Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1686 /03.11.2021 година,
град Бургас
Административен съд - Бургас,
на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и първа година, в открито
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ: Веселин Енчев
Димитър Гальов
при секретар К. Л. и прокурор Андрей Червеняков
разгледа докладваното от съдия Енчев адм. дело №
1972/2021 година
Производството по чл. 63 ал. 1
от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.
Образувано е по касационна
жалба от заместник – кмет на Община Бургас против решение № 203/11.06.2021
година по н.а.х.д. № 1676/2021 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е
отменено наказателно постановление № НП - 3374/21.12.2020
година на заместник - кмет на Община Бургас (НП).
С НП, на Я.Г.Ш. с ЕГН **********
и адрес ***, за нарушение на чл. 94 ал. 3 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП), на основание чл. 178е от ЗДвП във връзка с чл. 189 от ЗДвП, е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 50 лева.
Касаторът оспорва решението
като твърди, че то е незаконосъобразно. Заявява, че съдът неоснователно е
игнорирал представените – като част от административнонаказателната преписка -
писмени доказателства, както и показанията на разпитаните свидетели. Тълкува
приложимото материално право към фактите, съдържащи се делото и прави извод за
доказаност на нарушението.
Иска отмяна на решението на РС
и потвърждаване на НП.
Ответникът, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата.
Прокурорът пледира
основателност на жалбата. Заявява, че съдът не е изпълнил задължението си
служебно да събере доказателства и е постановил необоснован съдебен акт.
Касационната жалба е процесуално
допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, тя
е основателна.
С НП Я.Ш. е санкциониран за
това, че на 28.11.2020 година, в 22:05 часа, в град Бургас на улица „Васил
Левски“ № 56, като собственик на МПС „Пежо“ с регистрационен № А 2650 КС, е
паркирал автомобила си върху тротоар, който е извън местата, определени от
администрацията, поддържаща пътя.
Съдът е изследвал
обстоятелствата по констатиране на нарушението и налагането на наказанието, и е
приел, че наказващият орган не е доказал извършването на нарушението. Според
съда от ответника не са били представени доказателства за определянето от
Община Бургас на места на улицата, на които е разрешено паркирането. Съдът се е
позовал на лошото качество на приложените снимки на автомобила и е приел, че от
тях (а и от съставения протокол за проверка) не е възможно да се установи
точното местоположение на МПС и предвид липсата на реквизити, описани в нормата
на чл. 189 ал. 15 от ЗДвП, снимките не представляват годни доказателства в
процеса. Отделно от всичко изложено, съдът е приел, че по делото не са
представени доказателства за собствеността на автомобила, от които да се
установи че жалбоподателят следва да е адресат на отговорността, вменена му с
НП. В обобщение съдът е приел, че при установената доказателствена
недостатъчност НП следва да бъде отменено.
Решението е постановено при
непълнота на доказателствата, която го прави необосновано.
Съгласно чл. 167 ал. 2 т. 1 от ЗДвП, служби за контрол, определени от кметовете на общините контролират в
населените места изправността и състоянието на пътната настилка, пътните
съоръжения, пътната маркировка, средствата за организация и регулиране, както и
спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства, на
правилата за движение от пешеходците и на правилното използване на алармените
инсталации, монтирани в пътни превозни средства за тяхната охрана.
В конкретния случай, в
съответствие с чл. 167 ал. 2 т. 1 от ЗДвП, предвид обстоятелството, че деянието
е извършено в град Бургас, нарушението е установено от служител на Община
Бургас, за което е съставен протокол от 28.11.2020 година (лист 15 от н.а.х.д.
№ 1676/2021 година). В този протокол е описано мястото на разполагане на
автомобила - на улица „Васил Левски“ № 56 в град Бургас, върху тротоар, който е
извън определените за паркиране места. За установеното нарушение първоначално е
издаден фиш, срещу който от страна на Ш. е подадено възражение с твърдение, че
в този час и на тази дата автомобилът му не е бил паркиран на № 56, а на № 52
на улица „Васил Левски“ (лист 13 от н.а.х.д. № 1676/2021 година).
Впоследствие, при съставянето
на АУАН, Ш. е подал възражение срещу акта, в което не е посочил друго лице,
управлявало (и паркирало) автомобила на датата и мястото, на което е установен
при извършената проверка на 28.11.2020 година. Той не е оспорил и установеното
обстоятелство, че е собственик на процесното МПС „Пежо“ с регистрационен № А
2650 КС, а за този факт не е имало спор и между страните по н.а.х.д. №
1676/2021 година.
Нормата на чл. 84 от ЗАНН предвижда,
че доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на
призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне
разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове,
както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за
възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.
Съгласно чл. 13 ал. 1 – 2 от НПК,
съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са
длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната
истина. Обективната истина се разкрива по реда и със средствата, предвидени в
този кодекс.
Според
чл. 14 ал. 1 от НПК, съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията
си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване
на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона.
Текстът на чл. 302 от НПК
постановява, че, когато при съвещанието съдът намери, че обстоятелствата по
делото не са достатъчно изяснени, той възобновява съдебното следствие.
В конкретния случай – при
действието на служебното начало, обвързващо съда с извършването на всички
необходими процесуални действия по събиране на доказателствата, осигуряващи
разкриването на обективната истина – решаващият състав на РС не е дал указания
на ответника, че част от представените доказателства (снимки) са във вид,
негоден за използване, нито е установил дали те могат да бъдат представени с
подобрено качество. Съдът не е разпределил доказателствената тежест в процеса
като не е указал на ответника, че не представя доказателства за местата,
разрешени за паркиране на улица „Васил Левски“ в град Бургас, за да бъде
извършена преценка дали процесният автомобил е разположен извън тях. Не е
положил усилия по служебно назначаване на съдебна експертиза за установяване -
по изготвените снимки и протокола от 18.11.2020 година - на точното
местоположение на МПС върху улица „Васил Левски“. Тази процесуална пасивност на
съда, действително е довела до доказателствена недостатъчност, но предвид неизпълнението
на задължението му за разкриване на обективната истина с доказателствените
средства, допустими в процеса, решението се явява фактически и юридически
необосновано. Затова то следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за
ново разглеждане от друг състав на РС.
При новото разглеждане на
спора съдът следва да назначи съдебно – техническа експертиза със задача да
установи точното местоположение на автомобила на улица „Васил Левски“ на
28.11.2020 година – по представения протокол и изготвените снимки към фиша,
както и да изиска от ответника доказателство за местата, определени към
28.11.2020 година от администрацията за паркиране на МПС на улица „Васил
Левски“, за да съпостави установените обстоятелства с приложимото право.
Затова, на основание чл. 63
ал.1 от ЗАНН и чл. 221 ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ решение №
203/11.06.2021 година по н.а.х.д. № 1676/2021 година на Районен съд – Бургас.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на Районен съд – Бургас, съгласно указанията, дадени
в настоящото решение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: