ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в закрито
заседание на 19.12.2019 год. в състав:
Председател: ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА
Членове: МИРОСЛАВ ДОСОВ
ПЕНКА Т. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Досов въззивно
гр.дело №681/2018 год. по описа за 2018 год.,за
да се произнесе,взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274,ал.1,т.2 във връзка
с чл.248,ал.3 ГПК.
Образувано е по въззивна частна жалба вх№12696/27.08.2018 год.,,подадена от ответницата Л.Ц. чрез адвокат М.З. от САК против определение №1703/26.07.2018 год.,постановено по гр.дело
№5802/2017 г. по описа на РС-Враца в
производство по чл.248 ГПК,с което съдът е осъдил ищеца по делото И.И.Ц. да
заплати на Ц. сумата от 600.00 лева като разноски за адвокатско възнаграждение
по гр.дело №5802/2017 год.
Жалбоподателката чрез своя
пълномощник сочи,че обжалва определение №1703/26.07.2018 год. в частта,с която съдът
мълчаливо е оставил без уважение молбата й по чл.248 ГПК за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение за сумата над 600.00 лева до претендирания размер от 1466.00
лева.Искането е ОС-Враца да отмени определение №1703/26.07.2018 г. в обжалваната част и да осъди
ищеца по делото И.И.Ц. да заплати на ответницата Л.Ц. още 866.00 лева, представляващи
остатъка до пълно договорените и платени 1466.00 лева.
В срока по чл.276,ал.1 ГПК И.И.Ц. не
е депозирал отговор.
Частната жалба е процесуално допустима-подадена
е в срок от лице с правен интерес против съдебен акт,който принципно подлежи на
обжалване - определение за разноските.
Но при цялостен преглед на делото
настоящият съдебен акт констатира,че липсва съдебен акт , подлежащ на контрол по
реда на въззивното производство.
Производството по гр. дело №5802/2017 г. е образувано по искова молба вх. №17826/29.12.2017 год. на И.И.Ц.,гражданин на Република
България против Л.Ц.,гражданин на Република Украйна.С нея е направено искане за прекратяване
на брака на страните поради дълбоко и непоправимо разстройство,без произнасяне по
въпроса за вината.В отговора си по чл.131 ГПК ответницата Ц. е направила възражение за международна
некомпетентност на българския съд,като се е позовала на чл.3,т.1,б
."а" от Регламент № 2201/2003 г. на
Съвета на ЕО.
С определение №1083/ 11.05.2018 г. по гр.дело №5802/2017 г. РС-Враца на осн. чл.17 от Регламент (ЕО) 2201/2003 год. е
прогласил,че не е компетентен да разгледа делото и е прекратил производството
по същото.
Не е присъдил разноски и не е обсъждал дължимостта
на такива в мотивите.
С молба вх.№8557/08.06.2018 год. ответницата Л.Ц. чрез
своя пълномощник адв.З. е поискала на основание чл.248 ГПК съдът да допълни
своето определение №1083/11.05.2018
г.,като й присъди направените разноски за адвокатско възнаграждение от 750.00
евро.Изпълнена е процедурата по чл.248,ал.2 ГПК,като в срок е постъпил отговор от адв.Н.
П. от САК - пълномощник на ищеца И. Ц.,който е
направил възражение за прекомерност,по
смисъла на чл.78,ал.5 от ГПК.
След
постъпване на отговора РС-Враца е постановил обжалваното в настоящото
производство определение
№1703/26.07.2018 год.Приел
е,че молбата е допустима,както и че ответницата Ц. действително е направила
разноски за адвокатско възнаграждение от 1466.87 лева,представляващи левовата
равностойност на договорените 750.00 евро.Посочил е,че на основание чл.78, ал.4 ГПК ответницата има право на разноски и при прекратяване на делото,без оглед на
основанието за това.Счел е обаче за основателно и възражението за прекомерност
по чл.78,ал.5 ГПК и е приел,че адвокатското възнаграждение на пълномощника на
ответницата следва да бъде намалено до минимума от 600.00 лева,съгласно
чл.7,ал.1,т.2 от Наредба №1.
При тези си мотиви РС-Враца е осъдил ищеца да
заплати на ответницата сумата от 600.00 лева.Отхвърлителен диспозитив за сумата
от 866.00 лева, представляваща разликата
между присъденото и претендираното,липсва.
При тази фактическа обстановка ОС-Враца прави
следните правни изводи: В
чл.81 ГПК е въведено изискването във всеки акт,с който приключва делото в съответната инстанция,съдът да се произнесе и по исканията за разноски.За
разлика от ГПК (отм.), който не съдържа подобно изискване, с посоченото
разпореждане за съда е налице задължение при направено искане за присъждане на
разноски
да се произнесе не само като изложи съображенията си в мотивите,но в
съответствие с мотивите да се произнесе и в самия диспозитив на съдебния акт.
В случая такъв акт е определение
№1083/11.05.2018 г. ,с
което производството по делото е прекратено.В това определение липсва произнасяне
по искането на ответницата за разноски,направено с отговора по чл.131 ГПК,поради което и тя се е възползвала от правото си по чл.248 ГПК да поиска
допълване на определение
№1083/ 11.05.2018 год.
Съдът се е произнесъл по това искане,като в мотивите на постановеното определение №1703/26.07.2018 год. е формирал воля за
отхвърляне на искането за разноски за сумата над 600.00 лева по съображения за основателност на възражението
по чл.78,ал.5 ГПК.Но е налице пропуск
за отразяването на тази воля и в диспозитива на определение №1703/26.07.2018 год. -
отхвърлителен диспозитив липсва.
Затова и тъй като в ГПК липсва възможност за
изменение на определение по чл.248 ГПК за
допълване на решение/определение в частта за разноските от постановилия го
съд,както и възможност за въззивния съд да отменя мълчалив отказ на
първоинстанционния такъв, настоящият състав на ОС-Враца намира,че пропускът на
РС-Враца следва да бъде отстранен в производство по чл.247,ал.1 ГПК.
Налице е именно очевидна фактическа грешка,като в хипотезата на чл.247, ал. 1 ГПК първоинстанционният съд следва да
постанови допълнителен диспозитив в съответствие с
вече формираната решаваща воля в мотивите на постановеното по делото определение №1703/26.07.2018 год.
При тези си съображения настоящият състав на ОС-Враца
намира,че производството по настоящето дело следва да бъде прекратено,а гр.дело
№5802/2017 год. върнато на
РС-Враца за произнасяне с определение по
чл.247 от ГПК в посочения по-горе смисъл,и
О П Р Е
Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по въззивно гр.дело №681/2018 год. по описа на Окръжен съд-Враца. ВРЪЩА
гр.дело №5802/2017 год. на Районен съд-Враца за
произнасяне с определение по чл.247 ГПК в посочения по-горе в мотивите
на настоящето определение смисъл. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно.Преписи от същото да бъдат изпратени на
страните за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........... ЧЛЕНОВЕ:1.......... 2..........