№ 150
гр. София, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110127141 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. от ГПК.
Предявени са от ищеца „...я” ЕАД обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответника ЦВ. Б. Т., че
дължи на ищеца, следните суми: сумата от 995,29 лв., ведно със законна лихва от
10.9.2020 г. до изплащане на вземането, за която е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 43604/2020 г. по описа на СРС, 36
състав.
Ищецът твърди, че между него и ответницата било налице облигационно
отношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
....., чиято цена не била заплатена в предвидения в общите условия срок. Моли да бъде
признато за установено, че ответната страна дължи сумата от 995,29 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 10.09.2020 г. до
окончателното й погасяване, която сума представлява непогасен остатък от
вземанията, за които заявява, че имало издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 43604/2020 г., по описа
на СРС, 36 състав. Претендира присъждането на разноски з исковото и заповедното
производство.
Ответницата ЦВ. Б. Т. е депозирала отговор в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва
дължимостта на претендираните суми. Поддържа, че с ищеца са сключили
извънсъдебно споразумение от 02.02.2021г. с предмет процесните суми, което
изпълнява надлежно. Твърди да е погасила сумата от 1991,21 лв. и представя писмени
доказателства. Поради изложеното моли за отхвърляне на исковата претенция.
1
С молба с вх. № .... г. ответника Ц.Б. заявява, че са погасени изцяло дължимите
суми в размер на 2494,50 лева, като представя доказателства за извършени плащания.
В проведеното на 08.12.2021 г. ищецът, чрез процесуалния си представител,
заема становище, че заплатената от ищцата сума е в размер на 2249,21 лева и че към
момента незаплатената и дължима от нея сума е в размер на 270, 29 лева., за която част
поддържа депозираната искова молба. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
От приобщеното по делото ч.гр.д. № 43604/2020 г. по описа на СРС, 36 състав,
се установява, че на 27.09.2018 г. е издадена заповед, в която е разпоредено ответникът
да заплати на ищеца сумата от 2034,26 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2016 г. до 30.4.2019 г. ведно със
законна лихва от 10.9.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
250,43 лв. за периода от 15.9.2017 г. до 31.8.2020 г., сумата от 25,63 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
1.7.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 10.9.2020 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 4,91 лв. за периода от 31.8.2017 г. до 31.8.2020
г. и 96,3 лв. разноски по делото, а именно: 46,3 лв. държавна такса и 50 лв.
възнаграждение на юрисконсулт.
Заповедта е връчена на длъжника, който в срок е депозирал възражение по чл.
414 ГПК, поради което в изпълнение на дадени от съда указания по чл.415, т.2 ГПК,
ищецът е предявил настоящия иск за сумата от сумата от 995,29 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение – 10.09.2020 г. до окончателното й
погасяване, която сума представлява непогасен остатък от вземанията, за които
заявява, че имало издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 43604/2020 г., по описа на СРС, 36 състав.
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК, с
правно основание вр. чл. 149, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД с които се иска да бъде
признато за установено, че ответника дължи суми за ползвана топлинна енергия, за
които суми има издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. №
58045/2018 г.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
2
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
С доклада по делото за безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени
следните факти и обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право:
че ответникът е собственик на топлоснабден имот, находящ се в ....., както и че до
процесния имот е реално доставена топлинна енергия в количества и стойности
посочени в депозираната искова молба, за която се дължи възнаграждение в
претедираните от ищеца размери, както и че между страните е сключено на 02.02.2021
г. извънсъдебно споразумение, по силата на което ответникът се е задължил да заплати
на ищеца сума в общ размер от 2494,50 лева.
Преди подаването на исковата молба (на 02.02.2021 г.), но след депозиране на
възражението по чл. 414 ГПК е сключено споразумение относно процесните суми и по
делото са налице данни са извършени плащания, преди образуване на производството
по чл. 422 ГПК, а в хода на исковото производство е продължавало да се извършва
плащане съобразно уговореното в споразумението. Ответникът е декларирал в
подписаното споразумение, че не е депозирал възражение по чл. 414 ГПК (по делото са
налице данни, че такова е депозирано на 01.12.2020 г.). Дължимата сума е разсрочена
на осем вноски- първата, платима в деня на подписване в размер на 750 лева и седем
вноски по 249,21 лева.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е само част от претенцията,
предмет на ч.г.д. 43604/2020 г., по описа на СРС, 36 състав, а именно само сумата от
995,29 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 10.09.2020
г. до окончателното й погасяване.
От представените от ищцата касови бонове (л. 40-42 и л. 61-65 по делото) се
установяват извършени плащания за дължима главница за топлинна енергия, както
следва: на 02.02.2021 г. сума в размер на 315,39 лева, на 04.03.2021 г. – сума в размер
на 249,21 лева, на 05.04.2021 г. – сума в размер на 250 лева, на 10.05.2021 г. – сума в
размер на 250 лева, на 07.06.2021 г.- сума в размер на 250 лева, на 08.07.2021 г. - сума в
размер на 250 лева.
Заплатени са и дължимите съдебни разноски по ч.г.д № 43604/2020 г., по описа
на СРС, 36 състав за държавна ткаса и юрисконсултско възнграждение. Съдът не
обсъжда заплатените суми за главници за дялово разпределение и лихви, върху
дължими главници и платените на 04.11.2021 г. суми в размер на 38,54 лева и в рамер
на 240,09 лева касаят главници по фактура № **********/31.08.2021 г. и по фактура №
**********/31.08.2021 г., тъй като тези претенции не са предмет на настоящото
производство и съдът не ги взима предвид. Така от предствените от ответницата
писмени доказателства се установява, че същата е заплатила сума за главница в общ
размер от 1564,60 лева.
В съдебно заседание, проведено на 08.12.2021 г. ищецът, чрез процесуалния
3
представител заема становище, че след извършена справка в счетводството на
дружеството е установил, че сумата заплатена от ответницата е общ размер на 2249, 21
лева и че е останала незаплатена единствено сумата в размер на 270,29 лева, която
продължава да претендира в настоящото производство. Претендират се и сторените в
исковото производство разноски.
Този факт на погасяване на част от претендираната сума чрез плащане в хода на
делото се признава от ищеца. Същият следва да се отчете на основание чл. 235, ал. 3
ГПК, тъй като е настъпил в хода на процеса и е от значение за спорното право. Поради
правопогасяващия му ефект предявения иск за главница следва да бъде уважен за
сумата от 270,29 лева, а за остатъка до пълния предявен размер от 995, 29 лева следва
да бъде отхвърлен поради погасяване чрез плащане в хода на процеса.
По разноските:
Тъй като ответникът е дал повод за завеждането на делото, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ищецът по делото има право на направените от него разноски за държавна
такса в размер на 25 лева и за юрисконсултско възнаграждение определено от съда в
размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия,
материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото. Съдът счита, че
ответницата с поведението си е дала повод за завееждане на делото. Същата е
депозирала на 01.12.2020 г. (преди дата на сключване на извънсъдебноо споразумение)
възражение по чл. 414 ГПК. Сключването на споразумението не гарантира неговото
изпълнение. Действително към датата на подаване на исковата молба част от
вземанията са били погасени чрез плащане, и именно поради тази прична ищецът е
подал искова молба само за останалата част от непогасената претенция, така че да не
пропусне срока по чл. 415, ал. 4 ГПК /предвид наличието на правен интерес да
претендира незаплатената до този момент част от сумите, респ. за да възпрепятства
обезсилване на заповедта за изпълнение/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл.422 ГПК от „...я“
ЕАД, с ЕИК .... и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „....“ ...., иск с
правно основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 149, ал.1 ЗЕ, че ЦВ. Б. Т., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. ..... дължи на „...я“ ЕАД сумата от 270,29 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
в гр. София, ж.к. ..... за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 10.09.2020 г. до окончателното й погасяване, която сума представлява
непогасен остатък от вземанията, за които е издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 43604/2020 г., по описа
на СРС, 36 състав като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за топлинна енергия за сумата над
270,29 лева до пълния предявен размер от 995,29 лева КАТО ПЛАТЕН В ХОДА НА
ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА ЦВ. Б. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ..... да заплати на
...Я” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „....” № ...., на
4
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 125,00 лева – разноски за държавана такса и
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5