст, в момента е студент по медицина, притежава изключително добри
характеристични данни, бил е номиниран и избран за лектор на своите по млади
колеги в медицинския университет. Специален акцент поставя върху неговата
критичност към извършеното и последиците, както и искреното му разкаяние. Каса
е се за една позиция, която е константна от първия ден на образуване на ДП до
настоящия момент, като с процесуалното си поведение е допринесъл за изясняване
на обстоятелствата по делото и срочното му приключване. Поставя акцент на
данните за Р. кота водач на МПС, от момента на
получаване на правоспособност до настоящия момент , той няма нито едно
нарушение, удостоверено от справката за нарушител.Предвид това, че вината на
подсъдимият е установена по безспорен
начин, моли съда да наложи наказание към минималния предвиден в закона размер в
порядъка на – шест месеца с прилагане на чл.66 от НК, както и да бъде наложено
кумулативното наказание – лишаване от право да управлява МПС, което да не
надвишава една година. Моли съда да определи наказанията в тези размери, които
са съответни на целите, които предвижда чл.36 от НК.
.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
И.К.Р. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, студент по медицина, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият И.К.Р.
притежавал свидетелство за управление на МПС. На 18.12.2017 год. малко преди обяд подсъдимия Р.
тръгнал от с.Орешак за гр.Варна, с л.а.
„Нисан Микра“ с рег.№ В
24–80 НВ, като пътувал сам в автомобила.
Движел се по път 2902 – с.Кичево – гр.Суворово. Около обяд, достигнал до
кръстовище с пътя гр.Варна – с.Долище, обл.Варна,
като искал да завие на ляво на кръстовището, по пътя в посока гр.Варна. За
целта, той следвало да пропусне движещите се направо в противоположната посока
на движение автомобили. Това му задължение било вменено и от чл.37, ал.1 от
Закона за движение по пътищата: „При завиване на лявоза
навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово превозно средство е длъжен
да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства“. Същевременно по
същия път 2902 – с.Кичево – гр.Суворово се движел пострадалия С.Г.С., който
управлявал лек автомобил „HONDA CR –V 2,0 „
с рег. № ТХ 84-31 АН със скорост от около – 78,85 км/ч, в посока
противоположна на посоката на движение
на подсъдимия Р. – към с.Кичево.Подсъдимият предприел маневра –„завой на ляво“
със скорост от около 18,26 км/ч без да пропусне насреща идващия лек автомобил „HONDA CR –V
2,0 „
с рег. № ТХ 84-31 АН, като направил това непосредствено преди последния
да премине покрай него, без да му остави техническа възможност да предприеме
спиране или да избегне удара. В следствие на така предприетата маневра от
подсъдимия, последвал удар между двата автомобила между предната част на купето
на лекия автомобил „Нисан Микра“
и предната лява част на купето на лекия автомобил „HONDA CR –V
2,0 „ .В следствие на удара Стоян С.
получил травматични увреждания в
областта на гръдната стена – кръвонасядания, счупване
на 5-11 леви ребра, както и разкъсване на слезката,
която н последствие, след оперативна намеса била отстранена.
Подаден бил сигнал на телефон – 112 и
участниците в настъпилото ПТП била отведени
в МБАЛ „Св.Анна“ – Варна АД, където Стоян С. бил хоспитализиран.
В хода на образуваното ДП са били
извършени огледи на местопроизшествие, като са бил фиксиран пътния участък, където е бил реализиран пътния
инцидент.
Видно от заключението на изготвената по
досъдебното производство съдебно - медицинска експертиза и извършена аутопсия №
232/2017 г., че пострадалия Стоян Костадинов С. е страдал от тежка коронаросклероза, с пълна неприходимост
на дясната венечна артерия, състояние след оперативно
лечение – аортоконорарен байпас / два в низходящия
клон на лява венечна артерия и напречния клон на лява
венечна артерия и един на дясна венечна
артерия/, миокардиосклероза,
стари миокардни инфаркти, вълнистост
на нофибрите, фрагментация, застой в миокарда,
кръвоизливи, липоматоза в докарда,
тежка хипертрофия на миокарда, срастване между околосърцевата
торбичка и епикарда, меките тъкани на средостението и предна гръдна стена и плевралните
листове в тази област, сидерофаги в алвеолите,
мускатов черен дроб, оток на мозъка, микрокръвоизливи
в мозъка, вклиняване на малкомозъчните полукълба,
атеросклероза по аортата с разязвяване и вкалцяване, мезентериална
тромбоза на тънко черво на протежение на около 30 см., състояние след
оперативно лечение по повод разкъсване на слезка и
отстраняване на слезка, кръвонасядания
в подкожието и
мускулатурата на предна гръдна стена, предностранична
лява гръдна половина, счупване на 5-11 леви ребра по предна мишнична
линия, с кръвонасядания около счупванията.
За причината за смъртта на С.Г.С. е
констатирания инфаркт на миокарда,
развил се в причинна връзка с тежка коронаросклероза
с разязвяване и пълно запушване на дясната венечна артерия, както и хроничните в напреднала степен на
развитие болестнви промени в сърдечно съдовата система.
За настъпване на смъртния изход облагоприятстващи значение са имали травматичните увреждания в областта на
гръдната стена – кръвонасядания, счупване на 5-11
леви ребра, както и разкъсване на слезката.
Разкъсването на слезката
е обусловило постоянно разстройство на здравето опасно за живота, преодоляно в
резултат на адекватно проведеното оперативно лечение. От друга страна това
травматично увреждане е обусловило загуба на слезка.
Счупването на ребра в ляво е
определило трайно затруднение в движенията на снагата.По делото е била
назначена и изготвена повторна съдебно-медицинска експертиза № 46/2018 г. по описа на ВОП, чието заключение е:
Благоприятстващите фактори за настъпването на смъртта са били
две групи:
А. Тежки хронични болестни промени на сърцето
от коронаросклероза –исхемична
болест на сърцето /ИБС/, прекарани стари миокардни
инфаркти и миокардиосклероза, хипертонична болест,
хронична сърдечна недостатъчност /москатов черен
дроб, хроничен венозен застой в белите дробове/. Тези болестни процеси са
довели до много сериозна промяна и в конфигурацията на сърцето-голяма хипетрофия на сърдечните камери – лявата е с дебелина – 25
мм., а дясната - 20 мм. Пациентът е имал
и генерализирана атеросклероза на аортата и останалите артериални съдове, което
е довело и до тромбозиране /запушване/ на артериални съдове на тънките черва –
доказателство е намерената при аутопсията тънкочревна
тромбоза в един участък.
Б. Втора група благоприятстващи фактори са
травматични: при катастрофата на
18.12.2017 год. Стоян С. е получил съчетана травматична с травматични
увреждания на гръдната стена – счупване на седем /5-11/ леви ребра с околни кръвонасядания, разкъсване на слезката
/намира се в същата област в лявото подребрие/ с
кръвоизлив в коремната кухина. Това е наложило оперативното отстраняване на слезката по спешност.
Подобни по
тежест травми са лечими и при здрав пациент, без
предхождащ болестен терен, не следва да се предполага смъртен изход –
счупването на ребрата е едностранно и няма гръден капак, оперативното
отстраняване на слезката е било извършено бързо, с което е премахнат
източника на кръвозагуба.
Между
причинените механични увреждания от катастрофата на 18.12.2017 год. и смъртта
има причинна връзка, но тя не е категорично пряка според
описаните данни от аутопсията. Причинната връзка е по скоро опосредствена,
благоприятствена от описаните по горе сериозни
хронични заболявания, които съществували у С. преди инцидента. Всеки стес – физически и психо-емоционален,
какъвто е и катастрофата при предварително болестно увреден индивид, оказва
негативно влияние върху общото състояние на организма и имунитета му, провокира
изострянето на предхождащите налични
заболявания, отразява се неблагоприятно върху лечебния процес и др.
По отношение
на въпроса: Би ли настъпила смъртта на Стоян Георгиев С., ако получените при
ПТП травматични увреждания не са му били причинени?. На този въпрос не може да
се даде категоричен отговор. Прогнозите в медицината са хипотетични и несигурни,
особено при такъв сложен казус – съчетание на болестни и травматични промени.
Смущенията в сърдечното /коронарното/ кръвообращение могат да влошат със и без
причина поради болестните анатомични промени в тях - тежка коронаросклероза,
от допълнителен спазъм, както и от комбинация на двете. Иначе казано – и без
причиняване на конкретните травми на 18.12.2017 год. би могло да се стигне до
сърдечна смърт.
По делото е
била назначена и изготвена тройна съдебно-медицинска експертиза №28/2019 год.,
чието заключение е в същия смисъл: Експертите считат, че случая е изяснен от медицинска гледна точка. Обстойно
е разгледан въпроса за причинната връзка от клинична /кардиологична/ гледна
точка с оглед предхождащите телесни заболявания на С., както и от морфологична
гледна точка, но няма промяна в извода за липса на доказана пряка причинно –
следствена връзка между деянието и вредоносния резултат.
Видно от
заключението на изготвената по досъдебното производство авто-техническа
експертиза, от която са установени следните обстоятелства: - мястото на удара
/МУ/ между лекия автомобил „HONDA CR –V
2,0 „
с рег. № ТХ 84-31 АН и л.а. „Нисан Микра“ с рег.№ В 24–80
НВ, се намира на около 2 метра преди Ор. № 1 и
около 2.50 м. в ляво от десния край на платното за движение по Път 2902 по
посока с.Кичево.Удара се е осъществил между предната лява част на купето на
лекия автомобил „HONDA CR –V 2,0 „
и предната част на лекия автомобил „Нисан Микра“. Непосредствено преди произшествието, лекия
автомобил „HONDA CR –V
2,0 „
се е движел със скорост около – 78.85 км/ч. При скорост на движение –
78.85 км/ч опасната зона за спиране на л.а. „HONDA CR –V
2,0„
е имала дължина около – 63.33 метра. Непосредствено преди произшествието
лекия автомобил „Нисан Микра“
се е движел със скорост около – 18.26 км/ч. Лекият автомобил „HONDA CR –V
2,0„ се е намирал на отстояние около – 20.77 м. преди мястото на удара в момента
в който л.а. „Нисан Микра“
при извършване на маневра завой на ляво е навлязълв
лентата за движение по посока с.Кичево в която лента в този момент се е движел
л.а. „HONDA CR –V 2,0„.
Експертизата
сочи, че ако непосредствено преди произшествието л.а. „HONDA CR –V
2,0„. Се е движел със скорост – 50
км/ч. и водачът му е реагирал своевременно и е предприел спиране в момента в
който л.а. „Нисан Микра“ при извършване на
маневра завой в ляво е навлязъл в лентата за движение по посока с.Кичево, то
водача на първия автомобил – не е имал техническа възможност да
предотврати произшествието спирайки автомобила си преди мястото на удара.
Водачът на
лекия автомобил „Нисан Микра“ - е имал техническа възможност да предотврати
произшествието, ако преди да предприеме маневра завой в ляво по посока гр.Варна
бе изчакал преминаването на л.а. „HONDA CR –V 2,0„. Причината за настъпването на
произшествието от технически характер е пресичането на траекторията на движение
на л.а. „HONDA CR –V 2,0„ от л.а. „Нисан
Микра“ , в следствие на навлизане на втория автомобил
в лентана на движение по посока с.Кичево, на
разстояние пред първия автомобил – по малко от опасната му зона за спиране.
На ДП е било
установено с протоколи за химическа експертиза, че подсъдимия Р. и пострадалия С.
не са употребили алкохол към момента на
възникване на ПТП.
В
съдебната практика се приема, че всеки път, когато водачът на едно МПС се движи
със скорост, която е по-голяма от опасната зона за спиране, когато се появи
пътно препятствие, е налице нарушение на правилата за безопасно движение.
Опасната зона може да послужи като основание за отпадане на отговорността на
водача при ПТП само когато препятствията на пътя са се появили бързо и
изненадващо в границите на най-малкото възможно разстояние за спиране /в тази
насока вж. напр. Решение № 875/ 12.09.1976 г. по н. д. № 718/ 76 г., ІІІ н.о., Решение № 657/ 13.06.1967 г. по н.д. № 381/ 67 г., ІІІ н.о., публ. в Сб.”Транспортни престъпления”, изд. 2004 г./. Водачът виновно
нарушава правилата относно скоростта във всички случаи, когато произшествието
настъпи извън опасната зона или в нейните граници при движение с недопустима
или несъобразена скорост./ Р№ 250/ 24.06.1986 г. по н.д. № 205/1986 г., ІІІ
н.о./.
Горната фактическа обстановка съдът
приема за безспорно доказана според показанията на разпитаните на досъдебното
производство свидетели, писмените доказателства – огледен
протокол, фотоалбум - снимков материал, скици на местопроизшествието, заключенията
по назначените експертизи - тройна съдебно-автотехническа
експертиза, петорна съдебно-автотехническа
експертиза, допълнителна петорна съдебно авто-техническа експертиза и др., които в своята съвкупност
очертават идентична фактическа обстановка и сочат като автор на престъплението
подсъдимият.
Анализът на писмените и гласните доказателствени средства налага следния правен извод:
От обективна страна подсъдимият И.К.Р. е осъществил състава на
престъпление по чл.343, ал.1, буква
"Б", пр.2 от НК, а именно - на 18.12.2017 г. по път 2902 – с. Кичево – гр. Суворово, на
кръстовището с пътя гр. Варна – с. Долище, обл.
Варна, при управление на моторно превозно средство – л.а. „Нисан
Микра“ с рег. № В 2480 НВ, нарушил правилата за движение
по Закона за движение по пътищата – чл. 37 ал. 1 от ЗДвП: „При завиване наляво
за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово превозно средство е
длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства“, като по
непредпазливост причинил на С.Г.С. тежка телесна повреда, изразяваща се в
загуба на слезката и средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на 5-11 леви ребра, обуславящи трайно затруднение на
движението на снагата.
Налице е причинна връзка между вредоносния резултат и виновното поведение
на подсъдимия, който е причинил същия, вследствие нарушаване правилата за движение и по конкретно: чл. 37, ал. 1 от ЗДвП: Съгласно посочената разпоредба,
когато водачът на МПС прави ляв завой, той е длъжен да пропусне насрещно
движещите се превозни средства. Едно от задълженията на водач на МПС, който
предприема маневра за завиване наляво, наред със съответното пристрояване и
подаването на своевременен сигнал, е преди да навлезе в насрещната лента на
пътя да се убеди, че липсват както насрещни, така и попътни МПС на движението,
на които ще попречи или застраши безопасността им. Той е длъжен да изчака
насрещно движещото се МПС, за да му осигури предимство. Задължителната преценка
за безопасността на извършената маневра за всички ония участници в движението,
които могат да бъдат засегнати и увредени, е на водача предприемащ маневра
завиване на ляво. Тази преценка следва да бъде съобразена с насрещно движещият се участник в движението –
л.а „HONDA CR –V 2,0„ . /Решение №473/08.07.2011 год. на ВКС, по
н.д. № 442/2010 год., ІІІ н.о., НК/.
Подсъдимият в дадените обяснения
на ДП сочи, че съжалява
за инцидента –„чувствам се виновен“. Допълва“ „преди да предприема маневра
завиване на ляво, помня, че се огледах и не видях автомобили, нито зад мен,
нито движещи се срещуположно, за това тръгнах да завивам“..“ удара стана на
кръстовището, като ме удаари един джип, когото видях
в последния момент, че се движи срещу мен…успях да го видя през прозореца на
дясната врата на автомолиба…според мен се движеше
много бързо“.
Предвид горното, съдът
намира, че неговите действия се намират в причинно следствена връзка с противоправния резултат, вследствие нарушение предписанието на чл. 37 ал. 1 от ЗДвП: С извършеното нарушение подсъдимият е реализирал неправомерно поведение,
при което другият водач не следва да бъде отговорен за това, че не е предвидил
евентуално това неправомерно поведение / в т. см.Решение №409/2010 год. на ІІІ
н.о. ВКС/. В случая създадената от подсъдимият опасност е била непреодолима от водача
на л.а. „HONDA CR –V
2,0„ и при движение с допустимата скорост. Но дори
и да бе преодолима тази опасност , то при условие, че подсъдимият е допуснал
нарушение, което е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия резултат –
ПТП, преодолимият характер на опасността за другия водач, не е основание за
отпадане на отговорността от подсъдимият. Той е бил длъжен при предприемане на
маневрата – „завиване на ляво“ да извърши задължително преценка за
безопасността и, включително и да прецени правомерните и неправомерните
действия на останалите участници в движението, като подаването на светлинен
сигнал не освобождава водача от отговорността му да се увери, че предприетата
маневра няма да застраши останалите участници
в движението. В
посочения смисъл е Решение №
549/2011 год. на ІІІ н.о. ВКС.
Вредоносният
резултат е в причинно-следствена връзка с поведението на подсъдимият Р., което
се установява именно от обстоятелството, че ако той не бе навлязъл в кръстовището
в лентата на правомерно движещият се л.а. . „HONDA CR –V 2,0„ ,
то ПТП не би настъпило, тъй като в хода на производството не се установиха
други фактори, които да са довели до настъпването му, вкл. и скоростта на л.а
Фолксваген Поло“. ПТП не е настъпило
вследствие на превишената скорост, с която се е движел пострадалият, а именно
поради извършената от подсъдимият Маречков маневра в
разрез с правилото на чл.37 ал.1 от ЗДвП. Видно от заключенията на назначените
съдебно авто-технически експертизи, включително и
тези назначени в съдебното производство, скоростта на движението на л.а. „HONDA CR –V
2,0„ е била около
78.85 км/ч, но както по-горе бе
отбелязано, не този е факторът довел до настъпването на ПТП.
Предвид
изложеното съдът намира, че вина за настъпилото ПТП има подсъдимият, тъй като
последният е навлязъл в кръстовището и в лентата за движение на л.а. „HONDA CR –V
2,0„,
управляван от пострадалия С., който макар и с превишена скорост се е движел
правомерно в своята лента. В този смисъл съдът намира, че скоростта на движение
на л.а. „HONDA CR –V 2,0„, не
е относима към причинно – следствената връзка с
настъпилия резултат, доколкото същите са свързани с нарушение на разпоредбите
на чл.37 ал.1 от ЗДвП от страна на Р..
С оглед изложеното съдът намира, че
подсъдимия Р. е осъществил
престъплението по чл.343
ал.1 буква "Б" пр.2 от НК. Същото е причинено по непредпазливост от
подсъдимия - не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици при причиняването на ПТП, но е бил длъжен и е могъл да предвиди
настъпването им.
При индивидуализацията на
наказанието по отношение на подс. И.К.Р., съдът
намира за установено следното:
Разпоредбата на чл.
343, ал. 3, б. "б" от НК предвижда наказание за извършеното
престъпление „лишаване от свобода“ до четири години. Подсъдимият И.Р. е
неосъждан. Не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а
от НК и не представлява личност с висока степен на обществена
опасност. Но с оглед характера на
телесната повреда причинена на пострадалия – тежка такава, съгласно чл.
78а, ал. 7 от НК е неприложим института на освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание.
В този ред на мисли съдът счете, че за
постигането на целите на наказанието по чл. 36 от НК – личната и генералната превенции и съобразно изискванията на чл.
373, ал. 2 от НПК, следва да се наложи наказание на подсъдимия И.К.Р. при
условията на чл.
58а, ал. 1 от НК, а именно девет месеца лишаване от свобода. След
редукцията по правилата на чл.
58а, ал. 1 от НК за намаляване с 1/3, съдът наложи наказание на подсъдимия Р.
от шест месеца лишаване от свобода.
С оглед невисоката обществена опасност
на дееца и му чистото съдебно минало, съдът прие, че за неговото превъзпитание
не е необходимо наложеното наказание да се изтърпи ефективно. Затова на
основание чл.
66, ал. 1 от НК съдът отложи изтърпяването на наказанието за изпитателен
срок от три години.
При логическото тълкуване на
разпоредбата на чл.
49, ал. 2 от НК по аргумент на противното, наказанието което следва да се
наложи кумулативно, съгласно чл.
343г от НК не може да по-ниско от определеното наказание лишаване от
свобода. Като взе предвид това и липсата на каквито и да било други нарушения
на ЗДвП от страна на подсъдимия, съдът на основание чл.
343г във връзка с чл.
37, ал. 1, т. 6 от НК наложи на И. К. Р. наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от една година.
Съдът като съобрази посочените
по-горе обстоятелства
намира, че на подсъдимият Р. следва да бъде наложено и наказанието –
Лишаване от право да управлява МПС за срок от една година.
С оглед разпоредбата на чл.189 от НПК
подсъдимият Иван К.Р.
следва да заплати в полза на ОД МВР - Варна за направените разноски на
досъдебното производството сумата от 2414,48 лв..
Мотивиран
така, съдът се произнесе с присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: