Р Е Ш Е Н И Е
Номер 409 12.01.2018 г. гр.
Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Разградският районен съд, на 14.12.2017 г. в публично заседание в
състав:
Председател: Атанас Христов
Секретар: Живка
Ранкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№ 2046 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
С искова молба са предявени от ищеца “Теленор България“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София,
сграда 6, законен представител О. Б. Ш., чрез пълномощника си
адв. И. В.а В. от АК - Бургас,
обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. чл. 84,
ал.1 ЗЗД, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, ПРОТИВ Н.О.Е., ЕГН **********, с постоянен
и настощ адрес: ***, за
установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер на 906.84
лв., вкючваща следните суми:
-
3.00 лв. /три лева/, ведно със законната лихва от 12.07.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, представляващи неплатени месечни абонаментни такси за
отчетен период 20.11.2014г. - 19.01.2015г., въз основа на Допълнително споразумение от 18.09.2014г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +******, сключен между страните на 18.11.2010г.,
-
43.13 лв. /четиридесет и три лева и тринадесет
стотинки/, ведно
със законната лихва от 12.07.2017 г.
до окончателното изплащане на сумата,
представляваща неустойка формирана
съгласно Раздел IV, чл. 6 от Допълнително
споразумение от 18.09.2014г. към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +****, сключен между страните на
18.11.2010г.,
-
641.67 лв. /шестстотин
четиридесет и един лева и шестдесет и седем стотинки/, ведно със законната лихва от 12.07.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, представляваща дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от 18.09.2014г., сключен между
страните, за временно и възмездно ползване устройство Samsung
Galaxy S5 mini Black,
-
29.14
лв. /двадесет и девет лева и четиринадесет стотинки/, ведно със законната лихва от 12.07.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, представляваща неплатени абонаментни такси и използвани
услуги за отчетен период 20.11.2014г. - 19.01.2015г., въз основа на Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +**** по програма “Globul Universe”, сключен
между страните на 24.10.2014г.,
-
189.90 лв. /сто осемдесет и девет
лева и деветдесет стотинки/, ведно
със законната лихва от 12.07.2017 г.
до окончателното изплащане на сумата, представляваща неустойка, формирана съгласно чл. 11 от стандартните месечни
абонаменти до изтичане на срока на Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****по
програма “Globul Universe”, сключен между страните на 24.10.2014г.
за които суми е издадена Заповед
№ 2566 от 14.07.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1580/2017г. по
описа на Районен съд – Разград.
Излага подробни съображения.
Претендират се и деловодни разноски, както по заповедното, така и по исковото
производство. В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за
ищеца не се явява представител. Пълномощникът
му адв. И. В. В. от АК – Бургас, депозира писмено становище, с което
моли делото да се разгледа в нейно отсъствие, като поддържа исковите претенции.
Ответникът, при редовно връчени
книжа /л. 41/, не депозира отговор на исковата молба. В открито съдебно
заседание, при редовност в призоваването ответникът не се явява. Явява се
пълномощника му – съпругата му Х. О.Е., редовно упълномощена. Сочи, че
ответникът е сключил процесните договори, тъй като се уговорили с бащата на
своя внук, че услугите и апаратите по договорите ще се ползват от внука им, а
неговия баща ще заплаща всички суми по тях. Последния обаче не ги заплатил,
въпреки поетия ангажимент към ответника. Сочи, че не е бил уведомяван от ищеца,
че дължи процесните суми, а ако бил уведомяван е щял да ги заплаща редовно и
нямало да се стигне до натрупване на такава голяма сума, в т.ч. и деловодни разноски.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна, на осн. чл. 78, ал.5 ГПК.
Съдът след като прецени събраните
по делото писмени доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено от фактическа страна:
На 18.11.2010г. между „Космо
България Мобайл“ ЕАД (понастоящем с наименование „Теленор България“ ЕАД) с ЕИК
********* и Н.О.Е., е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +****
за срок от 24 месеца. След изтичане срока на горепосочения договор ответника
сключил с мобилния оператор последователно три Допълнителни споразумения към
договора с предпочетен номер +*****, всяко от които удължава срока на договора
с нови 12 месеца, считано от датата на подписване на всяко следващо
споразумение.
На 18.09.2014г. страните
подписали процесното Допълнително споразумение за срок от 24 месеца по програма
„Globul Save” срещу заплащане на стандартен месечен абонамент в размер на 2,40
лв. Ответникът не заплатил задълженията си по горепосоченото споразумение на
обща стойност 3,00лв., представляващи неплатени месечни абонаментни такси за
отчетен период 20.11.2014г. - 19.01.2015г., както следва: 1,20лв. за отчетен
период 20.11.2014г. - 19.12.2014г., 1,80лв. за отчетен период 20.12.2014г. -
19.01.2015г.
На 18.09.2014г. и по повод
Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, „Космо България Мобайл“ ЕАД, като лизингодател, сключил с
ответника - лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят
предоставя при условията на чл. 4 от Общите условия към договора за ЛИЗИНГ за
временно и възмездно ползване устройство Samsung Galaxy S5 mini Black на
лизингополучателя, срещу заплащане на обща лизингова цена от 724,50лв., чрез
извършване на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 31,50лв. По
договора за лизинг Е. дължи заплащане на сума в общ размер на 641,67лв.,
формирана от лизинговите вноски за отчетен период 20.11.2014г. - 19.03.2015г.
по следния начин:
- 31.50лв.
- лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 20.11.2014г. -
19.12.2014г., фактурирана във фактура№ **********/20.12.2014г.;
- 31,50лв.
- лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 20.12.2014г,- 19.01.2015г.,
фактурирана във фактура № **********/20.01.2015г.;
- 31.50лв.
- лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 20.01.2015г,- 19.02.2015г.,
фактурирана във фактура № **********/20.2.2015г.;
- 567.00лв.
- сбор от последните 18 лизингови вноски, начислени накуп поради незаплащане на
предходните съгласно чл. 12 от Общите условия към договора за лизинг, дължими
за отчетен период 20.02.2015г.-19.03.2015г. и фактурирани във фактура №
722276361700.3.2015г.
На 24.10.2014г. между същите
страни е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***** за срок
от 24 месеца по програма “Globul Universe" срещу заплащане на стандартен
месечен абонамент в размер на 10,99лв. Ответникът не изпълнил задълженията си
по договора в общ размер на 29,14лв., представляващи неплатени абонаментни
такси и използвани услуги за отчетен период 20.11.2014г. - 19.01.2015г., както
следва: 15,00лв. за отчетен период 20.11.2014г. - 19.12.2014г., 14.14лв. за
отчетен период 20.12.2014г. - 19.01.2015г.
Горепосочените задължения са
индивидуализирани в следните фактури:
- фактура
№ **********/20.12.2014г., за отчетен период 20.11.2014г- 19.12.2014г.. срок за
плащане - 04.01.2015г., издадена за сумата от 47,70лв., от които: 1,20лв. за
неплатена абонаментна такса за номер +****; 15,00лв. за неплатена абонаментна
такса и използвани мобилни услуги за номер +*****, 31,50лв. за лизингова вноска
за номер +****. Посочената фактура ищеца претендира до размер на 32,60лв.,
вследствие на извършено частично плащане в размер на 15,10лв., погасяващо
частично лизинговата вноска за номер +****** до размер на 16,40лв. за
съответния отчетен период;
- фактура №
**********/20.01.2015г., за отчетен период 20.12.2014г. - 19.01.2015г., срок за
плащане - 04.02.2015г., издадена за сумата от 47,44лв., от които: 1,80лв. за
неплатена абонаментна такса за номер +****; 14,14лв. за неплатена абонаментна
такса и използвани мобилни услуги за номер +*****, 31,50лв. за лизингова вноска
за номер ++359*********.
- фактура
№ **********/20.02.2015г„ за отчетен период 20.01.2015г. - 19.02.2015г., срок
за плащане - 07.03.2015г., издадена за сумата от 26,77лв. за остатък от
лизингова вноска за номер +****, вследствие на приспадната отстъпки.
- фактура
№ **********/20.03.2015г., за отчетен период 20.02.2015г. - 19.03.2015г., срок
за плащане - 04.04.2015г., издадена за сумата от 800,03лв. от които: 567,00лв.
за начислени накуп 18 лизингови вноски за номер +*****, 43,13лв. за неустойка
за номер +***** и 189,90лв., представляващи неустойка за номер +******.
Горната фактическа обстановка се
установява от неоспорените договори и
фактури, приобщени по делото.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна:
Предявените искове са допустими.
Против издадената заповед за изпълнение е подадено, в срока за това, възражение
от ответната страна, като за ищеца възниква правен интерес от предявяване на
иска за установяване на вземанията си по заповедното производство.
Исковете се явяват основателни по
основание и размер с оглед неоспорените Договори и фактури. Предвид липсата на
оспорване на същите, съдът не използва СИЕ. Страните са били в облигационни
отношения през исковия период, по силата на които ответната страна, като
абонат, е ползвал услуги и вещи на лизинг, съгласно Общите условия, за исковия
период, като стойността им е в размер на исковите суми. Ответната страна не е
заплатила претендираните суми, дължими по процесните договори. Основателен по
основание и размер се явява и иска за дължими неустойки. Неустойката служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно тяхното доказване.
Правилата за неустойката се договарят свободно между страните. В настоящия
случай страните по делото със сключването на договорите за мобилни услуги и за
лизинг, са определили предварително размера на щетите, които изправната страна
по договора ще претърпи, ако другата страна не изпълни задълженията си. След
като вредите от неизпълнението на неизправната страна са предварително
определени от страните, то изправната страна не е длъжна да доказва техния
размер. Съдът намира, че размерът на неустойката не може да бъде определен като
прекомерен по смисъла на чл. 92, ал.2 от ЗЗД. За да се приеме, че неустойката е прекомерна би трябвало размерът й да не
е съобразен с действителните вреди, които ищецът би могъл да понесе вследствие
на неизпълнението на задължение. С оглед характера и стойността на сключените
договори, то определените размери на неустойки, то вредите на ищеца са
съизмерими с размера на начислените неустойки.
По възражението на ответника, че не е бил уведомяван от ищеца за дължимите
суми, а и не е плащал тъй като е считал че бащата на внука му ще заплаща
сумите, както се бил уговорил с него.
Съгласно клаузите на сключените
Договори и Общите условия към тях, задължението за заплащане на от страна на е
възникнало като срочно. Следователно,
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника
или от получаването на издадените фактури. Според нормата на чл. 84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му /не е нужно отправянето на покана/. Следва да се има предвид, че задължението за заплащането по договорите е в
тежест на лицето което ги е сключило. Тоест, отношенията между ответника с
трети лица /в случая бащата на внука на
ответника, който му обещал, че ще заплаща изцяло дължимите по договорите суми,
но не изпълнил това си обещание/ са непротивопоставими на настоящия ищец и
следователно не могат да бъдат взети предвид в рамките на настоящето
производство.
По разноските.
С оглед изхода на делото, в полза
на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски. Досежно заплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. в заповедното производство, съдът
намира за основателно възражението за прекомерност, съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото по чл. 78, ал.5 ГПК. Ето защо, същото
следва да бъде намалено до за минималния размер от 300 лв., определен съгласно
чл. 7, ал.2, т.1 във вр. с ал. 7 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/колкото е и заплатеното и претендирано адвокатско възнаграждение в исковото
производство/. В този смисъл вж. и Определение
№ 378 от 2.11.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2263/2017 г., IV г. о., ГК и Определение № 309 от 29.09.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4403/2016 г., III
г. о., ГК.
Ето защо, ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на ищеца деловодни разноски в заповедното производство
в размер на 325лв. и деловодни разноски в исковото производство в размер на 525
лв. Следва да се отхвърли искането за присъждане на разноски в заповедното
производство за разликата над 325 лв., до претендирания размер от 385 лв., като
неоснователно, на осн. чл. 78, ал.5 ГПК.
Воден от горното Съдът,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции
от “Теленор България“, ЕИК
*********, седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, законен
представител О. Б. Ш, ПРОТИВ Н.О.Е., ЕГН **********, с постоянен и настощ адрес: ***, с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД във във вр. с
чл. 84, ал.1 ЗЗД вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, че Н.О.Е., ЕГН **********, с постоянен и настощ адрес: ***, ДЪЛЖИ
на ищеца “Теленор България“,
ЕИК *********, сумата
в общ размер на 906.84 лв., вкючваща
следните суми:
-
3.00 лв. /три лева/, ведно със законната лихва от 12.07.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, представляващи неплатени месечни абонаментни такси за
отчетен период 20.11.2014г. - 19.01.2015г., въз основа на Допълнително споразумение от 18.09.2014г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +****, сключен между страните на 18.11.2010г.,
-
43.13 лв. /четиридесет и три лева и тринадесет
стотинки/, ведно
със законната лихва от 12.07.2017 г.
до окончателното изплащане на сумата,
представляваща неустойка формирана съгласно
Раздел IV, чл. 6 от Допълнително
споразумение от 18.09.2014г. към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +*****, сключен между страните на
18.11.2010г.,
-
641.67 лв. /шестстотин
четиридесет и един лева и шестдесет и седем стотинки/, ведно със законната лихва от 12.07.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, представляваща дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от 18.09.2014г., сключен между
страните, за временно и възмездно ползване устройство Samsung
Galaxy S5 mini Black,
-
29.14
лв. /двадесет и девет лева и четиринадесет стотинки/, ведно със законната лихва от 12.07.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, представляваща неплатени абонаментни такси и използвани
услуги за отчетен период 20.11.2014г. - 19.01.2015г., въз основа на Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +***** по програма “Globul Universe”,
сключен между страните на 24.10.2014г.,
-
189.90 лв. /сто осемдесет и девет
лева и деветдесет стотинки/, ведно
със законната лихва от 12.07.2017 г.
до окончателното изплащане на сумата, представляваща неустойка, формирана съгласно чл. 11 от стандартните месечни
абонаменти до изтичане на срока на Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***** по
програма “Globul Universe”, сключен между страните на 24.10.2014г.,
за които суми е издадена Заповед
№ 2566 от 14.07.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 1580/2017г. по описа на
Районен съд – Разград.
ОСЪЖДА, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, Н.О.Е.,
ЕГН **********, с постоянен и настощ адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на “Теленор България“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6,
законен представител О. Б. Ш., сумите:
-
325.00 лв.
/триста двадесет и пет лева/ - разноски по заповедното производство, като отхвърля искането за
разноски за разликата до пълния му претендиран размер от 385 лв., като неоснователно,
на осн. чл. 78, ал.5 ГПК.
-
525.00 лв.
/петстотин двадесет и пет лева/ - разноски по исковото производство.
Препис от Решението да се връчи
на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: