О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
22.05.2014 год., гр. Лом
ЛОМСКИ
РАЙОНЕН СЪД, VІ граждански
състав, в закрито заседание на двадесет и втори май, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА МИРОНОВА
Като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 1466/2013 год. по описа
на ЛРС, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявни са съединени искове от: Б.К.Р., ЕГН **********,***, чрез
пълномощника си, адв. Р. Б., МАК, срещу:
Л.К.Е., ЕГН **********,***, Б.К.Е., ЕГН **********,***, М.К.Р., ЕГН **********,***,
Е.Б.Е.,***, И.Р.Е., ЕГН **********,***, Х.Р.Е., ЕГН **********,***, С.Р.Е., ЕГН
**********, от гр. София, И.С.Г.,***, Е.В.Х.,***, Е.К.Г.,***, Н.Д.Й.,***, И.Д.Г.,***
и Ц.С.К.,***: - за делба, с който иск се цели ликвидиране на съсобствеността им
върху наследствени недвижими имоти и за отмяна на нотариални актове за
собственост, издадени въз основа на обстоятелствена проверка.
Като подпомагаща страна
е привлечено третото лице Й.Б.Е., ЕГН **********, от гр. София.
В исковата молба
се твърди, че страните, са
съсобственици на следните недвижими имоти:
1. НИВА от 15,491 дка, трета категория, имот № 234010 по плана за земеразделяне в землището на гр. Вълчедръм,
обл. Монтана, при съседи: - имот № 000032, - имот № 110012, - имот № 234020 и –
имот № 234042;
2. ЛОЗЕ от 8,514 дка, трета категория, имот № 505260 по плана за земеразделяне в землището на гр. Вълчедръм,
обл. Монтана, при съседи: - имот № 505270, - имот № 110117, - имот № 110347 и –
имот № 505250;
3. НИВА от 51,345 дка, трета категория, имот № 215110 по плана за земеразделяне в землището на гр. Вълчедръм,
обл. Монтана, при съседи: - имот № 000037, - имот № 215100 и – имот № 215121;
4. НИВА от 19,778 дка, трета категория, имот № 215121 по плана за земеразделяне в землището на гр. Вълчедръм,
обл. Монтана, при съседи: - имот № 215110, - имот № 110019, - имот № 215120, –
имот № 215122 и – имот № 110019;
5. НИВА от 2,003 дка, шеста категория, имот № 128610 по плана за земеразделяне в землището на гр. Вълчедръм,
обл. Монтана, при съседи: - имот № 128620, - имот № 128550, - имот № 128560, -
имот № 128600 и – имот № 000415;
6. НИВА от 0,762 дка, четвърта категория, имот № 802155 по плана за земеразделяне в землището на гр. Вълчедръм,
обл. Монтана, при съседи: - имот № 000211, - имот № 802150, - имот № 802154, -
имот № 802158 и – имот № 802156;
Съсобствеността между страните била
възникнала по наследствено правоприемство от общите им наследодатели Е.
Трифонова Реданска, поч. 02.06.1975 год. и Цено Горанов Редански, поч.
16.01.1946 год.
Като наследници на първата от двамата
наследодатели им били възстановени имотите, описани в Решение № 378А/12.09.1995
год.по преписка № 8244/05.05.1992 год., а като наследници на втория – имотите,
възстановени с Решение № 378А/12.09.1995 год. по преписки № № 8254 и 8253,
двете от 05.05.1992 год., двете на ПК – Вълчедръм.
Твърди се в исковата молба, че въпреки
така възникналата съсобственост, с НА № 122/16.07.2012 год., т. ХІV, рег. №
6622, д. № 996/2012 год. на нотариус Ст. Станчев, рег. № 577 в РНК, ответника Л.К.Е.
е бил признат за собственик по наследство и давност по отношение на част от
имотите: НИВА от 15,491 дка, трета категория, имот № 234010 и ЛОЗЕ
от 8,514 дка, трета категория, имот № 505260, всички по плана за земеразделяне в землището на гр.
Вълчедръм, обл. Монтана.
Твърди се също, че с НА №
195/23.10.2012 год., т. ХХ, рег. № 20098, д. № 1610/2012 год. на нотариус Ст.
Станчев, рег. № 577 в РНК, друг от ответниците - Б.К.Е. е бил признат за собственик по наследство
и давност по отношение на други два от имотите: НИВА от 51,345 дка,
трета категория, имот № 215110 и НИВА от 19,778 дка, трета категория, имот № 215121, двете по плана
за земеразделяне в землището на гр. Вълчедръм, обл. Монтана.
Последните два имота отв. Б.Е. и
съпругата му Мирослава Петкова Е. са продали, с НА за покупко-продажба на
недвижим имота № 48, т. ІІ, рег. № 842, д. № 43 от 07.02.2013 год. на нотариус
Д. Младенова, рег. № 393 в РНК, на дъщеря си, привлечената като трето
лице-помагач Й.Б.Е..
Твърди се също, че при издаването на
първите два от описаните по-горе нотариални актове за собственост, не са били
налице предпоставките на чл. 587, ал. 2 ГПК за признаване на ответниците Б. и Л.Е.
за собственици по давност на съответните описани имоти.
За това се иска: да бъде допусната и
извършена съдебна делба
по отношение на съсобствените между страните имоти, съобразно правата им по
закон, като бъдат отменени, на осн.
чл. 537, ал. 2 ГПК двата нотариални акта за собственост по наследство и
давност.
Направено е и искане делото да се
разгледа при участието на третото заинтересовано лице, Й.Б.Е..
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмени отговори са постъпили от ответниците Е.Е., Ц.К.
и в общ отговор – Б.К.Е. и Л.К.Е..
Ответницата Е.Е. в отговора си, оформен
като писмо, твърди, че по традиция земята оставала за синовете. Дъщерите били
получили както зестра при женитбата си, така и голямо парично обезщетение и за
това исковете не следва да се уважават.
В отговора си, отв. Ц.С.К. не оспорва
делбеният иск, както и исковете за отмяна на двата констативни нотариални акта.
Твърди, че до м. Август, 2012 год. тя самата не е знаела, че процесните имоти
са предоставени под аренда, нито й е бил изплащан полагащият й се дял от
рентата, но е водила многократни разговори с ответниците Л. и Б.Е. с настояване
да бъде извършена делба на наследствените им имоти, като те отказвали да
обсъждат тази възможност. Случайно научила, че описаните в нотариалните актове
имоти се обработват и арендаторът й изплатил за тях рента за 2011/2012 год.
През следващата година обаче, получила отказ от арендатора да й заплати
рентата, тъй като имотите имали нов собственик.
Счита, че по отношение на ответниците Л.
и Б.Е. не е изтекла придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС, тъй като те не са
манифестирали в продължение на десетгодишният давностен срок явно и
непрекъснато намерение за своене на общата вещ, по ясен за останалите
съсобственици начин.
Писмен отговор е
постъпил и от ответниците Л.К.Е. и Б.К.Е., двамата чрез пълномощника си, адв.
Н. Арсенов, МАК.
В отговора си,
двамата ответници считат иска за процесуално допустим. Считат претенцията и за
основателна, но само относно
последните два имота, описани в и.м. /нива от 2,003 дка, имот № 128610 и нива
от 0,762 дка, имот № 802155/, с оглед на което и иска е основателно предявен по
отношенеи на тези два имота.
Считат, че при
допускането на делбата следва да се има предввид, че посочената като ответник Е.Б.Е.
не е от кръга на наследниците на двамата наследодатели.
По отношение на
останалите описани в и.м. имоти, считат иска за неоснователен, като твърдят, че
имот № 234010 – нива от 15,491 дка и лозе от 8,514 дка, имот № 505260 са
индивидуална собственост на отв. Л. Е., а имот № 215121 – нива от 19,778 дка и
имот № 215110 – нива от 51,345 дка са собственост на трето лице – Й.Б.Е. и за това по отношение на тези четири имота
искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на
исковете по чл. 537, ал. 2 ГПК – считат, че същите са ненадлежно предявени,
доколкото не е заявен нарочен петитум – от кой, срещу кого, поради какви
обстоятелства се предявяват, пълна или частична отмяна на констативните актове
се иска и т.н.
В производството по чл. 140 ГПК, съдът
констатира, че възражението на отв. Л. и Б.Е. е отчасти основателно.
Съдебната практика е последователна по
въпроса, че съдебна делба може да се иска само на вещ, която е съсобствена при предявяване на иска.
Съгласно чл. 537, ал. 2, пр. 3 ГПК
нотариалният акт се отменя когато бъде уважена претенция на трето лице срещу
титуляра на акта, т.е. когато по исков път бъде доказана неверността на
извършеното удостоверяване на правото на собственост. Този иск е субсидиарен и
не може да се предявява самостоятелно. Отмяната е последица именно от
установяването на права на трето лице срещу титуляра.
Съдебната практика /Р. № 167/24.06.2013
г. По гр.д. № 1021/2012 г., І гр.о., Р. № 1021/04.03.2010г. по гр.д.№
23/2009г., І гр.о. и Р. № 34/11 от 03.01.2012г. по гр.д.№ 87/2010 г., І гр.о./
приема, че в делбеното производство съдът следва да установи действителните
права на страните. Нотариалният акт, с който е продаден чужд имот не създава
права, тъй като никой не може да прехвърли права, каквито не притежава,
респективно повече права от колкото притежава. Сделката е действителна, но този
нотариален акт не може да се противопостави на истинския собственик. Последният
може да установи правата си не само в спор за собственост, а и в производство
за делба, където решението за допускане до делба се ползва със сила на
пресъдено нещо между страните относно това кои имоти, на които е поискана делба
са съсобственни и при какви квоти.
В делбеното производство не могат да се предявяват конститутивни
искове за потестативни права, освен изрично предвидените в чл. 343 ГПК тъй като
с тях се създава съсобственост със самото решение, а иска за делба също е
конститутивен.
Установяването, че прехвърлителят не е
притежавал правата, с които се е разпоредил обаче става с установителен, или
осъдителен иск, а не с конститутивен. Освен това, с решението, с което се
допуска делба не се създава съсобственост освен при някои от оспорванията по
чл. 343 ГПК.
То има установително действие – с него
се установява кои имоти от тези, на които е поискана делба са съсобствени,
между кои лица от страните в производството и при какви квоти.
Затова в тази фаза на делбата следва да
се разгледат и оспорванията на правни сделки, с които някой от съсобствениците
се е разпоредил с повече от колкото притежава, или е поискал и е бил признат за
собственик с констативен нот. акт.
При оспорване на правата, удостоверени
с констативните нотариални актове, те не се ползват с материална
доказателствена сила относно констатациите на нотариуса за принадлежността на
право на собственост на прехвърлителя, или на молителя за издаване на
конститутивен нот. акт по чл. 537, ал.1 или 2 ГПК./ т.1 ТР № 11/2012г. от
21.03.2013г. на ОСГК/. Тези констатации при оспорване не обвързват съда.
Доказателствената тежест обаче е за този, който оспорва признатите с констативен
нот. акт права. Относно нотариалните актове за сделки, този който твърди и се
позовава на деривативно придобиване на правото на собственост и ограничени
вещни права, при оспорване следва да докаже, че праводателят му е бил
собственик. На това придобивно основание в делбеното производство може да се
противопостави и оригинерно придобиване и подобно възражение също следва да
бъде обсъдено от съда.
Делбеният съд следва да разреши
колизията на права върху делбените имоти, за да установи действителните права на
страните. Особеностите на делбеното производство не изключват, а напротив
налагат тази преценка.
За това и е допустимо съединяването на
иска за делба с иск по чл. 537, ал. 2 ГПК, доколкото не се касае за
самостоятелно предявени искове.
Основателно обаче е възражението на
двамата ответници, че двата иска за отмяна на констативните нотариални актове
се ненадлежно предявени.
На първо място, не е прецизиран
петитумът по тези искове – така както са формулирани, изглежда се иска отмяната
на целият НА № 195/2012 г., като се оспорват изцяло констатациите на нотариуса
и по отношение на два от имотите – НА № 122/2012 г./а не до размера на правата
на страните по ЗН/,
На второ място, макар да липсват данни
по отношение на отв. Л.Е., но от обстоятелствената част на и.м. и ангажираните
писмени доказателства се установява, че отв. Б.Е. е признат за собственик по
наследство и давност на съответните процесни имоти в режим на СИО – със
съпругата си Мирослава Е.. А тя нито е привлечена като ответник, нито е
формулиран петитум срещу нея. В случая /при надлежно предявен иск, естествено/,
другарството е задължително. Следва да се отбележи също, че срещу нея не може
да бъде предявен само субсидиарният иск по чл. 537, ал. 2 ГПК.
При евентуалното й привличане следва
освен да се изложат фактически твърдения и да се формулира съответно искане, но
и да се заплати съответната държавна такса съобразно чл. 72, ал. 1, вр. чл. 71,
ал. 2 ГПК и чл. 1 от Тарифата за д.т. по ГПК.
Аналогично, следва да се ангажират
доказателства, изложат обстоятелства и формулира евентуално искане, ако се
установи, че и по отношение на другият ответник, Л. Е. процесните имоти са
придобити в режим на СИО.
По отношение на третото лице – помагач Й.Б.Е.,
чието привличане е поискано и съдът е допуснал още в производството по чл. 131 ГПК, макар да не е посочено какъв е правният интерес на това лице да встъпи, за
да помага, нито на кого да помага /от обстоятелствената част на иска не може да
се обоснове, че тя е помагач на ищеца – напротив, в случая третото лице
определено има интерес да помага на ответниците-прехвърлители на спорното
право/. По отношение на това лице, което се легитимира като собственик на два
от спорните имоти, липсват както изложени обстоятелства, така и каквито и да
било искания или аргументи касаещи участието й в процеса. В случая следва да се
прецени и възприетото в т. 1 на ТР № 1/2004 год., ОСГК.
Съдът с оглед задълженията си, вменени в разпоредбите на чл. 129 ГПК, при
проверка редовността на исковата молба и приложените към нея писмени
доказателства, намира, че същата следва да се остави без движение на основание
чл. 129, ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 127, т. 2, 4 и 5 ГПК, като се укаже на ищеца, че следва в едномесечен
срок от получаването на съобщението да отстрани констатираните нередовности,
съобразно указанията дадени по-горе в мотивите на това определение, като му се
пояснят последиците от неизпълнението на дадените от съда указания.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д ЕЛ И :
ОСТАВЯ
ДЕЛОТО БЕЗ ДВИЖЕНИЕ.
УКАЗВА на ищците, че в едномесечен срок от
получаването на съобщението следва да отстрани констатираните нередовности,
съобразно указанията дадени по-горе в мотивите на това определение.
УКАЗВА на ищците, че ако нередностите в исковата
молба не бъдат отстранени в указания по-горе едноседмичен срок от съобщението, то производството по
делото ще бъде прекратено в тази му част, касаеща предявените искове по чл.
537, ал. 2 ГПК, с оглед разпоредбата на чл. 129, ал.4, вр. ал. 3 ГПК.
При
нужда да се издадат съдебни удостоверения.
Препис от определението да се изпрати
на ищеца, за сведение и изпълнение.
Районен
съдия: