№ 185
гр. София, 23.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно
наказателно дело № 20231000600187 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. Глава 22-ра от НПК.
Образувано е по жалба на осъденото лице И. Й. С., изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода” в ЗОЗТ „***“, към Затвора – ***. Жалбата е срещу определение от
02.02.2023 г., постановено по ЧНД № 381/2023 г., по описа на СГС, НО, 10-ти състав. С това
определение е оставена без уважение молбата на осъдения за условното му предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от неизтърпяната част на определеното му по
НОХД № 327/2022 г., по описа на Районен съд – Костинброд наказание „лишаване от
свобода”, за срок от 11 /единадесет/ месеца, при първоначален „строг” режим, който е 2 /два/
месеца и 28 /двадесет и осем/ дни.
В бланкетната си жалба, именована „молба“, жалбоподателят не излага никакви
доводи.
Софийски апелативен съд, като разгледа доказателствата по делото и изложените
в жалбата доводи, прие следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения седмодневен срок, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд правилно е
преценил фактите - предмет на разглеждане. Изводите му по приложение на материалния
закон са правилни и обосновани и следва да бъдат споделени.
С Определение от 03.10.2022 г., след одобрено от съда споразумение между
Районна прокуратура – Костинброд и подсъдимия И. Й. С., постановено по НОХД №
327/2022 г., по описа на Районен съд – Костинброд, 3-ти наказателен състав, на И. Й. С., за
извършени от него престъпления по чл.281, ал.2, т.1 и т.5, вр. ал.1, пр. 2-ро от НК, чл.354а,
1
ал.3, т.1 от НК и по чл.343б, ал.3 от НК, на тези основания и във вр. чл.55 от НК и чл.23, ал.1
от НК му е било наложено най-тежкото от определените му наказания, а именно наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца, при първоначален „строг“ режим на
изтърпяване.
Осъденият И. Й. С. е постъпил в пенитенциарното заведение на 14.10.2022 г., а
изпълнението на наказанието е с начало 11.06.2022 година.
Към 02.02.2023 г., съгласно представената справка, осъденият С. е изтърпял
фактически – 7 месеца и 20 дни; от работа – 11 дни или всичко - 8 месеца и 2 дни. Остават
за изтърпяване 2 месец и 28 дни.
Макар и формално осъденият да е изтърпял фактически повече от половината от
наказанието си, което е едно от изискванията на закона, за да се постанови УПО, видно от
доказателствата по делото и според настоящата инстанция не е налице другата кумулативно
изискуема предпоставка за постановяване на условното предсрочно освобождаване на
осъдения С. – наличието на доказателства за поправянето му, респективно – да се е
поправил.
Изготвения за И. Й. С. първоначален доклад по чл.155 от ЗИНЗС, съдържа данни
за средни /към горните граници/ стойности на риска – 63 т., с фиксирани шест проблемни
зони, по които да се работи.
При осъдения рискът от рецидив е непроменен – среден, към висок, оценен със
63 точки, които към депозиране на молбата за УПО са непроменени. Това говори за сериозна
възможност от ново престъпно деяние. В приложения по делото доклад е посочено, че
рискът от сериозни вреди за обществото, за персонала на затвора и за самия осъден е среден,
като е подчертано, че като цяло рискът от вреди е определен като среден, на база
отношението на осъдения към изворшените от него правонарушения, тъй като приема
частично отговорността за собственото си криминално поведение, не признава вината си
напълно и съответно не разбира мотивите за извършване на престъплението. Това
обосновава извода, че рисковите предпоставки за извършване на престъпно деяние и към
настоящият момент са актуални и не са снижени до изискуемите минимални стойности.
В текущия доклад в тази насока се сочат като проблемни зони отношението към
правонарушението и умения за мислене на осъдения, от които се извежда риск за повторно
правонарушение, поради изразеното от него полярни виждания спрямо отношението си към
обществото и проявената несигурност спрямо личността си, а проблемната зона „умения за
мислене“ е посочено, че осъденото лице не разпознава проблемите си напълно; че не винаги
ги решава по законосъобразен начин; вярва, че негативните последствия няма да се
проявяват спрямо него; че постига целите си, но с деликт в поведението. Ето защо, извода
на първостепенният съд, че не е налице предвидената в закона предпоставка, а именно
убедителни доказателства за поправянето на осъдения е правилен.
Предвид тези обстоятелства не са налице достатъчно доказателства за
поправянето на осъдения, а следователно и наличието на визираната в чл.70 от НК
2
кумулативна предпоставка – добро поведение на осъдения, с което да е дал доказателства за
своето поправяне, мотивиращи съда да постанови определение, с което да уважи молбата
му.
При отчитане на другите данни за личността на осъдения не се обоснова извод за
трайна промяна и поправяне. В тази насока е и отрицателното становище на Началника на
Затвора ***, според когото предвид цялостното поведение на осъдения С., процесът на
превъзпитанието му не е завършен, поради което и визираните в чл.36, ал.1 от НК цели на
наказанието не са постигнати в цялост. Въпреки сравнително краткия остатък от 2 месеца и
28 дни, корекционната работа със С. следва да бъде продължена, като принципът за
прогресивната система за изпълнение на наказанието следва да бъде реализиран в пълнота.
Не следва да бъде игнориран и факта, че определеният първоначален „строг“
режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, не е променен в по-лек.
Правилно при това положение, първоинстанционният съд е приел, че не са
налице основания за постановяване на условно предсрочно освобождаване спрямо осъдения,
защото институтът на условното предсрочно освобождаване от остатъка на наложеното
наказание „лишаване от свобода“, се явява изключение от правилото, че всеки деец следва
да търпи изцяло наложеното му наказание и именно в изключителни случаи, когато освен
формалното изтичане на половината или на 2/3 от наложеното му наказание „лишаване от
свобода“ деецът е дал убедителни доказателства за поправянето си, които да сочат, че целите
на наказанието са изпълнени в цялост чрез поправянето му в пенитенциалното заведение и е
възможно същият да бъде условно предсрочно освободен. Процесният случай обаче не е
такъв.
С оглед изложеното, настоящата инстанция намира атакуваното определение за
правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.440, ал.2 от НПК, Софийски
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 02.02.2023 г., постановено по ЧНД №
381/2023 г., по описа на Софийски градски съд, НО, 10-ти състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4