Решение по дело №941/2018 на Районен съд - Несебър

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 146                                                 09.07.2019г.                                             гр.Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                                 ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на девети април                                                              две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

                                                                          Председател: М.Б.Г.

секретар: Д.К.

като разгледа докладваното от съдия Б.Г. гражданско дело №941/2018г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Д.Н.Х. с ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез процесуалния й представител – адв.З.Д. от АК-Х., със съдебен адрес:***, офис № ** против Я.И.Б. с ЕГН **********,***. В исковата молба се сочи, че с платежно нареждане № 150409210038354/09.04.2015г., ищцата Х. е превела по банковата сметка на ответника Я.Б. сумата в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева. Сочи се, че сумата била поискана от Б. като паричен заем, за посрещане на негови временни нужди и затова му е била и предадена. Ответникът е поел ангажимент да я върне обратно, не по-късно от края на 2015 година или по искане на ищцата. Твърди се, че ищцата неколкократно е осъществявала контакт с ответника, при който го е уведомявала, че иска да й бъде върната предоставената сума. На 20.02.2018г. ответникът е бил уведомен и с писмена покана, като за пореден път му е предоставена възможността доброволно да върне дължимата сума, но той отново не го е направил.

Предвид гореизложеното, ищцата е подала в РС-Несебър заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. ГПК, за връщане на сумата, за което било образувано ч.гр.д.№426/2018г. по описа на съда. Съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която ответникът е депозирал възражение. Предвид подаденото възражение и съгласно разпоредбата на чл.415 от ГПК, ищецът е предявил иск, с който моли съда да се признае за установено по отношение на ответника, че съществува вземането на ищцата в размер на 15000 /петнадесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 20.09.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за която е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 427/2018г. по описа на РС-Несебър. При условията на евентуалност, в случай, че ответникът отрече да е получил от ищцата сумата по договор за заем, същата заявява, че претендира сумата, като получена без основание. Представя писмени доказателства. Прави искане за изискване и прилагане към настоящото дело на ч.гр.д.№ 427/2018г. по описа на РС-Несебър. Претендира заплащане на направените по делото разноски по настоящото производство, както и деловодните разноски по заповедното производство.

Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.240, ал.1, а при условията на евентуалност иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.55, ал.1, предл.първо и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответника Б., подаден чрез процесуалния му представител – адв.И.И. ***, със съдебен адрес:***, с който на първо място излага възражения за недопустимост на ищцовата претенция. В тази връзка твърди, че иск за установяване на вземане, възникнало от плащане на сума без основание не е предявен. Според ответника е предявен иск за установяване на задължение по договор за заем с посочени два падежа – „края на 2015г.” и „при поискване от г-ца Н.”, каквато претенция в заявлението, послужило за образуване на заповедното производство липсвала, поради което моли исковата молба да бъде върната, като недопустима, а производството по делото - прекратено.

Независимо от гореизложеното, ответникът оспорва твърдението, че ищцата му е предоставила парични средства по силата на договор за заем, както и че преведената от ищцата сума с приложено банково бордеро е получена от ответника без основание. Наред с това оспорва, че е бил многократно канен да върне горепосочената сума, както и да е получавал приложената към исковата молба покана от 20.02.2018г. Не оспорва разписването на обратна разписка от дядото си. Оспорва твърдението, че текст с такова съдържание се е намирал в получената от него пратка. Сочи, че с ищцата са били интимни приятели в периода от юли 2014г. до септември 2014г. и от януари 2015г. до юни 2015г. Запознали са се на екскурзия след баловете им за завършване на 12-ти клас. След това ищцата Х. е намерила ответника в социалните мрежи. От там са поддържали контакт, докато връзката не се е превърнала в интимна. Ответникът не оспорва, че ищцата му е превела по посочената банкова сметка *** /петнадесет хиляди лева/. Сочи се, че през декември 2014г. ищцата е спечелила от Националната лотария печалба в размер на 1 000 000 лв. /един милион лева/ и като всеки млад човек същата започнала да мисли как да инвестира част от парите си. През 2015г. братът на ответника - Я.И.Б., имал търговско дружество, създадено през 2013 г., чийто капитал притежавал еднолично. Дружеството било създадено с основна дейност таксиметрови превози, чрез лични и наети автомобили и допълнителна дейност - наемане и експлоатация на търговски обекти. Твърди се, че ответникът е споделил на ищцата, че брат му има намерение за сезон лято 2015г. да инвестира в автомивка в град Несебър, при което тя го попитала има ли начин да участва в начинанието без да се вижда официално името й, като съдружник. По различни причини, това не се е осъществило и е възникнала нова идея, да инвестират средства в място за продажба на сладолед „Рафи“ и в търговски обект за бързо хранене, експлоатиран от бащата на ответника, както са и направили. Тогава двамата са решили, ответникът да встъпи като съдружник с равни дялове с брат си в дружеството „Ф.К." ЕООД с ЕИК ****, като по този начин той да гарантира интересите на ищцата по запазване на инвестицията и реализирането на печалба. След придобиването на дружествен дял същата е предоставила необходимите за участието й средства. Вписването му като съдружник се е осъществило на датата 02.04.2015г. Тъй като не е искала да се разчува за инвестицията, ответникът и ищцата решили, че е най- добре ищцата да преведе парите по лична банкова сметка ***, и той като съдружник да ги „внесе" в дружеството. Решението е реализирано така, както са се уговорили ищцата и ответника. По ред причини бизнес начинанието не успяло. Нито инвестициите са се възвърнали, нито е реализирана печалба. Ответникът продължил да е съдружник в дружеството, а брат му - управителят на същото е заминал за Великобритания, за да покрива собствените си загуби. Сочи се, че процесната сума била преведена по банкова сметка ***.04.2015г. и е постъпила на 14.04.2015г. Твърди се, че тази и другите суми по сметката на ответника не били за „покриване на негови временни нужди". Сочи се, че други суми, включително и част от процесната били изтеглени в период от един месец и половина именно за финансиране на бизнес начинанията, а остатъкът до инвестиционната сума е теглен до края на летният сезон, според нуждите на търговската дейност за закупуване на материали, заплащане на труд и т.н. Твърди се, че ищцата лично е посещавала местата, където са се осъществявали дейностите, за да види къде са вложени средствата й.

Предвид гореизложеното, ответникът твърди, че парите, предоставени от ищцата, нито са по договор за заем, нито са получени без основание. Основанието било скрита инвестиция в бизнес, осъществяван от „Ф.К.” ООД с ЕИК ****, чрез ответника, като неин приятел. Твърди се, че последният нямал никаква причина да става официален съдружник с брат си. Сочи се, че тази „схема" била измислена от съветстващите Х., които са й давали съвети да преведе парите в сметка на ответника, като физическо лице, за да има следа, а от друга, парите да се преведат, след като той придобие реален дял в дружеството. В средата на 2015 година страните по делото прекратили отношения по лични техни причини. Причина за това били и загубите от инвестицията. Ответникът отрича да има задължение за връщане на процесната сума. Сочи, че не съществува задължение на когото и да било да връща инвестирани доброволно в бизнес начинание текущи разходи /наеми, заплати, консумативи и др. средства/. Твърди, че не е налице обогатяване с такива суми за ответника. С оглед изложеното се иска от съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани. При условията на евентуалност се моли съдът да отхвърли претенцията, като приеме, че е налице предаване на процесната сума, като дарение. Представя писмени доказателства. Моли да му бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи на процесуалния му представител пред „Юробанк България” АД за получаване на информация относно движението по сметка с IBAN *** Я.И.Б. за процесния период. Прави искане за допускане до разпит на двама свидетели, при режим на довеждане, единият от които да удостовери отношенията между страните, а вторият – останалите твърдения в отговора на исковата молба.

В съдебно заседание, процесуалния представител на ищцата Х. поддържа предявените искове. В изпълнение указанията на съда, пълномощникът на ищцата уточнява, че предявеният при условията на евентуалност иск, е установителен, а не осъдителен. В тази връзка моли съда да приеме за установено, при условията на евентуалност, че дадената на ответника Б. сума в размер на 15 000 лева е получена от същия без основание. Не сочи нови доказателства. Претендира присъждане на заплатените по делото разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът Б. не се явява в съдебно заседание. Вместо него се явява процесуалният му представител, който оспорва исковата молба от името на доверителя си и поддържа депозирания писмен отговор на същата. Представя нови писмени доказателства.

По допустимостта на предявените искове, за да се произнесе, съдът съобрази следното:

За да е допустимо производството по чл.422 ГПК, е необходимо да има пълно съответствие между страните, основанието и размера на предявените искове и задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение, доколкото в исковото производство се установява дължимостта именно на тези вземания, за които е образувано заповедното такова и за които е издадена заповед за изпълнение.

При преценка допустимостта на предявения от ищцата Х. главния иск по чл.422 ГПК вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД се налага извод за наличието на съществено разминаване между основанието на вземането по издадената заповед за изпълнение и това, на което се претендира сумата в настоящото производство. В последното за първи път се въвеждат твърденията за наличието на договор за заем между страните, неспоменат в заявлението и заповедта. Това е недопустимо, тъй като се цели пълна подмяна на основанието на иска едва в настоящия установителен процес. Следователно съответствие между заповедното и настоящото производство липсва. Предвид конкретните обстоятелства, на които ищецът основава възникването, съществуването и размера на вземането си, съдът приема, че е налице съществено разминаване с това по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК е специално и е пряко обвързано със заповедното по чл. 410 и сл. ГПК. Тази пряка обвързаност е свързана с обстоятелството, че искът по чл. 422 ГПК се счита за предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото производство е да се установи вземането на ищеца от ответника - длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за изпълнение. Искът по чл.422 ГПК трябва да има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично със заявения в заповедното производство дълг. Тази идентичност е процесуална предпоставка за допустимост, за наличието на която съдът следи служебно.

 В настоящия случай, подобен идентитет не е налице. Фактическото основание, заявено с исковата молба е ново, различно основание, което обосновава установяването на съвсем различни факти в исковото производство – дали страните са били обвързани от договор за заем, а не дали ответника Б. е получил процесната сума без основание. Посочването на друго основание, от което произтича вземането /в случая – договор за заем/, различно от твърдяното в заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, съставляваща изпълнително основание по смисъла на чл.404, т.1, предл.4 ГПК, обуславя недопустимостта на установителния иск по чл.415, ал.1 ГПК /Решение № 169/04.01.216 г. по т.д. № 700/2011 г. на ВКС, II т.о., пост. по реда на чл. 290 ГПК/.

Гореизложеното се отнася и за претенцията с правно основание чл.422 вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Поради изложеното, съдът приема, че установителните претенции с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД са недопустими, поради което производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено /в т.см. и за необходимостта от пълен идентитет на вземанията в настоящото и заповедното производство – Решение № 18/16.02.2016 г. по т.д. № 1880/2014 г., I т. о., на ВКС, Решение №152/28.04.2014г. по гр.д. №7541/2013г., IV г.о. на ВКС, Решение №412/05.02.2014г. по гр.д. №2190/2013г., IV г.о. на ВКС/.

При евентуалното обективно съединяване на искове единият иск има спрямо другия положението на главен, като разглеждането на евентуалния иск се обуславя от изхода на делото по главния иск. С предявяването на евентуалния иск е налице висящо дело между страните по него пред сезирания съд. Евентуално предявеният иск несъмнено също е висящ от момента на подаването на исковата молба и по него съдът дължи да извърши всички процесуални действия, насочени към разглеждането му по същество, тъй като с предявяването на евентуалния иск е възникнало надлежно процесуално правоотношение и съдът дължи защита по него. Евентуални предявеният иск обаче се счита предявен под условие, което е вътрешно процесуално – изходът на делото по главния иск. Несъмнено е, че ищецът претендира евентуалният иск да бъде разгледан, ако той не получи защита по главния иск, която хипотеза е налице както когато главният иск е отхвърлен, така и когато производството по него е прекратено. При прекратяване на производството по делото по главния иск поради недопустимост на същия, несъмнено съдът дължи да предостави търсената от ищеца с евентуалния иск защита.

В случая от страна на ищеца е предявен при условията на евентуалност иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД – за приемане на установено, че процесната сума от 15 000 лева е получено от ответника без основание.

За да се произнесе, съдът съобрази:

По спорове във връзка с неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД – начална липса на основание, общият правопораждащ положителния факт е факта на плащане на сумата, чието връщане се претендира. Поради това в доказателствена тежест на ищеца по този иск е да установи настъпването на факта на плащане, а в доказателствена тежест на ответника - доказването на съществуване на основание да го получи, съответно да задържи извършеното плащане. В този смисъл  Решение №189/04.02.2014 по дело №141/2012 на ВКС, ТК, I т.о.

Видно от събраните по делото доказателства, както и от твърденията на двете страни, не е спорно, че ответникът Б. е получил от ищцата Х. сумата в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева по банков път.

Спорен е въпроса съществувало ли е правно основание за получаване на тези суми, към момента на плащането им от ищцата в полза на ответника Б.. Същият твърди, че сумата е получена от него с цел скрита инвестиция в бизнес, осъществяван от „Ф.К.” ООД с ЕИК ****, в което е участвал, като съдружник по молба на ищцата, която била неуспешна. Последното станало и причина за прекратяване на отношенията между страните. Доказателства в подкрепа на твърденията на ответника обаче не се представиха, въпреки дадената му за това възможност от съда. Непредставянето на доказателства от страна на ответника за основанието за получаването или за задържане на получената от ищцата сума налага извода за основателност на ищцовата претенция за неоснователно обогатяване, поради което същата следва да бъде уважена изцяло.

С оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат заплатените от ищеца разноски по делото, общо в размер на 1800 лева /хиляда и осемстотин лева/, включващи заплатена държавна такса от 300 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева, както и разноските по заповедното производство общо в размер на 1800 лева /хиляда и осемстотин лева/, включващи заплатена държавна такса от 300 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева, като в тази част решението следва да бъде с осъдителен диспозитив. Ответникът дължи разноски, тъй като с поведението си е дал повод за завеждане на настоящето дело.

Мотивиран от горното, съдът

                                                                Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 941/2018г., в частта му, относно предявените от Д.Н.Х. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис № ** /чрез процесуалния й представител – адв.З.Д. от АК-Х., тел: ****/ против Я.И.Б. с ЕГН **********,***, искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като недопустимо.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Я.И.Б. с ЕГН **********,***, че в полза на Д.Н.Х. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис № ** /чрез процесуалния й представител – адв.З.Д. от АК-Х., тел: ****/, съществува вземането по ч.гр.д. № 426/2018г. на РС-Несебър, за което е издадена Заповед № 215 от 09.05.2018г. на РС-Несебър за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, за сумата в размер на 15 000 лева /петнадесет хиляди лева/, като получена от ответника Я.И.Б. без основание.

ОСЪЖДА Я.И.Б. с ЕГН **********,*** да заплати на Д.Н.Х. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис № ** /чрез процесуалния й представител – адв.З.Д. от АК-Х., тел: ****/, сумата общо в размер на 3600 лева /три хиляди и шестстотин лева/, представляващи заплатени съдебно-деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство.

Решението, в прекратителната му част, подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

В останалата му част, решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            

РАЙОНЕН СЪДИЯ: