№ 1070
гр. Бургас, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX СЪСТАВ, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Филип Ст. Радинов
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от Филип Ст. Радинов Гражданско дело №
20212120106237 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от СТ. ИВ. В. срещу ТП „ДЛС Ропотамо“
към „Югоизточно държавно предприятие“ ДП – гр. Сливен, искове за отмяна на
дисциплинарно наказание „Забележка“, наложено със Заповед № РД ***/06.08.2021 г.,
отмяна на дисциплинарно наказание „Забележка“, наложено със Заповед № РД
***/06.08.2021 г., отмяна на дисциплинарно наказание „Забележка“, наложено със Заповед
№ РД ***/06.08.2021 г., както и да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на
ищеца, извършено със Заповед № РД – ***/06.08.2021 г., да бъде възстановен ищецът на
заеманата преди уволнението длъжност „***“, включително да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца обезщетение в размер на 9744 лева за времето, през което е останал без
работа поради незаконното уволнение, считано от 06.08.2021 г., но за не повече от шест
месеца, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
04.09.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 357 и чл. 344
ал. 1 т. 1, 2 и 3, вр. с чл. 225 от КТ.
Твърди се, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на
което ищецът е заемал при ответника длъжността „***“. Сочи се, че със Заповед № РД
***/06.08.2021 г., Заповед № РД ***/06.08.2021 г. и Заповед № РД ***/06.08.2021 г., на
ищеца са наложени три броя дисциплинарни наказания „Забележка, а със Заповед № РД –
***/06.08.2021 г. същият е уволнен. Изложено е, че със Заповед № РД ***/06.08.2021 г.
ищецът е наказан, за това, че е „предложил за маркиране подотдели 291в, 291г, 292а, 292в,
293а, 293в, 293з и 293и, като не е извършил проверка и обследване на вида собственост на
насажденията в подотделите предвид факта, че същите са били обект на съдебни спорове със
Сливенската митрополия, приключили 2019 г., което е довело до включването им в
комплектования лесосечен фонд за 2022 г., като държавна собственост, при положение, че
към този момент те са били частна собственост“. Поддържа се, че наказанието е
незаконосъобразно наложено, тъй като от една страна посочените по-горе подотдели не са
били включени в КЛФ за 2022 г., а от друга страна при изпълнение на задълженията си
ищецът е работил с предварително предоставена от работодателя документация – картен
1
материал, горско стопански план, и GPS, според които към този момент тези имоти са били
държавна собственост и за същият не е съществувало задължение за извършване на справки
за собствеността на имотите, а ответникът е следвало да предостави на ищеца актуална
документация въз основа на която, последния да осъществява трудовите си задължения.
Възразява се, че наложеното с тази заповед наказание е незаконосъобразно и поради това, че
към момента на налагането му е изтекъл преклузивният двумесечен срок по чл. 194 ал. 1 от
КТ, доколкото нарушението е открито от работодателя на 24.03.2021 г. със запознаване с
предложението с вх. № РД-01-28/23.03.2021 г., изготвено от ищеца. Твърди се, че
наказанието наложено със Заповед № РД ***/06.08.2021 г. е незаконосъобразно, тъй като
при налагането му са нарушение чл. 195 ал. 1, чл. 193 и чл. 194 ал. 1 от КТ. Сочи се, че в
заповедта не са посочени времето, мястото на извършване на нарушението, както върху
работата на кой или кои лица ищецът е следвало да осъществява контрол, като не допуска да
товарят и транспортират дървесина без присъствие на материално-отговорни лица за
съответните складове. Поддържа се, че наказанието наложено със Заповед № РД
***/06.08.2021 г. е незаконосъобразно, доколкото при налагането му са нарушение чл. 195
ал. 1, чл. 193 и чл. 194 ал. 1 от КТ. Сочи се, че описанието на нарушението в заповедта е
общо и абстрактно, поради което ищецът не може да организира защитата си по това
дисциплинарно обвинение. По отношение на Заповед № РД – ***/06.08.2021 г., с която
ищецът е уволнен, се оспорва извършването на системни нарушения на трудовата
дисциплина, както и извършването на други тежки нарушения на трудовата дисциплина.
Излага се, че в заповедта като нарушение е описано, че ищецът е изготвил график за
маркиране през 2020 г., изпратен до ЮИДП ДП с писмо № ***/15.05.2020 г., като е включил
в него насаждения в подотдели 295б и 296б, които не са държавна, а частна собственост.
Поддържа се, че при изпълнение на задълженията си ищецът е работил с предварително
предоставена от работодателя информация – горскостопански план, картен материал към
него, и GPS, според които към този момент тези имоти са били държавна собственост и за
същият не е съществувало задължение за извършване на справки за собствеността на
имотите, а ответникът е следвало да предостави на ищеца актуална документация въз основа
на която, последния да осъществява трудовите си задължения. Възразява се, че наложеното с
тази заповед наказание е незаконосъобразно и поради това, че към момента на налагането
му е изтекъл преклузивният двумесечен срок по чл. 194 ал. 1 от КТ, доколкото нарушението
е открито от работодателя на15.05.2020 г. със запознаване с писмо вх. № ***/15.05.2020 г.
Посочва се, че като второ нарушение в заповедта за уволнение е описано, че ищецът е издал
позволение за сеч от 15.03.2021 г. за подотдели 295б и 296б, без да провери вида на
собствеността им. Твърди се, че и тук ищецът е работил с информация предоставена от
самия работодател и за него не е съществувало задължение да извършва проверка за
собствеността на имотите. Сочи се и че от ищеца не може да се търси дисциплинарна
отговорност за това нарушение, доколкото отговорник за тази дейност е друг работник,
определен със Заповед № ***/15.04.2021 г. на дирекрора на ТП“ДЛС-Ропотамо“. Поддържа
се, че нарушението по т. 3 от заповедта не може да се квалифицира като „тежко“, доколкото
се каса за техническа грешка, която е могла да бъде коригирана по установения за това ред.
По отношение на нарушението по т. 4 от заповедта се сочи, че от ищеца не може да се търси
отговорност за неосъществен контрол върху горските надзиратели и недопускане на липси
на дървесина от горските складове, доколкото същият не разполага с правомощие да
осъществи инвертаризация, вследствие на която да установи липси. Сочи се, че отговорност
за това следва да носи материално отговорното лице на съответния склад. Поддържа се, че
описаната в т. 5 от заповедта фактическа обстановка не отговаря на действителността. В
тази връзка се посочва, че на 14.06.2021 г. след установяване, че се извършва сеч в отдел
291в е съставен констативен протокол и АУАН на извършителя, за което ищецът е уведомил
ответника с доклад вх. № ***/14.06.2021 г. По изложените съображения, ищецът счита, че
наложените му дисциплинарни наказания „Забележка“ и уволнение са незаконосъобразни.
Твърди се, че в резултат от незаконното уволнение ищецът е останал без работа считано от
датата на уволнението – 06.08.2021 г.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
2
Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове.
По отношение на Заповед № РД ***/06.08.2021 г. се сочи, че към момента на нарушението
съдебните актове установяващи собствеността върху процесните обекти са били на
разположение на ищеца и същият е следвало да се съобрази с постановеното в тези актове.
Освен това, се сочи, че в регистъра на движението на земи в горските територии промяната
в собствеността е отразена на 15.03.2017 г. за землище с. Веселие, общ. Приморско и на
03.06.2019 г. за землище с. Равна гора, общ. Созопол, тоест години преди ищеца да извърши
нарушението. Освен това тази информация е била налична в изготвените отчети за горския
фонд през 2017 г. за с. Весели е и през 2019 г. за с. Равна гора, в изготвянето, на които
отчети ищецът е бил длъжен да вземе участие. Застъпено е становище, че ищецът е бил
длъжен да прави справки относно собствеността на имотите по силата на функциите, които
осъществява на заеманата от него длъжност, без да е необходимо това да бъде изрично
посочено в длъжностната му характеристика. Твърди се, че такова задължение произтича от
самия Закон за горите, които предвижда, че се отнема лиценза на съответния лесовъд ако
издаде разрешение в нарушение на разпоредбите на Закона за горите. Оспорва се
твърдението на ищеца, че е изтекъл срокът за налагане на наказание, доколкото
работодателя е узнал за нарушението едва след започване на теренни работи от
изпълнителят по лесоустрояване на горските територии – „***“ ЕООД и подадения от него
сигнал. По отношение на Заповед № РД ***/06.08.2021 г. се твърди, че ищецът е приемал
заявки по телефона от купувачите на дървесина, като тази информация не е предавана
своевременно на горския надзирател, който е материално-отговорно лице за съответния
склад. Посочва се, че при пристигане на съответното материално-отговорно лице на обекта,
камионите на купувачите са били вече натоварени. Поддържа се, че тази липсата на
координация е довела до липси и излишъци на дървесина. По отношение на Заповед № РД
***/06.08.2021 г. се сочи, че ищецът е допуснал продажбата на дървесина без да се спазва
установения ред за това. Оспорват се твърденията на ищеца, че нарушенията в заповедта са
описани твърде общо, поради което същият не може да организира защитата си, доколкото
от дадените обяснения се установява, че ищецът напълно разбира в какви нарушения е
обвинен. Твърди се, че наказанието с тази заповед е наложено на ищеца, тъй като
последният не е упражнил контрол като са извършвани продажби на дървесина без
заявленията на купувачите да са подписани от същите, без да са съгласувани и одобрени,
като фактурите за продажбата са издавани преди дори заявлението да е заведено в
деловодството. По отношение на заповедта за уволнение се твърди, че нарушението по т. 1
от същата е осъществено, тъй като съдебните решения за промяна на собствеността са били
на разположение на ищеца към момента на извършване на нарушенията. По нарушението по
т. 2 от заповедта, се твърди, че ищецът е знаел за промяната на собствеността в процесните
обекти и че е нарушил чл. 52 т. 2 и т. 3 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите,
както и че нарушението е „тежко“, тъй като от него са произлезли щети за ДЛС Ропотамо в
размер от 50000 лева. По отношение на нарушението по т. 3 от заповедта се сочи, че същото
представлява „тежко“ нарушение, доколкото за него са предвижда, както наказателна, така и
административно-наказателна отговорност. По отношение на нарушението по т. 4 от
заповедта се излага, че на ищеца е възложено да осъществява контрол върху материално-
отговорните лица, като ежедневно следи тяхната работа по добив, сортиране и рампирането
на дървесина. Сочи се, че ищецът не е извършил нито един рапорт за бездействие на
надзирател, а са установени липси, за които носи отговорност ищеца за това че не е
изпълнил задължението си да упражни контрол върху работата на тези лица. По отношение
на АУАН съставен от ищеца се сочи, че същият не установява осъществен контрол от
последния и от описаното в него не става ясно, че се касае до работник на „***“ ЕООД.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски, за което е представен
3
списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
исковата молба.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа
отговора исковата молба. По делото е представена писмена защита от 17.05.2022 г.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото не се спори, че ищецът СТ. ИВ. В. е работил по трудово правоотношение
на длъжност „***“ при ответника „Държавно ловно стопанство – Ропотамо“ към
Югоизточно държавно предприятие“ ДП – гр. Сливен и че със Заповед № РД ***/06.08.2021
г., Заповед № РД ***/06.08.2021 г. и Заповед № РД ***/06.08.2021 г., на ищеца са наложени
три броя дисциплинарни наказания „Забележка, а със Заповед № РД – ***/06.08.2021 г.
същият е уволнен.
По делото са представени Заповед № РД ***/06.08.2021 г., Заповед № РД
***/06.08.2021 г., Заповед № РД ***/06.08.2021 г. и Заповед № РД – ***/06.08.2021 г.
По делото са представени писмени обяснения на ищеца във връзка с наложените
забележки и трите с дата 05.08.2021 г., както и два броя обяснения във връзка с уволнението
от 04.08.2021 г. и 05.08.2021 г., включително писмо до ищеца, с което му е дадена
възможност да декларира обстоятелства по чл. 333 ал. 1 от КТ.
По делото са представена и длъжностната характеристика на ищеца, подробно
описваща задълженията му на заеманата длъжност.
Представен е доклад от 23.03.2021 г., с който във връзка с кампанията по
маркиране на ЛФ 2022 г. ищецът е предложил за маркиране следните отдели 291в, 291г,
292а, 292в, 293а, 293в, 293з и 293и.
По делото са представени графици за маркиране от 2020 г. и 2021 г., и справка за
маркиране за 2020 г.
Представена е заповед от 15.04.2021 г., издадена от инж. Б. Ц., с която за
отговорници на множество подотдели са определени лица различни от ищеца, в
включително на подотдели 295б и 296а, б е определен Н. Х., а за контролиращ дейността
му инж. Г. на длъжност зам.директор в ответника към този момент.
По делото е представена докладна от м.07.2021 г. от ищеца, адресирана до инж. Г.
/на длъжност директор при ответника към този момент/, с която последният е уведомен
за извършено нарушение на Закона за горите, ведно с преписката по реализиране на
административно-наказателна отговорност на нарушителя.
Представени по делото са заповед от 22.01.2021 г. на инж. Б. Ц., с която е наредено
да се проведе търг за продажба на прогнозни количества дървесина за множество
подотдели, вкл. за 295б и 296а, б, както и сключения на 25.02.2021 г. между ответника и
„***“ ЕООД договор за продажба за подотделите.
Със заповед от 26.01.2021 г. на инж. Б. Ц. е възложен добив на дървесина в
подотдели 295б и 296а, б, като на същата дата с „***“ ЕООД е сключен договор за добив
на дървесина за 295б и 296а, б. Представен е и график за продажба.
Представен по делото е Регистър за движение на земи в горските територии и
предоставяне на вещни права, в който ръкописно са нанесени дата и номер на документа
за промяна на горските територии, в които са включени и с. Веселие – Решение №
43/25.02.2015 г. БОС, Решение № 9/14.10.2017 г. БРС и с. Равна гора – Решение №
13/10.12.2018 г. БРС.
Приобщена е обяснителна записка на инж. Б. Ц., в която е посочено, че на основание
4
решение на БРС, по административно решение е предоставено право на собственост на
Сливенската епархия с обща площ 71ха, която е намалена от горски територии държавна
собственост, ведно с представена таблица на вида собственост.
Представени са ценоразписи по дървесни видове, заявления от частни лица и
фактури, издадени от ответника /л. 116 – л. 124/.
Със заповед от 14.05.2020 г. на инж. Б. Ц. е наредено да се извърши маркиране на
насажденията планирани за 2021 г. съгласно Приложение № 1 също приложено по делото.
Представени по делото са два броя позволителни за сеч, издадени от ищеца /л. 142 –
л. 143/.
Представена по делото е справка, изготвена от ответника, в която е посочено, че
считано от 01.01.2020 г. подотдели 295б и 296б са собственост на Сливенската
метрополия. Представени са и съответните решения за възстановяване на
собствеността, постановени от ОСЗ, както и решенията на БРС и АдС Бургас л. 255 – л.
273 от делото.
По делото са представени справки от GPS от регионални дирекции по горите –
Бургас, Благоевград, Сливен, Кърджали и София относно местонахождението и
маршрута на товарни превозни средства, с които се извозва дървесина /л. 421 – л. 456/.
Представено по делото е справка за актуалното състояние на трудовите договори
на ищеца, от която се установява, че след прекратяване на трудовото му правоотношение
с ответника на 07.08.2021 г. същият не е започнал работа при друг работодател /л. 398/.
Представено е копие от трудова книжка на ищеца, от което е видно, че
последната месторабота на същия е била при ответника /л. 412 – л. 417/.
По инициатива на ищеца по делото е разпитан свидетелят Б.Ц. – директор при
ответника до 2021 г., от чийто показания се установява, че комплектования лесосечен
фонд се преглежда и проверява от зам.директор, след което се изпраща до предприятието,
където също се проверява от служител. След това се проверява от двама технолози,
маркира се, след което отново се проверява от предприятието, изготвя се график за сеч и
юристът осъществява процедура за съответно ползване на дървесината. В процесния
период ищецът е отишъл при свидетеля, който по това време е бил директор при
ответника, тъй като е изготвял прокет-чернова, при което е извикан юриста М.Т., който
да провери дали има проблем с някое от насажденията, при което е установено, че те
могат да бъдат включени в лесосечния фонд. При предявяване на свидетеля на графика и
справките на насажденията, в които се извършва маркиране за 2020 г., находящи се на л.
131 – л. 136 от делото свидетелят посочва, че подписите са на тогавашния зам.директор
Г.. Установява се, че на последния е възложено да осъществява дейността по дърводобива,
както и да проверява истинността на набрания фонд. По отношение на дейността по
движението е възложено на юриста, а при негово отсъствие на зам.директора.
Свидетелят сочи, че не е уведомяван за необходимост от актуализация на подотделите.
Установява се, че дървесината се приема на терен без да е необходимо да се подава
заявление. То се подава за улесняване на счетоводството, но не други места занимаващи се
с тази дейност не се подават заявления. Свидетелят сочи, че технически грешки в
документооборота се допускат често. Установява се, че на ищеца не е възлаган цялостен
контрол и свидетелят в качеството си на директор към този момент не е уведомявал
ищеца като негов служител, за това че делата за подотделите са приключили 2019 г.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже
кумулативното наличие на следните предпоставки: По исковете по чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3,
вр. с чл. 225 от КТ - съществувалото трудово правоотношение между страните, по силата на
5
което е заемал сочената в исковата молба длъжност, прекратяване на трудовото
правоотношение на твърдяното основание, размера на последното брутно трудово
възнаграждение преди уволнението, оставането си без работа вследствие на това уволнение
за исковия период, респективно че не е получавал трудово възнаграждение в този период, по
иска по чл. 357 от КТ – съществувалото трудово правоотношение между страните, по силата
на което е заемал сочената в исковата молба длъжност и че на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание с посочената заповед, на посочените основания. В тежест на
ответника е да докаже, че при спазване на трудовото законодателство /съответния ред за
констатиране на нарушение и налагането на дисциплинарното наказание/ е упражнил
правото да наложи прицесните дисциплинарни наказания, както и уволнението, и че същото
е извършено от орган, който разполага с дисциплинарна власт, както и че са налице
посочените в заповедите нарушения на трудовата дисциплина, обосновали наказанието.
По делото не се спори, че ищецът СТ. ИВ. В. е работил по трудово правоотношение
на длъжност „***“ при ответника „Държавно ловно стопанство – Ропотамо“ към
Югоизточно държавно предприятие“ ДП – гр. Сливен и че със Заповед № РД ***/06.08.2021
г., Заповед № РД ***/06.08.2021 г. и Заповед № РД ***/06.08.2021 г., на ищеца са наложени
три броя дисциплинарни наказания „Забележка, а със Заповед № РД – ***/06.08.2021 г.
същият е уволнен.
Не е спорно по делото, че наказанията са наложени от орган, разполагащ с
дисциплинарна власт – заповедите са издадени от директора на ответника.
По отношение на наказанието „Забележка“ наложено със Заповед № РД
***/06.08.2021 г., съдът приема следното: Наказанието е наложено, на основание чл. 187 ал.
1 т. 3 предл. от КТ за това, че ищецът с предложение от 23.03.2021 г. е „предложил за
маркиране подотдели 291в, 291г, 292а, 292в, 293а, 293в, 293з и 293и, като не е извършил
проверка и обследване за вида собственост на насажденията в подотделите предвид факта,
че същите са били обект на съдебни спорове със Сливенската митрополия, приключили през
2019 г.“. Съгласно чл. 194 ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от
2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му.
Страните не спорят, че към момента на направеното от ищеца предложение за включване на
процесните подотдели за маркиране собствеността върху същите вече е била преминала
върху трето лице, различно от държавата. Предвид това и доколкото твърдяното нарушение
се изразява само в „предлагане за маркиране“ на подотдели, които не са държавна
собственост, работодателят е узнал за всички обективни и субективни белези на твърдяното
нарушение още на деня следващ неговото извършване - 24.03.2021 г., тъй като същият в
качеството си на директор на ответника е разполагал с информация, че съдебните спорове
към този момент са приключили, респ. че правото на собственост върху процесните
подотдели вече не се притежава от държавата. Следователно от този момент за работодателя
е започнал да тече двумесечен срок за извършване на допълнителни проверки за пълното
изясняване на случая и за преценка дали работникът да бъде наказан или не. Като не е
наложил наказания в двумесечния срок от узнаването за нарушението - на 24.03.2021 г. с
оглед поставената върху предложението от г-н Г. резолюция /л. 79/, работодателят е
пропуснал законоустановения преклузивен срок по чл. 194 ал. 1 от КТ, поради което
наказанието наложено едва с Заповед № РД ***/06.08.2021 г. е незаконосъобразно.
Изложеното е достатъчно за отмяна на наложеното с тази заповед наказание.
По отношение на наказанието „Забележка“ наложено със Заповед № РД
***/06.08.2021 г., съдът приема следното: Наказанието е наложено, на основание чл. 187 ал.
1 т. 3 предл. от КТ за това, че ищецът „в периода от 25.01.2021 г. до 30.06.2021 г. не е
осъществил контрол и координация върху работата на горските надзиратели и ТРО, като е
допуснал да се товари и транспортира дървесина от лицата, извършващи транспорта от
временните складове без присъствие на материално-отговорните лица на съответните
складове преди тези дейности“. Неоснователни са твърденията на ищеца за това, че
непосочването на точната дата на нарушението, а само период, в който същото е извършено
не удовлетворява изискванията за мотивираност на закона. В случая спецификата на
6
изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден на извършване на нарушенията,
а контролирането им е възможно само като краен резултат. Затова в случая изискванията на
чл. 195 ал. 1 от КТ са изпълнени с посочване на периода на извършване на процесните
нарушения – в този смисъл Решение № 1685/2005 г. по гр. д. № 3106/2003 г. на III г. о. на
ВКС. От представените писмени доказателства е видно, че е спазен преклузивният срок за
налагане на дисциплинарното наказание по чл. 194 от КТ., тъй като краят на посочения в
заповедта период е 30.06.2021 г., а същата е връчена на ищеца респ. наказанието е наложено
на 06.08.2021 г., тоест преди изтичане на преклузивния срок. Съобразно чл. 195 ал. 1 от КТ,
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа
на който се налага. С оглед възможността в дисциплинарното производство служителят да
бъде информиран за конкретните факти, по които да може да изложи и своите писмени
обяснения, са въведени строги формални изисквания към акта, с който се налага
дисциплинарното наказание. Неспазването на предвидената от закона форма и съдържание
на заповедта имат за последица незаконосъобразност на уволнението, тъй като разпоредбата
на чл. 195 ал. 1 от КТ е императивна. В конкретния случай, съдът намира, че заповедта за
дисциплинарно наказание е подробно мотивирана, съдържаща всички факти и данни
относно нарушението и нарушителя. Установява се и спазване на процедурата по чл. 193 от
КТ, съответно са изискани от работодателя обяснения от работника за нарушението, за което
с процесната заповед е наложено процесното наказание.
При горните изводи, са налице предпоставките спорът да бъде разгледан по същество
и съдът не може да отмени уволнението на формално основание.
Видно от представената по делото длъжностна характеристика на ищеца е, че
последният е длъжен да организира, контролира и отговаря за цялостната дейност в
горскостопанския участък, както и да контролира и координира работата на технолозите,
ръководителите на обектите и горските надзиратели в ГСУ. В контекста на оспорването
направено в исковата молба, че непосочването на мястото на нарушението в процесната
заповед лишава работника от възможност за пълноценна защита, съдът следва да съобрази,
че със заповед от 15.04.2021 г. на инж. Б. Ц. множество обекти, след назначаването на ищеца
са възложени на отговорност на лица, различни от ищеца, включително за обект № 2102 с
подотдели 287а, ж, 295б, 296а, б. По делото обаче не са ангажирани доказателства
установяващи точно в кой подотдел ищецът не е осъществил контрол и координация върху
работата на горските надзиратели и ТРО, като е допуснал да се товари и транспортира
дървесина от лицата, извършващи транспорта от временните складове без присъствие на
материално-отговорните лица на съответните складове преди тези дейности. При това
положение не може да бъде установено дали подотделите, в които е осъществена
процесната дейност по товарене и транспортиране на дървесина без присъствие на
материално-отговорните лица са били отговорност на ищеца или на друго лице. Изложеното
обуславя извод за незаконосъобразност на наложеното с процесната заповед наказание и е
достатъчно, за да обоснове нейната отмяна. Отделно от това, по делото не се установи и
обстоятелството, че процесната дейност по товарене и транспортиране на дървесина е
започвала в отсъствието на материално-отговорните лица. Представените справки от
регионалните дирекции макар да отразяват местонахождението на посочените в тях тежко
товарни превозни средства не са в състояние да установят, че в тях е товарена и превозвана
дървесина, че това е осъществено в отсъствие на материално-отговорни лица, а още по-
малко, че тази дейност е осъществена в подотдели, за които ищецът отговаря. По
изложените съображения, наложеното с процесната заповед наказание е незаконосъобразно
и следва да бъде отменено.
По отношение на наказанието „Забележка“ наложено със Заповед № РД
***/06.08.2021 г., съдът приема следното: Наказанието е наложено, на основание чл. 187 ал.
1 т. 3 предл. от КТ за това, че ищецът „в периода от 26.01.2021 г. до 30.06.2021 г. е извършил
разпределение за продажба на одобрена с ценоразписи от 26.01.2021 г., 05.02.2021,
17.02.2021 г., 11.03.2021 г. и 01.06.2021 г. добита дървесина по купувачи, без да са налице
7
заявления от тяхно име“, за това, че в същия период „не е осъществил контрол при
продажбата на добитата дървесина от времевите складове по ценоразпис върху работата на
технолога по дърводобив, като допуснал да бъде продадена дървесина без заявленията от
купувачите да са оформени по надлежния ред с подпис на заявителите и подписи на
служебните лица, съгласуващи и разрешаващи този вид закупуване на дървесина“ и за това,
че в същия период „не е осъществил контрол върху реда за продажба на дървесина по
ценоразпис по отношение на правилото първо да е налице заявление за закупуване на
дървесината, одобрено и съгласувано по установения ред и после да бъде издадена фактура
за закупена дървесина, вследствие което са издадени два броя фактури от 17.03.2021 г.“. От
представените писмени доказателства е видно, че е спазен преклузивният срок за налагане
на дисциплинарното наказание по чл. 194 от КТ, тъй като краят на посочения в заповедта
период е 30.06.2021 г., а същата е връчена на ищеца, респ. наказанието е наложено на
06.08.2021 г., тоест преди изтичане на преклузивния срок. Съобразно чл. 195 ал. 1 от КТ,
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа
на който се налага. С оглед възможността в дисциплинарното производство служителят да
бъде информиран за конкретните факти, по които да може да изложи и своите писмени
обяснения, са въведени строги формални изисквания към акта, с който се налага
дисциплинарното наказание. Неспазването на предвидената от закона форма и съдържание
на заповедта имат за последица незаконосъобразност на уволнението, тъй като разпоредбата
на чл. 195 ал. 1 от КТ е императивна. В конкретния случай, съдът намира, че заповедта за
дисциплинарно наказание е подробно мотивирана, съдържаща всички факти и данни
относно нарушението и нарушителя. Установява се и спазване на процедурата по чл. 193 от
КТ, съответно са изискани от работодателя обяснения от работника за нарушението, за което
с процесната заповед е наложено процесното наказание.
При горните изводи, са налице предпоставките спорът да бъде разгледан по същество
и съдът не може да отмени уволнението на формално основание.
В длъжностната характеристика на ищеца е предвидено, че същият е длъжен да
организира, контролира и отговаря за цялостната дейност в горскостопанския участък.
Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии -
държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски
продукти обаче не поставя условия за подаване на заявления за разпределение за продажба
на дървесина по ценоразпис, нито нарочен ред по подаване на заявление, съгласуване и
издаване на фактура. Наредбата предвижда подаване на заявления за участие в процедура по
възлагане изпълнението на дейности в горските територии, при участие в различните видове
търгове, но не и за закупуване на дървесина по ценоразпис. По делото не са представени
вътрешни правила или вътрешно-служебни актове, които да предвиждат такава процедура.
От показанията на разпитания по делото свидетел, които съдът кредитира като обективни и
основани на непосредствени възприятия се установява, че дървесината се приема на терен
без да е необходимо да се подава заявление, но е възприето като практика фактически да се
подава такова за улесняване на счетоводството. Следователно това е възприета практика в
процесното поделение без същата да е нормативно разписана като процедура. Липсата на
описания в процесната заповед надлежен ред за разпределение и продажба чрез подаване на
заявление обуславя извод за липса и на конкретно задължение, което ищецът да е нарушил.
Предвид изложеното и доколкото не се констатира нарушение от ищеца на конкретно
възложено му задължение, съдът приема, че процесното наказание е незаконосъобразно
наложено и следва да бъде отменено.
По отношение на наказанието „Уволнение“ наложено със Заповед № РД –
***/06.08.2021 г., съдът приема следното: Наказанието е наложено, на основание чл. 190 ал.
1 т. 3 и 7 от КТ за следните нарушения: 1.) „…изготвил график за маркиране през 2020 г.,
изпратен до ЮИДП ДП с писмо от 15.05.2020 г., като включил в него насаждения в
подотдели 295б и 296б, които са собственост на частна религиозна организация, като е бил
длъжен да извърши предварителна проверка по отношение на вида на собствеността в
8
СГКК…“, 2.) „на основание заповед от 13.09.2021 г. на директора на ТП ДЛС Ропотамо
издал два броя позволителни за сеч от 15.03.2021 г. за подотдели 295б и 296б, без да провери
вида на собствеността“, 3.) „в позволително за сеч от 15.03.2021 отнасящо се до подотдел
295б е посочил невярна информация, че подотдел 295б се намира в община Бургас, землище
Бургас“, 4.) „в периода от м.02.2021 г. до м.06.2021 г., след започване на дейността на
фирмите изпълнителки по добива на дървесина и дейностите на купувачите на дървесина
при транспортирането от временните складове не е осъществил контрол върху работата на
горските надзиратели, върху дисциплината при добива на дървесина и при транспортиране
от временните складове, вследствие на което са установени липси на дървесина от
временните складове на горските надзиратели, които са материално-отговорни лица,
посочени в справки към доклад № ЛКД-06-5/01.07.2021 г.”, 5.) в периода от м.03.2021 г. до
м.06.2021 г. не е осъществил контрол върху дейността на изпълнителя „***“ ЕООД при
добива на дървесина в подотдел 295б, като допуснал работник от фирмата да извърши сеч
извън границите му, като е навлязъл в подотдел 291в, без да е налице издадено
позволително за сеч на този подотдел“.
По т. 1, т. 2 и т. 3 от Заповед № РД – ***/06.08.2021 г.
Съгласно чл. 194 ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2
месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му.
Страните не спорят, че към момента на изготвянето на процесния график, издаването на два
броя позволителни за сеч, респ. посочване в последните, че подотдел 295б се намира в
община Бургас, землище Бургас от ищеца собствеността върху подотдели 295б и 296б вече е
била преминала върху трето лице, различно от държавата. Предвид това и доколкото
твърдяното нарушение се изразява само в: по т. 1 „изготвянето на график за маркиране, в
който са включени“ подотдели, които не са държавна собственост, по т. 2 „издаване на
позволителни за сеч“ за тези подотдели и по т. 3 „посочване в позволително за сеч, че
подотдел 295б се намира в община Бургас, землище Бургас“, работодателят е узнал за
всички обективни и субективни белези на твърдяните нарушения още към момента на
извършването им – 15.05.2021 г., съответно към момента на изготвяне на заповед от
15.04.2021 г. за възлагане отговорността по сечта на процесните подотдели на друго лице /л.
23/, тъй като същият в качеството си на директор на ответника е разполагал с информация,
че съдебните спорове към този момент са приключили, респ. че правото на собственост
върху процесните подотдели вече не се притежава от държавата. Следователно от този
момент за работодателя е започнал да тече двумесечен срок за извършване на допълнителни
проверки за пълното изясняване на случая и за преценка дали работника да се накаже или
не. Като не е наложил наказания в двумесечния срок от узнаването за нарушенията - на
15.05.2021 г. с оглед положения от директора подпис върху графика и върху
съпроводителното писмо, с което същият е изпратен на ЮДП Сливен /л. 21/, съответно на
15.04.2021 г. с оглед издадената от директора заповед от 15.04.2021 г., работодателят е
пропуснал законоустановения преклузивен срок по чл. 194 ал. 1 от КТ, поради което към
момента на издаване на процесната заповед правото му да вземе предвид описаните по т. 1,
т. 2 и т. 3 от същата нарушения и да наложи наказание за тях е било погасено.
По т. 4 и т. 5 от Заповед № РД – ***/06.08.2021 г.
От представените писмени доказателства е видно, че е спазен преклузивният срок за
налагане на дисциплинарното наказание по чл. 194 от КТ, тъй като краят на посочения в
заповедта период е 30.06.2021 г., а същата е връчена на ищеца, респ. наказанието е наложено
на 06.08.2021 г., тоест преди изтичане на преклузивния срок. Съобразно чл. 195 ал. 1 от КТ,
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа
на който се налага. С оглед възможността в дисциплинарното производство служителят да
бъде информиран за конкретните факти, по които да може да изложи и своите писмени
обяснения, са въведени строги формални изисквания към акта, с който се налага
дисциплинарното наказание. Неспазването на предвидената от закона форма и съдържание
на заповедта имат за последица незаконосъобразност на уволнението, тъй като разпоредбата
9
на чл. 195 ал. 1 от КТ е императивна. В конкретния случай, съдът намира, че заповедта за
дисциплинарно наказание е подробно мотивирана, съдържаща всички факти и данни
относно нарушението и нарушителя. Установява се и спазване на процедурата по чл. 193 от
КТ, съответно са изискани от работодателя обяснения от работника за нарушението, за което
с процесната заповед е наложено процесното наказание.
При горните изводи, са налице предпоставките спорът да бъде разгледан по същество
и съдът не може да отмени уволнението на формално основание.
Видно от представената по делото длъжностна характеристика на ищеца е, че
последният е длъжен да организира, контролира и отговаря за цялостната дейност в
горскостопанския участък, както и да контролира и координира работата на технолозите,
ръководителите на обектите и горските надзиратели в ГСУ. И по двете точки нарушението
се изразява в неосъществяване на контрол, като по т. 4 е посочено, че такъв не е осъществен
върху надзирателите, тоест върху материално-отговорните лица, вследствие което са
констатирани липси, а по т. 5 е посочено, че контрол не е осъществен върху „***“ ЕООД,
като е допуснато същото да извършва сеч в подотдел, за който няма издадено разрешение.
Страните не спорят, че описаните в справките към доклада от 01.07.2021 г. вреди под
формата на липси действително са настъпили, респ. че дружеството е извършило сеч в
подотдел 291в, за който няма издадено позволително. От самото естество на
контролиращата дейност следва, че отговорността за неосъществяване на контрол
предполага извършването на нарушението от подконтролния субект – в случая това са
материално-отговорните лица и „***“ ЕООД да е станало със знанието на контолиращия го
субект – в случая ищецът, тоест към момента на извършването на нарушението
контролиращият следва да е съзнавал, че негови подконтролни лица извършват нарушение и
да не е упражнил контрол върху тях, тоест да не се е противопоставил на извършването на
нарушение, каквито данни по делото липсват. Ако контролиращият субект узнае за
нарушението след неговото извършване, същият няма да носи отговорност за неосъществен
контрол, а евентуално ще носи дисциплинарна отговорност в случай, че не наложи санкция
на нарушителя, ако разполага с правомощие да налага санкции, а ако не разполага с такова
правомощие ще носи отговорност в случай, че не докладва на субекта разполагащ с
правомощие да налага санкции. По делото не са ангажирани доказателства за това, че
процесните липси са възникнали със знанието на ищеца, нито за това, че сечта извън
границите на издаденото позволително за сеч е станало със знанието на последния. Обратно,
от материалите по делото се установява, че процесните липси са установени едва след
извършване на възложена от директора инвертаризация, при което ищецът е изготвил
доклад до директора за установеното при осъществената инвертаризация, а по отношение на
нарушението по т. 5 от заповедта - е съставил АУАН /л. 27/ на нарушителя на датата на
констатиране на нарушението. Следователно ищецът е изпълнил възложените му по трудова
характеристика задължения. Мотивиран от горното, съдът приема, че ищецът не е извършил
описаните по т. 4 и т. 5 нарушения изразяващи се в неосъществен контрол.
Предвид всичко изложено по - горе, съдът приема че ищецът не е извършил
визираните в процесните заповеди дисциплинарни нарушения, поради което не са налице
основанията по чл. 187 ал. 1 т 3 и чл. 190 ал. 1 т. 3 и т. 7 от КТ.
По иска по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ съдът приема следното: Представената по делото
справка НБДН и трудова книжка на ищеца установяват, че след уволнението си от
длъжността заемана при ответника същият не е започвал друга работа. В хода на
настоящото дело са изтекли шест месеца, което обстоятелство следва да бъде съобразено от
съда, съобразно установеното в чл. 235 ал. 3 от ГПК. Предвид изложеното и изводите
относно иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 от ГПК, съдът приема, че и предявеният иск е основателен
и доколкото няма спор относно претендирания размер същият следва да бъде уважен в
цялост.
По тези съображения, предявените искове по чл. 357 и чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ, както
и съединените с тях акцесорни искове по чл. 344 ал. 1 т. 2 и т. 3 от КТ са основателни и
10
следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане и представените
доказателства на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца се полагат съдебно-
деловодни разноски. В тази връзка ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 1200 лева, представляваща възнаграждение за един адвокат.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Бургас държавна такса върху
неоценяемите искове /за отмяна на три броя наказания „Забележка“, за отмяна на незаконно
уволнение и възстановяване на предишната работа/ в размер на по 80 лв. за всеки един от
тях. Същият следва да заплати и държавна такса за иска по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ в размер
от 389,76 лева.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННИ И ОТМЕНЯ наложените от работодателя ТП „ДЛС
Ропотамо“, Булст: 2016176540222 със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж. к.
„Изгрев“ № 170 на СТ. ИВ. В., ЕГН ********** с адрес гр. *** наказания, както следва:
наказание „Забележка“, наложено със Заповед № РД ***/06.08.2021 г., наказание
„Забележка“, наложено със Заповед № РД ***/06.08.2021 г., наказание „Забележка“,
наложено със Заповед № РД ***/06.08.2021 г. и уволнението, извършено със Заповед № РД –
***/06.08.2021 г., издадени от директора на ответника, на основание чл. 357 и чл. 344 ал. 1 т.
1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА СТ. ИВ. В., ЕГН ********** на заеманата преди уволнението
длъжност „***“ в ТП „ДЛС Ропотамо“, булст: 2016176540222, на основание чл. 344 ал. 1 т. 2
от КТ.
ОСЪЖДА ТП „ДЛС Ропотамо“, булст: 2016176540222 със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ж. к. „Изгрев“ № 170 да заплати на СТ. ИВ. В., ЕГН ********** с
адрес гр. *** сумата от 9744 лева /девет хиляди седемстотин четиридесет и четири лева/,
представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради
незаконното уволнение, считано от 06.08.2021 г., но за не повече от шест месеца, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.09.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 344 ал. 1 т. 3, вр. с чл. 225 от
КТ.
ОСЪЖДА ТП „ДЛС Ропотамо“, булст: 2016176540222 със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ж. к. „Изгрев“ № 170 да заплати на на СТ. ИВ. В., ЕГН ********** с
адрес гр. *** сумата от 1200 лева /хиляда и двеста лева/, представляваща сторени в
производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ТП „ДЛС Ропотамо“, булст: 2016176540222 със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ж. к. „Изгрев“ № 170 да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Бургаски районен съд сумата от 389,76 лева /триста осемдесет и девет
лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща дължима държавна такса, на основание
чл. 78 ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок
11
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
12