Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр.
Варна, ………….2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и първи ноември две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател:
Стоян Колев
при секретаря АННА
ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдията СТОЯН КОЛЕВ адм. дело № 1414
по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 268, ал. 1 вр. чл. 267, ал. 2, т. 5 от Данъчно - осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на М.Р.М., ЕГН **********, с
адрес ***, чрез адвокат В.С.Д. – ВАК срещу Решение № 125/01.06.2022г. на
Директора на ТД на НАП - Варна с което е оставена без уважение подадената него
жалба срещу Разпореждане на за присъединяване изх. № С-220003-105-0171850/18.05.22
г. по изпълнително дело № *********/2018 г. по описа на ТД на НАП Варна.
В жалбата се сочи, че описаните в посоченото
разпореждане задължения по 3 броя електронни фишове не следва да му се вменяват
като лични задължения, тъй като той има качество на управител на дружество „*****“
ЕООД с предмет на дейност отдаване под наем на автомобили. Заявява, че за тези
фишове е подал на 30.03.2022 год. и 31.03.2022 год. до съответните дирекции на
МВР декларации с които декларира лицата управлявали автомобилите в момента на
нарушението за преиздаване на глобите на реалните нарушители и анулиране на
глобите на негово име. С жалбата се моли съдът да отмени решението в оспорената
част. Претендират се разноски и адвокатски хонорар.
Ответната страна – Директорът на ТД на НАП Варна, в
депозирани чрез процесуален представител писмени бележки оспорва жалбата. Счита
същата за неоснователна, а издаденото разпореждане за присъединяване и
потвърждаващото го решение за правилни и законосъобразни. Сочи, че към датата
на издаване на решението тези 3 броя електронни фишове са били годни
изпълнителни титули и подлежат на принудително изпълнение, с оглед на което
публичният изпълнител правилно е издал разпореждането за присъединяване.
Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
От съдържащите се в административната преписка
материали се установява, че в ТД на НАП-Варна е образувано изпълнително дело
№*********/2018 г. по описа на същата дирекция срещу М.Р.М. с ЕГН **********.
По изпълнителното дело е издадено Съобщение за
доброволно изпълнение изх. № С 1800003-048- 0165159/18.07.2018г. (л. 5 от
преписката).
С Разпореждане за присъединяване с изх. № С-220003-105-0171850/18.05.2022г.
(л. 15 от преписката), са присъединени за събиране задължения за глоби по 3
броя ел. фишове с взискатели ОД на МВР Благоевград, ОД на МВР Търговище и ОД на
МВР Хасково. Разпореждането е връчено на задълженото лице на 18.05.2022г. по
електронен път (л. 14 от преписката).
Срещу Разпореждане изх. № С-220003-105-0171850/18.05.2022г.
М. е подал в срок жалба по административен ред (л. 21 от адм. преписка), с
която обжалва разпореждането по отношение на вземанията по трите електронни
фиша.
По така подадената жалба е постановено решение №
125/01.06.2022 година на Директора на ТД на НАП Варна, с което е потвърдено Разпореждане
изх. № С-220003-105-0171850/18.05.2022г. (л. 23 -24 от адм. преписка), връчено
на адресата по електронен път на 02.06.2022 г. (л. 22 от адм. преписка).
Доказателства, че трите броя електронни фишове са
анулирани, са представени едва след като са изискани от съда по инициатива на
жалбоподателя и предоставянето им с писмо от ГД “Национална Полиция“ при МВР с
вх. № 15967/26.10.22г. (л. 25). От
приложените съм същото писмо документи е видно, че издадените срещу
жалбоподателя фишове са анулирани на 01.04.2022 г. – Е.Ф. сер. K 5482875 и Е.Ф. сер. K 5585172 и на 04.04.2022 г. – Е.Ф.
сер. K 5639610 (л. 26 – 33).
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна с правен
интерес, срещу подлежащ на оспорване акт, съобразно чл. 268, ал. 1, вр. чл.
267, ал. 2, т. 5 ДОПК и в законоустановеният срок, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспорваното решение представлява валиден
административен акт, издаден от компетентен орган - Директор на ТД на НАП гр.
Варна в кръга на законоустановените му правомощия по чл. 267 ДОПК. Решението е
издадено след проведено задължително производство по обжалване на действията на
публичния изпълнител при ТД на НАП гр. Варна, в писмена форма и съдържа
посочените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, включително изложение на фактическите
и правните основания за постановяването му. При извършената проверка съдът
установи, че започването, провеждането и приключването на процедурата по
издаването на оспорения акт са извършени в съответствие с приложимите в случая
разпоредби на чл. 266 и чл. 267 ДОПК и в този смисъл приема, че в хода ѝ
не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени
правила, които да водят до неговата нищожност.
Решението е постановено при правилно приложение на
материалноправните разпоредби.
Съгласно
чл. 217, ал. 1 ДОПК, в изпълнителните производства по ДОПК могат да се
присъединяват публични взискатели, както и кредитори, чието вземане е
обезпечено с ипотека, залог или особен залог, както и тези, които са упражнили
право на задържане. В чл. 217, ал. 2 ДОПК е предвидено присъединяването да се
допуска с разпореждане на публичния изпълнител до изготвянето на
разпределението на събраните суми. Според разясненията дадени с Тълкувателно
решение № 7 от 04.15.2021 година на Върховния административен съд на Република
България, разпореждането за присъединяване представлява администриране на
постъпило искане за събиране на вземане до публичния изпълнител и същото не е
действие по принудително изпълнение по смисъла на ДОПК.
В конкретния случай процесните три броя фишове са заявени
от взискателите за събиране от ТД на НАП – Варна по системата за обмен на данни
между МВР и НАП. За законосъобразността на разпорежданията на публичния
изпълнител по чл. 217, ал. 2 ДОПК е достатъчно взискателят да ги е заявил за
събиране и да се е легитимирал като такъв с изпълнителен титул, какъвто
безспорно се явяват и електронните фишове, които са приравнени на наказателни
постановления.
Отмяната на акта, с който е установено публичното
вземане, е основание за прекратяване на производството по принудително
изпълнение по чл. 225, ал. 1, т. 2 ДОПК. Съгласно чл. 225, ал. 3, т. 2 ДОПК
предпоставка за постановяване на разпореждане за прекратяване на производството
по принудително изпълнение е уведомяването на публичния изпълнител с приложен
заверен екземпляр от решението за обявяване на нищожността, обезсилването,
отменянето или изменението на акта. В тежест на длъжника е да установи
обстоятелствата обуславящи предпоставките за прекратяване.
Видно от доказателствата по делото длъжникът не е
представил пред публичния изпълнител доказателства за анулиране на процесните
електронни фишове. Такива доказателства не са представени и от страна на
административния орган. Доказателства за анулирането им са събрани едва в хода
на настоящото съдебно производство, като преди това от страна на длъжника не е
правено искане за прекратяване на принудителното изпълнение по отношение на
трите фиша.
В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл.
267, ал. 2, т. 1 ДОПК и в контекста на твърденията в жалбата, директорът на ТД
на НАП – Варна има правомощия да прекрати производството, само в случаите, в
които ако до произнасянето по жалбата длъжникът плати дължимата сума, вкл.
направените разноски – т.е. при изпълнение на хипотезата по чл. 225, т. 1 ДОПК.
Неоснователни се явяват и възраженията в жалбата за
наличие на съществено нарушение на административнопроизводствените правила при
издаване на разпореждането за присъединяване. В жалбата до административния
орган са повдигнати възражения за наличие на предпоставките за спиране на
изпълнителното производство, без да е обоснована никоя от хипотезите по чл.
222, ал. 1 ДОПК. Съгласно цитираната разпоредба принудителното изпълнение се
спира с разпореждане на публичния изпълнител при следните предпоставки: при
поставяне на длъжника под запрещение - до назначаването на настойник или
попечител; при повикване на длъжника на учебен сбор - до завършването му; при
смърт на длъжника - до приемане на наследството; при смърт на законния
представител на физическо лице – длъжник – до учредяване на настойничество или
попечителство или назначаване на представител; при смърт на единствения
представляващ на юридическото лице – длъжник – до вписване на нов представляващ
или назначаване на представител и в други случаи, предвидени в закон. В настоящия
случай не се констатира наличието на нито една от гореизброените хипотези.
Доколкото длъжникът е избрал като ред на защита
обжалването на разпореждането за присъединяване, правилно директорът на ТД на
НАП – Варна се е ограничил при проверката за законосъобразност на действието
само до изпълнението на условията за присъединяване – наличието на основание по
чл. 209, ал. 2, т. 6 ДОПК и заявяването им за събиране от взискателя. След като
длъжникът не е предприел действия пред публичния изпълнител за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 225, ал. 1, т. 2 ДОПК – поради
отмяна на акта, съставляващ изпълнително основание, недопустимо е тези
възражения – които макар насочени към разпореждането за присъединяване, касаят
прекратяване на производството, да бъдат разглеждани по същество за пръв път
едва в съдебната фаза на обжалването. Впрочем, както бе посочено по-напред в настоящите
мотиви, доказването, че публичното вземане е погасено чрез изпълнение или по
друг начин или не съществува, е задължение на длъжника-жалбоподател, каквото
доказване в производството пред административния орган не е било проведено.
От друга страна, не е предмет на настоящото дело,
както и на производството пред административните органи, дали и по какъв начин
жалбоподателят е реализирал правото си на защита в административнонаказателното
производство по издаване на електронните фишове, с които са му наложени административни
наказания глоби.
Ето защо правилно директорът на ТД Варна
на НАП е преценил, че разпореждането за присъединяване на задължения е издадено
при наличие на материалноправните предпоставки на чл. 217, ал. 1 ДОПК, която предвижда, че в производствата по този дял
(дял ІV "Събиране на публични вземания") могат да се присъединяват
публични взискатели. Доколкото всяка от издалите трите фиша областни дирекции
на МВР се явява такъв публичен взискател, няма пречка и са изпълнени
предпоставките на чл. 217, ал. 1 ДОПК техните вземания към жалбоподателя да бъдат
присъединени към вече образуваното и неприключило изпълнително дело в ТД Варна
на НАП.
Правилна е също преценката за наличие на
предпоставката на чл. 217, ал. 2 ДОПК – оспореното разпореждане за присъединяване е
издадено преди изготвяне на разпределение на събраните суми, каквито суми
липсват поради липса на доброволно изпълнение и непредприети от страна на
публичния изпълнител действия по принудително изпълнение. Това означава, че
предвиденият в правната норма краен срок, до изтичането на който публичен
взискател може да подаде искане до публичния изпълнител за присъединяване, не е
изтекъл, поради което е било възможно да се извърши присъединяване в конкретния
случай.
В този смисъл неоснователно и недоказано е
възражението на жалбоподателя за допуснато нарушение на материалния закон при
издаване на оспореното решение. Напротив, директорът на ТД Варна на НАП
правилно е анализирал фактите и въз основа на тях е направил обосновани и
съответни на закона изводи, че разпореждането за присъединяване е
законосъобразно като издадено от компетентен орган, в изискуемата форма, при
наличие на предпоставките за неговото издаване и в съответствие с целта на
закона.
По изложените съображения съдът счита, че Решение № 125/01.06.22
г. на Директор на ТД на НАП Варна, с което е оставена без уважение жалбата с
вх. № 22027/19.05.2022 г. по описа на ТД НАП – Варна, подадена от М.М., срещу
разпореждане за присъединяване с изх. № С-220003-105-0171850/18.05.2022г.,
издадено от Н. М. на длъжност „главен публичен изпълнител“ в Дирекция
„Събирания“ при ТД на НАП – Варна, е правилно и законосъобразно, а жалбата
срещу него е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на спора
основателно и своевременно направено се явява искането на ответната страна за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143,
ал. 3 АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП, жалбоподателят следва бъде осъден да заплати
в полза на ТД на НАП Варна
сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 268, ал. 2 ДОПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, във връзка чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд – Варна
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Р.М. с ЕГН **********
*** срещу Решение № 125/01.06.22г. на Директор на ТД на НАП Варна, с което е
оставена без уважение жалба с вх. № 22027/19.05.2022 г. по описа на ТД НАП –
Варна, срещу разпореждане за
присъединяване с изх. № С-220003-105-0171850/18.05.2022г., издадено от Н. М. на
длъжност „главен публичен изпълнител“ в Дирекция „Събирания“ при ТД на НАП –
Варна.
ОСЪЖДА М.Р.М. с ЕГН: ********** *** да заплати на
Териториална дирекция на Национална агенция за приходите Варна сумата от 100 (сто)
лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: