О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 276
гр. Габрово, 24.03.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в закрито съдебно заседание двадесет и
четвърти март, две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа материалите по адм. дело № 39 по описа за
2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на
Административен съд Габрово /АСГ/ Жалба с вх. № СДА-01-439 от 11.03.2022 г.,
подадена от Община Дряново, представлявана от кмета на същата Община - Трифон
Панчев, чрез упълномощен адвокат Г.Д.В. от САК, против Решение № РД-02-36-169
към Писмо 99-00-6-899017 от 1.02.2022 г. на ръководител на Управляващ орган
/УО/ на оперативна програма /ОП/ Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. – зам.
министър на МРРБ, с което не се верифицират разходи в размер на 8 181.00 лв.,
отчетени в искане за окончателно плащане № 2 по Договор № BG16RFOP001-5.002-0018-C01 на Община Дряново и писмо № BG16RFOP001-5.002-0018-C01-М050
в ИСУН 2020 на същия административен орган по така
посочената ОП.
Мотиви за
постановения ИАА се изразяват в следното: На 19.04.2021 г. чрез ИСУН 2020 е
подадено искане за окончателно плащане по така посочения административен
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, което е придружено от
окончателен технически и финансов отчет. Ръководител УО утвърждава за всяка
процедура насока и/или друг документ,
определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените
проекти. По този начин са определени максимални размери на определени категории
разходи. Съгласно чл. 8, ал. 2 от ПМС № 189 от 28.07.2016 г., единната ставка,
прилагана към допустимите преки разходи по процедурата „Подкрепа за
деинституционализация на социалните услуги за възрастни хора с увреждания“ е 1%
от стойността на общите преки допустими разходи, финансирани от безвъзмездната
финансова помощ по проекта.
В тази връзка е
извършена проверка за спазване максимално заложените нива на съответната
категория разходи, определена в Насоки за кандидатстване по процедурата, при
която е установено, че при верификацията на преки допустими разходи в размер на
2 475 390.00 лв., максималният размер на разходите за организация и управление
не би следвало да превишава 24 753.90 лв., което е 1% от преките допустими
разходи. Отчетените и подлежащи на верификация разходи за организация и
управление по проекта са в размер на 32 934.90 лв., поради което е установено
надвишаване на максимално допустимия размер за тази категория разходи в размер
на процесната сума от 8 181.00 лв. В
тази връзка по бюджетен ред I.3.1 „Екип
за управление на проекта“ не се верифицира тази сума поради липса на
предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ условия, във вр. с чл. 26, ал. 1
от същия нормативен акт, във вр. с чл. 8, ал. 2 от ПМС № 189.
В Жалбата си Община
Дряново моли за отмяна на Решението, като намира, че същото е издадено от
некомпетентен орган и лице при неспазване на установената от закона форма,
противоречие с материалния закон и целта му. Решението е издадено при наличието
на висящ спор за размера на допустимите разходи, за които е отпуснато
финансиране на Общината по Договор за БФП № BG16RFOР001-5.002-0018, поради което се иска спиране на производството по
настоящия правен спор до произнасяне по предходно заведения и висящ такъв,
който се явява преюдициален за настоящия.
Тъй като при
подаването на жалбата и завеждането на делото административната преписка по
издаването на процесния ИАА не е приложена, съдът е изискал от ответника
прилагане на същата в цялост, вкл. и с оглед възможността за преценка на
преюдициалност на адм. д. № 27 от 2022 г. по отношение на настоящия спор.
Въз основа на така
дадените указания по делото е депозирана Молба от ответника на 23.03.2022 г., с
която се представят документите от административната преписка по издаването на
процесното Решение.
Едновременно с това
ответната страна изпраща и „Писмена защита“, в която изразява становището си по
съществото на спора, както и по направеното особено искане за спиране на
производството от страна на жалбоподателя. По отношение на това искане
ответната страна подчертава, че верификацията и финансовата корекция са два
различни способа за гарантиране на законосъобразното разходване на средства от
ЕСИФ, като оправомощеният орган може да се произнесе с актове, използвайки и
двата. Верифицирането на извършени от бенефициент разходи се предшества от
извършване на проверка относно тяхната допустимост и не предполага непременно
наличие на нередност, поради което установяването на такава не е задължителен
елемент от процедурата. Двете процедури в случая са се развили успоредно и няма
пречка както да се издадат съответни актове, с които приключват двете
процедури, така и да се развия паралелно и едновременно две отделни съдебни
производства по тяхното оспорване. В тази връзка и ответникът не намира, че са
налице основания за спиране на производството, в което се обжалва актът за
определяне на сумата, която се верифицира.
Обект на оспорване
по адм. д. № 27/2022 г. по описа на АСГ е Решение на зам. министъра на МРРБ №
РД-02-36-101 от 1.02.2022 г. относно приключване на Сигнал № 1759 за нередност,
свързан с установени нарушения при процедура за възлагане на обществена поръчка
с предмет: „Изграждане на комплекс за социални услуги за лица с психически
разстройства“, с бенефициент – Община Дряново, във връзка със сключен Административен
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП „Региони в
растеж“ 2014 – 2020 г., по процедура BG16RFOP001-5.002 „Подкрепа за деинституционализация на социалните услуги за възрастни хора
и хора с увреждания“, № в ИСУН - BG16RFOP001-5.002-0018-С01, № РД-02-37-109/18.12.2018 г., сключен по проектно предложение в
ИСУН - BG16RFOP001-5.002-0018 „Изграждане на комплекс за социални услуги за лица с психични
разстройства“, одобрено от Ръководител на УО по същата ОП на 11.12.2018 г.
Процесното Решение №
РД-02-36-169/14.02.2022 г. за неизвършване на верификация е въз основа на същия
Административен договор, касаещ същото по вид, размер и цели безвъзмездно
финансово подпомагане.
С първото Решение е
приключен горепосоченият Сигнал за нередност, като са установени 3 групи нередности
на бенефициента, описани в него, въз основа на което са отчетени допуснати
нарушения от същия – седем броя. По тази причина е определена и финансова
корекция на Община Дряново, която като обща за всички нарушения е 25% от
допустимите разходи по сключения договор на стойност 3 855 300 лв. с ДДС, като
така изчислената корекция възлиза на 963 825 лв. с ДДС. Жалбоподателят е заявил
за плащане цялата сума, без изчислената корекция, но УО е редуцирал дължимата
сума, като е извадил корекцията от нея и въз основа на това е изчислил по-ниска
стойност на допустимите разходи, която е с 8 181.00 лв. по-малка от заявената
от бенефициента такава за верифициране, като административният орган е отказал
верификация за тази разлика с процесното Решение.
Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ в случай че бенефициент не представи в срок документ
или разяснения по чл. 63 или е започната процедура по администриране на нередност,
съответният разход не се верифицира, като може да бъде включен в следващо
искане за плащане.
Видно от съдържанието на съпроводителното писмо, с което на бенефициента е
изпратено процесното Решение, според ръководителя на УО подлежащите на верификация
отчетени допустими разходи възлизат на стойност 3 985 122.90 лв. безвъзмездна
финансова помощ. От подлежащите на верификация отчетени допустими разходи „не
се верифицират такива в общ размер на 989 901.00 лв., както следва … 1. Поради
установена и регистрирана нередност … по договор с „Язон“ ЕООД, за което
бенефициентът е уведомен – 17 895.00. 2. Поради установена и регистрирана
нередност съобразно Решение № РД-02-36-101 от 1.02.2022 г. на РУО /процесното
по адм. д. № 27/2022 г./ 963 825.00 лв.“, като не се верифицират разходи в
размер на 8 181.00 лв. или неверификацията може да се определи като такава на
основание чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ – започнала процедура по администриране на
нередност, като следва да се има предвид, че за разлика от хипотезата по ал. 3,
тук не е налице формиране на отказ за верификация, т.к. по ал. е предвидено, че
съответният разход само не се верифицира, но може
да бъде включен в следващо искане за плащане, т.е. той не отпада като предвиден за финансиране. Законодателят не изисква
процедурата по администриране на нередност да е завършила с влязъл в сила акт,
а е достатъчно такава да е започнала към момента на постановяване на акта. Съответно и верификацията по договора не
приключва с акта по чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, т.к. е налице възможност, с оглед
приключване на процедурата по сигнала, да се откаже верефициране на сума по ал.
3 или тя да се верифицира въз основа на следващо искане за плащане. Не случайно
нормата на чл. 64, ал. 4 от ЗУСЕСИФ предвижда обжалване само на акта по ал. 3 –
отказ от верификация, какъвто се издава извън случаите по ал. 1.
„Действително,
производствата по определяне на финансова корекция и по верификация на
допустими за финансиране разходи са различни. И двата способа имат за цел да
гарантират законосъобразното разходване на предоставените от фондовете на
Европейския съюз под формата на безвъзмездна финансова помощ средства, но се
провеждат при различни предпоставки и имат различни правни последици. … С оспореното волеизявление органът не е
установил нередността, нито е определил финансовата корекция, т. е. няма акт с
установителна и разпоредителна част, а съдържа само изпълнителна част -
извършване на вече определена финансова корекция с посоченото от органа
решение. В тази част актът не представлява властническо волезиявление с
изпълненото от съда съдържание като отказ от верификация, а е изявление на
органа по изпълнение на определена с административен акт финансова корекция и
същото не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен
контрол за законосъобразност.“ - Решение № 304 от
14.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7645/2021 г., VII о.
Съдът намира, че
действително е налице връзка между двете производства – по адм. д. № 27/2022 г.
и по настоящото дело, и двете - по описана АСГ, но тя не налага спиране на
настоящото дело, т.к. производството по адм. д. № 27/2022 г. не се явява
преюдициално по своя характер. За да не се верифицира плащане при наличие на
сигнал за нередност, законодателят не изисква като задължителна предпоставка
сигналът да е приключен, достатъчно е такова производство само да е започнало.
Както бе изложено по-горе – за жалбоподателя след това е открит пътя за подаване
на ново заявление за плащане, но до решаване на въпроса за нередността такова
не следва да се прави, което се явява на практика една предварителна
обезпечителна мярка за охраняване интересите на платеца, от чийто бюджет се
изплаща подпомагането.
„Законосъобразността на самото отлагане на плащането или отказ не е в зависимост от законосъобразността на производството по определяне на финансова корекция. Дори и при започнала процедура по определяне на финансова корекция и последващо неналагане на същата, законосъобразността на предхождащият административното производство по корекцията отказ за верификация, не е обвързана с изхода на производството по определяне на финансова корекция и съдебното оспорване на корекцията… Разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ позволява сума, за която възникне съмнение и бъде образувана проверка за нередност, да не бъде верифицирана. Това, че за същата сума може да не се определи финансова корекция или определената такава може да бъде отменена по съдебен ред, не променя този извод. Отказът за верификация е на основание проверка за нередност и не е обвързан от резултата от същата.“ - Определение № 3964 от 29.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1285/2021 г., VII о. В същия смисъл: Определение № 5371 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3024/2019 г., VII о.; Определение № 1378 от 1.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15165/2018 г., VII о. ; „Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ достатъчно основание за отказ за верификация е започната процедура по администриране на нередност, а не приключила с влязъл в сила административен акт. Следователно изходът от спора с предмет акт за финансова корекция е без правно значение за спора с предмет отказ за верификация. Неслучайно в чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ законодателят е посочил, че разходът може да бъде включен в следващо искане за плащане.“ - Определение № 4518 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1415/2019 г., VII о.
Въз основа на гореизложеното
съдът следва да отхвърли искането за спиране на настоящото производство като
неоснователно.
За да е законосъобразен акт, с
който се отказва верификация на разход на осн. чл. 64, ал. 1, пр. 2 ЗУСЕСИФ е
необходимо УО да е установил и доказал, че към датата на издаването на акта му
е започнала процедура по администриране на нередност, за която органът
предвижда финансова корекция в размер, съответен на размера на неверифицирания
разход, т.к. за
да се откаже верифициране на разходи на това основание не е достатъчно да е налице
регистриран сигнал за нередност, а е необходимо да е описано конкретното
нарушение, за което е регистрирана нередността, да е посочена нейната правна
квалификация, както и нейното евентуално финансово изражение. По тази причина съдът следва да укаже на
ответника, че същият следва да поясни по какъв начин точно е формирана сумата,
която не се верифицира, от 8 181.00 лв.; В кой от документите по делото е
пояснено това, вкл. къде е пояснена стойността на „отчетените и подлежащи на
верификация разходи за организация и управление по проекта в размер на 32
934.90 лв.“; На какво основание се счита, че преките допустими разходи са в
размерна 2 475 390.00 лв. и от кой документ по преписката е видно това.
В тази връзка и на
така посоченото нормативно основание, Административен съд Габрово
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на жалбоподателя за спиране на производството по настоящото дело.
УКАЗВА на ответника, че същият следва в 7-дневен срок от съобщаването да
направи следното писмено уточнение: по какъв начин точно е формирана сумата,
която не се верифицира, от 8 181.00 лв.; В кой от документите по делото е
пояснено това, вкл. къде е пояснена стойността на „отчетените и подлежащи на
верификация разходи за организация и управление по проекта в размер на 32
934.90 лв.“; На какво основание се счита, че преките допустими разходи са в
размерна 2 475 390.00 лв. и от кой документ по преписката е видно това.
Препис от
определението да се изпрати на страните в едно със съобщенията.
Определението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/