Решение по дело №131/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.59 във вр. с чл.86 ЗЗД.

Образувано е по иск на ДГС- Д., чрез директора В. Б. и Д. МЗХ - С., чрез М. на З. и Х., като в исковата молба се твърди, че ответникът С. М., от Г. Д., бил възстановен собственик на имот иглолистна гора от 53дка, имот пл.№...... по землището на Г. Д., по силата на решение №.1/10.05.01г. на ПК-Д.. Впоследствие, по силата на влязло в сила съдебно решение по Г.дело №215/05г. на РС-Д., в сила от 26.02.08г., на основание чл.108 ЗС, ищецът ДГС-Д., а оттам и Д. била призната за собственик на посочения имот по отношение на ответника, както и последният бил осъден да предаде владението върху него. Междувременно, на 13.09.02г., ответникът осъществил сеч на дървесина в описания имот от 457 куб.м., на стойност 34 823.53лв, или след приспадане на разходите от 7152.71лв., печалбата била 27 670.82лв. Възстановителното решение №.1/10.05.01г. на ПК-Д. следователно било отпаднало основание, по смисъла на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, тъй като поради влязлото в сила съдебното решение, последиците му се заличавали. Затова, след като ответникът се бил обогатил неоснователно със сумата от 27670.82лв., той следвало да я възстанови на ищците, които представляват държавата като настоящ собственик на имота, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендират направените по делото разноски. В с.з. чрез А. Ч. и юриск. Д., поддържат иска.

Ответникът, починал в хода на делото /конституирани са наследниците му А. М., Ф. Х., Е. М./, чрез А. П., оспорва иска изцяло, по основание и размер. Твърди, че искът бил погасен по давност, тъй като възстановителното решение било признато за нищожен административен акт, а даденото въз основа на нищожно основание се смятало дадено при начална липса на основание, по смисъла на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Погасителната давност за връщане на даденото при начална липса на основание започвала да тече от самото извършване на престацията, или от постановяване на възстановителното решение на 10.05.01г., т.е. общата погасителна давност била изтекла на 10.05.06г. Затова, макар сечта да била извършена с редовни позволителни, искът следвало да се отхвърли. Претендират се направените по делото разноски.

ФАКТИ ПО ДЕЛОТО:

Практически не се спори по фактите, а по правото, предмет на делото. Няма спор, че с решение №.1/10.05.01г. на ПК-Д., в полза на починалия ответник С. М. било възстановено в нови реални граници правото на собственост върху имот гора в м. "К." от 53дка, имот №...... по землището на Г. Д.. С влязло в сила съдебно решение №286/23.03.07г. по Г.дело №215/05г. на РС-Д., потвърдено с решение №73/26.02.08г. по в.Г.дело №284/07г. на ОС-С. и решение №688/15.10.09г. по Г.дело №2270/08г. на ВКС, било признато по отношение на С. М., че държавно лесничейство- Д. е собственик на описания имот, както и е осъден първия да предаде владението върху имота. Това решение е влязло в сила на 15.10.09г., според чл.219, б. "в" ГПК /отм./.

Не се спори също, че в хода на съдебното производство на делото по чл.108 ЗС, ответникът С. М. е извършил сеч в имота, въз основа на редовно позволително за сеч от 13.09.02г. /л.51 от Г.дело №185/09г./, като според лесотехническите експертизи продажните цени на отсеченото количество възлизат на 35 296.70лв., при извършени разходи от 7712.15лв.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Искът е с правна квалификация чл.59 ЗЗД по следните съображения. Двамата ищци предявяват правата на държавата като настоящ собственик на недвижимия имот №....... Претендира се към настоящия момент равностойността на плодовете от имота, получени от ответника към 13.09.02г.

Макар към този минал момент собствеността върху имота да не е била спорна, починалият ответник С. М. е бил привидно възстановен собственик на имот № ....... Това е така, защото косвеният съдебен контрол за законосъобразност на възстановителното решение сочи, че то е постановено в нарушение на материалния закон / материална незаконосъобразност/ и въз основа на нищожно решение на областната комисия. Нарушението на материалния закон е в това, че нито възстановеният собственик, нито негов наследодател някога е бил собственик на гори в землището на Г. Д., собствеността върху които да се възстановява. Затова и на основание чл.93 ЗС, той неправомерно е придобил плодовете /добива от сечта на дървесината/ от имота, тъй като му е било издадено разрешение за сеч в собствен имот. Затова всякакви позования на статут на добросъвестен владелец, придобивна давност и т.н., са лишени от основание, тъй като е установена практиката, че давностно владение, започнало въз основа на нищожен административен акт води единствено до последиците на недобросъвестно владение.

Последващият спор за собственост по чл.108 ЗС, в който е признато спрямо ответника, че първият ищец е собственик на имота, е решен със сила на пресъдено нещо на 15.10.09г. Предявяването на този иск, който не е иск относно вземането за стойността на дървесината през 2005г., не прекъсва погасителната давност за иска на първия ищец за равностойността на дървесината, реализирана през 2002г. Това е така, защото искът прекъсва давността само между страните и само за предявеното субективно право. Ревандикационният иск не прекъсва давността на иска за доходите, от които собственикът е лишен, така р. 1252-61-І, Сб., стр.56. Спрямо втория ищец давността също е изтекла на 13.09.07г., т.е. пет години след осъществяване на сечта, тъй като това е моментът, в който е настъпило обогатяването на ответника, респ. обедняването на държавата. От момента на установяване на собствеността спрямо държавата / 15.10.09г. / занапред, според разрешението на р. 135-66- ОСГК, спр.67, бр.2,стр.27, могат да се претендират плодове от имота от собственика спрямо ответник, който неправомерно го е завладял. Не е необходимо обаче установяването на собствеността да е със сила на пресъдено нещо, за да породи действие. Напълно достатъчно е държавата или неин представител да установи собствеността си като преюдициален въпрос в рамките на петгодишния давностен срок от обедняването, като покани обогатилия се да възстанови сумата. Няма данни това да е извършено в давностния срок по съдебен или извънсъдебен способ. Затова искът е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли, ведно с иска за мораторната лихва.

За пълнота на мотивите следва да се обсъдят и доводите за дадено без основание или на отпаднало основание. Двете нормативни разрешения- на чл.55, ал.1, пр.1 и чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД се отнасят за отношения, при които е налице облигационна връзка, известна като основание /кауза/ на договорите. Липсват такива отношения между страните по делото, затова редът за защита е чл.59 ЗЗД. Няма признаване на възстановителното решение за нищожно, такова е налице само в мотивите на първоинстанционното решение, а мотивите не се ползват със сила на пресъдено нещо, според чл.236, ал.2 ГПК. Но дори признато за нищожно, възстановителното решение не е договорно основание за получаване на престация, според цитираното от ответника тълкувателно постановление, нито отпаднало основание, според интерпретацията на ищците.

Ищците следва да заплатят направените от ответника разноски от 600лв., от които 500лв.- А. хонорар и 100лв. -за експертиза.

Водим от изложеното и на посоченото основание съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ иска на ДГС-Д., със седалище и адрес на управление, Г. Д., ул. "О."№6, ЕИК ****, представлявано от директора В. М. Б., съдебен адрес Г. Д., ул. "А. К." №10, А. Ж. Ч., и Д. П. от М. на З. и Х. М. Н., със седалище Г. С., бул. " Христо Б. №55, да се осъдят на основание чл.59 ЗЗД А. М. М., ЕГН*, Ф. С. Х., ЕГН *, Е. С. М., ЕГН*, всички от Г. Д., Смолянска област, като наследници на С. И. М., бивш жител на Г. Д., сумата от 27670.82лв., представляващи стойността на отсечена в имот пл.№...... по землището на Г. Д. дървесина към 13.09.02г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.10.2010г. до окончателното им плащане, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА ДГС-Д., чрез директора В. Б. и Д. чрез М. на З. и Х. М. Н., да заплатят на А. М. М., Ф. С. Х. и Е. С. М., разноски по делото от 600лв., от които 500лв. за А.хонорар и 100лв. за експертиза.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението му на страните пред Апелативен съд- Пловдив.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: