Разпореждане по дело №117/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано след възобновяване на вчнд № 283/07г. по описа на ОС-Б., по направено до ВКС на РБ искане на Главния прокурор на РБ. Сочи се в искането, че с Решението по вчнд №283/07г. на ОС- Б. е потвърдено Определение на РС-Б. по чнд №443/07г. на РС-Б. за групиране на наказанията на осъдения С. Д.. Същото обаче е било постановено при допуснато съществено нарушение на материалния закон, поради което се иска отмяната му по реда на възобновяването, за което са изложени подробни съображения.

С определение на РС–Б. по чнд№443/07г. е извършено кумулиране на наказания за престъпления, за които Д. е осъден с различни присъди, като по същество съдът е формирал група съвкупност от деяния, за които С. Д. е осъден със съдебните актове по НОХД № 29/2002година ; НОХД № 703/2002 година ; НОХД № 136/2003 година; НОХД № 423/2002 година ; НОХД № 1107/2002 година ; НОХД № 427/2003 година; НОХД № 1991/2005 година ; НОХД № 140/2006 година ; НОХД № 367/2006 година; НОХД 2157/2005, всички по описа на РС -Б., както и актовете по НОХД № 891/2006 година и НОХД № 53/2007 година, двете по описа на БлОС, като му е наложил общо наказание „лишаване от свобода” за срок от 4/четири/ години при първоначален „строг” режим. По реда на чл.24 НК това общо наказание е увеличено с още 2 /две/години, т.е. общо за деянията от тази група съвкупност осъденият Д. следва да изтърпи наказание „лишаване от свобода” за срок от 6/шест/ години. Същевременно, по реда на чл.25,ал.2 НК е приспаднато от наложеното и увеличено общо наказание изтърпените наказания по отделни осъждания / описани в диспозитива на определението/. За деянието, за което Д. е осъден с акта по нохд № 1485/2006г. по описа на РС –Б. в размер на 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода”, съдът е постановил да бъде изтърпяно самостоятелно при "строг" режим, тъй като е извършено след влизане в сила на всички предходни присъди, т.е. същото е извън групата на реална съвкупност. Относно наказанието по нохд №50/02г. по описа на РС-Б., съдът в мотивите си е приел, че тъй като същото е наложено за престъпление, квалифицирано като опасен рецидив, извършено в периода 08.08.1997г.- 01.10.2002г., когато е действала старата редакция на чл.26 НК и присъдата е влязла в сила в същия период, предвид изричната забрана да се кумулират наказания за престъпления при опасен рецидив за този период и разпоредбата на параграф 90 ЗИДНК, то това наказание следва да се търпи отделно, независимо, че е в отношение на съвкупност с включените в групата. Отречена е възможността да се групира и наказанието по нохд №550/00г. на РС-Б., тъй като деянието за което то е наложено се намира в съвкупност само с престъплението по нохд №1107/02г. на РС-Б., а формирането на втора група открива възможност за прилагане на чл.24 НК, което е по-неблагоприятно за дееца.

Отделно от това, по чнд №185/10г. по описа на РС-Б., съдът е оставил без разглеждане молбата на осъдения С. Д. за извършване на нова кумулация и прегрупиране на неговите наказания, поради липса на ново обстоятелство, налагащо ревизиране на вече направеното групиране.

По същото дело осъдения Д. е депозирал жалба, в която се излагат съображения относно извършеното по чнд №443/07г. на РС-Б. кумулиране на наказанията му. Сочи се, че със Закона за амнистията, влязъл в сила на 22.04.2009г. е уредена възможността за прилагане института на съвкупността за всички деяния, извършени при условията на чл.26 НК, като счита, че деянието по нохд №50/02г. на РС-Б. се намира в съотношение на съвкупност с другите от групата и следва да се включи в определената съвкупност от деяния по чнд№443/07г. на РС-Б. и тъй като наказанието по нохд№50/02г. е изтърпяно, то следва да се приспадне от определеното и увеличено общо-най-тежко наказание.

Пред настоящият състав по делото са събрани писмени доказателства, касаещи здравословното състояние на С. Д. – медицинска справка от 10.02.2011г.

В с.з. защитата на осъдения Д. прави искане да бъде извършено кумулиране на наказанието по нохд №50/02г. на РС-Б., като не бъде прилагана разпоредбата на чл.24 НК с оглед здравословното състояние на Д.. Осъденият Д. иска групирането на наказанията да бъде по най-благоприятния за него начин.

ОП счита жалбата за частично основателно, като относно така определената съвкупност от деяния по чнд№443/07г. на РС-Б., счита, че неправилно първоинстанционният съд не е включил наказанието по нохд №50/02г. на РС-Б., чието деяние е било извършено при условията на реална съвкупност с останалите от същата група. Сочи се, че съдът не е взел предвид ТР на ОСНК на ВКС №1 от 2006г., съгласно което обхванатите от параграф 90 наказания /което е и това по нохд №50/02г./ могат да се групират по правилата на чл.23 и 25 от НК с наказания по постановени или влезли в сила присъди след 01.10.2002г., каквито са тези по посочената съвкупност. По тези съображения счита, че определението на първата инстанция следва да бъде изменено в тази част, като на основание чл.25 НК бъде приспаднато времето, през което това наказание в размер на 1/една/ година е било изтърпяно от Д.. Приложението на разпоредбата на чл.24 НК в максимална степен се сочи за правилно.

Въззивният съд, след като съобрази събрания по делото доказателствен материал приема следното :

От събраните доказателства е видно, че жалб.Д. е многократно осъждан за различни престъпления от общ характер/общо 23 пъти/ , като е търпял ефективно и наказание „лишаване от свобода” в различен размер. За една част от деянията, които са били извършени в по-отдалечен период от време, наказанията са били групирани и всички те са изтърпени изцяло/това са деянията, за които жалбодателят е бил осъден със съдебните актове по НОХД № 656/1982г. на РС –К.; № 737/1983г на РС –Б.; № 1059/1985г. на РС –В.; №954/1987г. на РС –С. Д. (сега Д.); № 395/1990г. на РС –С.; № 2315/1994г. на РС –С.; № 175/1997г на РС –Д.; № 6/1997г. на РС –Б./. Изводите на РС, че деянията по посочените съдебни актове не следва понастоящем да се групират отново, настоящият състав намира за правилни. Споделя се и изложеното относно отделното изтърпяване на наказанието по нохд №1485/06г. на РС-Б., както и, че деянията по нохд №550/00г. на РС-Б. и по нохд №1107/02г. на РС-Б. не следва да се групират, макар същите да са в отношение на съвкупност, спазвайки принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание на наказанията, което изисква и преценка за прилагане на чл.24 НК по две съвкупности, като следва да се отбележи, че определянето на такава съвкупност е в противоречие с разпоредбата на параграф 90 ЗИДНК.Не могат да бъдат групирани и наказанията по нохд №50/02г. на РС-Б. и това по нохд №550/00г. на РС-Б., което също се отнася за престъпление, извършено след 08.08.1997г. и присъдата е влязла в сила преди 01.10.2002г. Престъпленията по тези дела са в рецидив, а не в съвкупност.

Относно наказанието по нохд №50/02г. на РС-Б. първата инстанция е приела, че същото се отнася за престъпление, което е в съвкупност с всички останали деяния в кумулативната верига, но същото не следва да се групира, тъй като присъдата по нохд №50/02г. на РС-Б. е влязла в сила при действието на старата редакция на чл.26 НК, изключваща възможността да се кумулират престъпления с квалификация “опасен рецидив”, извършени след 08.08.1997г.

Тези изводи обаче са в противоречие с ТР №1/2006г. на ОСНК на ВКС, според което наказания за престъпления при опасен рецидив, наложени след отмяна на забраната по чл.26,ал.1 НК, действала до 01.10.2002г., както и наказания за престъпления, които не са квалифицирани като опасен рецидив могат да се групират с наказанията за деяния, обхванати от параграф 90 ЗИДНК, ако принадлежат към една съвкупност, като определеното общо най-тежко наказание не трябва да е по-малко от подлежащото на изтърпяване съгласно сбора по параграф 90 ЗИДНК. В настоящия случай в съвкупността не участват други деяния, извършени в периода 08.08.1997г.- 01.10.2002г. и квалифицирани като опасен рецидив, за които присъдите са влезли в сила преди отмяна на забраната по чл.26 НК/стара редакция/. Поради и това липсва възможност да се “сборуват” множество наказания, попадащи в обхвата на параграф 90 ЗИДНК и да се определят параметрите на общото най-тежко наказание за съвкупността.

По изложените съображения първоинстанционният съдебен акт следва да бъде коригиран, като наказанието по НОХД № 50/2002г. на РС-Б. следва да бъде включено в определената съвкупност деяния по чнд. №443/07г. Предвид, че същото е изцяло изтърпяно, то на основание чл.25,ал.2 от НК следва да бъде приспаднато от определеното общо най-тежко наказание. Настоящият състав не счита обаче, че проверяваният акт следва да бъде коригиран относно приложението на разпоредба на чл.24 НК. Действително, пред въззивния съд бе представена медицинска справка за здравословното състояние на Д., но в същата се сочи за влошено здравословно състояние в минал период, като при годишен диспансерен преглед през 2010г. у Д. не са били установени патологични отклонения. Предвид това настоящият състав намира, че увеличението на основание чл.24 НК в максимална степен, ще допринесе в най-пълна степен за постигане целите на наказателната отговорност, съобразявайки и обстоятелството, че по-голяма част от престъпленията са извършени в период по-малък от две години и след като Д. е бил осъждан и търпял наказание “лишаване от свобода”.

Неприложима е разпоредбата на чл.2 от Закона за амнистията, тъй като същата се отнася за случаите, когато не е определено общо наказание, а се касае до изтърпяване на наказания за отделни деяния. В случая, прилагайки разпоредбата на чл.23-25 НК се изключва възможността за прилагане на Закона за амнистията.

Водим от горното и на основание чл. 341, ал. 1 във вр. с чл. 334, т. 3 от НПК ОС - Б.

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА определение №2227 от 18.05.2007год. по ч.н.д. № 443/2007год. по описа на Районен съд – Б., в частта, с която е наложено общо най-тежко наказание от 4/четири/ години "лишаване от свобода"за групата престъпления за които С. Б. Д. е наказан по НОХД № 29/2002г. ; НОХД № 703/2002г. ; НОХД № 136/2003г.; НОХД № 423/2002г. ; НОХД № 1107/2002г. ; НОХД № 427/2003г.; НОХД № 1991/2005г.; НОХД № 140/2006г. ; НОХД № 367/2006г.; НОХД №2157/2005г., всички по описа на РС -Б., както и по НОХД № 891/2006г. и НОХД № 53/2007г., двете по описа на БлОС, като общо най-тежкото наказание се налага и за престъплението по нохд №50/02г. по описа на РС-Б..

ИЗМЕНЯВА посоченото по-горе определение в частта относно приспадането на основание чл.25,ал.2 от НК на изтърпяното наказание, като от определеното общо най-тежко наказание “лишаване от свобода” за срок от 4/четири/ години, увеличено с 2/две/ години, освен изтърпяното по нохд №29/02г., нохд №423/02г., нохд №1107/02г., нохд №136/03г., нохд №427/03г.,всички по описа на РС-Б. за времето от 09.07.2003г. до 14.07.2004г. и от 12.12.2005г. до 06.03.2006г., приспада и изтърпяното наказание “лишаване от свобода” за срок от 1/една/ година по нохд №50/02г. по описа на РС-Б., за времето от 28.09.2001 до 27.09.2002г., както и изтърпяното наказание "лишаване от свобода" за времето от 16.02.2007г. до 15.07.2010г. по чнд.443/07г. по описа на РС-Б..

Потвърждава определението в останалата част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: