№ 120
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Членове:Темислав М. Димитров
Яна Ем. В.
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20221100506693 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „Ш.Р.“ ЕООД срещу решение №
*********/17.02.2022 г. по гр.д. № 64344/2020 г. по описа на СРС, III ГО, 82 състав. С
посоченото решение са уважени конститутивни искове с правно основание чл. 40, ал. 1
ЗУЕС, предявени от „Р.***“ ЕООД срещу етажните собственици в етажна собственост,
намираща се в гр. София, ул. „*******, като е отменено решението по т. 3 от протокол
от общо събрание на собствениците на обекти в сграда в режим на етажна собственост,
намираща се в гр. София, ул. „*******, проведено на 12.11.2020 г.
Жалбоподателите – етажните собственици в етажна собственост, намираща се в
гр. София, ул. „*******, представлявани от управителя „Ш.Р.“ ЕООД, твърдят, че
решението е недопустимо, а при условията на евентуалност – че е неправилно. Сочат,
че не е спазен срокът за оспорване на решението на етажните собственици, предвиден
в ЗУЕС. Освен това, твърдят, че в случая нормата на чл. 18, ал. 1 ЗУЕС, предвиждаща
възможност за съвместно общо събрание на две или повече етажни собственици, не е
приложима, тъй като провеждането на такова е било въпрос на целесъобразност, а не
на законосъобразност. Считат освен това, че оспореното решение не противоречи на
чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, поради което изводът на първоинстанционния съд за нарушаване на
посочената норма на закона е неправилен. Ето защо, молят обжалваното решение за
1
бъде отменено, като исковете бъдат отхвърлени. Претендират разноските по
производството.
Ответникът по жалбата – „Р.***“ ЕООД, оспорва жалбата и моли решението на
Софийски районен съд да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Р.***“ ЕООД с конститутивни
искове с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решението по т. 3 от
протокол от общо събрание на собствениците на обекти в сграда в режим на етажна
собственост, намираща се в гр. София, ул. „*******, проведено на 12.11.2020 г.
Ищецът „Р.***“ ЕООД, твърди, че е собственик на самостоятелни обекти в
сграда в режим на етажна собственост, намираща се в гр. София, ул. „*******. Твърди,
че на 12.11.2020 г. е проведено общо събрание на етажната собственост, като взетото
решение по т. 3 от протокола, предвиждащо начин на разпределение на разходите за
управление и поддържане на етажната собственост, а именно – всички разходи в общ
размер на 2378,99 лв. на месец са разпределени на броя на апартаментите, е
материално незаконосъобразно, тъй като противоречи на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС. Освен
това, твърди, че оспореното решение е взето от етажната собственост на сграда „Б“ на
адрес - гр. София, ул. „*******, но касае разходи за общи части, които се ползват
съвместно от етажната собственост на сграда „А“ и етажната собственост на сграда
„Б“, намиращи се на същия адрес, поради което е следвало да бъде проведено
съвместно общо събрание. Ето защо, моли посоченото решение да бъде отменено.
Претендира разноските по производството.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, всеки собственик може да иска отмяна на
незаконосъобразно решение на общото събрание на етажната собственост, като
съобразно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС молбата се подава пред районния съд по
местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от получаването на
решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. На основание чл. 16, ал. 7 ЗУЕС,
председателят на управителния съвет (управителят) в 7-дневен срок от провеждане на
събранието поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за
изготвянето на протокола. За поставяне на съобщението се съставя протокол от
председателя на управителния съвет (управителя) и един собственик, ползвател или
обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението.
Копие от протокола от провеждане на общото събрание, заверен с надпис „Вярно с
2
оригинала“, и приложенията към него се предоставят на собствениците, ползвателите
или обитателите, а в случаите по чл. 13, ал. 2 ЗУЕС се изпраща на посочената
електронна поща или адрес в страната. Когато в случаите по чл. 13, ал. 2 ЗУЕС лицето
не е посочило електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат копия на
протоколи, то се смята за уведомено с поставяне на съобщението. Съгласно чл. 13, ал.
2 ЗУЕС собственик или ползвател, който не ползва самостоятелния си обект или ще
отсъства повече от един месец, уведомява писмено управителя или председателя на
управителния съвет, като посочи електронна поща и адрес в страната, на които да му
бъдат изпращани покани за свикване на общо събрание, както и телефонен номер. Не
се установява по делото ищецът „Р.***“ ЕООД да е уведомил писмено управителя на
етажната собственост, че не ползват самостоятелните си обекти или че ще отсъстват
повече от един месец, поради което и на основание чл. 16, ал. 7 ЗУЕС протоколът от
общото събрание следва да се връчи на всеки от етажните собственици, от който
момент тече срокът за предявяване на иск за отмяна на решенията на общото събрание.
По делото се установява от представения към исковата молба приемо-предавателен
протокол, че на 26.11.2020 г. ищецът е получил протокола от проведеното общо
събрание на 12.11.2022 г., решението по т. 3 от който е предмет на оспорване.
Следователно и доколкото исковете са предявени на 16.12.2020 г., т.е. в рамките на 30
дни след връчване на протокола от процесното общо събрание на ищеца, съдът счита,
че е спазен срокът по чл. 40, ал. 2 ЗЕУС, поради което исковете са допустими.
Не се спори по делото, че ищецът е собственик на самостоятелни обекти в
сграда, намираща се в гр. София, ул. „*******, че на 12.11.2020 г. е проведено общо
събрание на собствениците на сграда „Б“, намираща се на същия адрес, на което
събрание е прието оспореното решение, предвиждащо начин на разпределение на
разходите за управление и поддържане на етажната собственост, а именно – всички
разходи в общ размер на 2378,99 лв. са разпределени на броя на апартаментите – 9.
Спорът между страните е във връзка с обстоятелството, дали решението,
предвиждащо начин на разпределение на разходите за управление и поддържане на
етажната собственост, а именно всички разходи в общ размер на 2378,99 лв. са
разпределени на броя на апартаментите – 9, противоречи на материалноправни
изисквания на ЗУЕС, както и дали е нарушена разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗУЕС, тъй
като е решен въпрос, който е свързан с общи части на две или повече етажни
собствености, но без да се проведе съвместно общо събрание.
Няма спор по делото, че разходите за управление и поддържане касаят две
етажни собствености, намиращи се на адрес: гр. София, ул. „******* - етажна
собственост на вх. „А“ и етажна собственост на вх. „Б“, тъй като същите са
функционално свързани и ползват общ подземен гараж, като оспореното решение е
взето само от етажната собственост на вх. „Б“. В тази връзка настоящият съдебен
3
състав счита за правилен извода на първоинстанционния съд, че е нарушена
разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗУЕС, тъй като не е проведено съвместно общо събрание
на двете етажни собствености, доколкото оспореното решение касае общ въпрос, като
на основани чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение,
изложени в тази връзка.
На следващо място, на основание чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, разходите за управление и
поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според
броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните
домакинства независимо от етажа, на който живеят. Както беше посочено по-горе, на
процесното общо събрание е взето решение за друг начин на разпределяне на
разходите за управление на поддържане на общите части в процесната етажна
собственост, като е прието, че същите ще се разпределят според броя на апартаментите
в етажната собственост. Посоченият начин на разпределяне на разходите за
управление и поддържане на общите части в етажната собственост противоречи на чл.
51, ал. 1 ЗУЕС, който законов текст предвижда, че разходите за управление и
поддържане на общите части на етажната собственост следва се разпределят поравно
според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните
домакинства независимо от етажа, на който живеят (в този смисъл са определение №
1097/17.11.2011 г. на ВКС по гр.д. № 630/2011 г., I ГО, определение № 478 от
22.12.2015 г. на ВКС по гр.д. № 4190/2015 г., II ГО и др.). Целта на закона е еднакво
уреждане на разпределянето на разходите за управление и поддръжка на сгради в
режим на етажна собственост, съобразно реалното ползване на обектите и избягване
възможността мнозинството да наложи решение за равно понасяне на задължението за
разноски за обикновено употребление без да се отчита ползването, от което тези
разходи са обусловени. „Разходи за управление и поддържане“, съгласно
дефинитивната разпоредба на § 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС, са разходите за консумативни
материали, свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на
управителните и контролните органи и за касиера, както и за електрическа енергия,
вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски,
необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата. Логиката на
законодателната уредба в чл. 51, ал. 1 ЗУЕС е разходите за управление и поддържане
на общите части да се заплащат поравно според броя на собствениците, обитателите и
ползвателите, защото техният обем зависи именно от броя на хората, които ползват
общите части на сградата – по-големият обем посещения от лица в сградата логично е
свързан с по-големи разходи за електрическа енергия и почистване на общите части, за
ползване на асансьор и др., като в името на колективния интерес участието в разходите
за поддръжка и управление на общите части следва да е съобразно на участието в
ползването им. Тази цел е последователно проведена в следващите алинеи на чл. 51 и
по-специално в ал. 2, ал. 5 и ал. 6 на същия член.
4
Следователно, оспореното решение по т. 3 от протокола от проведеното на
12.11.2020 г. общо събрание на етажната собственост, предвиждащо начин на
разпределение на разходите за управление и поддържане на етажната собственост, а
именно – поравно, според броя на апартаментите в етажната собственост, е материално
незаконосъобразно, тъй като противоречи на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС.
Следователно, исковете с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС следва да се
уважат.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а
решението на Софийски районен съд – правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски,
като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 600 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК настоящото решение не подлежи на
обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № *********/17.02.2022 г. по гр.д. № 64344/2020 г.
по описа на СРС, III ГО, 82 състав.
ОСЪЖДА Етажните собственици в етажна собственост, намираща се в гр.
София, ул. „*******, представлявани от управителя „Ш.Р.“ ЕООД, ЕИК *******, да
заплатят в полза на „Р.***“ ЕООД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата в размер на 600 лв., представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5