Номер ІV-1852 Година 2020,
03 юли гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на трети юли
година две хиляди и двадесета,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА
секретар ………………….
като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
частно гражданско дело № 1433 по описа за 2020 година
Производството
е по чл.274 и сл.от ГПК, вр.с чл.418, ал.4 ГПК и е образувано по частната жалба
(вх.№ 9537/17.06.2020 г. на БРС), подадена от „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, против Разпореждане № 5467 от 06.03.2020 г. по ч.гр.д.1624/2020 г. по
описа на Бургаски окръжен съд, с което съдът е отхвърлил заявлението на
частния жалбоподател, за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу
длъжника Х.З.Х. с ЕГН **********, за сумата от 117,50 лв – такси за периода
14.12.2019 г. – 09.02.2020 г., както и за присъждане на разноски за платена
държавна такса над сумата от 77,34 лв до претендирания размер от 79,69 лв.
Твърди се, че обжалваното
разпореждане е неправилно, тъй като са неправилни изводите на съда, че разпоредбите
от договора, които регламентират процесното вземане на кредитора, противоречат
на закона и по-конкретно – на чл.10А от ЗПК. Сочи се, че договорът за
потребителски кредит между страните е сключен преди приемането на разпоредбата
на чл.10А от ЗПК, съотв.действащият към датата на подписване на договора
материален закон не съдържа подобно основание за недействителност.
Претендира се отмяна на
обжалваното разпореждане и постановяване издаване на заповед за незабавно
изпълнение и на изпълнителен лист. Претендират се съдебни разноски за
настоящото производство.
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия
срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по заявлението на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”
АД, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Х.З.Х. от ***,
за сумите: 3 372,41 лв – главница; 225,78 лв – възнаградителна лихва,
дължима за периода от 14.01.2018 г. до 10.09.2019 г.; 268,62 лв – мораторна
лихва дължима за периода от 14.02.2018 г. до 09.02.2020 г.; 117,50 лв – такси
за периода 14.12.2019 г. – 09.02.2020 г., законна лихва върху главницата, и
разноски. Заявено е, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит
№ FL713192 от 25.11.2013 г., сключен между страните, по който
длъжникът като кредитополучател е преустановил заплащането на погасителните
вноски на 14.01.2018 г., от който момент е изпаднал в забава, поради което
договорът е обявен за предсрочно изискуем. Заявлението е придружено от
извлечение от счетоводните книги на банката, както и от Договор за
потребителски кредит № FL713192 от 25.11.2013
г., Погасителен план, Методология за определяне на референтен лихвен процентпо
потребителски и жилищно-ипотечни кредити, план за плащане на застраховката,
покана за изпълнение, включваща и обявяване на договора за предсрочно изискуем
и разписка за връчени книжа по реда на чл.18, ал.5 ЗЧСИ.
Първинстанционният
съд е издал исканата Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК за сумите: 3 372,41 лв – главница;
225,78 лв – възнаградителна лихва, дължима за периода от 14.01.2018 г. до
10.09.2019 г.; 268,62 лв – мораторна лихва дължима за периода от 14.02.2018 г.
до 09.02.2020 г.; и 520,68 лв – разноски по делото – за заплатена държавна
такса и за адв.възнаграждение.
С
обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението по
отношение на сумата от 117,50 лв – такси за периода 14.12.2019 г. – 09.02.2020
г., като е
приел, че разпоредбте на договор, които регламентират това вземане,
противоречат на закона и по-конкретно – на чл.10а от ЗПК, според който
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни, каквито са
разходите по уведомяването, за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита.
Съдът
намира обжалваното разпореждане за допустимо.
Действително процесният ДПК № FL713192
от 25.11.2013 г. е сключен преди приемането на разпоредбата на чл.10а от ЗПК,
поради което тя, като материалноправна разпоредба, е неприложима за заварените
случаи.
Съгласно чл.5 от ДПК № FL713192 от 25.11.2013 г.,
кредитополучателят дължи такса за разглеждане на документите и тяхната
обработка – 40 лв еднократно (т.1); комисионна да клиентско обслужване – 1,95%,
но не по-малко от 75 лв – еднократно върху размера на кредита (т.2), ежемесечна
такса от 2,50 лв за поддържане на разплащателната сметка по чл.2, ал.1 от ДПК)
(т.3), и съгласно чл.2, ал.2 от договора – освен таксите по чл.5, т.3 – и
„такси и комисионни за обслужване на разплащателната сметка, съгласно Общите
условия и Тарифата на Банката, в сила към момента на извършване на съответната
операция по сметката.
Със заявлението процесните такси са описани като „такси за
периода от 14.12.2019 г. до 09.02.2020 г.“. По същия начин претендираното
вземане е описано и в приложеното Извлечение от счетоводните книги.
В приложения към заявлението Погасителен план по кредит е
посочено, че всяка погасителна вноска се състои от: вноска за лихва, вноска за
главница, такса от 2,50 лв и застраховка от 6,30 лв.
Така описано, вземането за „такси за периода от 14.12.2019 г.
до 09.02.2020 г.“ не може да бъде установено на какво основание се претендира –
дали се касае за някоя от от предвидените в договора такси, съответно – за
коя/кои от тях. Размерът на претендираните такси – 117,50 лв, не отговаря на
нито една от изброените в договора такси, още повече, че изрично е посочено, че
таксите по т.1 и т.2 са платими еднократно, а процесните такси се претендират
са периода от 14.12.2019 г. до 09.02.2020 г. Процесното вземане не отговаря и
на таксата по чл.5, т.3 от ДПК, тъй като то е за периода 14.12.2019 г. до
09.02.2020 г. – за два месеца и би следвало сумата да е 5 лв, а не 117,50 лв.
Поради липсата на кокретизиране, не може да се установи дали претенцията не
представлява такса по чл.2, ал.2 от договора „такси и комисионни за обслужване
на разплащателната сметка, съгласно Общите условия и Тарифата на Банката, в
сила към момента на извършване на съответната операция по сметката“.
Поради липсата на яснота относно претендираната сума - 117,50
лв – такси за периода 14.12.2019 г. – 09.02.2020 г., и с оглед разпоредбата на
чл.10, ал.2 ЗПК, съдът намира, че претенцията за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК следва да бъде оставена без уважение.
Поради съвпадането на крайните изводи
на двете инстанции, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на правния спор искането на жалбоподателя за присъждане
на разноски е неоснователно.
Мотивиран от изложеното Бургаският окръжен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба (вх.№ 9537/17.06.2020 г. на БРС), подадена от
„Юробанк България“ АД, ЕИК *********, против Разпореждане № 5467 от 06.03.2020
г. по ч.гр.д.1624/2020 г. по описа на Бургаски окръжен съд.
2.