О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 3440 Година 06.12.2018 Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На шести декември Година
2018
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 4210 по описа за 2018 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След
изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът не е подал писмен
отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че поправената искова
молба е редовна, а предявените с нея осъдителни искове допустими.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат, като относими,
допустими и необходими писмени доказателства, представените с исковата молба
писмени документи, каквито досега ответникът не е представял по делото (чл. 183 ГПК).
Доколкото
страните нямат други доказателствени искания, делото следва да се внесе и
насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват
същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на
съда за доклад на делото. Страните следва да се приканят към постигане на
спогодба, включително и чрез процедура по медиация, като им се разяснят
преимуществата й.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко
доброволно разрешаване на спора би било по-благоприятно за тях, тъй като чрез
взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите
си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от
дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността
да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор
вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на
правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтичат претендираните от ищцата вземания, са посочени в поправената й
искова молба и изразяват по същество в това, че на 15.12.2017 г. в - сключила с
ответника писмен договор за наем, който страните подписали и изписали трите си
имена, и същият бил заверен нотариално от -, с който договор му отдала под наем
една стая (голямата северна стая) от своя имот в същото -. Договорът бил със
срок на действие от 15.12.2017 г. до 31.03.2018 г., а след изтичането му, можел
да бъде продължен с изрично писмено съгласие на страните. Уговорен бил месечен
наем от 50 лева, който се дължал от 5 до 8 число на текущия месец, считано от
01.01.2018 г. Договорът можел да бъде прекратен с едностранно писмено едномесечно
предизвестие, от която и да е от страните. Без предизвестие можел да бъде
прекратен от наемодателя, ако наемателят нарушал някоя от клаузите му. Уговорено било, че наемателят не можел
да влиза в другите стаи на имота, да употребява личните вещи и покъщнина на
наемодателя. Не можел да ползва и дървата за огрев, намиращи се в имота. Не
можел да допуска и други лица да отсядат в имота и да не провеждал сбирки и
празненства в имота. При напускането на имота се задължавал да го остави във
вида, в който го бил наел. В договора била предвидена и неустойка 50 лева при
нарушаване на клаузите му. След сключването на договора, ищцата предоставила
реалното ползване на наетата стая от жилището й. От самото начало ответникът
бил неизряден. Така и не заплатил нито един от месечните наеми до края на
уговорения период - 31.03.2018 г., тоест за тези три месеца, за които се
уговорили устно (да преживеел зимата). Задълженията му възлизали на 150 лева -
неизплатен наем за месеците януари, февруари и март 2018 г. или по 50 лева за
всеки от тези три месеца, което било нарушение и на т. 3.1 от договора -
неизпълнение на задължението му да заплащал в срок определения в договора наем.
Ответникът продължил да ползва стаята и след края на срока, за който бил
сключен договора, като ползвал имота и в периода от 01.04.2018 г. до 10.06.2018
г. включително, на която дата освободил имота. За този период също не платил
нищо. Уговореният в договора период на ползване на наетата стая бил от 15.12.2017
г. до 31.03.2018 г. Въпреки това, ответникът, след изтичането на наемния срок,
продължил ползването с още два месеца и половина, със знанието и без
противоречието на ищцата. Фактите, от които ставало ясно, че ищцата знаела за
това и не се била противопоставила, били, че понастоящем живеела в -, където имала
възможност да наглежда своя имот, а като се имало предвид, че предметът на
процесния договор бил една стая от жилището й, имала достъп до останалите стаи
от -. Така установила, че ответникът ползвал отдадената стая под наем и след
срока на договора. За периода от 01.04.2018 г. до 10.06.2018 г. не била отправила
никакви покани до ответника да напусне имота й (стаята), от което обстоятелство
можело да се съди, че тя не се била противопоставила на ползването му. С ясно
съзнание оставила ответника в имота си и след изтичане на договорения срок,
като не се била противопоставила той да продължал да обитава стаята. Едва, след
като сам си тръгнал на 10.06.2018 г., а тя не получила нито лев наем, нещо
повече, само задължения за ток и вода, потърсила и упълномощила адвокат да й
води делото, което станало на 13.06.2018 г. Съгласно чл. 236, ал. 1 ЗЗД,
ответникът й дължал наемната цена за два цели месеца, април и май 2018 г., по 50 лева за всеки
месец или общо 100 лева, както и 16.67 лева наем за 10 дни от юни 2018 г. или от 01.06.2018 г.
до 10.06.2018 г. Сума от 16.67 лева била изчислена съобразно наема за ден, въз
основа на месечния наем (50 лева/30 дни = 1.67 лева на ден х 10 дни = 16.67 лева).
Въпреки изричната забрана в договора за използването на натрупаните под навеса
дърва за огрев, наред с останалите нарушения, ответникът си позволил да ги
използва и ги изгорил, като през времето, през което обитавал имота, се
отоплявал с тях. Съхранените дърва, които ответникът изгорил, били 3 м³ на обща стойност 210 лева. Един кубически метър дърва
струвал 70 лева. Съгласно т. 3.1 от договора, негово задължение било да плаща
редовно наема и разходите за ток, парно, вода и други разходи при ползването на
имота, което било още едно задължение, което неизпълнявал. Не бил платил
консумирания от него ток за януари, февруари, март, април и май 2018 г. След напускането на
дома й на 10.06.2018 г., електроенергията й била прекъсната, тоест токът бил спрян.
Била принудена да заплати всички неплатени от ответника сметки за ток на
25.07.2018 г., за което й били издадени системни касови бонове. Била принудена
да заплати и такса за ново присъединяване, за да й пуснат тока. Всички тези
разходи, които търсела, искала ответникът да бъдел осъден да й възстанови, защото
следвало да бъдат за негова сметка, включително и таксата за ново
присъединяване, тъй като станал причина да й спрат тока, поради неплащане на
ежемесечните сметки за ток. Отделно периодът (началната и крайна дата) на всяка
претендирана мораторна лихва за забава в плащането на всеки неплатен разход за
електричество, свързан с ползването на наетия имот, била, както следвало: за януари
2018 г.
сметката за ток била 23.18 лева, а лихвите за просрочие били 0.87 лева от
13.03.2018 г. до 25.07.2018 г.; за февруари 2018 г. сметката за ток била
55.09 лева, а лихвите за просрочие били 1.60 лева от 12.04.2018 г. до
25.07.2018 г.; за март сметката за ток била 64.62 лева, а лихвите за просрочие били
1.37 лева от 11.05.2018 г. до 25.07.2018 г.; за април сметката за ток била 14.28
лева, а лихвите за просрочие били 0.18 лева от 12.06.2018 г. до 25.07.2018 г.; за
май сметката за ток била 7.02 лева, а лихвите за просрочие били 0.03 лева от
11.07.2018 г. до 25.07.2018 г. Общо ел. енергия и лихви били 168.24 лева. Отделно
на 25.07.2018 г. платила такса възстановяване на ел. захранването на - в размер
на 19 лева. За същия период, в който ползвал имота й от 01.01.2018 г. до
10.06.2018 г., ответникът ползвал и питейна вода, която също не бил платил.
Едва на 14.08.2018 г., след като поискала да бъде засечена отново водата и успяла
да събере пари и плати изразходваната от ответника вода, при плащането й били
издадени 5 системни бона. Задълженията за вода били - за януари 2018 г. - 2.27 лева, за февруари
2018 г.
- 2.25 лева, за март 2018 г.
- 2.23 лева, за април 2018 г.
- 4.43 лева, за май 2018 г.,
при новото реално засичане и изравняването - 119.46 лева. Общо разходите за
вода били 130.64 лева. Освен всички описани действия на наемателя, които нарушавали
уговорките в договора и водели до имуществени вреди за нея, които се изразявали
в неполучаване на уговорената месечна наемна цена, ползване на имота й и след
приключване срока на договора и неплащане за същия период на наема до датата на
напускането (освобождаването) му; ползването (изгарянето) на собствените й
дърва за огрев; начислените и неплатени сметки за ток и вода, ответникът си
позволил да навлезе и в личното й пространство, като противно на уговореното в
т.5.1 и т.5.2 от договора, използвал личните й вещи и покъщнина, през целия
период в който обитавал жилището. В пълен разрез с договора, разпрострял
ползването си и върху останалите стаи от имота й, като не бил плащал никакъв
допълнителен наем. Цена за това нямало да търси, но било показателно за
отношението му към имота и личността й, и характеризирало неговата личност. Напуснал
имота й на 10.06.2018 г. Всички описани по-горе действия на ответника
представлявали не едно нарушение на договора. Ответникът бил неизряден наемател.
Нарушил повече от една клаузи на договора, което давало основание да претендира
уговорената в р. 7, т.7.1 от договора неустойка в размера на 50 лева. Точните
нарушения на договора, за да се претендирала тази неустойка, били: виновно
неизпълнение на т. 3.1, според която, наемателят бил длъжен да заплаща в срок
определения в договора наем, както и разходите за ток, парно, вода и други
текущи разходи, а същият не бил платил нито една наемна вноска и нито една
сметка за ток и вода, както и виновно неизпълнение на т. 5.3, според която, не
следвало да използва дървата й за огрев, като изгорил складираните три кубика
дърва в двора й под навеса, за което изрично се били договорили да не ги пипа.
Искането
е да се осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 150 лева за неплатени наеми
за януари - март 2018 г.,
сумата от 116.67 лева за неплатени наеми за април, май и първите 10 дни от юни 2018 г., сумата от 210 лева за
неплатено обезщетение за претърпяна загуба от изгорени 3 м³ дървен материал, сумата от 168.24 лева за неплатени разходи
за ел. енергия и лихви за забава в плащането им за януари-май 2018 г., свързани с
ползването на наетия имот, сумата от 19 лева за неплатено обезщетение за
вредите, причинени през време на ползването на наетия имот, за заплатена такса за
възстановяване на ел. захранването му, сумата от 130.64 лева за главница от
неплатени разходи за доставена питейна и отведена и пречистена канална вода за
януари-май 2018 г.,
свързани ползването на наетия имот,
сумата от 50 лева за неустойка по т.7.1 от договора за наем, и законна лихва
върху тези суми от подаване на исковата молба в съда до изплащането им, както и сторените по делото разноски.
Правна квалификация на предявените искове съответно за неплатени
наеми– нормата на чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, за неплатено обезщетение за
претърпяната загуба от изгарянето на посочения дървен материал – нормата на чл.
79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, за неплатени разходи за ел. енергия с лихви и вода,
свързани с ползването на наетия имот – нормата на чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, за
неплатено обезщетение за вредите от заплатената такса за възстановяване
ел.захранването на наетия имот – нормата на чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, и за
неплатена договорна неустойка – нормата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал писмен отговор, не е взел
становище по предявените искове, не претендирал самостоятелни права и
възражения, не е посочил и представил доказателства.
Тежестта за доказване на твърдените от ищцата горепосочени
обстоятелства, се носи от същата по делото, тъй като на тях е основала
предявените по делото искове.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ищцата, че
за твърдените от нея и подлежащи на доказване от нея спорни обстоятелства, че
ответникът е продължил да ползва наетия имот и след изтичане на наемния срок
със знанието и без противопоставянето й, че е изгорил посочените в исковата й
молба дърва за огрев, че пазарната им цена към момента на изгарянето им е била
70 лева за кубичен метър, че е ползвал личните й вещи и покъщнина, както и
останалите стаи от имота, не сочи доказателства.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните
заверени преписи от: договор за наем от 15.12.2017 г.; системен бон от
25.07.2018 г. – 5 стр.; системен бон от 25.07.2018 г. и системен бон от
14.08.2018 г. – 2 стр.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за
30.01.2019 г. от 10.50 часа, за която дата и час да се
призоват страните с препис от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: