№ 113
гр. София, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20211000502247 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 261866 от 19.03.2021г., постановено по гр.дело № 14174/
2019г. на Софийския градски съд, I ГО, 15 състав, са отхвърлени исковете с
правно основание чл.124 ГПК на Н. С. К. и Н. С. К., предявени против Столична
община, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са
собственици на имот с идентификатор 681344.4082.292 с площ 267 кв.м по букви
А-Б-В-Д-Е-А от геодезическа снимка на „Мапекс” АД, намираща се на л.121 от
гр.д. № 41714/2016г. по описа на СРС, неразделна част от решението; прекратено
е производството по исковете на Н. С. К. и Н. С. К., предявени против Столична
община с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че ищците
са собственици на имот с идентификатор 681344.4082.292 с площ 267 кв.м по
букви Д-В-Г-Д от геодезическа снимка на „Мапекс” АД, намираща се на л.121 от
гр.д. № 41714/16 г. по описа на СРС, неразделна част от решението.
С решението на СГС са отхвърлени исковете на Н. С. К. и Н. С. К.,
предявени против Столична община с правно основание чл. 73 ал. 1 ЗС за
заплащане на сумите от по 80 000 лева на всеки от тях.
Въззивна жалба е подадена от Н. С. К. и Н. С. К., чрез пълномощника адв.
З.М., против решението на СГС в частта, с която са отхвърлени исковете им с
правно основание чл. 124 ГПК и в частта, с която са отхвърлени осъдителните им
искове за заплащане на по 80 000 лева на всеки от тях. Жалбоподателите сочат, че
в атакуваните части решението е неправилно и необосновано. Смятат, че по
делото е категорично установено, че са собственици на процесния недвижим
имот, който имот нито е актуван с актове за общинска или държавна собственост,
1
нито е бил включван в ТКЗС или друга организация. По отношение на
осъдителните искове поддържат, че изрично още в исковата молба и в
уточнителната такава от 26.04.2017г. са посочили, че искането за обезщетение е
по чл. 21 и чл. 22 от ЗОбС и за пропуснати ползи по чл. 30 ЗОбС, поради което
смятат, че съдът е дал грешна правна квалификация на тези искове, като такива по
чл. 73 ЗС. Предвид изложеното искат да бъде отменено решението в обжалваните
части и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат
уважени. Претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемия ответник Столична община,
чрез пълномощника юрк. Л. Г., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който
същата се оспорва като неоснователна. Изложени са съображения за правилност и
обоснованост на атакуваното решение.
Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Н. С. К. и Н. С.
К., уточнена с молби от 05.12.2016г., от 26.04.2017г., от 12.09.2019г., от
09.03.2020г. и от 09.06.2020г., с която против Столична община са предявени
искове с правно основание чл. 124 ГПК-да се признае за установено, че ищците са
собственици на недвижим имот, както и осъдителни искове за плащане на
обезщетения за вреди в общ размер 160 000 лева, в които се включва обезщетение
в размер 113 000 лева за неправомерното и незаконосъобразно завземане на имота
от ответника и обезщетение в размер 47 000 лева - за пропуснати ползи или по 80
000 лева за всеки от ищците.
В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на С. К. С., който
приживе с нотариален акт № 88 от 21.03.1941г. придобил собствеността върху
недвижим имот с идентификатор 681344.4082. 292 с площ 270 кв.метра, намиращ
се в гр.***, ж.к. „***”-*.
Ищците сочат, че имотът е завзет от Столична община без да са известени,
като собственици, без да е била проведена по установения в закона ред
отчуждителна процедура и без да им е платено следващото им се обезщетение.
Предвид изложеното ищците искат да бъде признато за установено по
отношение на ответника Столична община, че те са собственици на имота, както и
да им бъдат платени обезщетения в посочените размери.
В срока за отговор на исковата молба ответникът Столична община оспорва
предявените искове. Твърди, че в предвидените в закона срокове ищците не са
направили искане за възстановяване на права върху земеделска земя. Сочи, че
имотът се намира в трайно урбанизиран район, върху който е извършено
застрояване и е реализирано мероприятие от преди повече от 20 години, поради
което имотът не подлежи на възстановяване.
В първото по делото заседание процесуалният представител на ответника е
уточнил, че имот с пл. № 4075 е бил отчужден и актуван с актове за общинска и
държавна собственост; върху имота е реализирано мероприятие, отразено в ПУП и
2
кадастъра от 1969г. Посочил е, че имотът не е принадлежал на ищците; че е
налице отказ от Поземлената комисия за възстановяване на правата върху него.
Уточнил е, че Поземлената комисия – Младост е възстановила в полза на трети за
спора лица малка част от имот с пл.№ 4075 от плана на гр. ***, местност „***”, а в
отказаната за възстановяване част е реализирано мероприятие - подземно и
надземно - улица, телефонни кабели и всичко останало в това число тротоарна
част и част за озеленяване.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори по делото, че ищците са дъщеря и син на С. К. С., починал на
20.03.1975г., който е оставил за свои наследници децата си Н. С. К. и Н. С. К. и
съпругата си С. М. С., починала на 14.04.1996г.– удостоверение за наследници от
15.01.2016г. на СО, район Младост.
Установява се от представения към исковата молба нотариален акт № 88, том
V, рег. № 888, дело № 829 от 21.03.1941г., че С. К. С. е придобил от К. Г. Т. част
от нива, а именно 1090 кв.метра, намираща се в землището на с. ***, цялата с
площ 3,5 декара, в местността „Чольовица/Друмо”при съседи: братя К., Г. С., П.
С. и Л. Г. и при съседи на придобиваната част: М. Г., И. С., наследниците на Г. В.,
Д. З. и К. Б..
Със заповед № РД-50-09-224/25.05.1988г. на главния архитект на София е
одобрен застроителен и регулационен план, като местността „Младост -
югоизточен район” с площ 1205 декара, предвиден според действащия към
момента общ градоустройствен план за земеделски нужди, озеленяване и вилна
зона /”Малинова долина”- част/, е отредена за жилищна територия за
многоетажно жилищно строителство.
Не се установява от приетите в първоинстанционното производство писмени
доказателства, наследниците на С. К. С. да са подавали заявления в сроковете по
чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ по отношение на имот в местността „Чолевица-Друмо.
Установява се, че с решение от 16.11.2001г. на СГС, Въззивна колегия, II г
състав и решение № 9247/488 от 10.06.2003г. на ОбСЗГ-Овча купел е признато на
наследниците на К. Б. Т. правото на възстановяване на собствеността и правото на
собственост върху нива с площ 4 340 кв.м, намираща се в землището на кв.
Дървеница, в местността „Чолявица-Друмо”, заснет като имоти № 4075 и № 4076
в кадастралния план от 1939г.
Представен по делото е акт за държавна собственост № 6097 -547 от
08.08.1969г., издаден на основание заповед № 304/10.11.1965 г. за нуждите на
СГНС - улица и озеленяване, от който се установява, че от С. К. С. е отчуждено
празно дворно място, съставляващо имот пл. № 46-а, полигон № 26, цялото с
площ 800 кв.м по плана на гр. София, в местността „Югоизточен район ІІІ-та
част”. В акта е отбелязано отчуждаване със заповед № 171 от 26.06.1967г. и обща
площ на отчужденото за улица и озеленяване от 820 кв.метра. Не се спори по
делото, че за тази отчуждена част от недвижимия имот наследниците на С. К. С.
са обезщетени.
Представен е акт за общинска собственост № 92 от 10.12.1996г., издаден на
основание чл. 2, ал.2, т.5 ЗОС за терен с площ 54 434 кв.метра, за който е отреден
3
кв.9 за ОЖС и магазини, съгласно заповед РД-50-09-224 от 25.05.1988г. на
главния архитект на София. Със заповед № РД-57-231 от 17.11.2008г. на
Столична община е наредено отписване от актовите книги за общинска
собственост и предаване владението на наследниците на С. К. С. на 3 кв.метра-
част от имот стар пл.№ 46а(4075-нов), попадащ спрямо съществуваща ситуация в
кад.лист № 552 от действащия кадастър на София. В заповедта е посочено, че от
имота със стар пл.№ 46а и с площ 1090 кв.м са били отчуждени 820 кв.м за улица
и озеленяване със заповед № 4423 от 04.06.1969г., като от оставащите
неотчуждени 270 кв.метра, неправилно са актувани 3 кв.метра. Според становище
на кмета на район Младост от 20.05.2008г. (л.231 по гр.д.№41817/16г. на СРС)
останалата част от имот пл. № 4075 с площ 267 кв.м, съгласно ЗРП на София,
одобрен със заповедта № РД-50-09-224 от 25.05.1988г. на главния архитект на
София попада в улица, като за тази част не е съставен акт за общинска
собственост.
В първоинстанционното производство е допусната и приета съдебно
техническа и оценителна експертиза, изготвена от вещите лица И. А. Ш., Д. Д. Р.
и Р. С. К., които след като са се запознали с материалите по делото и са
извършили справки и проверки на документи, съхранявани в държавни
институции са установили, че процесният имот с идентификатор 681.34.4082.292
попада в границите на имот пл. № 4075, по кадастрален лист № 16 „Напоително
поле” от кадастрален план от 1939г.; имотът попада в границите на кадастрален
лист № 552-в границите на имот № 46а по план от 1960г., като в разписния лист
имотът е вписан на името на С. К. С.. Вещите лица са установили, че имотът
попада в застроителния и регулационен план на „Югоизточен район” на София,
одобрен със заповед № 304/10.11.1965г., като част от него попада в УПИ І за
комплексно жилищно строителство в регулационен квартал 25б, а малка част
попада в улица между осови точки о.т.576 и о.т.575 към о.т.572. Посочили са, че
процесният имот 68134.4082.292 попада в частично изменение на регулационен
план за местността „Югоизточен район” квартали 25а, 25б, 26, 31, 33 и
прилежащи улици, одобрен със заповед № 216/04.07.1973г., като планът одобрява
регулация в посочените квартали, като част от него попада в квартал 25 в УПИ I
за комплексно жилищно строителство в квартал 25в, а останалата част попада в
улична регулация. Според последващ частичен регулационен и кадастрален план
на пешеходна зона ж.к. „Младост-1”, одобрена със заповед № 254 от 20.06.1978г.
на гл.архитект на София, имотът попада върху осовата линия на проектирана
улица от о.т. 63, като в кадастралната основа към плана имотът 68134.4082.292
попада в изградена асфалтирана улица, тротоар и тревна площ, а имот № 46а не
присъства в кадастралната основа към плана.
В експертизата е посочено, че имотът попада в ЗРП, одобрен със Заповед №
РД-50-09-224/25.05.1988г., като голяма част от него попада в улица, много малка
част - в кв.9 УПИ І за обществено жилищно строителство и магазини, а останалата
част е в тротоар; котирана е улица с размер на улични платна общо 14 м и тротоар
5 м към имота. Посочено е, че имотът попада в границите на действащ
застроителен и регулационен план за м. Младост 1, кв.9а, одобрен със решение №
551/2009г. на СОС, като съгласно този план булевардът е с ширина 22 метра,
разделен на две платна по 7 м и тротоари-3 м на север и 5 м на юг и попада в клас
III Б-районни артерии, съгласно Приложение 1 Класификация и характеристики
на улици. Установено е, че част от процесният имот 68134.4082.292 е попаднал в
4
уличната регулация в плановете от 1988г., 1973, 1979 и 1978г., тоест регулацията е
приложена, а актуалната ситуация е онагледена на геодезическа снимка по л. 121
от делото на СРС. Посочено е, че с решението № 551/29.07.2009г. на СОС, с който
е одобрен регулационният план на местността Младост 1, процесният имот попада
в улица, като с този план е извършена промяна в отреждането на имота-от ОЖС в
улица и преките цели на блогаустройственото мероприятие са били изграждането
на улица, като за имота не е издадена заповед за отчуждаването му.
Според заключението на СТОЕ, размерът на средния пазарен наем за
ползване на подобен незастроен имот за периода от м.август 2009г. до м.юни
2018г. е 46 033 лева, а стойността на имота при 420 лева за кв.метър е 113 300
лева.
При така установените факти Софийският апелативен съд, 4 състав, прави
следните изводи:
При положителния установителен иск за собственост предмет на доказване е
правото на собственост или ограниченото вещно право на ищеца върху имота,
като в тежест на ищеца е да докаже това право, което твърди, че е възникнало на
посоченото в исковата молба основание.
В случая, както се посочи, ищците твърдят, че са наследници на праводателя
си С. К. С., който е придобил процесния недвижим имот през 1941г., чрез договор
за покупко продажба, оформен с нотариален акт и че този имот е завзет незаконно
от Столична община. Ответникът Столична община е оспорил правото на
собственост на ищците, с твърдения, че същите не са заявили в срок
реституционни претенции, както и че според регулационния план от 1961г.
имотът попада в урбанизирана територия и по отношение на него е осъществено
обществено мероприятие и трайно застрояване.
В обсъдените писмени доказателства по отношение на придобитият през
1941г. от наследодателя на ищците недвижим имот с площ 1092 кв.м липсват
категорични данни да е бил включван в ТКЗС.
Съвкупният анализ на обсъдените доказателства, както и заключението на
СТЕ, водят до извод, че със ЗРП на София от 1965г. -заповед № 304/10.11.1965 г. и
заповед № 171 от 26.06.1967г. от С. К. С. е отчуждена част от имота с площ
820кв.м, отреден в едната си част за КЖС, а в друга –за изграждане на улица и
озеленяване; че част от имота с площ 3 кв.м е отписана от актовите книги, а за
останалата част с площ 267 кв.м е приложена улична регулация, тоест върху тази
част е изградена улица, като по отношение на тази част не се спори пред
въззивния съд, че не е проведена отчуждителна процедура, нито е съставен акт за
общинска собственост.
Спорът между страните, пренесен и пред въззивния съд е дали ищците са
останали собственици на процесната част от имота с площ 267 кв.метра въпреки
осъществяването на общественото мероприятие-изграждане на улица върху нея.
Съгласно Закона за благоустройството на населените места от 1941г.,
отреждането на имотите води и до отчуждаването им за мероприятието, за което
са отредени, като отчуждаването настъпва по силата на регулацията с влизане в
сила на плана. Според ЗПИНМ от 1949г., до изменението на чл. 39 съгласно
публикацията в Известие, бр. 54 от 06.07.1956г., имотите се считат отчуждени в
полза на държавата по силата на улично-регулационния план; след изменението
на чл. 39 ЗПИНМ през 1956г., непосредствено отчуждително действие има само
5
дворищно-регулационният план, а за имотите, отредени за мероприятия по
улично-регулационния план, отчуждаването настъпва след обезщетяване на
собствениците.
В случая, по делото липсват данни до 1956г. спорният имот да е бил завзет.
Не са налице данни, нито се твърди, че във връзка с РЗП от 1965г. за
„Ютоизточен район” на София е извършена предвидената в ЗПИНМ процедура
по отчуждаване, съответно изплащане на обезщетение. При това положение и с
оглед посочения правен режим на отчуждаването по улично-регулационния план,
изграждането в периода от 1965г. до 1978г. на улица, както и последващите
изменения на трасето е довело до завземането на имота от страна на държавата в
нарушения на предвидения за това в закона ред.
Неправомерното отнемане на имота в полза на държавата въз основа на
действалите от 09.09.1944г. до 1989г. благоустройствени закони, както е посочил
и съставът на СГС, е обстоятелство, относимо към правото на реституция по
силата на чл. 2, ал.2 ЗВСОНИ, в сила от 22.11.1997г. Обсъдените доказателства
обаче, не водят до извод, че собствеността върху процесния имот е била
възстановена на основание чл.2, ал.2 ЗВСОНИ в полза на ищците, тъй като липсва
една от предвидените в закона предпоставки за реституция - имотът да
съществува реално до размерите, в които е отнет или отчужден, тъй като е
безспорно установено, че преди 1978г. в имота е изградена улица. Предвид това,
САС приема, както е посочил и съставът на СГС, че реализираното мероприятие,
обслужващо публичен интерес, придава на земята обслужващ характер,
обуславящо изключване на реституционния ефект върху незаконосъобразно
завзетия имот, като в случая са приложими разясненията, дадени в ТР № 1 от
17.05.1995г. по тълк.дело № 1/1995г. на ОСГК на ВС. Предвид изложеното
ищците не се легитимират като собственици на процесния имот с идентификатор
681344.4082.292, поради което предявеният положителен установителен иск за
собственост следва да се отхвърли, като неоснователен.
По отношение на осъдителните искове:
Пред въззивния съд ищците, чрез процесуалния си представител сочат, че
съдът е дал грешна правна квалификация на осъдителните им искове, като такива
по чл. 73 ЗС. Поддържат, че основават осъдителните си претенции за обезщетение
на чл.21 и чл.22 от ЗОбС, а за пропуснати ползи по чл. 30 ЗОбС.
Според трайната и напротиворечива съдебна практика на ВКС (напр.
решение по гр. д. № 1132/2000г. на IV ГО, решение по гр. дело № 791/2000г. на
IV ГО; решение по гр. дело № 1209/2013г. на IV ГО; решение по гр. дело №
6629/2013г. на IV ГО и много др.) квалификацията на спорното право е дейност на
съда по приложението на материалния закон, която той е длъжен да извърши
служебно. При осъществяването й съдът взема предвид фактите, с които ищецът
свързва възникването и съществуването на спорното право, чиято защита търси по
реда на исковото производство; ищецът очертава спорното право, без да е длъжен
да посочи правното естество на претендираното или отричано право. И да даде
такава квалификация, тя не обвързва съда. Правната квалификация на спорното
право се определя от съда; тя се извежда от въведените от ищеца фактически
твърдения, които очертават основанието на иска и от петитума, който определя
съдържанието на спорното право и вида на търсената защита. Когато съдът се е
произнесъл съобразно въведените в исковата молба твърдения в рамките на
заявеното основание и петитум, дадената от съда защита е съответна на
6
въведеното от ищеца субективно право въз основа на правната норма.
В случая твърденията на ищците в обстоятелствената част на исковата
молба, че ответникът е завзел без проведена отчуждителна процедура
наследствения им недвижим имот изключват възможността осъдителните
претенции да могат да се квалифицират като такива по чл. 21, чл. 22 и чл. 30 ал. 2
ЗОбС, които правни норми регламентират принудителното отчуждаване на имоти
частна собственост за общински нужди и отношенията, свързани с допуснато
предварително изпълнение на акта за отчуждаване, каквито обстоятелства не са
навеждани от ищците нито в исковата молба, нито в уточнителните такива.
Изложените в исковата молба и в многобройните уточнителни молби твърдения
сочат правна квалификация на спорното право по чл. 73 ал. 1 ЗС, тъй като ищците
твърдят, че са собственици на процесния недвижим имот и че ответникът осуетява
правото им да ползват същия. Направеното от процесуалния представител на
ищците уточнение с молбата от 12.09.2019г., конкретизирано в съдебното
заседание пред СРС на 24.09.2019г., че претенцията е в общ размер 160 000 лева,
от която сумата 113 000 лева се претендират като „обезщетение за завзетия
неправомерно имот”, а сумата 47 000 лева се претендира като „обезщетение за
пропуснати ползи” също не могат да обосноват извод, че ищците претендират
обезщетения по смисъла на ЗОбС, доколкото неколкократно ищците, чрез
пълномощника си, уточняват, включително и в открито съдебно заседание, че
претендираната общо сума 160 000 лева включва и обезщетение за период на
неправомерно ползване на собствения им имот.
Съобразно твърденията на ищците в исковата молба, в молбите уточнения и
с оглед заявеното за пореден път уточнение в съдебното заседание на 20.11.2020г.
от адвоката на ищците, че се поддържа искането за защита именно по предявения
установителен иск за собственост, следва да бъде прието, че срещу ответника
Столична община ищците са предявили именно осъдителна претенция по чл.73,
ал. 1 ЗС – иск на собственика срещу недобросъвестния владелец на имота. Този
иск почива на принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване и дава
защита на собственика срещу недобросъвестния владелец относно ползите, от
които е лишен от последния.
Съдебната практика приема, че този, който държи без правно основание
чужда вещ, по силата на чл. 59 от ЗЗД, съотв. чл. 73, ал.1 ЗС дължи на
собственика й обезщетение за ползите от които го е лишил. Съгласно
Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС, обогатяване е налице не
само при увеличаване имуществото на едно лице, но и когато са му спестени
средства за сметка на имуществото на друго претърпяло обедняване лице.
Обогатяването на ответника се определя според максималните ползи, които би
могъл да донесе имота за своя собственик, независимо дали ответникът се е
възползвал реално от тях. За да бъде основателен осъдителния иск по чл. 73, ал.1
ЗС, ищецът следва пълно и главно да докаже, че е собственик на процесния имот
и че ответника го ползва (владее или държи) в процесния период без основание,
като се е обогатил за сметка на ищеца, както и размера на дължимото за
ползването обезщетение.
По делото беше установено, че ищците са загубили правото си на
собственост върху процесния имот, доколкото върху същия още към 1978г. е
построено пътно съоръжение – улица, съществуваща и към момента, за това, на
основание чл.2, ал.1, т.5 ЗОбС, в редакцията му към 08.10.1999г. е налице право на
7
собственост на общината върху този имот, който представлява улица по смисъла
на цитираната разпоредба на ЗОбС. В качеството си на улица, процесният имот
представлява публична общинска собственост, като това следва от изричния текст
на чл.8, ал.3 от Закона за пътищата, според който общинските пътища са
публична общинска собственост. Предвид това загубеното право на собственост
на ищците определя като неоснователна и претенцията им за заплащане на
обезщетение за пропуснати ползи.
Изводите на въззивната инстанция съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд, поради което атакуваното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да
платят на Столична община сумата 200 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261866 от 19.03.2021г., постановено по гр.дело №
14174/ 2019г. на Софийския градски съд, I ГО, 15 състав в обжалваните части.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, Н. С. К. и Н. С. К. да платят на
Столична община сумата 200 лева за юрисконсултско възнаграждение за
производството пред САС.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8