Решение по дело №2437/2017 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 852

 

30.04.2018 г., гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, осемнадесети състав, в публично заседание на деветнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:                 

Председател: Марина Николова

 

при секретаря Г.С. и с участието на прокурор Тиха Стоянова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2437 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.172,  ал.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1 ал.1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

         Образувано е по жалба на Л.Т.Й., ЕГН: **********, с адрес: *** против принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.5 буква ”б” от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), наложена от К.Н.К. – служител в Община Несебър.

         С жалбата е предявен и иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, с който ищецът, въз основа на твърдяно незаконосъобразно налагане на ПАМ претендира от Община Несебър обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 70,00 лева.

         С оспорената ПАМ на 10.08.2017 година, в 14:37 часа, в град Обзор, в района на кръстовището на улица „***“ и улица „***“ е преместено принудително МПС, марка „Рено“, модел „Меган Сценик“ с регистрационен № ***, собственост на Л.Т.Й.. В жалбата се твърди, че наложената ПАМ е неправилно приложена и е незаконосъобразна, издадена от некомпетентен орган. Оспорва се извършеното нарушение като се изтъква, че в Протокола за осъществено преместване на неправилно паркирано ППС /л.8/ не е посочена правната норма на извършеното нарушение, липсват и констатации, че преместеното ППС е било паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване.

Иска се съдът да отмени наложената ПАМ, както и да се осъди Община Несебър да заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на сумата, заплатена за принудителното преместване на автомобила.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Поддържа жалбата и депозира становища.

Ответникът К. К. – служител в Община Несебър, се явява лично. Оспорва жалбата.

Ответникът Община Несебър се представлява от юрисконсулт Р., които оспорва жалбата и иска по ЗОДОВ като неоснователни. Прилага по делото доказателства.

Прокурорът изразява становище за основателност на жалбата и предявения иск.

         Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото и доводите на страните, от фактическа страна установи следното:

На 10.08.2017г., ответникът К., в качеството си на служител – шофьор на специализирано техническо средство при Община Несебър и в присъствието на Сотир Вичев, извършил обход на ул. „***“ в гр. Обзор. При проверката се установило, че МПС марка „Рено“, модел „Меган Сценик“ с рег.№ ***, собственост на жалбоподателя-ищец, е паркирал неправилно на пътното платно. При проверката били съставени 4 бр. снимки, които според ответника К., следва да установят, че автомобила при преместването не е повреден (л.24-27). Съставен е и Протокол за осъществено преместване на неправилно паркирано ППС /л.8/, видно от който, в отсъствието на нарушителя, автомобила е бил натоварен на автокран и преместен на специализиран паркинг, за освобождаването на който, жалбоподателят заплатил сумата от 70,00 лева, за което му била издадена касова бележка /л.9/.

В съдебно заседание ответникът К. заявява, че знакът забраняващ паркирането (В28) е на самото кръстовище на ул. „***“ и ул. „***“, като важи за цялата улица „***“. Сочи също, че МПС е било паркирано и в друго нарушение – в зона на кръстовище и по-точно в зона на вход на паркинг, с което затруднява движението на влизащите и излизащи ППС от паркинга.

От ответника по иска Община Несебър са представени два броя снимки /л.39-40/, на които се виждат знаците, поставени по реда на ЗДвП, в участъка, в който е било паркирано и процесното МПС. Заявява се, че снимките са от други дати (13.08.2017г. и 27.07.2017г.), но се представят във връзка с това, че 4-те броя снимки на преместения автомобил на Йотов, не обхващат знака, забраняващ паркирането. Идеята на Общината е да се види участъка, от който е бил принудително преместен автомобила, както и знаците, забраняващи паркирането на ППС.

Към материалите са приложени и разрез 17-3 и 17-4 от генералния план за организация на движението на гр. Обзор, касаещ ул. „***” и ул. „***”, извадка с наложена кадастрална карта и регулационен план, както и скица на имот последни цифри 320, от което е видно, че административният адрес на имота е улица „***”.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

Жалбата е ДОПУСТИМА. Подадена е от лице, което има интерес от оспорването и в законоустановения срок. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Според чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се извършва по реда на АПК. Разпоредбата обаче, не указва реда за оспорване на ПАМ по чл.171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. Ето защо, за да се прецени законосъобразността на наложената принудителна административна мярка е необходимо да се изясни дали същата е административен акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред и в случай че това е така, дали като индивидуален административен акт ПАМ е законосъобразна, както и дали отговаря на изискванията за законосъобразност на конкретния вид ПАМ. Характерът на административния акт се определя с оглед неговото съдържание. Предвид правните последици настъпили за жалбоподателя от прилагането на ПАМ, съдът прави извод, че същата има всички белези на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК – съдържа волеизявление на административен орган, с което се засягат права и законни интереси на адресата – жалбоподател. С волеизявлението се разпорежда преместване на автомобил, без знанието на неговия собственик, като за последния възниква задължение да заплати определена сума за преместването.

По компетентността:

В ЗДвП няма изричен текст, който да определя длъжностните лица, компетентни да налагат, посочените в чл.171 от ЗДвП принудителни административни мерки. Текст, който посочва реда за оправомощаване на определени длъжностни лица да налагат посочените ПАМ е разпоредбата на чл.168 ал.1 от ЗДвП, съгласно която определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.

В настоящия случай, от наличните доказателства се установява, че преместването на МПС е извършено по устно разпореждане на служител при Община Несебър – К.К. /обективирано в нарочен протокол/. По делото са представени доказателства,  удостоверяващи компетентността му за налагане на тази мярка на административна принуда - Заповед № 1422/11.07.2017 година /л.22/ на кмета на Община Несебър, с която е възложено на К.К. и Т.Д.на длъжност „шофьор на специализирано техническо средство“ да налагат принудителни административни мерки по чл.171, т.5 от ЗДвП и Наредба №1 на Общински съвет – Несебър, както и трудов договор № 216/23.05.2013 година, сключен между кметство Обзор, представлявано от Х.Я.– кмет и К.К./л.21/.

С оглед на изложеното съдът приема, че по делото е доказана материалната компетентност на длъжностното лице, издало разпореждането за принудително преместване на лекия автомобил на жалбоподателя.

Форма:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 4, т.5, буква "а" и т.6 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. ПАМ по чл.171, т.5 б. „б” не е сред изрично посочените. Т.е. законодателят е изключил задължителната писмена форма за този вид ПАМ. В тази връзка съдът приема, че устно разпореждане на компетентния орган за налагане на ПАМ не би било в нарушение на императивните правила относно формата на мярката, а дори в настоящата хипотеза ПАМ е обективирана и в протокола от извършената проверка /л.8/, поради което не е налице нарушаване на формата.

Във връзка с компетентността на органа и липсата на изрични предписания относно формата на ПАМ, от събраните по делото доказателства не се установява съществено нарушение на административнопроизводствени правила, които да доведат до отмяна на това основание.

Наложената ПАМ не противоречи и на материалноправни разпоредби.

Съгласно чл.171, т.5, б. „б”, изречение първо от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки – преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е – паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.

Видно от цитираната разпоредба, същата предвижда три отделни хипотези, в които може да се приложи ПАМ, а именно:

1) когато ППС е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство;

2) когато ППС създава опасност;

3)когато ППС прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.

Предписанието е императивно и при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност, административният орган прилага предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение (Решение № 6363 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7987/2015 г., VII о.).

Доказателствената тежест за установяване на факти, оборващи констатациите на административния орган, е на жалбоподателя, като в случая, същия не успя да опровергае констатациите, посочени в протокола. Предвид обясненията на ответника К. и с оглед представените по делото доказателства – снимки на процесния пътен участък – ул. „***“, гр.Обзор, с дати предхождащи и последващи датата на извършване не нарушението, следствие на което се е стигнало до прилагане на оспорената ПАМ, може да се установи какво е било действителното разположение на автомобила, като репатрирането му е наложено законосъобразно, поради паркирането му в нарушение на правилата за движение – знак В28, както и е правило невъзможно влизането и излизането на автомобилите от намиращия се в близост паркинг.

Разположението на знака се потвърждава и от приложените към материалите разрез 17-3 и 17-4 от генералния план за организация на движението на гр. Обзор, касаещ ул. „***” и ул. „***”, извадка с наложена кадастрална карта и регулационен план, както и скица на имот последни цифри 320, от което е видно, че административният адрес на имота е улица „***”.

Следва да се посочи, че движението по пътищата засяга особено специфична група обществени отношения, които касаят здравето и живота на хората, като участници в това движение. Съдът намира, че единствено стриктното спазване на правилата за движение и в този смисъл правомерното поведение на пътя, могат да гарантират неприкосновеността на здравето и живота на участниците в движението по пътищата. По тези съображения, не се кредитират изложените от жалбоподателя в жалбата и становищата аргументи. В случая, компетентният орган е разпоредил налагане на ПАМ, която е изрично предвидена за установеното нарушение на правилата за движение по ЗДвП. В предвидените от закона случаи, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, една от които е преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Като е съобразил извършеното нарушение и за да осигури свободно преминаване на другите участници в движението, тяхната безопасност, както и за да преустанови административното нарушение, компетентният орган е наложил ПАМ, напълно съобразена с целта на закона.

Предвид цитираните по-горе разпоредби, установената фактическа обстановка и приложените по делото документи, сред които снимков материал, разрез 17-3 и 17-4 от генералния план за организация на движението на гр. Обзор, касаещ ул. „***” и ул. „***”, извадка с наложена кадастрална карта и регулационен план, както и скица на имот последни цифри 320, се установява, че автомобилът, собственост на Й. е бил паркиран в нарушение на забраната за паркиране, въведена с пътен знак В28, както и в нарушение на чл.98, ал.2, т.1 от ЗДвП.

С оглед на изложеното, съдът намира, че ПАМ е наложена от компетентен орган, при спазване на предвидената форма, при липса на съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон, съобразена с оглед целта на закона, поради което същата се явява законосъобразна и следва да бъде оставена в сила, а жалбата да бъде отхвърлена.

Относно иска по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ

Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

За да бъдат основателни претенциите на ищеца за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди е необходимо същият да докаже наличието на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на държавата или общината или на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, от които да са настъпили твърдените вреди.

В конкретният случай, с оглед изхода от оспорването на ПАМ, не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Община Несебър, тъй като не е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност, от който да са настъпили твърдените вреди. По тези съображения искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН и следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора на жалбоподателя не се дължат разноски. Ответникът не претендира разноски и съдът не дължи присъждането им.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр.Бургас, ХVІІІ -ти състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Л.Т.Й., ЕГН: **********, с адрес: *** против принудителна административна мярка по чл.171, т.5 буква ”б” от ЗДвП, наложена от К.К. – служител в Община Несебър.

 

ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение на Л.Т.Й., ЕГН **********, с адрес: *** за претърпени имуществени вреди в следствие на наложена на 10.08.2017 година в град Обзор принудителна административна мярка по чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП.

 

Решението може да се обжалва в четиринадесетдневен срок от съобщаването му - пред Върховен административен съд.            

 

СЪДИЯ: