№ 319
гр. Русе, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20224520105118 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 240,
чл. 79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Профи Кредит България” ЕООД срещу
В. К. К., в която се твърди, че между страните е сключен Договор за
потребителски кредит от ****г., по силата на който на ответника бил
отпуснат паричен заем в размер на 1500лв., който следвало да върне заедно с
уговорена възнаградителна лихва на 36 месечни вноски, всяка от които по
69,89лв., или общо дължимата сума по договора възлизала на 2515,20лв. По
избран и закупен пакет от допълнителни услуги, ответникът дължал на
ищцовото дружество и сумата от 1966,68лв., която следвало да изплати на
вноски заедно с тези по договора за кредит, всяка от които в размер на
54,63лв. Твърди се, че сключването на споразумение за допълнителни услуги
не било задължително условие за отпускане на паричния заем и същото било
сключено по желание на ответника. Така общото му задължение към
дружеството възлизало на 4481,88 лв., а общия размер на погасителната
вноска на 124,52лв.
Твърди се, че въз основа на сключените договори ищцовото дружество
изпълнило стриктно поетите задължения и предоставило на ответника сумата
1
от 1500лв. по посочена от него сметка. Той от своя страна не изпълнил
поетите от него задължения за възстановяване на предоставената в заем сума,
поради което кредиторът обявил предсрочна изискуемост на вземането си по
договора, като изпратил за това уведомително писмо до ответника, който
отказал да го получи.
За дължимите вземания по възникналото облигационно
правоотношение между страните, дружеството депозирало Заявление за
издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което било образувано
ч.гр.д. № ***/2022г. по описа на РС - Русе и срещу ответника издадена
Заповед за изпълнение за задължения в общ размер на 4527,00лв., от които:
главница в размер на 1500лв., договорно възнаграждение в размер на
162,90лв., възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги
1966,68лв. както и законна лихва в размер на 898,32лв.
Моли се да бъде постановено съдебно решение, с което
горепосочените вземания по издадената заповед за изпълнение бъдат
признати за установени в настоящото производство.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изразява становище за
допустимост, но за неоснователност на предявените срещу него искове. Не
оспорва наличието на сключен договор за потребителски кредит за сумата от
1500лв. Оспорва, че е получил уведомление за предсрочна изискуемост на
вземането по кредита. Оспорва размера на дълга. Счита, че претенцията за
договорно възнаграждение по процесния договор с оглед нейния размер от
39,10% произтича от клауза в договора, която противоречи на добрите нрави,
което представлява нарушение на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и тази претенция
не следва да бъде уважавана поради недействителност на уговарящата я
клауза.
Счита, че не е дължимо и възнаграждението по пакета за предоставени
допълнителни услуги, тъй като тази клауза е нищожна като противоречаща на
закона. Нормата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК предвиждала за кредитора да събира
такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договор за
потребителски кредит. Процесното споразумение отговаряло само формално
на тази законова разпоредба предвид естеството на уговорените с него услуги.
Очевидно се касаело за уговорка за предоставена възможност, а не реално
предоставени допълнителни възможности или преференциални условия. С
оглед на това и размера на претендираното възнаграждение по този пакет от
2
допълнителни услуги следвало да се приеме, че е недължимо като
произтичащо от нищожни клаузи.
Прави се възражение и за изтекла погасителна давност по чл. 111,
буква „б“ и буква „в“ ЗЗД по отношение на главното задължение по договора
като периодично плащане и по отношение на вземанията за договорно
възнаграждение и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
На ****г. между ищцовото дружество в качеството на кредитор и
ответника в качеството на длъжник е сключен договор за потребителски
кредит №****, при следните параметри: сума на кредита 1500лв., срок за
погасяване на задължението 36 месеца; размер на погасителната вноската
69,89лв.; ГПР – 46,27%; ГЛП – 39,10% и общо задължение по кредита в
размер на 2515,20лв. На същата дата страните са подписали и споразумение
за предоставяне на допълнителен пакет от услуги, за които ответникът се е
задължил да заплати на ищцовото дружество възнаграждение в размер на
1966,68лв., платими също на месечни вноски в размер на 54,63лв. всяка. Така
общото задължение по кредита и пакета от допълнителни услуги възлиза на
4481,88лв., които следвало да се погасят на 36 месечни вноски в размер по
124,52лв., първата с падеж 15.05.2019г. а последната на 15.04.2022г.
Няма спор по делото, че ответникът е получил предоставената му в
заем сума от 1500лв. и не е извършил плащания за нейното погасяване.
На 12.03.2020г. ищцовото дружество е изпратило до ответника
уведомително писмо, че обявява задължението му по процесния договор за
кредит и пакет за допълнителни услуги за предсрочно изискуемо считано от
20.08.2019г. Писмото е върнато от пощенския оператор като „непотърсена
пратка“.
За неизплатените суми по договора, ищцовото дружество е депозирало
заявление, по което е образувано ч.гр.д. №***/2022г. по описа на РС – Русе и
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с
№*** от 02.06.2022г. за сумите 1500лв. главница, ведно със законната лихва
считано от 31.05.2022г. до изплащане на вземането, 1966,68лв.
възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги, 162,90лв.
неплатено договорно възнаграждение за периода 15.05.2019г. до 20.08.2019г.,
3
898,32 лв. обезщетение за забава за периода 20.08.2019г. до
30.05.2022г.,15,18лв. обезщетение за забава за периода за периода
16.05.2019г. до 20.08.2019г., 30лв. непогасени такси по тарифата за
извънсъдебно събиране на вземането, както и за 91,46лв. държавна такса и
100лв. юрисконсултско възнаграждение.
Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение в
срока и по реда на чл. 414 ГПК, с оглед на което съдът е дал указания до
кредитора за предявяване на установителен иск за претендираното вземане по
издадената заповед.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал.1
т.1 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
Съобразявайки направените от ответника възражения и след
извършена служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи в
процесния договор, съответно за неговата частична или цялостна
недействителност поради нарушаване на императивни изисквания на закона,
съдът намира следното: Разпоредбите на чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК предвиждат,
че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не
може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. В разглеждания случай на датата на
сключване на договора за потребителски кредит между страните е сключено и
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, които,
според посоченото в него, се изразяват в приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падеж и улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства. Въпросът, който
се поставя, е дали посочените „допълнителни услуги“ представляват действия
по усвояването и управление на кредита, за които кредиторът не разполага с
възможността да събира отделна такса извън сумата на общите разходи по
кредита (вж. легалната дефиниция по т.1, § 1 от ДР на ЗПК), или пък тези
4
услуги действително не са свързани с усвояването и управлението му и
тяхното заплащане не съставлява задължително условие за получаване на
кредита. При извършването на тази преценка е необходимо да се изследва
съдържанието на дължимото от страна на кредитора поведение без съдът да е
длъжен да кредитира безрезервно декларираното в договора за потребителски
кредит: “Профи Кредит България“ ЕООД не събира никакви такси за
разглеждане и усвояване на кредита“ и „Изборът и закупуването на пакет от
допълнителни услуги не е задължително условие за отпускане на
потребителски кредит или за получаването му при предлаганите условия“.
Анализът на съдържанието на описаните в споразумението и т.15 от
общите условия „допълнителни услуги“ налага категоричния извод, че те
касаят именно усвояването (по отношение на приоритетното разглеждане и
изплащане на сумата по кредита и улеснената процедура за получаване на
допълнителни парични средства) и управлението (по отношение на
възможността за отлагане или намаляване на определен брой погасителни
вноски и смяната на падежната дата) на кредита. Извеждането на тези
„услуги“ в самостоятелно споразумение, обективирано в отделен от договора
за потребителски кредит писмен акт, не променя тяхното естество и не
поражда право за кредитора да претендира отделно възнаграждение за тях, а
съставлява единствено заобикаляне на закона – чл.10а, ал.2 от ЗПК, което
следва да бъде санкционирано с нищожност на споразумението – чл.26, ал.1,
пр.2 от ЗЗД. Освен това възнаграждението, което потребителят дължи, е не за
конкретно поети от ищеца задължения, чието изпълнение е обусловено от
настъпването на ясно описани условия, а само за предоставени
„възможности“, които така или иначе потребителят има по силата на самия
закон. На „възможността“ длъжникът да поиска извършването на някоя от
посочените в споразумението „услуги“ не кореспондира никакво насрещно
задължение на кредитора. Клауза, която поставя изпълнението на
задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието
изпълнение зависи единствено от неговата воля, е неравноправна и
следователно нищожна – чл.143, т.3 и чл.146, ал.1 от ЗЗП. В този смисъл са и
постановените от ОС – Русе Решение №20/15.02.2019г. по в.т.д.№5/2019г. и
Решение №26/25.02.2019г. по в.т.д.№26/2019г.
Съобразявайки изложеното, съдът намира, че възнаграждението за
закупен от ответника пакет от допълнителни услуги е недължимо. По тази
5
причина претенция на ищеца за сумата от 1966,68лв. се явява неоснователна
и подлежи на отхвърляне като такава.
В процесния договор липсва ясно разписана методика на формиране
на годишния процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са
включени в него и как се формира ГПР. Така за ГПР в договора е посочен
размер от 46,27%, а ГЛП е определен на 39,10%. Липсват данни за други
разходи по кредита освен предвидената договорна лихва, поради което не
става ясно как е формиран по-високия ГПР, т.е. какво още е включено в него
освен договорната лихва, която пък надвишава трикратния размер на
законната лихва, което съгласно установената по този въпрос съдебна
практика е уговорка нарушаваща добрите нрави. Изложеното дава основание
да се приеме, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22
ЗПК - поради посоченото по-горе нарушение на чл. 11, ал.1 т. 10 ЗПК при
неговото сключване.
С оглед нормата на чл. 23 ЗПК, която намира приложение към спора,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита, т.е. длъжникът дължи да възстанови на кредитора
чистата стойност на предоставения финансов ресурс. В конкретния случай
това е сумата от 1500лв. Същата няма характера на периодично плащане и за
това задължение не намира приложение кратката погасителна давност по чл.
111 ЗЗД, а общата петгодишна по чл. 110 ЗЗД, която не е изтекла към датата
на депозиране на заявлението по чл. 419 ГПК.
С оглед горното становище за недействителността на процесния
договор за кредит, съдът не следва да обсъжда останалите възражения на
ответната страна относно обявяването на предсрочната изискуемост на
вземането по договора и нейните последици.
По изложените съображения предявеният установителен иск следва да
бъде уважен само в частта за претендираната главница и отхвърлен в
останалата част.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът
дължи разноски на ищцовото дружество както за настоящото производство,
така и за заповедното, пропорционално на уважената част от исковата
претенция. За исковото производство дължимата държавна такса за
уважената част от иска е 30лв., а дължимото юрисконсултско
6
възнаграждение, определено пропорционално на уважената част от исковата
претенция е 99,38лв. или общо 129,38лв. За заповедното производство по
ч.гр.д.№***/2022г. дължимите на дружеството разноски са 62,80лв.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК, ищцовото дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ответника направените от него разноски за настоящото
производство (760 лв. адвокатско възнаграждение) пропорционално на
отхвърлената част от исковата претенция или сумата от 508,23лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. К. К. ЕГН********** с
постоянен адрес гр. Русе, ********* дължи на „Профи Кредит България”
ЕООД с ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България“ №49, бл. 53Е, вх.В, представлявано от пълномощника
юрисконсулт Радина Иванова сумата 1500лв., представляваща неизплатена
главница по Договор за потребителски кредит №****/****г., ведно със
законната лихва върху нея считано от 31.05.2022г. до окончателното
изплащане, за която сума е издадена Заповед №***/02.06.2022г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№***/2022г. по
описа на Районен съд – Русе.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Профи Кредит България” ЕООД с
ЕИК175074752 със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България“ №49, бл. 53Е, вх. В против В. К. К. ЕГН********** с постоянен
адрес гр. Русе, ********* иск за установяване дължимостта на сумите
1966,68лв. възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги ,
162,90лв. неплатено договорно възнаграждение за периода 15.05.2019г. до
20.08.2019г., 898,32 лв. обезщетение за забава за периода 20.08.2019г. до
30.05.2022г., за които сума има издадена Заповед №***/02.06.2022г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№***/2022г. по
описа на Районен съд – Русе, като неоснователен.
ОСЪЖДА В. К. К. ЕГН********** с постоянен адрес гр. Русе,
********* да заплати на „Профи Кредит България” ЕООД с
ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България“ №49, бл. 53Е, вх.В, сумата от 129,38лв. разноски за настоящото
7
производство и 62,80лв. разноски за заповедното производство по ч.гр.д.
№***/2022г. по описа на Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД с ЕИК175074752, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл. 53Е,
вх.В, да заплати на В. К. К. ЕГН********** с постоянен адрес гр. Русе,
*********, партер сумата от 508,23лв. адвокатско възнаграждение за
настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8