№ 19886
********, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110145216 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, доуточнена с допълнителна молба с вх. № 342568/29.11.2023 г.,
подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Ф.И., срещу П. В. К., с
ЕГН: ********** и В. В. К., с ЕГН: **********, с която се иска ответниците
да бъдат осъдени да заплатят на ищеца в качеството си на наследници на
лицето Т. П. Г., ЕГН **********, починала на 13.09.2022 г., в условията на
разделност следните суми за доставена и ползвана топлинна енергия за
битови нужди и услуга дялово разпределие до топлоснабден имот, находящ се
в: *************, аб. № *****, както следва:
П. В. К.: 1/ сумата от 503,47 лева – главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 11.08.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането и сумата от 65,92 лева – обезщетение за забава
върху сумата от 503.47 лева за периода от 15.09.2021 г. до 26.07.2023 г., 2/
сумата от 16,99 лева – цена на извършената услуга за дялово
разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 11.08.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 4,57 лева – обезщетение за забава върху сумата от
16.99 лева за периода от 15.08.2020г. до 26.07.2023г.
В. В. К.: 1/ сумата от 503,47 лева – главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 11.08.2023 г. до окончателното
1
изплащане на вземането и сумата от 65,91 лева – обезщетение за забава
върху сумата от 503.47 лева за периода от 15.09.2021г. до 26.07.2023г.,
2/сумата от 16,98 лева – цена на извършената услуга за дялово
разпределение за периода от 01.06.2020г. до 30.04.2022г., ведно със
законната лихва от 11.08.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 4,57 лева – обезщетение за забава за периода от
15.08.2020 г. до 26.07.2023 г.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че между „Топлофикация София“ ЕАД и Т.
П. Г., ЕГН **********, починала на 13.09.2022 г., е било налице облигационно
отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че Т. П.
Г. е била собственик на топлоснабден недвижим имот, находящ се в:
****************, аб. № *****, до който ищцовото дружество е доставяло
топлинна енергия, но потребителят не е заплатил дължимата цена, формирана
на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда
за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение.
Поради това поддържа, че съгласно разпоредбата на чл. 153 от ЗЕ Т. П. Г.
е била клиент на топлинна енергия при общи условия за битови нужди и
поради това дължи стойността на доставената до топлоснабдения имот
топлинна енергия. Твърди се, че потребителят е изпаднал в забава, поради
което претендира и обезщетение за забава. Посочва се, че междувременно Т.
П. Г. е починала, поради което отговорни за заплащане на дължимите суми са
нейните наследници – П. В. К., с ЕГН: ********** и В. В. К., с ЕГН:
**********, поради което предявява иск срещу тях за заплащане при условия
на разделност на дължимите суми за доставена топлинна енергия до имот,
собственост на техния наследодател.
С исковата молба са представени: нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № ****, том I, рег. № ****, дело № ***** от 2000 г.; молба-
декларация от Т. П. Г. до директор на Т.Р. „Земляне“ за откриване на партида;
удостоверение за идентичност на адрес от „ГИС София“ изх. № 68-00-
1069/6/30.08.2012 г.; договор № 4125/24.09.2002 г. между „Техем Сървисиз“
ЕООД и Етажна собственост с адрес: ************ за извършване на дялово
разпределение; протокол от общо събрание на етажна собственост от
12.09.2002 г. с адрес: ************ за избор на ФДР; обща фактура №
********** от 31.07.2021 г. за отчетен период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г.
обща фактура № ********** от 31.07.2022 г. за отчетен период 01.05.2021 г. –
30.04.2022 г.; извлечение за периода м.06.2020 г. – м.09.2022 г. за абонатен №
**********/26.07.2023 г.; Договор № Д-0-67/03.06.2020 г. при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.
139в ЗЕ; Общи условия за продажба на ТЕ за битови нужди от „Топлофикация
София“ ЕАД на клиенти в град София, придружително писмо от Столична
община, район „Триадица“ с приложено удостоверение за наследници изх. №
2337/21.11.2023 г. на Т. П. Г..
2
Ответниците П. В. К. и В. В. К. в срока по чл. 131 ГПК подават общ
отговор на исковата молба чрез адв. В. Я., в който посочват, че дейността,
извършвана от „Топлофикация София“ ЕАД е монополна дейност, която не
отговаря на изискванията на правото на ЕС (в частност на Директива
2009/73/ЕО и на Директива 2009/72/ЕО) и на Конституцията на Република
България (в частност на разпоредбите на чл. 19, ал. 1 и 2, чл.18, ал. 4 от
Конституцията на Република България). Посочват, че според Конституцията
на България монополните дейности са изключение и следва да се допускат
единствено и само за дейностите, изброени в чл. 18, ал. 4 от Конституцията, а
дейността на „Топлофикация София“ ЕАД не попада в посочените дейности.
Посочва, че правото на ЕС относно търговията с газ и с електрическа енергия
изисква ефективно отделяне на производството на енергия и доставките по
мрежата, а „Топлофикация София“ ЕАД, в нарушение на правото на ЕС,
съвместява незаконно всичките три дейности по производство, пренос и
доставка на топлинна енергия, поради което незаконно извършваната от него
дейност, дори да е доказано, че е извършена, не подлежала на заплащане.
Посочват, че според чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ, доставка на ТЕ до клиенти в сграда-
етажна собственост може да се извършва само от доставчик на топлинна
енергия, което според разпоредбата на чл. 149а, ал.2 ЗЕ и според Третия
енергиен пакет на ЕС следвало да е различно лице от производителя и
топлопреносното предприятие. Поддържат, че законът забранявал на
производител на топлинна енергия да доставя, измерва, остойностява и
продава топлинна енергия, а тези дейности следвало да се извършват от
отделно юридическо лице – топлопреносно предприятие, което да пренася до
потребителите (абонатите) ТЕ, произведена от „Топлофикация София“ ЕАД.
Въз основа на посоченото твърдят, че производството пред СРС е
недопустимо, тъй като не било изпълнено законовото задължение на съда за
предварително производство по споразумение за извънсъдебно уреждане на
спора, поради твърдяна преднамерена злоупотреба с права от страна на
ищцовото дружество (липса на информация за дължимите суми по пера преди
завеждане на делото, липса на информация в исковата молба за месечните
задължения в нарушение на правата по ЗЗПотр. и Директивите на ЕС), липса
на представени лицензии към исковата молба, който да доказват, че дейността
му отговаря на законовите изисквания. Твърдят, че исковата молба е
недопустима поради незаконно придобити лични документи – представеният
Нотариален акт № **** от 2000 г. за закупуване на процесния недвижим имот
бил придобит незаконно чрез връзки в Агенция по вписванията и съдържал
лични данни, защитени от закона, поради което следвало да се изключи от
доказателствата по делото. Моли посоченият документ да се изключи от
доказателствата по делото.
Посочват, че предявената искова молба била нередовна, тъй като
липсвала активна легитимация на ищцовото дружество и представителна
власт на изпълнителния директор, не били представени доказателства
изпълнителният директор да има правото да представлява ищцовото
дружество и да упълномощава юрисконсулти.
Искат от съда да остави без движение представената искова молба,
3
която била явно нередовна. Оспорват законосъобразното учредяване на
ищцовото дружество, твърдят, че е налице изцяло опорочено правоприемство
от СЕК „София“ и последващи опорочени преобразувания на „Топлофикация
София“ ЕАД от държавно в общинско дружество. Оспорва, че процесуалния
представител на ищцовото дружество има качеството юрисконсулт, че
разполага с висше юридическо образование и удостоверение за юридическа
правоспособност и са на трудов договор при ищцовото дружество и че е
надлежно упълномощен. Оспорват като неавтентични и неверни
пълномощните на двама юрисконсулти, искат съдът да задължи ищцовото
дружество да представи оригиналите на пълномощните, диплом за висше
юридическо образование и удостоверение за юридическа правоспособност и
трудов договор на юрисконсултите. Поддържат, че главницата е незаконно
формирана като сбор от 4 различни вземания – топлинна енергия за отопление
на имот; ТЕ, отдадена от сградна инсталация; ТЕ за битово горещо
водоснабдяване и сума за мощност и за ТЕ за общи части на сградата-етажна
собственост, като не е посочена мораторна лихва за забава върху всяка
отделна главница. Поддържат, че към исковата молба не са представени
доказателства за договорни отношения между страните поради липса на
представен договор с отделния потребител и със сградата-етажна собственост.
Посочват, че представената публикация на Общите условия във вестник
„Монитор“ е без каквато и да е правна и доказателствена стойност, тъй като
текста е прекомерно ситен и нечетлив, лисвали доказателства публикацията
да е в масов и законно регистриран вестник, завереният препис не бил
надлежно заверен с подпис на представител на ищцовото дружество, а
единствено заверен с „чавки“ от неизвестно лице, с което се целяло
представяне на несъществуващи документи и избягване на наказателна
отговорност от конкретно лице за представяне не неистински документ.
Посочват, че липсва доказателство за публикация в два вестника, което е
самостоятелно основание да се приеме, че Общите условия не са влезли в
сила. Твърдят, че съдебния състав е незаконен, че съдът не е изпълнил
задължението служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в
договор с потребител. Посочват, че публикуването на общите условия в два
ежедневника не ги прави нормативен акт и следва изрично да бъдат приети от
другата страна по договора, за да е налице договорно отношение, поради
което навеждат, че договорът е нищожен поради заобикаляне на закона, а
административното регулиране на ДКЕВР има за цел да предпази
потребителите от злоупотреба с господстващо положение на пазара, а не да
изземва техни функции. Моли съдът да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани. Посочват, че не са представени всички
приложени към исковата молба писмени доказателства, част от преписите са
нечетливи документи, друга част от представените преписи са с непълно
съдържание, няма заверка на представени като писмени доказателства
документи. Оспорва представените като преписи към исковата молба
документи като неверни и неавтентични и моли по отношение на тях да се
открие производство по реда на чл. 193 ГПК. Към исковата молба не били
приложени всички необходими документи – нямало приложен лиценз, който
4
да доказва законно извършване на дейността на ищцовото дружество. Не била
заплатена държавна такса по всеки един от кумулативно предявените искове.
Навеждат, че представените копия от исковата молба на ответниците не са
представени в оригинал и заверени с подпис на юрисконсулт, а са представени
в незаверено ксерокопие, с което се нарушавали изисквания на ГПК на
ответника да се изпрати автентична искова молба с оригинален подпис на
подписалото я лице и със същия брой документи, които са приложени към
исковата молба. Поддържат, че съдът не е изпълнил служебното си
задължение да следи за неравноправни клаузи в потребителски договор, тъй
като в процесния случай потребителят не е уведомяван своевременно за
направените разходи за всяка една от услугите поотделно, за да знае каква е
цената на всяка от услугите поотделно и оттам за да прецени дали ще може да
я заплати и евентуално да спре потреблението й, а също така твърдят, че
ищцовото дружество е натрапвало на потребителя заплащането на стока,
която последният не е поръчвал/желал и не е консумирал, поради което
доставката не подлежала на заплащане. Посочват, че искането за заплащане на
доставена енергия е по прогнозни цени, които след това са преизчислявани на
окончателни цени, но при невярно измерване на количествата топлинна
енергия и при грешна формула при изчисляване на т.нар. „сградна
инсталация“. Посочват, че след представяне на исковата молба съдът е
оставил без движение и е поискал уточнения от ищеца, но съдът е изпратил на
ответниците само една от уточнителните молби, а останалите документи не са
били изпратени на ответниците, не са били публикувани в ЕПЕП, поради
което ответницата В. К. е трябвало да посети съда, да поиска да й се издадат
преписи от документи по делото, което й е било отказано незаконосъобразно,
с което твърдят, че им е накърнено правото на защита в исковия процес.
Твърдят, че избора на съдия по настоящото дело бил незаконен, тъй
като на протокола за избор на съдия-докладчик липсвал подпис на
длъжностно лице, а освен това съдията незаконно бил сменен в хода на
процеса след извършено ръчно преразпределение. Посочват, че това
нарушение води до липса на независимост и безпристрастност на съдебния
състав, а оттам – до нищожност на постановения съдебен акт. Поради това
правят искане за отвод на съдията по делото.
Оспорват исковете като неоснователни поради неизпълнение на
насрещните задължения на ищцовото дружество за изграждане и пускане в
експлоатация на абонатна станция, за доставка на ТЕ през целия нормативно
определен период и в нормативно определени параметри относно температура
и налягане, за вторично регулиране на влизащата в отоплителната инсталация
топла вода. Нарушено било правото на информация на потребителя за размер
на всяко едно от задълженията за топлинна енергия за процесния период по
отделни пера за всеки един месец, не било изпълнено задължението на
ищцовото дружество да създава и съхранява документация (отчетен картон,
досие за повреди и за параметрите на настройка на абонатната станция и
системата за автоматично регулиране на топлоподаването в сградата, да
съхранява срок от 5 години данни за разплащанията), за навременно
информиране на потребителите за ползваното количество топлинна енергия.
5
Моли съдът да задължи ищеца и третото лице помагач да представи в
оригинал под опис всички документи, касаещи топлоснабдяването на сградата
етажна собственост, в която се намира процесният апартамент. Оспорва
правоспособността на „Техем Сървисиз“ ООД да прави отчитания и дялово
разпределение на потребената топлинна енергия, оспорва, че има издаден
лиценз за извършване на посочените дейности, както и оспорва верността на
направените отчитания и остойностявания на енергия, ползвана в обектите.
Посочва, че не е доказано, че общия топломер е сертифициран, че е преминал
лабораторни изследвания, че показанията на всеки от индивидуалните
топломери са верни, както и че показанията са направени от компетентен
специалист от отчитащата институция – ищцовото дружество или фирмата за
дялово разпределение, както и навеждат, че формулата, по която е изчислена
доставената топлинна енергия е доказано невярна, поради което методиката
към Наредбата за топлоснабдяване е отменена с Решение № 11603/31.07.2019
г. по адм.д. 13721/2017г. на ВАС, 6-то отделение и Решение на СЕС по дело С-
28921. Оспорва размера на сумите с твърдението, че дяловото разпределение е
незаконосъобразно изчислено и незаконно. Оспорват законосъобразното и
редовно водене на счетоводството на ищцовото дружество, твърдят, че
счетоводството на ищцовото дружество не е редовно водено и данните по него
са незаконосъобразни и нямат доказателствена стойност. Оспорва
представените фактури като незаконосъобразни и неверни, навеждат, че
последните са неразбираеми, както и оспорват твърдението на ищеца, че са
публикувани на неговия сайт.
Оспорват иска за такси за дялово разпределение с твърденията, че
представеният договор № 4125/24.09.2002 г. за извършване на дялово
разпределение между „Техем Сървисис“ ЕООД и Етажната собственост е
неавтентичен и неверен, поради което и не е произвел правно действие. Въз
основа на това посочват, че дяловото разпределение в сградата етажна
собственост следва да се извършва от „Топлофикация София“ ЕАД и
ищцовото дружество няма право да събира такси за извършеното дялово
разпределение. Оспорват представения договор № 4125/24.09.2002 г. за
извършване на дялово разпределение между „Техем Сървисис“ ЕООД и
Етажната собственост като неавтентичен и неверен, оспорват автентичността
на положените подписи, оспорват правото на лицата, подписали договора да
представляват етажната собственост, както и представителната власт и
автентичността на подписа на лицата, подписали за „Техем Сървисис“ ЕООД и
„Булкооп-М“ ООД и моли да изиска оригиналите и да се открие производство
по реда на чл. 193 ГПК. Оспорва верността и автентичността на протокол от
общо събрание на етажната собственост от 12.09.2002 г. с твърденията, че
посоченото общо събрание не е свикано и проведено по законовите правила
на ЗУЕС и моли да се открие производство по реда на чл. 193 ГПК. В
условията на евентуалност оспорват, че ФДР „Техем Сървисис“ ЕООД не е
изпълнила задълженията си по договора – твърдят, че не е доставила и
монтирала вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на ТЕ,
не е извършвано индивидуално разпределение и измерване на ТЕ, или ако е
било извършвано не е правено от правоспособни служители, не са били
6
издавани общи и индивидуални сметки. Оспорват представения договор № Д-
О-67/03.06.2020 г. между „Техем Сървисис“ ЕООД и „Топлофикация София“
ЕАД като неавтентичен и неверен, оспорват автентичността на положените
подписи и молят да изискат оригиналите и да се открие производство по реда
на чл. 193 ГПК. Оспорват като неверни и неавтентични извадка от счетоводна
справка и две фактури по реда на чл. 193 и чл. 183 от ГПК.
Оспорват представените фактури като незаконосъобразни, твърдят, че
съдържанието им не съответства на ЗСч и ЗДДС и не са регистрирани в НАП.
Оспорват като неавтентични и неверни следните документи: извлечение от
сметки за процесния период, обща фактура № **********/31.07.2021 г. и №
**********/31.07.2022 г. Молят съдът да задължи ищеца да представи в
оригинал представените три документа. Посочват, че доколкото не са
представени доказателства процесните фактури да са връчвани на ответника,
респективно на техния наследодател, не се установява и настъпване на
изискуемостта на претендираните вземания.
Молят съдът да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС.
Въз основа на горепосоченото ответниците искат съдът да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани, евентуално – като
погасени по давност. Претендират разноски в полза на ответниците, в това
число и адвокатски хонорар.
Молят при наличие на предпоставките по чл. 238 от ГПК да постанови
неприсъствено решение срещу ищеца.
В условията на евентуалност, ако съдът уважи предявените искове,
молят за отсрочване на изпълнението по чл. 241 от ГПК поради
обстоятелството, че ответниците са болни и без доходи и им е необходимо
повече време, за да изпълнят съдебното решение.
От ответницата В. В. К. в срока по чл. 131 от ГПК е постъпила молба с
приложен документ от ДНСК, като се иска същият да бъде взет предвид от
съда.
В съдебно заседание на 18.06.2024 г. ответницата В. К. представя на
съда отговор на исковата молба, депозиран чрез куриерска фирма. В тази
връзка съдът е уведомил ответницата, че такъв отговор по делото не е
постъпвал – като няма и печат на служба „Регистратура“. Ответницата обаче
не е предприела действия по входиране на документа и на 15.10.2024 г. отново
го представи в открито съдебно заседание. В тази връзка и съдът прие
документа за сведение, но не намира за необходимо да го обсъжда, предвид
липсата на доказателства същият да е подаден в съда в срока по чл. 131 от
ГПК. Тук следва да се отбележи и че съдът не носи отговорност за документи,
депозирани по куриер.
В хода на производството по делото са извършени и приети съдебно
техническа експертиза /СТЕ/ с вх. № 189055/10.06.2024 г., както и ОУ на
ищцовото дружество.
С определение № 15618/11.04.2024 г. по делото като трето лице помагач
на страната на ищеца е конституирано дружеството „Техем сървисис“ ЕООД.
7
Същото е депозирало допълнителни документи – изравнителни сметки и
протоколи за отчет.
В съдебно заседание, проведено на 15.10.2024 г., процесуален
представител на ищеца не се явява.
Процесуалният представител на ответниците, както и ответницата В. К.
лично, поддържат доводите си за неоснователност на претенциите по
съображения за недоказаност на същите и негоден доказателствен материал.
Третото лице помагач „Техем сървисис“ ЕООД не изразява
допълнително становище по делото.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено копие от общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД –
публикувани в централен и местен ежедневник – вкл. се представят двата
вестника в цветни копия и едно копие от ОУ в по-голям шрифт за улеснение на
ответниците.
От представения по делото нотариален акт за покупко продажба на
недвижим имот № ****, том I., рег. № ****, дело ***** от 13.06.2000 г. се
установява, че на 13.06.2000 г. лицето Т. П. Г. е придобило собствеността
върху имот: апартамент № *****, находящ се в ***************.
От процесуалния представител на ответниците не са наведени твърдения,
нито са ангажирани доказателства, за междинни промени в собствеността
върху имота. Самата ответница П. В. К. дори заяви в о.с.з. от 15.10.2024 г., че
ответниците имат отношение към собствеността върху имота.
Видно от удостоверение за наследници на Т. П. Г., с ЕГН: ********** е
починала на 13.09.2022 г. /т.е. след процесния период/ като е оставила за свои
наследници – ответницата П. В. К., с ЕГН: ********** и ответницата В. В. К.,
с ЕГН: ********** – и двете племеници – по заместване от сестрата на Т. П. Г.
лицето Л.Ц..
По делото е приложена и молба декларация за откриване на партида при
ищцовото дружество за процесния имот. Документът обаче е представен в
крайно нечетлив вид, като подписът на същия не се различава и съдът не го
съобразява при формиране на крайните си изводи по делото.
Налице е и удостоверение от ГИС София изх. № 68-00-1069/6/30.08.2012
г. съгласно което стари адреси: ************** са идентични с настоящ адрес:
***************** – т.е. десет входа в шест етажна жилищна сграда.
На последно място от представени договори – между фирмата за дялово
разпределение /ФДР/ и сградата в режим на етажна собственост /СЕС/ и
между ФДР и ищеца се установява, че процесният имот се намира в
топлоснабдена сграда. В протокола от ОС на СЕС за избор на ФДР подписът
на Т. П. Г. от 12.09.2002 г. фигурира под № 28.
От своя страна ответницата В. К. е представила документ от ДНСК /л. от
делото/, съгласно който в масивите на ДНСК не е установено налично
8
разрешение за ползване на абонатна станция и сградна инсталация на адрес:
************. Поради това и съдът е поставил съответни въпроси по СТЕ.
Видно от извлечение от сметка на л. 23 от делото процесната сума за
потребена топлинна енергия от 1006.94 лева е формирана от изравнителна
сметка за отоплителен сезон м.май 2020 г. – м. април 2021 г., отразена в м. юли
2021 г. и възлизаща на 367.20 лева и две изравнителни сметки за отоплителен
сезон от м. май 2021 г. до м. април 2022 г., отразени в м. юли 2022 г. на
стойност 330.72 лева и в м. септември 2022 г. на стойност 309.02 лева.
По делото са приложени и две общи фактури – за отоплителен сезон
м.май 2020 г. – м. април 2021 г. и за отоплителен сезон м. май 2021 г. до м.
април 2022 г., издадени на името на Т. П. Г.. Съгласно приложението към
първата фактура за м. май 2020 г. на Т. П. Г. е начислена сумата от 36.26 лева.
От третото лице помагач по делото „Техем сървисис“ ЕООД са
представени два броя изравнителни сметки, както и протоколи, също два броя
– от 19.05.2021 г. и от 11.05.2022 г. Протоколите са подписани „за
потребителя“ като съгласно тях в имота е осигуряван достъп и е извършван
отчет на един уред.
По делото не се твърди да има извършвани плащания, поради което и
счетоводна експертиза не е извършвана.
Предвид възраженията за негодност на абонатната станция По делото е
извършена СТЕ.
Съгласно същата в.л. е ползвало следните документи: ежемесечни отчети
на общия топломер за процесния период от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г от
Топлофикационен район „Земляне” за АС на адрес: *************;
извлечение от сметки за аб. № ***** за прогнозно потребена ТЕ в процесния
период - от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г.; съобщения към фактури за аб.№
*****, Акт за разпределение на кубатурата в жилищна, сграда на ********** -
139 куб. м, предоставен на СТЕ от ТР ”Земляне”; списък за броя на живущите
по апартаменти и отопляемата кубатура в жилищна сграда на бл. *********,
предаден в ДСП „Топлофикация” от председателя на домсъвета при
топлофициране на сградата на 01.12.1969 г., договор от 4125 / 24.09.2002 г.
между ЕС с адрес: *********** и фирма „Техем Сървисис” ЕООД за
извършване услугата „Топлинно счетоводство”; Протокол от 12.09.2002 г. на
ОС на бл. *********** с Решение за преминаване към индивидуално
разпределение на потребената ТЕ и сключване на договор с фирма „Техем
Сървисис” ЕООД за извършване на услугата „Дялово разпределение”, списък
на етажните собственици - неразделна част към Протокол от ОС на ЕС,
договор № Д-О-67 от 03.06.2020 г. при ОУ за извършване услугата дялово
разпределение на ТЕ, по чл. 139в, ал. 2 от ЗЕ между „Топлофикация София”
ЕАД. и фирма „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, Главни отчети/проверка
извършени от ФДР от датите: 19.05.2021 г. и 11.05.2022 г., индивидуална
справка за използвана топлинна енергия – изравнителни сметки от фирмата за
топлинно счетоводство за аб.№ ***** за отчетните периоди 01.05.2020 г-
30.04.2021 г и 01.05.2021 г.- 30.04.2022 г., протоколи за извършен демонтаж и
монтаж на топломер и съпътстващите свидетелства за извършени последващи
9
метрологични проверки на топломера в АС на бл. *********, тип 2WR4 с
фабр. № ********, разходомер тип Spanner Pollux 6 m3/h с фабр. № ********
и термопреобразователи тип Р500, подменен с топломер SPX pollustar 2WR4 с
фабр. №**********, протокол за проведена 72-часова проба при
експлоатационни условия през периода 09.07.2003 г. до 12.07.2003 г., акт за
установяване годността за приемане на строежа: Индиректна абонатна
станция с мощност 300/150 в ж.к. „М.”, бл. *********, вх. ******* (вх.
*********** г., удостоверение за качество № **** / 17.06.2003 г.на блокова
абонатна станция - мощност за отопление 300 W мощност за БГВ 150 W ,
фабр. № **** от 17.06.2003 г.
Видно от СТЕ отчитането на постъпилата топлинна енергия в абонатните
станции е с общ топломер, което се осъществява по електронен път в началото
на всеки месец. Посредством т.н. „терминал” са снемани показанията на ТЕ в
0.0 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество са приспадани
технологичните разходи и разликата е разпределяна между всички
потребители от ЕС: за отопление (имот и сградна инсталация) и БГВ.
Вещото лице също е установило, че системата за дялово разпределение
на топлинна енергия в топлофицираната сграда с адрес: ********,
**********, вх. ********* (9 и 10) е въведена от 2002 г. – като начинът на
отчитане на изразходваната ТЕ за изготвяне на изравнителните сметки е
„годишно”. В апартамент № ***** има един радиатор, прикачен към
отоплителната тръбна инсталация на блока с монтиран уред за дялово
разпределение с № ************. За отчитане на топлата вода в имота има
монтиран и надлежно узаконен един водомер. Отоплителни тела в общите
части няма. За процесният период 01.05.2020-30.04.2022 абонатът е
осигурявал достъп за отчет и проверка на уредите за дялово разпределение.
В тази връзка в.л. е установило, че общата стойност за потребена
топлинна енергия за процесния имот по прогнозно начисление възлиза на —
1032.59 лева в съответствие с фактурите издадени от „ Топлофикация София
"АД - която сума включва: сума за топлинна енергия за отопление имот и сума
за топлинна енергия отдадена от сградна инсталация – 891.**** лева
съответно сума за топлинна енергия за подгряване на вода за БГВ — 140.72
лева.. Предвид извършени плащания остава дължима сумата от 1027.39 лева.
В сумата не е включена лихва за просрочени плащания или прихванати суми
от предходни периоди.
За периода м.05.2020 г- м.04.2022 г. начислените суми за ТЕ са по
прогнозно потребление, като в края на отоплителния сезон ФДР изчислява
реалното потребление на ТЕ и извършва изравняване между начислената и
дължимата сума: връщане или доплащане – съгласно действащите нормативни
документи: Наредба за топлоснабдяването от 18.03.2002 г., Наредба №2 от
28.05.2004 г., Наредба №16-334 от 06.04.2007 г., Наредба Е-РД 04-1 от
12.03.2020 г. и ЗЕ, както и ОУ на ищеца и решенията на ДКЕВР /КЕВР/. В тази
връзка вещото лице уточнява, че цената на топлинната енергия, по която
ищецът е начислявал дължимите от потребителите суми, се определя от
10
приети Решения на КЕВР – като в процесния случай нормативните документи
са спазвани, въвеждани са коректно и на време.
На следващо място съгласно СТЕ абонатната станция топлозахранва два
входа – процесния и предишния. Подменена е през 2003 г. с автоматизирани,
пластинчати топлообменници тип БРУТЕРМ 300/150 kW. Количеството
топлинна енергия за технологични разходи в АС е за сметка на
топлопреносното предприятие при потребители, ползващи топлинна енергия
за битови нужди. Количеството е определено от топлопреносното
предприятие чрез техническата характеристика на АС по данни на
производителя и изчисления. В тази връзка технологичните разходи от
работата на съоръженията в абонатната станция са изчислявани и приспадани
ежемесечно от отчетената по общия топломер топлинна енергия преди
разпределението й, като са извършвани съгласно действащите нормативни
разпоредби.
Видно от СТЕ топлинната енергия, постъпила в абонатната станция се е
отчитала с ултразвуков топломер с интегриран температурен сензор. Освен
измерване на енергията топломерът има възможност и за архивиране на
данните. Производител на общия топломер в АС на бл. *********,
ж.к.”**********” е SPX Pollustar 2WR4 с конфигурация: изчислително
устройство тип 2WR4 с фабр. № ********, разходомер тип Spanner Pollux 6
m3/h с фабр. № ******** и термопреобразователи тип Р500, подменен с
топломер SPX pollustar 2WR4 с фабр. № **********.
В конкретния случай уред № ******** е преминал периодична
метрологична проверка в м. 10. 2018 г. и след това в м. 06. 2021 г (монтиран е
на друг адрес и приложено изпращаме свидетелството от метрологичната
проверка). През този период топломерът в АС, топлозахранваща ж.к.
„**********“, бл. *********, вх. *********, не е свалян и е отчитал
ежемесечно реално изразходваното от двата входа количество топлинна
енергия. Некоректност в отчитанията му не са установени.
Вещото лице е установило, че топлинната енергия е начислена въз основа
на реален отчет. Самото топлофецирането на сградата на адрес: ********** е
извършено през декември 1969 г., като абоватната станция е с кожухотръбни
водоводни подгреватели. През 2003 г. абонатната станция е подменена с АС от
нов тип, автоматизирана, индиректна, с пластинчати подгреватели, тип
БРУТЕРМ 300/150- 300 W за отопление и 150W за БГВ.
Вещото лице е извършило проверка на следните документи за монтажа
на АС- протокол за проведена 72-часова проба при експлоатационни условия
през периода 09.07.2003 г. до 12.07.2003 г., удостоверение за качество № **** /
17.06.2003 г.на блокова абонатна станция - мощност за отопление 300 W
мощност за БГВ 150 W , фабр. № **** от 17.06.2003 г. като удостоверението
за качество е издадено на основание протокол за електрическа изправност и
протокол за хидравлична проба, както и акт за установяване годността за
приемане на строежа: индиректна абонатна станция с мощност 300/150 в ж.к.
„М.”, бл. *********, вх. ******* (вх. 9 - 10) от 21.07.2003 г. обр. 15.
В тази връзка вещото лице посочва, че абонатната станция е изградена
11
съгласно разрешение за строеж № 20 от 02.04.2003 г., издадено от главния
архитект на район Триадица и договор за строителство и анекси към него №
EBRD 2/02, LOT. Представени са техническата документация, актове и
протоколи за изпитания на абонатната станция, доказващи правилността на
изпълнението. Установено е, че строежът е изпълнен съгласно техническата
спецификация на договора.
Поради това според експерта абонатната станция в сградата е редовно
въведена в експлоатация, отговаря на техническите изисквания, и е с
монтирани годни измервателни уреди през процесния период.
Експертизата следва да бъде кредитирана, доколкото е компетентно
изготвена като за вещото лица липсват данни за евентуална заинтересованост
от изхода на делото. Освен това вещото лице е вписано в списъка на СГС като
вещо лице със съответната специалност и е отговорило компетентно на
поставените му въпроси. Противно на възраженията на ответниците именно
съдът назначава вещото лице като система за случаен избор на такова не е
предвидена. Останалите възражения на ответниците нямат отношение към
компетентността на вещото лице, нито към верността на експертизата, като в
по-голямата си част представляват доводи по съществото на делото.
Досежно стойността на стойността на количеството топлинна енергия
съдът съобразява, че СТЕ не държи сметка за прихващания със стари суми и
вноски от потребителя, като взема предвид стойностите по исковата молба,
съобщенията към фактурата и извлечението от сметка.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от
правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на
топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в
сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към
нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и
топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в
който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия.
В тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя.
12
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
В настоящия случай от представените по делото доказателства
/нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № ****, том I., рег. №
****, дело ***** от 13.06.2000 г., удостоверение за идентичност на
административни адреси и ОУ на „Топлофикация София“ ЕАД за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на клиенти в ******** от в-к. „Монитор“ и
в-к. „19-минути“ от 11.06.2016 г./ се установи, че наследодателката на
ответниците Т. Г. е била в облигационни отношения с ищцовото дружество по
повод доставката на топлинна енергия в процесния период, доколкото е била
собственик на процесния имот. В тази връзка и не бяха въведени от
процесуалния представител на ответниците конкретни възражения за промени
в собствеността върху имота или въобще във вещноправния му статут и в
частност такива, касаещи процесния период.
Въпреки това и за пълнота следва да се отбележи и че с Решение от
05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени
преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна
уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна
собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни
да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката
на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на
общностното право.
От своя страна, видно от удостоверението за наследници на Т. Г. –
същата е оставила за свои наследници единствено двете ответници по делото
– нейни племеници. В тази връзка и съобразно чл. 10, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 5,
ал. 1 от Закона за наследството /ЗН/ – всяка от двете ответници наследнява по
½ част от процесния имот. От своя страна чл. 60, ал. 1 от ЗН предвижда, че
наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с
които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.
Предвид гореизложеното претенцията за главница – за доставена
топлинна енергия е доказана – по своето основание – като ответниците
следва да отговарят за задълженията в качеството си на наследници на
починалия потребител.
Искът обаче се явява основателен до сумата от общо 717.50 лева –
изчислена от съда по приложенията към общите фактури. Това е така,
доколкото сумата от 36.26 лева – за м. май 2020 г. не се дължи поради
погасяването й по давност – в който смисъл е налице възражение от
ответниците – доколкото приложимата давност е три години / Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС /, а
исковата молба е депозирана на 11.08.2023 г., а сумата е следвало да бъде
13
заплатена до 15.07.2020 г. /за следващия месец юни 2020 г. сумата е следвало
да се плати до 15.08.2020 г. и същата не е погасена по давност/ - предвид
правилото в ОУ на ищеца, че плащане се дължи в 45 – дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят /чл. 33, ал. 1 от ОУ на ищеца/. Сумите
за м. 11.2020 до м. 05.2021 г. съща не се дължат, доколкото в този период
измервателният уред в АС е бил извън годност /проверка от м.10.2018 г.
валидна до м. 10.2020 г. и нова проверка м. 06.2021 г./ и съгласно разяснения
на вещото лице ищецът не е имал договор за проверка на уредите си. В тази
връзка и иска за сумите за тези месеци също е неоснователен – общо 289.44
лева.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15 то число
на втория месец следващ отчетния.
Останалите ангажирани по делото доказателства съдът не обсъжда като
неотносими към изясняване на правния спор. Тук следва да се отбележи, че
валидността на цитираните от ответницата В. К. наредби и решения на
ДКЕВР е извън компетентността на настоящия граждански съд.
Досежно направените многобройни искания за отвод, то същите не бяха
мотивирани по какъвто и да е начин с поведението или личността на
настоящия съдия докладчик, а с организацията на работа в СРС и съответните
вътрешни правила. Същите са извън преценката на съдията докладчик по
конкретно дело.
По иска за топлинна енергия и обезщетение за забава върху същия:
В тази връзка искът за главница за топлинна енергия е основателен до
сумата от общо 717.50 лева – за периода от 01.06.2020 г. до 31.10.2020 г. и за
периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2022 г. – като всеки ответник отговоря за по
358.75 лева от тази сума.
За разликата до пълния претендиран размер от 1006.94 лева или за
289.44 лева т.е. по 144.72 лева за всяка ответница – за периодите 01.05.2020 г.
до 31.05.2020 г. /поради давност/ и 01.11.2020 г. до 31.05.2021 г. /недоказана
изправност на уреда в АС/ искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на обезщетението за забава върху тези суми искът се
явява основателен до сумата от общо 81.08 лева или по 40.54 лева за всяка
ответница – като за разликата от 50.75 лева следва бъде отхвърлен /първата
ответница 25.38 лева, а втората 25.37 лева.
По иска за дялово разпределение и обезщетение за забава върху същия:
По делото се доказа, че имотът се намира в топлоснабдена сграда като е
извършвана услуга „дялово разпределие“. Ищецът обаче не доказа да е
заплащал възнаграждение за същата на третото лице помагач вкл. в
14
претендирания размер, поради което и тези искове следва да бъдат отхвърлени
изцяло.
Доколкото ответниците не са ангажирали доказателства за имотното си
състояние, то и искането по чл. 241 от ГПК се явява неоснователно.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски са направили и двете страни.
Ищецът НЕ представя списък на разноските. Поради това и съдът
намира, че ищецът е извършил разноски от 350 лева за СТЕ и 47.23 лева за
държавна такса /погрешно определена от предходен съдия, титуляр на
състава/. Заедно с това съдът намира, че следва да определи възнаграждение
за юрисконсулт от 20 лева, доколкото такъв в последното съдебно заседание
/продължило над 3 часа/ не се яви.
В тази връзка и съобразно уважената част от исковете на ищеца се
дължи сумата от 282.16 лева или по 141.08 лева от всяка ответница.
Ответниците се представляват от адв. В. Я. по реда на безплатната
правна помощ. Не е заявен конкретен размер на възнаграждението, но
предвид събрания доказателствен материал и цената на исковете съдът
определя възнаграждение от 600 лева за представителство и на двете
ответници като от тази сума на адв. Я. се дължат 192.25 лева съобразно
отхвърлената част от исковете.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. В. К., с ЕГН: ********** и адрес: ********, ж.к.
**********, ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: ********, ул. Ястребец №
23Б, следните суми: 1/сумата от 358.75 лева – главница, представляваща
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот
– апартамент № *****, находящ се в ********, ********, ж.к. **********, бл.
*********, вх. **********, за периода от 01.06.2020 г. до 31.10.2020 г. и за
периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2022 г. вкл, и 2/ сумата от 40.54 лева –
обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г. до 26.07.2023 г. върху
съответната главница, както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 11.08.2023 г. до окончателното
плащане на сумата КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми и периоди:
1/ за сумата от 144.72 лева – главница, представляваща разликата до пълния
размер на претендираната стойност на доставена и ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за имот – апартамент № *****, находящ се в ********,
********, ж.к. **********, бл. *********, вх. ********** за периодите
01.05.2020 г. до 31.05.2020 г. /поради давност/ и 01.11.2020 г. до 31.05.2021 г.
/недоказаност/; 2/ за сумата от 25.38 лева – обезщетение за забава,
представляващо разликата до пълния претендиран размер за периода от
15.09.2021 г. до 26.07.2023 г. върху съответната главница, както и изцяло 3/ за
15
сумата от сумата от 16,99 лева – цена на извършената услуга за дялово
разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва от 11.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и за 4/ сумата
от 4,57 лева – обезщетение за забава върху сумата от 16.99 лева за периода от
15.08.2020г. до 26.07.2023 г., поради неоснователност на претенциите в
отхвърлената част.
ОСЪЖДА В. В. К., с ЕГН: ********** и адрес: ********, ж.к. Надежда
І, бл. 146, вх. Б, ет. 9, ап. 47, ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София“ ЕАД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ********, ул. Ястребец
№ 23Б, следните суми: 1/сумата от 358.75 лева – главница, представляваща
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот
– апартамент № *****, находящ се в ********, ********, ж.к. **********, бл.
*********, вх. **********, за периода от 01.06.2020 г. до 31.10.2020 г. и за
периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2022 г. вкл, и 2/ сумата от 40.54 лева –
обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г. до 26.07.2023 г. върху
съответната главница, както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 11.08.2023 г. до окончателното
плащане на сумата КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми и периоди:
1/ за сумата от 144.72 лева – главница, представляваща разликата до пълния
размер на претендираната стойност на доставена и ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за имот – апартамент № *****, находящ се в ********,
********, ж.к. **********, бл. *********, вх. ********** за периодите
01.05.2020 г. до 31.05.2020 г. /поради давност/ и 01.11.2020 г. до 31.05.2021 г.
/недоказаност/; 2/ за сумата от 25.37 лева – обезщетение за забава,
представляващо разликата до пълния претендиран размер за периода от
15.09.2021г. до 26.07.2023 г. върху съответната главница, както и изцяло 3/ за
сумата от сумата от 16,98 лева – цена на извършената услуга за дялово
разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва от 11.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и за 4/ сумата
от 4,57 лева – обезщетение за забава върху сумата от 16.98 лева за периода от
15.08.2020г. до 26.07.2023 г. поради неоснователност на претенциите в
отхвърлената част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците П. В. К., с ЕГН:
********** и В. В. К., с ЕГН: ********** по чл. 241 от ГПК, доколкото не са
представени доказателства за имотно състояние.
ОСЪЖДА П. В. К., с ЕГН: ********** и адрес: ********, ж.к.
********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
„Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: ********, ул. Ястребец № 23Б, сумата от общо 141.08 лева,
представляваща разноски /за държавна такса, експертиза и юрисконсултско
възнаграждение/ в настоящото исково производство по гр.д. № 45216/2023 г.
на СРС – съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В. В. К., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: ********, ул. Ястребец № 23Б сумата от
общо 141.08 лева, представляваща разноски /за държавна такса, експертиза и
16
юрисконсултско възнаграждение/ в настоящото исково производство по гр.д.
№ 45216/2023 г. на СРС – съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: ********, ул. Ястребец № 23Б ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. на
адвокат В. А. Я. с адрес: ********, бул. **********, сумата от 192.25 лева –
адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. № 45216/2023 г. по
описа на СРС – съобразно отхвърлената част от исковете като възнаграждение
е за представителство на ответниците П. В. К. и В. В. К..
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – дружеството „Техем сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните вкл. на третото лице
помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17