Р Е Ш Е Н И Е
№ 2552
Гр.
Пловдив, 1012.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Пловдив, ХХІV касационен
състав, в публично
съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАТЕЕВА
ВЕЛИЗАР РУСИНОВ
при
секретаря К.Р.и участието на прокурора Светлозар Чераджийски,
като
разгледа докладваното от съдия Матеева КАНД № 3036 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63,
ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба на А.П.А., ЕГН ********** с
настоящ адрес: ***, чрез адв.Б.,***, срещу Решение № 1570/21.08.2019 год.,
постановено по АНД № 2352/2019 год., по описа на Районен съд - Пловдив, V- ти н.с., с което е потвърдено Наказателно постановление № 18-1030-006440 от 08.08.2018 г., издадено
от Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на
касатора за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 175 ал.3
предл. първо от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, му е наложено
административно наказание – глоба, в размер на 200 лева, и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца.
По подробно изложени доводи
в касационната жалба се иска от настоящия съдебен състав да бъде отменено
изцяло решението на Пловдивски районен съд, като на негово място бъде
постановено друго, с което да бъде отменено изцяло наказателното постановление.
Според касатора решението е немотивирано и незаконосъобразно.
Ответникът по касационната
жалба –ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, редовно и своевременно
призован за съдебно заседание, не взима становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пловдив в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и предлага съдебното решение, като правилно и
законосъобразно, да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда,
след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна ,за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред Районен съд – Пловдив се е развило по жалба на А.П.А., ЕГН **********
срещу Наказателно постановление №
18-1030-006440 от 08.08.2018 г., издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив,
сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което му е наложено административно наказание
– глоба, в размер на 200 лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от
шест месеца за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 175 ал.3
предл. първо от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 22.06.2018 г. около
14:15 часа А.А., който бил собственик на автосалон, находящ се с. Труд, обл.
Пловдив, се придвижил с мотоциклет „Априлия“, модел „Скарабео“, с рама: ***,
който нямал регистрационни табели, до намиращата се в близост до автосалона
бензиностанция „Лукойл“, за да зареди.
Прието е, че с това деяние А.
е осъществил състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Правилно е преценено от
въззивния съд, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство, както и че АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН, а атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл.57 от ЗАНН. Правилен е изводът, че са спазени и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
За да потвърди НП,
решаващият състав е формирал извод за извършено изпълнително деяние в рамките
на повдигнатото обвинение, съответно приложение на санкционната разпоредба,
спрямо установеното нарушение и липса на допуснати съществени нарушения на
производствените правила, водещи до отмяна на наказателното постановление.
Обсъдена е и липса на
основания за квалифициране на простъпката като
маловажен случай, тъй като настоящия случай се касае за формално
нарушение, поради което факторът липса на вредни последици не може да бъде взет
предвид при преценката за маловажност на случая.
В този смисъл районният съд
е изградил обосновани и законосъобразни изводи за извършено нарушение на
посочените в АУАН нормативни разпоредби.
Затова и нарушение е налице
и то по начина, описан и квалифициран с оспорваното НП. Налице е пълно, точно и
ясно описание на относимите обстоятелства, поради което не се констатира и
съществено процесуално нарушение, с което да е нарушено правото на защита на
административно наказаното лице. В АУАН е посочено правилно нарушената норма на
чл. 140 от ЗДвП
Възприетата от районният съд
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства.
Безспорно се установява, че
на посочената дата в НП -22.06.2018г.-касаторът е управлявал мотопед „Априлия“,
модел „Скарабео“, с рама: ***, което не е било регистрирано по надлежния ред и
е без табели с регистрационен номер.
Неоснователно е
възражението, че пътят е черен и не представлява път, отворен за обществено
ползване по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 2 от ЗДвП регламентира, че "отворен за обществено ползване е всеки път,
условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението.
Лицата, стопанисващи пътища, които не са отворени за обществено ползване, са длъжни
да ги обозначат." Легално определение на понятието "път" е
дадено в §6 от ДР на ЗДвП, а именно: "всяка земна площ или съоръжение,
предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства
или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците". В този смисъл
пътят, дори и и черен, доколкото е
предназначен за движение на ППС и пешеходци, не е обозначен като път, неотворен
за обществено ползване, и условията за използването му са еднакви за всички,
представлява път, отворен за обществено ползване по смисъла на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП. Още повече, че самият касатор в касационната жалба е посочил, че се е
движил на черен път между авто – салона (чийто собственик е) и
бензиностанцията. Не буди никакво съмнение, че щом е път между салон и
бензиностанция, макар и черен същият е предназначен за движение на ППС и
пешеходци.
Нормата на чл.140ал.1,т.1 от ЗДвП въвежда правилото, че по пътищата,отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета,които са регистрирани и са
с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това място.
С оглед горното настоящият
съдебен състав не констатира неправилно приложение на материалния закон.
Касационният състав
преценява като обоснован изводът на
решаващия съд, че липсва основание, деянието да се счита като такова с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с другите нарушения от същия вид, както
и че не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН за освобождаване от
административнонаказателна отговорност.
Районният съд е изложил подробни мотиви ,които настоящият касационен състав споделя
и на основание чл. 221, ал. 2, изр.
последно АПК /в сила от 01.01.2019 г./ препраща към мотивите на
първоинстанционното решение, които възприема като свои.
С оглед изложените
съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания,
поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в
съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на
съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Административен съд-Пловдив
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1570/21.08.2019 год., постановено
по АНД № 2352/2019 год., по описа на Районен съд - Пловдив, V- ти н.с.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.