№ 64224
гр. София, 01.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Частно
гражданско дело № 20231110154753 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „.“ ЕООД с ЕИК . (заявител) срещу Д. Г. Г. с ЕГН
********** (длъжник) за издаването на заповед за изпълнение на парични вземания,
произтичащи от сключен договор за потребителски кредит. Претендираните суми са 900
лева главница; 361 лева и 44 стотинки възнаградителна лихва за периода . г. – 23. 08. 2021 г.;
159 лева и 22 стотинки законна лихва за забава за периода 23. 08. 2021 г. – 13. 09. 2023 г.;
465 лева и 82 стотинки „дължими такси“; и 1 771 лева и 56 стотинки неустойка по чл. 6. 2
от договора за потребителски кредит. Заявителят твърди, че паричните вземания са му били
цедирани от кредитодателя.
Съгласно текущото законодателство когато вземанията произтичат от договори,
сключени с потребител, договорите ведно с приложенията към тях и общите условия се
прилагат към заявлението, при което заповедният съд осъществява служебна проверка за
наличието на неравноправни клаузи или противоречие със закона или добрите нрави. При
констатирането на неравноправни клаузи (или дори само при обосновано предположение),
съответно на противозаконни или безнравствени уговорки, съдът отхвърля изцяло или
отчасти заявлението. В този смисъл са чл. 410, ал. 3, чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 и чл. 413, ал. 2
ГПК.
Според приложените към заявлението заверени преписи от договор за паричен заем
„Кредирект“ № . от . г. и разпечатка на данни от електронна информационна система,
предполагаемият праводател на заявителя „.“ ООД е сключил с длъжника договор за
потребителски кредит от разстояние, с който му е предоставил парична сума в размер на 900
лева. Длъжникът на свой ред е поел няколко парични задължения, а именно: да върне
главницата на осемнадесет ежемесечни погасителни вноски ведно с фиксирана
възнаградителна лихва в размер на 40, 05 % годишна основа. Годишният процент на
разходите при това положение според данните по договора за потребителски кредит е в
размер на 48, 31 %. От друга страна, праводателят на заявителя и длъжникът са уговорили
също така задължение за предоставяне на обезпечение в тридневен срок от сключването на
договора, което трябвало да отговаря на редица изисквания (чл. 6. 1.) и чието изпълнение
било скрепено с неустоечна клауза, като страните уговорили размера на дължимата при
неизпълнение неустойка да е в размер на 1 816 лева и 56 стотинки (чл. 6. 2.).
Според императивните правила на Закона за потребителския кредит (ЗПК)
годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, били
те настоящи или бъдещи, в това число и преки и косвени разходи, комисиони и
1
възнаграждения от всякакъв вид, като така определения годишен процент на разходите не
може да надхвърля петкратния размер на законовата лихва по просрочени задължения,
определена от Министерския съвет (чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК). Под общи разходи по кредита
за потребителя на свой ред се разбират всички разходи по кредита, включително такси,
комисиони и всички други видове разходи, които са пряко свързани с договора за
потребителски кредит, известни са на кредитора и трябва да бъдат заплатени от
потребителя, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит
(пар. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби към ЗПК). Обстоятелството, че страните по
договора са уговорили заплащането на неустойка, в случай, че не бъде предоставено
обезпечение, отговарящо на поставените от кредитодателя условия в особено кратък
тридневен срок, както и това, че още при сключването на договора страните са уговорили
разсрочването на изпълнението на задължението за заплащането на неустойката и са я
включили в погасителния план успоредно с вноските за главница и лихва по потребителския
кредит, води до единствения възможен извод, че неустойката е била сигурен разход по
кредита, който е бил известен на страните още към момента на сключването му и е трябвало
да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите по договора за
потребителски кредит. При правилно изчисляване на годишния процент на разходите по
договора за потребителски кредит с отчитането и на въпросната неустойка заповедният съд
констатира, че той е много по-висок от отразеното в самия договор и много съществено
надхвърля императивния максимум на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Пропускът на страните да посочат действителния размер на годишния процент на
разходите в договора за заем обуславя недействителността му на основание чл. 22 във
връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Смисълът на изискването в договора за потребителски
кредит да бъде посочен тъкмо действителният годишен процент на разходите произтича от
правото на потребителя да може да прецени правилно икономическите последици от
сключването на договора, както и да може да направи адекватно сравнение с предложения за
сключването на други договори за потребителски кредит (така че да може евентуално да
„рефинансира“ кредита). Затова посочване в договора на годишен процент на разходите,
който не съответства на действителния, съставлява заблуждаваща търговска практика и
следва да се приеме за нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В сходен смисъл
е трайната съдебна практика на почитаемия Софийски градски съд (решение № 3609 от 04.
07. 2023 г. на СГС, II – А въззивен състав, по в. гр. дело № 8049/2022 г.; решение № 4456 от
11. 08. 2023 г. на СГС, II – Е въззивен състав, по в. гр. дело № 1898/2022 г.; решение № 4304
от 02. 08. 2023 г. на СГС, IV – Е въззивен състав, по в. гр. дело № 8430/2022 г.; решение №
4067 от 20. 07. 2023 г. на СГС, II – В въззивен състав, по в. гр. дело № 9689/2022 г.; решение
№ 4058 от 20.07.2023 г. на СГС, II – В въззивен състав, по в. гр. дело № 7753/2022 г.;
решение № 3868 от 13. 07. 2023 г. на СГС, II – Б въвззивен състав, по в. гр. дело № 62/2023
г.; решение № 3480 от 06. 07. 2023 г. на СГС, II – Д въззивен състав, по в. гр. дело №
9659/2022 г.; решение № 2449 от 16. 05. 2023 г. на СГС, IV – А въззивен състав по в. гр. дело
№ 87/2022 г.; решение № 1407 от 22. 03. 2023 г. на СГС, IV – Д въззивен състав, по в. гр.
дело № 1167/2022 г.). При това положение потребителят дължи само чистата стойност на
кредита. Той не дължи лихви или други разходи по кредита (чл. 23 ЗПК).
При това положение е излишно заповедният съд да оставя без движение заявлението
за издаване на заповед за изпълнение и да изисква от заявителя да представи и останалите
приложения към договор за потребителски кредит (общите условия на предполагаемия му
праводател „.“ ООД за сключването на договори „Кредирект“ чрез Интернет и тарифата за
таксите му). Заповедният съд следва да издаде заповед за изпълнение единствено за
претендираната главница по кредита (неговата чиста стойност) и да отхвърли заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в останалата част за претендираните вземания. Със
заповедта за изпълнение следва да бъдат присъдени пропорционално разноските за
заповедното производство.
2
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
Гражданския процесуален кодекс на „.“ ЕООД с ЕИК . в частта, в която се претендира от Д.
Г. Г. с ЕГН ********** заплащането на сумата 361 лева и 44 стотинки възнаградителна
лихва за периода . г. – 23. 08. 2021 г., сумата 159 лева и 22 стотинки законна лихва за забава
за периода 23. 08. 2021 г. – 13. 09. 2023 г., сумата 465 лева и 82 стотинки дължими такси и
сумата 1 771 лева и 56 стотинки неустойка, които се претендират във връзка с договор за
паричен заем „Кредирект“ № . от . г., сключен между Д. Г. Г. и третото лице „.“ ООД.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването на преписа.
Електронен препис от разпореждането да се връчи на „.“ ЕООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3