О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.
Лом, 21.05.2018 година
Ломският
районен съд, ІІІ състав, в закрито заседание на двадесет и първи
май, две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена
Миронова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1803/2017 година по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 439 ал. 2, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.
Предявен е отрицателен установителен
иск от Л.Т. И., ЕГН **********,***,
чрез адв. А.Л.,
МАК, срещу
ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД, ЕИК *********, със
седалище/адрес на управление: **********, за признаване
установено в отношенията
между страните, че ищецът
не дължи на ответника сумите по изп.л. от 01.12.2011
год., издаден по ч.гр.д. №
1575/2011 год. на ЛРС, за които е образувано изп.д. № 175/2017 год. на ЧСИ при МОС А. В., рег. № 747 в КЧСИ, поради
погасяването им по давност.
Иска се: да бъде
признато за установено по
отношение на ответника, че ищецът
не му дължи сумите по изпълнителен лист от
01.12.2011 год., издаден по ч.гр.д.
№ 1575/2011 год. на ЛРС, за събирането на които е образувано изп.д. № 155/2017 год.
на ЧСИ А. В.при МОС, с рег. № 747 в КЧСИ.
Писмен отговор от ответника е постъпил в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК /видно от пощенското клеймо/.
Ответникът, чрез пълномощника си,
адв. В. Г., САК, оспорва
иска.
В съдебно заседание ищецът не се явява, е представлява се от пълномощника
си, адв. А. Л., МАК, която поддържа иска, счита го за основателен и доказан
и моли да бъде уважен. В посмена
защита излага доводите си, в насока
неоснователност на възражнението
на ответника. Претендира
разноски на осн. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ЗА.
Ответникът, редовно призован се представлява
от адв.
Т. С., САК, която оспорва иска по съображенията,
изложени в писмения отговор, които доразвива в писмено становище. Претендира разноски и оспорва
искането на ищеца за присъждане
на разноски на осн. чл. 38 ЗА, което счита за недоказано.
И двете
страни представят списъци по чл.
80 ГПК.
Доказателствата са писмени.
С протоколно определение от 06.02.2018 год., съдът е счел
делото за изяснено и е дал ход на устните състезания, като делото е прието за
решаване.
В срока за решаване, съдът констатира, че е по делото не са
събрани необходимите доказателства за проверка възражението на ответника в
насока, че в случая не е влязла в сила Заповедта по чл. 417 ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 1575/2011 год. на ЛРС, тъй като същата не е била връчена в производството
по изп.д. № 711/2012 год., прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
От доказателствата по делото се установява, че Заповедта по
чл. 417 ГПК не е връчена
на ищеца с ПДИ по изп.д. № 155/2017 год. на ЧСИ А. В..
Съобразно чл. 439 ГПК, длъжникът може да се оспори чрез иск
изпълнението, който може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. В настоящият случай ищецът се позовава на изтекла погасителна давност
след издаването на Заповедта за незабавно изпълнение.
В производството по издаване на заповед за незабавно
изпълнение, законодателят е предвидил редица средства за защита на длъжника.
Така, съгласно чл. 414, ал.1 ГПК длъжникът може да възрази срещу заповедта за
изпълнение, от което следва правото на кредитора съгласно чл. 415 ГПК да
предяви иск за установяване на вземането си.
Именно поради това искът по чл. 439 ГПК може да се основа
само на факти, настъпили след стабилизирането на изпълнителното основание,
послужило за реализиране на принудителното удовлетворяване на кредитора.
В конкретния случай не е установен именно правнорелевантният факт дали и кога е влязла в сила
заповедта по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1575/2011 год. на ЛРС.
Произнасянето на съда следва да се основава на изяснените
по делото факти, установени от уважените доказателствени
искания на страните. В случая това не може да се осъществи.
Същевременно, доколкото ответникът твърди, че Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК
от 01.12.2011 год. и Разпореждането
за издаване на изпълнителен
лист от същата дата по ч.гр.д. № 1575/2011 год. на ЛРС не са връчвани на ищеца в производството по изп.д.
№ 711/2012 год. на ЧСИ А. В., а и доколкото установяването на това
обстоятелство е факт, от който черпи права ищецът в настоящото производство, то
в негова тежест е и доказването му.
Ето защо
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколното си определение от 06.02.2018 год., с което е приключено
съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.
ВРЪЩА делото във фазата на съдебното дирене, като насрочва
открито съдебно заседание за 07.06.2018 год., 09,30 часа, за която дата да се
призоват страните с препис от определението.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ НА ИЩЕЦА да ангажира доказателства кога са му връчени Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК
от 01.12.2011 год. и Разпореждането за издаване на изпълнителен лист от същата дата по
ч.гр.д. № 1575/2011 год. на ЛРС в производството по изп.д. № 711/2012 год. на ЧСИ А. В., прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 23.10.2015 год.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :