РЕШЕНИЕ
№ 304
гр. Плевен , 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20214430102130 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл.19, ал.1 от ЗГР.
Постъпила е молба от Х. Х. А., в която се твърди, че молителят е роден
на 17.12.1978г., като след раждането си е бил записан с посочените
имена.Сочи се, че живее с българка, живее сред нейното общество и
настоящите му имена създават неудобство.Моли да се допусне промяна на
имената от Х. Х. А. на ***.
Районна прокуратура гр.Плевен ангажира становище, че молбата е
частично основателна.
Заинтересованата страна Община Омуртаг не е ангажирала становище
по молбата.
Заинтересованата страна Община Плевен не е ангажирала становище по
молбата.
1
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
От приложен ЛРК от Община-Плевен, е видно, че бащата на молителят
***, е починал.
От приложеното удостоверение за раждане- дубликат от 15.01.2008г. от
Община-Омуртаг, въз основа на акт за раждане №7749/14.11.1980г., се
установява, че молителят фигурира с имената Х. Х. А., а като негови
родители са ***.
От представеното решение на осн. параграф 2 от ЗИБГ от 14.11.1990г.
на РС-Омуртаг по гр.д.№21781/1990г. е видно, че лицето е с променени
имена от български имена *** на Х. Х. А..Извършените промени са отразени
в акта за раждане №723/1978г.
Изискана е справка за съдимост, от която се установява, че лицето е не
е осъждано. От приложеното удостоверение от ОП-Плевен, е видно, че няма
обвинения по неприключени наказателни производства.
От разпита на свидетелката ***, се установява, че живеят заедно от 15
години, тя е от български произход, имат две деца, едното от които е
официално припознато и че се обръщат с него с „***“, както и че настоящите
имена му създават неудобство.
Предявения от молителя иск е иск за промяна на собствено, бащиното и
фамилното име, който намира правното си основание в чл.19, ал.1 от ЗГрР и
се развива в производство по чл.530 и сл. от ГПК. Предвид обстоятелството,
че физическото лице се идентифицира, обозначава, отграничава от другите
правни субекти в обществото със своето име, с което се легитимира, а от това
произтичат редица права и задължения за него, то и възможностите за
промяна са строго определени от закона и се допускат само при определени
обстоятелства. Името е призвано да обезпечи и определени обществени
функции, в това число и да индивидуализира личността при участието й
социалния живот. Юридически то е уредено с императивни правни норми.
Законодателят определя името като съставно, състоящо се от три части -
2
собствено, бащино и фамилно, като всяка от тези части се използва при
различни условия на социално общуване. Правото на иск, като субективно
право и като средство за правна защита се предоставя на правният субект,
който реално и ефективно може да постигне удовлетворяване, осъществяване
и задоволяване на индивидуалните права, които действително притежава и
които са признати от правна норма. Няма спор, че молителят е носител на
субективното право на иск за промяна на имената по съдебен ред /в този
смисъл е и Решение №256/29,04,2004 г. по гр.д. №513/2003 г., ІІ г.о. на ВКС/.
Самото име е словесно наименование, чието притежаване е
административно задължително за всяко физическо лице – чл.8, л.1, т.1 от
ЗГрР, като н***нът на образуването му се регламентира императивно в чл.12
и сл. от ЗГрР, като възможности за свободен избор и промяна съществуват
предимно по отношение на собственото /личното/ име. В съдебната практика
се приема, че собственото име е част от личното самоопределяне на всяко
лице, поради което субективното му желание да носи определено собствено
име съставлява „важно обстоятелство“ по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГрР и
обуславя промяната на това име /в този смисъл е например Решение
№19/08,02,2012 г. по гр.д. №486/2011 г., III г.о. на ВКС/. Разпоредбата на
чл.13 от ЗГрР предвижда, че бащиното име на всяко лице се образува от
собственото име на бащата и се вписва с наставка „ов“ или „ев“ и окончание
съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не
позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните,
етническите или религиозните традиции на родителите. Фамилното име на
физическо лице се формира по предвидените в чл.14 от ЗГрР н***ни, а
именно - от фамилното или от бащиното име на бащата с наставка „ов“ или
„ев“ и с окончание съобразно пола на лицето, освен ако семейните,
етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго.
Разпоредбите на чл.13 и чл.14 от ЗГрР са императивни и не може да бъдат
дерогирани от субективното отношение към тях на носителя на правото на
име. Т.н. „важни обстоятелства“ по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГрР /в закона
няма легално определение/, следва да се преценяват в контекста на всеки
отделен случай, но по отношение на бащиното и фамилното име тази
преценка е ограничена от посочените императивни изисквания. В този смисъл
е и константната съдебна практика, обективирана например в Решение
3
№200/14,04,2010 г. по гр.д. №25/2009 г., IV г.о. на ВКС, Решение
№680/11,01,2011 г. по гр.д. №64/2009 г., IV г.о. на ВКС, Решение
№346/25,11,2011 г. по гр.д. №1387/2010 г., III г.о. на ВКС/.
Важни по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГрР са такива лични и обществени
обстоятелства, които правят носенето на името лично и обществено неудобно
или неподходящо. Желанието на молителя да се приобщи към друга
етническа група, тъй като живее сред тях, несъмнено са свързани с личното и
етническо самоопределяне на физическите лица. Поради това, мотивираното
от тези обстоятелства субективно желание на дадено лице да носи определено
бащино и фамилно име, следва да се квалифицира като „важно
обстоятелство“ по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГрР, още повече, че желаните
имена са изцяло в съответствие с императивните разпоредби на чл.13 и чл.14
от ЗГрР.
С оглед на изложеното съдът намира, че са налице предпоставките на
чл.19, ал.1 от ЗГР и следва да бъде допусната исканата промяна във бащиното
и фамилното име. Законът допуска промяната на бащиното и фамилното име
да става и по реда на чл.19, ал.1 от ЗГрР и щом към момента молителят желае
тази промяна, а са налице и предпоставките за това, съдът приема, че
депозираната молба се явява основателна и следва да бъде уважена.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл.19 от ЗГР промяна на собственото,
бащино и фамилно име на Х. Х. А., ЕГН**********, от Х. Х. А. на ***.
РАЗПОРЕЖДА на длъжностното лице по гражданското състояние при
Община-Омуртаг и Община-Плевен да отрази промяната в актовете за
гражданско състояние и регистрите на населението.
Да се изпрати препис от решението на Бюро съдимост при РС-Омуртаг.
Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в
4
двуседмичен срок от съобщението за постановяването му до страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5