Решение по дело №95/2022 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 73
Дата: 6 юни 2022 г.
Съдия: Искра Пенчева
Дело: 20224000500095
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Велико Търново, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20224000500095 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по депозирани въззивни жалби срещу Решение № 134/
18.10.2021 г. по Гр.д. № 467/ 2020 г. по описа на ОС – Ловеч, с което съдът е осъдил
ДП „Фонд затворно дело“ – София и „Еврокварт“ ООД гр. Троян да заплатят
солидарно на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД на М. Г. Н. сумата 500 лв. – обезщетение
за неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от претърпяна на
09.03.2016 г. трудова злополука по време на работа в цех към ЗО „Атлант“, ведно със
законната лихва върху нея от датата на увреждането до окончателното плащане, като е
отхвърлил исковата претенция за разликата над този размер до претендирания от
200 000 лв.
Жалбоподателят М. Г. Н. обжалва решението в отхвърлителната му част. Счита
решението за неправилно. Съдът правилно приел, че са налице основанията за
ангажиране на солидарната отговорност на ответниците, защото събраните по делото
доказателства установявали, че те със своите действия/ бездействия са застрашили
живота му, поставяйки го в неподходящи условия, без да му е извършен инструктаж и
да му е осигурено работно облекло и са му причинили твърдените с исковата молба
вреди. Неправилен обаче бил изводът му за наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат чрез проявена от него груба небрежност по време на работата. Вредата
настъпила единствено поради непроведен инструктаж, неосигуряване на работно
1
облекло и необезопасяване при работа с машината. По делото било установено, че
дейността, извършвана от пострадалия, изисква участието на двама души. Неправилно
съдът определил и размера на дължимото обезщетение, което не било съобразено с
претърпените болки и страдания и поради това не съответствало на принципа за
справедливост. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено.
Жалбоподателят „Еврокварт“ ООД обжалва решението в частта, с която е
осъден да заплати солидарно с ДП „Фонд затворно дело“ – София обезщетение на
ищеца за причинени неимуществени вреди. Счита за незаконосъобразен и несъобразен
с доказателствата по делото извода на съда за осъществяване на фактическия състав за
ангажиране на отговорността му. Неправилно съдът приел, че на ищеца не е проведен
първоначален инструктаж. Вещото лице по приетата графологическа експертиза
заявило, че не може да даде отговор дали подписът в книгата за инструктаж е на
ищеца, което не означавало, че Н. не е положил подписа, защото разпитаните
свидетели дали показания, че именно той се е подписал там, а при ДП „Фонд затворно
дело“ са налични данни, че той е изведен от общежитието именно за провеждане на
инструктаж. Излага, че за доказването на извършен инструктаж са допустими всякакви
доказателства, а не е въведена форма за доказване чрез полагане на подпис в книга за
инструктаж. Доказано било също така, че ищецът е разполагал с възможност да се
снабди с ръкавици, каквито били оставени на разположение на работещите и те
можели да ги получат и ползват без ограничение, но отделно от това, в случая при
инцидента той бил с поставени ръкавици, за което свидетелствал св. В. С.. Инспекция
по труда при извършената проверка по повод злополуката също не установила никакви
допуснати от дружеството нарушения на трудовото законодателство. Моли решението
в обжалваната му част да бъде отменено и да му бъдат присъдени разноски.
Жалбоподателят ДП „Фонд затворно дело“ обжалва решението в частта, с която
е осъден да заплати солидарно с „Еврокварт“ ООД обезщетение на ищеца за причинени
неимуществени вреди. Излага, че не е нито работодател на пострадалия, нито е
възложител на работата, при полагането на която той е претърпял злополука, нито е
възложител на „Еврокварт“ ООД, поради което счита за неправилен извода на съда за
осъществяване на фактическия състав на чл.49 ЗЗД за ангажиране на неговата
отговорност. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и съдът да
отхвърли исковата претенция спрямо него. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирани
страни, против обжалваем съдебен акт, поради което са процесуално допустими. Това
се отнася и до жалбата на ДП „Фонд затворно дело“, постъпила пред въззивния съд,
който е извършил надлежното й връчване след констатирано допуснато процесуално
нарушение от първоинстанционния съд по връчване на книжата по делото на този
2
ответник.
Жалбоподателите М. Г. Н. и „Еврокварт“ ООД са подали отговор на въззивната
жалба на насрещна страна със заето становище за нейната неоснователност.
В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши
служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му
в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е
разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата
недопустимост.
Съдът, като взе предвид оплакванията на страните и събраните по делото
доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство,
очертани с жалбите, намира следното:
Безспорно е установено, че между Държавно предприятие "Фонд ЗД" /ДПФЗД/ и
„Еврокварт“ ООД гр. Троян е сключен договор за отдаване на труд от 22.11.2015 г., по
силата на който ДПФЗД е поело задължение да предостави на „Еврокварт“ ООД
петдесет броя лишени от свобода лица от средносписъчния брой на Затвора – Ловеч и
Затворническо общежитие /ЗО/ „Атланта“ гр. Троян за извършване срещу
възнаграждение на работа като шлосери, заварчици и общи работници на обект в гр.
Троян, а „Еврокварт“ ООД е поело задължение да осигури работата, за която наема
предоставени лица, да поеме цялото техническо ръководство, указанията и контрола
върху производствения процес, да осигури комунално-битовите условия на труд през
времето на работния ден, да провежда периодично необходимите инструктажи
съгласно нормативните изисквания по техническата и противопожарна безопасност и
хигиената на труда, да контролира спазването на техническите правила, да осигури за
своя сметка специално работно облекло, обувки и лични предпазни средства и да
осигури и поддържа в изправност необходимите машини, съоръжения и инструменти,
свързани с възложената работа, упълномощен представител, за какъвто е посочен
управителят на дружеството Г. С. Л., да възлага пряко и да ръководи лишените от
свобода лица при изпълнението на възложената им работа, както и да отговаря за
обучението им – чл.7 т.3. В чл.7 т.7 е договорено, че в случай на трудова злополука с
лишен от свобода, упълномощените представители на страните по договора незабавно
съставят протокол, установяват причините и обстоятелствата, при които е настъпила
злополуката, вида на увреждането, като в тридневен срок възложителят изготвя
декларация за трудова злополука. ДПФЗД съгласно чл.6 т.2 има право да проверява и
контролира изпълнението на поетите по договора задължения на възложителя,
свързани с условията на труд на предоставените лица лишени от свобода.
На основание на договора на ищеца Н. – на 49 г., който към него момент е
3
изтърпявал наказание лишаване от свобода в ЗО „Атланта“ гр. Троян, със заповед на
началника на ЗО е разрешено да полага труд в цех на „Еврокварт“ ООД, находящ се на
територията на ЗО, считано от 19.11.2015 г. Н. е полагал труд като общ работник на
листоотрезна машина – гилотина за рязане на ламарина. Не е спорно, че на 09.03.2016
г. около 8.30 ч. при работа с машината Н. е претърпял злополука – при вдигане/
завъртане/ обръщане на лист ламарина, той се приплъзнал и един от ръбовете му е
прорязал ищеца в областта на шията вляво. За механизма не са събрани гласни
доказателства на свидетели – очевидци и съдът възприема посочения в приложения
протокол за трудова злополука механизъм, който не се спори от ищеца. Работата с
процесната машина е описана от св. М. К. – началник „Пресов цех“ и св. А. А. –
служител, който заедно с К. организира работата в цеха: палетизирани от
производителя ламаринени листи с размер 1м х 2м и тегло около 10 кг се доставят до
маса, която е до машината и на нейната височина, и оттам се издърпват на ръка към
самата машина. На машината работят двама души, като единият подава листите от
единия край, а другият подрежда детайлите, получени след отрязването. Сочат, че няма
причина ламаринения лист да се вдига и да се върти и такива действия са в нарушение
на правилата за безопасност. Тъй като машината не изхвърля стружки, работниците
ползват като предпазно облекло само ръкавици със силиконови топчета, за да не се
плъзгат детайлите. Св. А. сочи, че ръкавиците се сменят всеки понеделник, а ако се
скъсат, всеки може да получи нови, достъпни на две места в сградата. Представено е
извлечение от книга, видно от което през м.05. на ищеца са давани ръкавици срещу
подпис. Относно обстоятелството бил ли е ищецът с ръкавици при настъпване на
инцидента липсват събрани доказателства. Приложените към преписката за трудова
злополука обяснения на работници – очевидци не могат да бъдат ценени, защото
представляват писмени свидетелски показания, каквито са недопустимо
доказателствено средство. Св. К. и св. А. са лицата, на които е възложено
извършването на инструктаж на работниците. Св. К. дава показания, че
първоначалният инструктаж се извършва на място в цеха, в първия ден на идване на
работа от съответното лице, провежда се периодичен инструктаж на три месеца, а
ръководителите извършват и ежедневен инструктаж. Св. А. посочва, че при
инструктиране се подписват и лицето, направило инструктажа, и инструктирания
работник. Отделно на всяка машина имало залепен инструктаж, подписан от
работодателя. Св. К. е категоричен, че е извършил инструктаж на Н. на 07.01.2016 г.,
както е отразено в книгата за инструктаж под № 61. Това станало в цеха, като са
присъствали и лишените от свобода Г. Ж. и П. З., които видно от книгата са се
подписали като инструктирани на същата дата съответно под № 53 и № 70, заедно с
още 21 лица. Св. Г. Ж. потвърждава, че инструктаж се извършва още в началото след
като ги изведат на работа, като им се разяснява работата и с какво да внимават и се
подписват срещу имената, вписани от цивилния, който им прави инструктажа. Твърди,
4
че заедно с П. З. са били, когато Н. се подписал, но сочи, че инструктажът бил
извършен от „бат Наско“ – св. А.. Поради оспорване на подписа, положен в книгата за
инструктаж срещу името на ищеца, по делото е приета съдебно-графологическа
експертиза. Вещото лице е дало заключение, че не може да се даде отговор на въпроса
дали подписът е положен от Н.. От изискана от ЗО справка – таблица за отчитане
явяването на работа през м.01.2016 г. се установява, че на 07.01.2016 г. нито ищецът,
нито св. Г. Ж., нито соченото лице П. З. са били на работа, като през м.януари
последните не са работили в дружеството в едни и същи дни, т.е. не са били в цеха в
един и същи ден. В придружителното писмо от началника на сектор ЗО е посочено, че
на 07.01.2016 г. Н. не е бил извеждан на работа. В писмо от ръководителя на ДПФЗД е
посочено, че той е започнал работа през м.02.2016 г.
Не е спорно, че във връзка с получената травма на ищеца по спешност, при
венозна анестезия, е проведено хирургическо лечение, изразяващо се в почистване на
раната, ревизия в дълбочина и след като не са установени наранявания в дълбочина,
същата е зашита и е поставена стерилна превръзка. Изписан е същия ден – на
09.03.2016 г., на 21.03. са свалени конците, като е отразено, че той е в добро общо
състояние, със спокойна постоперативна рана, а на 23.03. той се е върнал на работа.
Лекарят на Затвора св. д-р П. излага, че при инцидента се притеснил да не е срязана
артерия и придружил пострадалия до болницата, но се оказало повърхностна рана,
която била обработена за около 40 мин, поставена му била лепенка с йодасепт и
цитопласт и не се изисквали последващи промивки. Лично завел Н. за сваляне на
конците и нямало проблеми и инфекции. В състоянието му нямало нищо спешно, даван
му бил „Аналгин“ при поискване. От приетата съдебно-медицинска експертиза се
установява, че порезната рана е причинила на ищеца временно разстройство на
здравето, като той е чувствал болки и ограничения при движение на шията в рамките
до три седмици. Вещото лице е посочило, че в наранената област се намират
магистрални кръвоносни съдове, увреждането целостта на които може да доведе до
летален изход, но в случая те не са засегнати и животът на Н. е нито един момент не е
бил застрашен.
Във връзка с търпените болки и страдания св. С. К. – съжител на ищеца – излага,
че се виждала с него всяка седмица след злополуката и той се оплаквал от главоболие и
събуждане от болки през нощта, поръчал й да му занесе болкоуспокояващо
„Профенид“, трудно си завъртал главата и вършел ежедневните неща. Половин година
след инцидента бил с най-силни болки, след това отслабнали, но ги имал и след като го
освободили от затвора през м.02.2017 г. Св. В. С. – изтърпяващ наказание в ЗО –
виждал Н. всеки ден след злополуката. Дава показания, че той лежал в килията си,
където му носели храна, имал лепенка на врата и се оплаквал, че не се чувства добре,
че го боли, където се е срязал, че не може да се къпе, че не може да ходи, а през нощта
го чувал да вика от болка. Започнал работа месеци след инцидента и отново се
5
оплаквал, че има болки.
При така изяснената фактическа обстановка, възприета и от
първоинстанционния съд, настоящата инстанция по предявения иск с правно
основание чл.49 ЗЗД намира следното:
Съгласно чл.49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за причинените от него при или по повод изпълнението на тази работа вреди.
Фактическият състав на цитираната норма изисква кумулативното наличие на
следните елементи: настъпили вреди, причинени на пострадалия от лице, на което
отговорният по чл.49 ЗЗД е възложил работа, противоправно поведение – действие или
бездействие на това лице при или по повод изпълнението на възложената му работа и
причинно-следствена връзка между настъпването на вредите и поведението на
изпълнителя на работата.
Безспорно е установено, че между ищеца и „Еврокварт“ ООД е било налице
правоотношение, по силата на което по възлагане от дружеството ищецът е изпълнявал
дейност като общ работник. Възложител на тази дейност е единствено „Еврокварт“
ООД, но не и ДПФЗД, което не е и възложител на „Еврокварт“ ООД. Чл.179 ал.1
ППЗИНЗС предвижда, че договорите за отдаване на труд от лицата, изтърпяващи
наказание лишаване от свобода, се сключват между ДПФЗД и „съответния работодател
– юридическо или физическо лице или едноличен търговец“, т. е. качеството на
работодател/ възложител във връзка с полагания от тези лица труд има правният
субект, на когото те фактически предоставят работната си сила или в случая
„Еврокварт“ ООД. ДПФЗД само определя конкретните лишени от свобода лица, които
да полагат труд, но не и вида, характера, начина и условията, при които работата ще се
извършва, т.е. няма никакво отношение към трудовия процес и съответно няма
качеството на възложител на работата. Същевременно между „Еврокварт“ ООД и Н.
няма същинско трудово правоотношение с елементите му, изискуеми от КТ, защото
липсва правна уредба, приравняваща възникналото правоотношение на трудово и
свързваща го с права и задължения, предвидени за трудовите правоотношения.
Съгласно чл.41 НК изтърпяването на наказание лишаване от свобода се съпровожда с
подходящ, съответно заплатен общественополезен труд, чрез който се цели
превъзпитанието на осъдените, както и създаването и повишаването на тяхната
професионална квалификация, като положеният труд рефлектира само върху
продължителността на изтърпяване на наказанието без да се зачита за трудов и
осигурителен стаж. Че ДПФЗД не е възложител на работата на ищеца, нито е
възложител на „Еврокварт“ ООД категорично се установява от съдържанието на
договора за отдаване на труд между двамата ответника. В него ясно се посочва, че
именно „Еврокварт“ ООД отговаря за целия трудов ангажимент на наетите лишени от
свобода лица, за цялото техническо ръководство, указанията и контрола върху
6
производствения процес, за провеждане на необходимите инструктажи по безопасност
и хигиената на труда, за контрола по спазване на техническите правила. На негов
представител е възложено да възлага пряко на лишените от свобода лица и да ги
ръководи при изпълнението на възложената им работа, както и да отговаря за
обучението им – чл.7 т.3. След като възложената на ищеца работа е цялостно
организирана, ръководена и контролирана от „Еврокварт“ ООД, за настъпилите за
ищеца или за трети лица вреди при и по повод изпълнението на работата отговаря
единствено „Еврокварт“ ООД. По тези съображения въззивната жалба на ДПФЗД се
явява основателна. Първоинстанционното решение в частта му, с която е прието, че
следва да бъде ангажирана отговорността на ДПФЗД солидарно с тази на „Еврокварт“
ООД за заплащане на обезщетение в размер на 500 лв. е неправилно и следва да бъде
отменено. Искът срещу ДПФЗД за този размер следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Като краен резултат е правилно решението в частта му, с която искът
срещу ДПФЗД е отхвърлен за разликата над 500 лв. до търсения размер от 200 000 лв.
и в тази част то следва да бъде потвърдено.
Деликтната отговорност на „Еврокварт“ ООД за вреди, причинени на ищеца при
или по време на изпълнение на възложената му работа, може да бъде ангажирана, ако
се установи неизпълнение на задълженията на дружеството по осигуряване на
безопасни условия на труд, на което се позовава ищецът с твърденията си, че не му е
проведен инструктаж и не са му предоставени предпазни средства. Съгласно чл.14 ал.1
от Закона за безопасни и здравословни условия на труд /ЗБУТ/ юридическите и
физическите лица, които самостоятелно наемат работещи или ползват работещи,
предоставени им от предприятие, което осигурява временна работа, са длъжни да
осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с
работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се
намират във или в близост до работните помещения, площадки или места. Нормите на
ЗБУТ са приложими съгласно чл.2 ал.1 за всички предприятия и места, където се
осъществява трудова дейност, независимо от основанието, на което се извършва
работата, при което е ирелевантно дали трудовата дейност се извършва по трудов или
по граждански договор. Нарушаването на законово вмененото задължение съставлява
противоправно поведение и обуславя ангажирането на деликтната отговорност на
възложителя, под чиято организация и ръководство се извършва работата.
Отговорността е гаранционно-обезпечителна – за виновното поведение на служители
на възложителя, изразяващо се в неизпълнение на задълженията, с които той ги е
натоварил – да проведат обучение за съответната трудова дейност, да инструктират
начина за безопасна работа и за рисковете при работа, да осъществяват ефективен
контрол за спазването на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд,
които произтичат от закона, техническите правила и характера на работата. В
настоящия казус следва да се приеме за установено, че е допуснато нарушение на чл.12
7
от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд – за провеждане на начален инструктаж.
Възложителят не доказа Н. да е бил инструктиран за работа с гилотината, а напротив –
събраните писмени и гласни доказателства аргументират обратния извод. Ищецът не е
бил извеждан на работа през м.януари, когато в книгата за инструктаж е отразено, че
му е проведен инструктаж, а е започнал работа едва през м.февруари и ако му е
провеждан инструктаж, то това е следвало да стане именно през този месец с оглед
твърденията на св. К. и св. Ж., че инструктажът се провежда в самия цех при първото
идване на работа. Показанията на св. Г. Ж., че е присъствал заедно с П. З., когато им е
проведен инструктаж от св. А. и те, и Н. се подписали в книгата, са неубедителни и
съдът не ги кредитира. Установено е, че инструктаж на 07.01. е направен не от св. А., а
от св. К., като освен това е налице и явно противоречие със събраното писмено
доказателство – таблица за отчитане явяването на работа през м.01.2016 г.,
установяващо, че Ж. не е бил извеждан на работа през януари едновременно с П. З.. От
външна страна самата инструктажна книга не изглежда редовно и надлежно водена –
видно е, че дата на проведен инструктаж не е отразена за лицата, посочени от № 1 до №
24 – предходния лист, а само за лицата от № 25 до № 73, сред които е и ищецът, като
след това отново от № 74 до № 135 липсва отразена дата. Дори да се приеме, че
подписът срещу името на ищеца е положен от него, което той отрича и за което няма
потвърждение от вещото лице, при липса на доказателства не би могло да се приеме, че
инструктаж му е направен преди датата на злополуката. Относно непредоставяне на
предпазно облекло – ръкавици, съдът счита, че възложителят е доказал изпълнението
на задължението си в тази насока, т.е. не е налице нарушение на законовите
изисквания. Това се установява от показанията на св. А., които не са опровергани чрез
ангажирани други доказателства, а и естеството на самата работа с мазни и хлъзгави
листи ламарина не предполага да е възможно тя да се извършва без ръкавици. С оглед
изложеното се налага извод, че е осъществен фактическият състав на чл.49 ЗЗД, като е
доказано проявено виновно бездействие от страна на възложителя по отношение на
вменените му задължения по осигуряване безопасността на работещите в цеха на
предприятието и конкретно на ищеца чрез провеждане на инструктаж и е налице
причинно-следствената връзка между това противоправно бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. Предвид осъществяването на всички изискуеми предпоставки,
следва да бъде ангажирана деликтната отговорност на „Еврокварт“ ООД за репариране
на причинените на ищеца вреди.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя Н. относно определения от
първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди. Травмата,
която той е претърпял, не е сериозна и вещото лице, чието заключение съдът приема
като обосновано и компетентно дадено, сочи, че животът му в нито един момент не е
8
бил застрашен. Ирелевантно е, че в близост до получената прорезна рана се намират
кръвоносни съдове, засягането на които би било смъртоносно, защото обезщетение е
дължимо за реално претърпени вреди, а не за хипотетично възможни такива. Във
връзка с травмата му е проведено хирургическо лечение, но само защото е било
необходимо да се направи ревизия в дълбочина, а не защото раната е изисквала
оперативно лечение и след като не са установени наранявания в дълбочина, същата е
зашита и е поставена стерилна превръзка. На ищеца не е провеждано болнично
лечение, изписан е същия ден, а две седмици по-късно са му свалени конците. Няма
доказателства той да е търпял болки, страдания и ограничения продължителен период
от време, различен от обичайния при подобни травматични увреждания, който според
вещото лице е около три седмици. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че той
се е върнал на работа две седмици след злополуката. Съдът не кредитира показанията
на съжителката му и на св. В. С. за продължителността и интензитета на търпените
болки, защото тези показания са в противоречие с признанията на ищеца в
първоначалната искова молба, с която е инициирано производството пред Адм. съд –
Габрово и в допълнението към исковата му молба от 24.07.2019 г. – л.45 от гр.д. № 841/
2019 г. по описа на РС – Габрово. В допълнението ищецът твърди, че силните болки са
били около два месеца. В първоначалната искова молба той признава, че на 16.03.2016
г. /седмица след инцидента/ д-р П. му е поставил диагноза дископатия на кръста и
засегната лява тазобедрена става и му е изписал „Профенид“. тези признания,
обсъдени с показанията на св. К. за закупуваното и носено от нея в ЗО лекарство, за
оплаквания на ищеца, че не може да се движи и изпитва силни болки, пречещи му да
спи, което се сочи и от св. В. С., очевидно са относими именно към този здравословен
проблем на ищеца. Прорезната рана в областта на шията не би могла да има отношение
към възможността на ищеца да се движи, не налага той да лежи и да бъде обслужван в
килията му, за което свидетелства св. В. С.. Съвкупния анализ на всички тези факти
аргументира съда да счита, че обезщетение в размер на 1000 лв. справедливо
обезщетява претърпените от ищеца вреди. При преценка за справедливия размер на
дължимото обезщетение съдът съобрази и ценовата конюнктура в страната към датата
на инцидента – 2016 г., към който минималната за страната работна заплата е в размер
на 420 лв., а средната възлиза на около 920 лв. по данни на НСИ.
Окончателният размер на дължимото на Н. обезщетение е обусловен от
основателността на направеното от „Еврокварт“ ООД възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат чрез проявена от работника груба небрежност. Такова
възражение съдът приема, че е направено, с оглед твърденията в отговора на исковата
молба, че вината за настъпване на вредите е изцяло на пострадалия, доколкото не е
имало никаква причина ламаринен лист да се вдига, да се подпира с тяло, да се върти.
Съдебната практика е категорична, че изводът за наличие на съпричиняване по
смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения, а намаляването на
9
дължимото обезщетение за вреди от деликт на соченото основание изисква доказвани
по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за настъпването на вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил неблагоприятните последици. Съпричиняването подлежи на
доказване от ответника, който с позоваване на него цели намаляване на отговорността
си към увреденото лице. В настоящия казус следва да се приеме за безспорно
установено, че ищецът е релевирал поведение, в причинно-следствена връзка с което са
настъпили търпените от него вреди, а именно предприел е вдигане на ламаринения
лист на нивото на шията, каквото възложената му работа не изисква, нито е доказано,
че е възникнала някаква обективна причина за извършването на такова действие. Дори
и без познаване на специфичните технологични правила или правилата за безопасност,
здравият разум подсказва и опитните правила сочат, че е рисковано да се вдига и върти
къс ламарина, която притежава режещи свойства, при това се касае за тежък, голям
лист, който по признания на самия ищец е и мазен, т.е. съществува риск да се изплъзне,
и че подобно действие създава реална опасност от увреждане на здравето. В случая
ищецът не просто е проявил невнимание, а е извършил действие, което и най-
небрежният човек не би извършил и очевидно не е отчел риска, като следва да се има
предвид и обстоятелството, че той вече е работил на тази машина и е познавал
практически работата с нея. Съдът счита, че приносът му следва да бъде определен на
50 %, т.е. равен на приноса на възложителя, защото действията му представляват
проявена груба небрежност. При така определения размер на съпричиняване,
определеният размер на обезщетението следва да бъде редуциран на 500 лв.
Предвид съвпадането изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд за ангажиране отговорността на „Еврокварт“ ООД, досежно размера на дължимото
обезщетение и обема на съпричиняване, решението на ОС – Ловеч следва да бъде
потвърдено в частите му, с които „Еврокварт“ ООД е осъден да заплати на Н.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лв. със законната лихва от датата
на увреждането до окончателното плащане и исковата претенция на последния е
отхвърлена за разликата над 500 лв. до претендирания размер 200 000 лв.
По разноските: При този изход на спора следва да бъде отменено решението в
частта за разноските, възложени на ДПФЗД, и същите да останат така, както са
присъдени, само в тежест на „Еврокварт“ ООД. На ДПФЗД следва да се присъдят
разноски за въззивното производство за заплатена държавна такса в размер на 25 лв.,
както и на основание чл.78 ал.8 ГПК – юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя на 150 лв. На „Еврокварт“ ООД следва да се присъдят разноски за въззивното
производство само за осъществената защита срещи въззивната жалба на Н..
Неоснователно е направеното от Н. възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, което в случая съответства изцяло на минималния размер,
предвиден в чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 за искове с цена от 100 000 лв. до 1 000 000
10
лв. Следва да бъде осъден Н. да заплати на дружеството разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 5520 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 134/ 18.10.2021 г. по Гр.д. № 467/ 2020 г. по описа на ОС
– Ловеч в частта, с която ДП „Фонд затворно дело“ – София, ЕИК *********, е
осъдено да заплати /при условията на солидарност с „Еврокварт“ ООД гр. Троян/ на
основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД на М. Г. Н. сумата 500 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от претърпяна на
09.03.2016 г. трудова злополука по време на работа в цех към ЗО „Атлант“, ведно със
законната лихва върху нея от датата на увреждането до окончателното плащане, както
и в частта за разноските, възложени в тежест на ДП „Фонд затворно дело“, вместо
което ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Г. Н. с ЕГН ********** против ДП „Фонд
затворно дело“ – София, ЕИК *********, иск за сумата 500 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от претърпяна на
09.03.2016 г. трудова злополука по време на работа в цех към ЗО „Атлант“, ведно със
законната лихва върху нея от датата на увреждането до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 134/ 18.10.2021 г. по Гр.д. № 467/ 2020 г. по
описа на ОС – Ловеч в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА М. Г. Н. с ЕГН ********** да заплати на ДП „Фонд затворно дело“ –
София, ЕИК *********, сумата 25 /двадесет и пет/ лв. – разноски за заплатена
държавна такса по В.гр.д. № 95/ 2022 г. по описа на ВТАС, както и сумата 150 /сто и
петдесет/ лв. – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. Г. Н. с ЕГН ********** да заплати на „Еврокварт“ ООД гр. Троян
сумата 5 520 /пет хиляди петстотин и двадесет/ лв. – разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение по В.гр.д. № 95/ 2022 г. по описа на ВТАС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11
12