№ 1249
гр. Варна, 29.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500461 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.275 вр. чл.248 и чл.78, ал.2 ГПК.
Инициирано е по частна жалба на АЛ. ЮЛК. СТ., ЕГН **********, Варна, чрез
пълномощника му адв.Я.Я. от ВАК, срещу определение 1051/28.01.2022г., постановено по
ГД №12941/2021г. на ВРС, 17 състав, с което на основание чл.248 ГПК, съдът е оставил без
уважение искане за изменение на определение №8418/07.12.21г. в частта за разноските. С
това определение съдът е присъдил сторените от ищеца разноски в тежест на ответника по
аргумент от обратното на чл.78, ал.2 ГПК.
В жалбата се излага, че на страната /ответник по делото/ не следва да бъдат възлагани
разноските на ищеца за исковото и за заповедното производство, тъй като ответникът не е
станал повод за завеждане на делото, образувано по иск с правно основание чл.422 ГПК.
Твърди се, че обжалваното определение на ВРС е неправилно. Твърди се, че както е
посочено в отговора на исковата молба, издадената по ЧГД №7172/2021г. на ВРС заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК в полза на ВиК - Варна ООД е напълно неясна. На първо място в
нея бил посочен имот, който не е собственост на ответника; ответникът не е сключвал
договор за предоставяне на ВиК услуги на посочения адрес; описаните задължения касаят
период от 9 години, а ответникът е придобил имота през 2015г.; в заповедта били включени
погасени по давност вземания. В заповедта отделните задължения не били разделени по
периоди, за да може длъжникът да прецени в каква част и дали да подаде възражение срещу
заповедта. Твърди се освен това, че ответникът не е имал реален достъп до имота до
м.август 2020г., каквито доказателства били събрани по делото. Жалбоподателят сочи, че
заплатил сумите не поради липса на оспорване на задължението, а за да избегне един
безсмислен процес. Твърди, че едва с предявяване на иска ищецът е внесъл уточнения по
1
предмета като е поддържал иска единствено за непогасената част от претенцията. Отделно
от изложеното, жалбоподателят оспорва и размера на възложените му разноски като твърди,
че неправилно е изчислена държавна такса в размер на 75 лева при цена на иска от 133.39
лева. Поддържа, че не е дал повод за предявяване на иска по чл.422 ГПК, поради което не
следва да заплаща разноски за неводен процес, а още по-малко за ю.к.възнаграждение.
Претендира отмяна на определението по чл.248 ГПК и изменение на съдебния акт по чл.81
ГПК, в частта за разноските.
С отговор на жалбата насрещната страна ВиК –Варна ООД оспорва основателността
. Сочи, че обжалваният съдебен акт е мотивиран, обоснован и правилен. Твърди, че
доводите на жалбоподателя са неоснователни, тъй като същият е станал повод за завеждане
на делото – не оспорва, че е собственик на процесния имот, за който са начислени
разноските за ВиК услуги; не е заплащал същите за процесния период; подал е възражение
по чл.414 ГПК срещу заповедта за изпълнение. С тези си процесуални действия
жалбоподателят Ал.С. е станал причина за предявяване на исковата молба по чл.422 ГПК по
ГД №12941/21г. Страната сочи като неоснователно и възражението на жалбоподателя за
неправилно изчисление на държавната такса за исковото производство, тъй като били
предявени два обективно съединени иска, по всеки от които се дължи такса в минимален
размер от 50 лева. Моли обжалваното определение на РС да бъде потвърдено.
При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата е подадена от
легитимирана страна, в преклузивния срок за обжалване на определението от 28.01.22г., от
надлежно упълномощен процесуален представител на страната.
Разгледана по същество съдът намира частната жалба за неоснователна.
Производството по ГД №12491/2021г. е образувано по искова молба на
ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА ООД срещу АЛ. ЮЛК. СТ., за
установяване вземане на доставчика за реално предоставени услуги по отношение
собствения на ответника имот в гр.В., ул.Й.Й., бл.**, ап.**, за периода от юли 2014г. до
02.07.2020г. в общ размер от 108.98 лева, представляващи 4/6 от общо дължимите за имота
консумативи, непогасени по давност главници за ползвани и незаплатени ВиК услуги, ведно
с 24.41 лева, представляващи съответно на 4/6 част от непогасени по давност обезщетения за
забавено изпълнение върху тези главници, за периода от септември 2018г. до 18.05.2021г.
ведно със законна лихва от подаване на заявлението на 21.05.21г. до окончателното
изплащане. За процесните суми е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ЧГД №7172/2021г. на ВРС, срещу длъжниците А.С. /4/6 ид.ч./ и срещу Д. П. и В. П., всяка
за по 1/6 част от общо суми 321.67 лева -главница за ползвани услуги в посочения по-горе
съсобствен на длъжниците имот, за периода от 2011г. до 2020г. както и общо 181.94 лева
обезщетение за забава за периода от 02.10.11г. до 18.05.2021г., ведно със законните лихви от
подаване на заявлението. Видно от издадената заповед №1923/26.05.2021г., срещу А.С. са
обективирани задължения за 214.44 лева - главница /4/6 от посочената по-горе обща сума на
главницата за съсобствения имот/ и мораторни лихви в размер на 121.23 лева, както и общо
разноски за заповедното производство в размер на 25 лева д.т. и 50 лева
2
ю.к.възнаграждение. Няма спор, че предмет на исковото производство са по-малки по
размер суми поради отчитане на погасените по давност вземания за предходен период.
Срещу заповедта е постъпило възражение от Ал.С. съгласно чл.414 ГПК и образувано
исковото производство по ГД №12941/2021г. на ВРС. С определение от 07.12.2021г., след
преценка образуваното производство по чл.422 ГПК срещу Ал.С., заповедният съд е
обезсилил заповедта срещу този длъжник за част от сумите, необхванати от изпълнителното
основание, а именно за сумата от 105.46 лева -главница, за периода от 2011г. до 30.06.2014г.
както и за мораторната лихва в размер на 96.82 лева, начислена за периода от 2011г. до
05.09.2018г.; за сумата от 10.04 лева заплатена държавна такса и сумата от 20.08 лева
ю.к.възнаграждение. В останалата част, поради подаване на исковата молба, вземането по
заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, е било предмет на установяване в исковото
производство по ГД 12491/21г.
Още с получаване на препис от исковата молба длъжникът Ал.С. е представил
доказателства за заплащане на цялата претендираната по исковете сума, в общ размер от 143
лева, по сметка на ищеца. Въз основа на извършеното погасяване, ВиК Варна ООД с
последваща молба от 06.12.2021г. е оттеглил предявените срещу Ал.С. искове и поискал
присъждане на сторените разноски: 25 лева такса и 50 лева възнаграждение –за заповедното
производство; 75 лева такса и 100 лева възнаграждение – по исковото производство. С
определение от 07.12.2021г. съдът е прекратил производството по ГД №12941/2021г. на
ВРС, 17 състав поради направено оттегляне на исковете и осъдил длъжника да заплати
разноски на ищеца в размер на 19.87 лева, за заповедно производство и 175 лева разноски за
исковото производство. С определението, предмет на обжалване, постановено на 28.01.22г.,
съдът е оставил без уважение постъпилата молба на длъжника по чл.248 ГПК, за изменение
на разноските.
Отговорността на разноските се разпределя между страните съгласно правилата на
чл.78 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е
дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Съдът намира, че тези кумулативни предпоставки в случая не са налице – очевидно е, че
независимо от извършеното плащане на исковата претенция, ответникът е дал повод за
образуваното исково производство по чл.422 ГПК поради подаване на възражение по чл.414
ГПК срещу издадената заповед по чл.410 ГПК. Правните и фактически аргументи за това са
без значение за преценката относно разноските. Неоснователни са доводите за неяснота на
заповедта за изпълнение – напротив, именно посочване на периода на задължението е
позволило на длъжника да упражни правопогасяващо възражение за част от претендираните
главници и лихви, още с възражението по чл.414 ГПК. Очевидно е от позицията на
ответника, че същия оспорва исковете, не само за погасената част като не е налице
признание. Поради липса на което и да е от посочените от разпоредбата условия, не е
налице основание за отмяна на определението по чл.248 ГПК. С подаване на възражението
длъжникът е дал повод за образуване на исковото производство, а освен това изискуемостта
на непогасената част от вземанията, предмет на иска по чл.422 ГПК, е настъпила много
3
преди подаване на заявлението. Обстоятелствата във връзка с фактическото предаване на
имота не могат да бъдат ценени от съда в производството по разноските.
Доводите във връзка с присъдената държавна такса от 75 лева за исковото
производство, съдът намира също за неоснователни. Тъй като с исковата молба са предявени
два отделни иска – за главница и мораторни лихви, по всеки от тях се дължи минимална
предвидена в Тарифата към ЗДТТСС такса, в общ размер на 100 лева /2х50 лева/ съгласно
чл.1 от Тарифата. Исковият съд е отчел заплатената вече за заповедното производство такса
от 25 лева като приспаднал същата. Ищецът по делото е представил съобразно указанията на
съда доказателства за заплатена държавна такса именно в размер на 75 лева. Към същите
съдът е присъдил и поисканите от страната 100 лева за ю.к.възнаграждение. Същите
съответстват на минималния размер възнаграждение съгласно чл.78, ал.8 ГПК вр.чл.37 от
ЗПрП и чл.25 от Наредба за заплащане на правната помощ. На страната са присъдени и
направените в заповедното производство разноски, съразмерно на задълженията на този
длъжник, в размер на 19.87 лева.
Въз основа на изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1051/28.01.2022Г., постановено по ГД
№12941/2021г. на ВРС, 17 състав, по реда на чл.248 ГПК, по молба на ответника АЛ. ЮЛК.
СТ., ЕГН **********, Варна, чрез пълномощника му адв.Я.Я. от ВАК, за изменение на
определение рег.№8418/07.12.21г. в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4