гр. Сливен, 16.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр. Сливен,
касационен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести февруари
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: СЛАВ БАКАЛОВ
Членове: ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
При секретаря Радостина Желева и
при прокурора Христо Куков, като
разгледа докладваното от съдия Бозукова касационно административно-наказателно
дело № 14 по описа на Административен съд - Сливен за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН, във връзка с чл. 348 от НПК и чл. 208 и сл. АПК.
С Решение № 522 от 29.11.2019г.,
постановено по АНД № 561/2019 г., Районен съд Сливен е потвърдил Наказателно
постановление № 5 от 06.03.2019 г. на Директора на РИОСВ Стара Загора, с което
на "Атлантик уей" ЕООД със
седалище и адрес на управление гр. Твърдица, представлявано от у. С. Б., на
основание чл. 34, ал. 1 от Закона за защита от шума
в околната среда е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1100 лева
за нарушение на чл. 16, т. 1 от Закона за
защита от шума в околната среда, във връзка т.6 на таблица № 2 на Приложение № 2 към чл. 5 от Наредба №
6/2006 г. на МЗ за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на
дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на
показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на
показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението.
Срещу постановеното решение е
подадена касационна жалба от "Атлантик Уей" ЕООД, чрез адв. П.Н. ***,
с която оспорва цитираното решение като неправилно и незаконосъобразно. Твърди,
че извършването на административното нарушение не е установено по безспорен
начин. Оспорва отчетените в протоколите за извършени измервания резултати.
Счита за нарушение обстоятелството, че измерването на шума било извършено от
контролния орган след въвеждане в експлоатация на всички машини и
съоръжения едновременно и при максимално
натоварване. Твърди, че при осъществяване на дейността си, дружеството не е произвеждало
шум над допустимите норми. Сочи, че АНО бланкетно е посочил, че не са налице
основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Моли за отмяна на решението на съда
и отмяна на НП.
Ответникът по касационната жалба
– РИОСВ Стара Загора не изпраща представител и не изразява становище, въпреки
дадената възможност.
Окръжна прокуратура – Сливен дава
заключение за основателност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
С оспореното решение съдът е
приел за установено, че на 03.12.2018 г. служители на РИОСВ Стара Загора,
съвместно с експерти на Регионална лаборатория Стара Загора, извършили проверка
в гр. Твърдица, в кв.“Индустриален“ по повод сигнал за превишаване на шума в
околната среда над граничните стойности, регламентирани в Наредба № 6/2006 г. за показателите за шум в
околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на
денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда,
методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти
от шума върху здравето на населението с източник – цех за производство на пелети, стопанисван от наказаното
дружество. Със съответната измерваща техника в осем точки по определени контури
и при 100% натоварване на машините и съоръженията на производствените площадки били
измерени нивата на превишаване на шума в околната среда, като били констатирани
над граничните нива в три от общо осем от измервателните точки. Бил съставен Протоколи
от измерване ниво на шум № 1307 и №1308
от 03.12.2018 г., в които било констатирано, че е измерен шум с нива
съответно ИТ2-85,0 0,3 dВА, ИТ3-86,7 0,3
dВА и ИТ4 – 85,4 0,3 dВА, които
превишават граничната стойност на еквивалентно ниво на шум за дневен период –
70 dВА, определена в т.6 на таблица № 2 на Приложение № 2 към чл. 5 от Наредба №
6/2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на
дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на
показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на
показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението. За горното срещу дружеството бил
съставен АУАН № 5/15.01.2019 г. за това, че са надвишени граничните стойности
на еквивалентно ниво на шум за производствено-складови територии и зони в три
измервателни точки по измервателен контур, съгласно чл. 16, т. 1 от ЗЗШОС вр. с т.6 на таблица
№2 от Приложение № 2 на чл. 5 от Наредба № 6/2006 г. за показателите за
шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на
денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда,
методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти
от шума върху здравето на населението. Въз основа на него било издадено и атакуваното НП.
Тази фактическа обстановка съдът
установил от показанията на а. и. М. Г. и с. Д. Т.и М. М., както и от писмените
доказателства, представени по делото, които съдът кредитирал като
безпротиворечиви. Съдът изложил мотиви, че при съставянето на АУАН и издаването
на наказателното постановление не се констатират допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, а нарушението е безспорно установено. Предвид
изложеното съдът счел, че при правилно установена фактическа обстановка
наказващият орган правилно е приложил материалния закон, като е квалифицирал
нарушението по чл. 16, т. 1 от ЗЗШОС, която въвежда задължение на юридическите
лица и едноличните търговци да осъществяват дейността си по начин, който не
допуска предизвикване на шум в околната среда над граничните стойности.
Законосъобразна била и наложената имуществена санкция в определения от
законодателя размер от 1100 лв., предвидена в чл. 34, ал. 1 от ЗЗШОС /ред. ДВ
бр.74 от 2005 г./. На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.
Настоящата съдебна
инстанция извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и
съответствието на първоинстанционното решение с материални закон и констатира,
че съдът е постановил правилен съдебен акт.
Наведените в
касационната жалба доводи за неправилност на решението на районния съд, поради
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон,
са неоснователни. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е
изложил мотиви, които кореспондират на установената по делото фактическа
обстановка. Всички наведени по делото възражения са обсъдени от съда и той е
изложил мотиви защо ги счита за неоснователни. Тези мотиви се възприемат изцяло
от касационния съд.
Съгласно
чл.220 от АПК касационния съд преценява прилагането на материалния закон въз
основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното
решение. Въззивният съд правилно е установил фактическата обстановка,
като е формирал и съответни на доказателствата правни изводи. От
доказателствата събрани пред първоинстанционния съд се установява по
безспорен и категоричен начин, че на 03.12.2018г. в цех за производство на
пелети, стопансван от дружеството касационен жалбоподател, при измерване на нивата шума в околната среда
в три от общо осем от измервателните точки бил измерен шум с нива съответно
ИТ2-85,0 0,3 dВА, ИТ3-86,7 0,3 dВА и ИТ4
– 85,4 0,3 dВА, които превишават
граничната стойност на еквивалентно ниво на шум за дневен период – 70 dВА. Административното
нарушение е правилно описано и квалифицирано като нарушение на чл. 16, т. 1 от Закона за
защита от шума в околната среда, във връзка т.6 на таблица № 2 на Приложение № 2 към чл. 5 от Наредба №
6/2006 г. на МЗ за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на
дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на
показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на
показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението.
Видно е от приложения по делото на РС Протокол за изпитване №12-1954/04.12.2018
г., че измерването нивото на шум в обекта е извършено от акредитиран орган за
контрол. Използвани са съответните технически средства за контрол, като измервателната
техника е била надлежно калибрирана, т. е. преминала съответен метрологичен
контрол. Извършените дневни, при 100% натоварване на машините, измервания на
еквивалентните нива на шум в определените точки на измерване били съобразени с
изискванията на Методика за определяне на обща звукова мощност, излъчвана в
околната среда от промишлено предприятие и определяне на нивото на
шум в мястото на въздействие /Методиката/, утвърдена от Министъра на околната
среда и водите със Заповед № РД 613/08.08.2012 г. Протоколът от проверката и сертификатът, съдържащ
заключението относно измерените нива на шум съставляват надлежно и годно
доказателство за фактите, така, както са отразени същите в цитираните документи,
доказателствената сила на които не е оборена по предвидения процесуален ред.
Обосновани са и
изводите на СлРС за липсата на основание за приложение на чл.28 от ЗАНН, като на основание чл.221 ал.2 изр. второ от АПК касационната инстанция не
следва да ги преповтаря.
По изложените
съображения административния съд намира, че като е потвърдил обжалваното
наказателно постановление, районният съд е постановил обосновано и
законосъобразно решение.
Съдът извърши служебна
проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното
решение с материални закон, но не констатира пороци на същото водещи до
отмяната му.
Въз основа на
изложените съображения, касационната инстанция счита, че атакуваното решение на
районния съд е правилно и законосъобразно и е постановено при липса на
съществени нарушения на процесуалните правила. Подадената против него
касационна жалба е неоснователна. С оглед на това проверяваният съдебен акт
следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 522 от 29.11.2019
г., постановено по АНД № 561/2019 г. на Районен съд – Сливен.
Решението не подлежи на
оспорване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: