РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Перник , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
в присъствието на прокурора Бисер Игнатов Ковачки (ОП-Перник)
като разгледа докладваното от КАЛИН К. БАТАЛСКИ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211700600176 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и е по реда на гл. ХХІ от НПК.
С присъда № 9/09.04.2021 год., постановена по НОХД № 41/2020 год., Трънският
районен съд е признал подсъдимия Р. Г. П., роден на *** г. в ***, българин, с българско
гражданство, с *** образование, неженен, осъждан, с постоянен адрес ***, с
ЕГН:********** за НЕВИНОВЕН в това на *** г. в *** да е управлявал МПС- лек
автомобил, марка „Форд“, модел „КА“, с рег.№ ***, с концентрация на алкохол над 0,5 на
хиляда, а именно 1,89 на хиляда, установено по надлежния ред /с протокол за химическа
експертиза № ***г. на НТЛ ЕКД при ОДМВР-П./, след като е бил осъждан с влязла в сила
присъда за деяние по ал.1 /присъда по НОХД № 10/1998 г. на РС-Трън, в сила от 01.04.1998
г./ - престъпление по чл.343 „б“ ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
Срещу присъдата в законоустановения срок е депозиран протест и допълнителен
протест към него от прокурор от Районна прокуратура - П., в който се излагат доводи, че
присъдата на първата инстанция е неправилна и незаконосъобразна. Изтъква се, че
неправилно съдът е приел, че липсват доказателства подсъдимият да е осъществил от
обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал.2 от НК, че това
обстоятелство се установява от показанията на свидетелите – полицейски служители, и че
съдът не следва да кредитира показанията на свидетелите, ангажирани от защитата. Твърди
1
се, че съдът неправилно е кредитирал показанията на свидетеля И., тъй като същите са
дадени едва в съдебната фаза на процеса, изминал е дълъг период от време от събитието, за
което И. дава сведения и прокуратурата смята възприятията на свидетеля за
компрометирани, поради данните за употреба на алкохол от същия в деня на събитието.
Сочи се, че съдът неправилно е тълкувал извършената по делото съдебномедицинска
експертиза, което е довело до формиране на грешни изводи. В обобщение се прави искане за
отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да
бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
В разпоредително заседание на 31.05.2021 г. въззивният съд по реда на чл.327 от
НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото се налага повторен разпит
на свидетелите В. Ю. П., Р. И. И., Д. Т. Ц. и Р. Г. А..
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на ОП-Перник
поддържа протеста по изложените в него съображения. Пледира за постановяване на
осъдителна присъда.
Защитникът на подсъдимия – адвокат К., е изразила становище, че атакуваната
присъда е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
Пернишкият окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото намира, че
въззивният протест е подаден в срока по чл.339, ал.1 от НПК и от надлежно легитимирано
лице, поради което се явява процесуално допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите в протеста, както и тезите,
изложени от страните в съдебно заседание и в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното
изменяне или отменяне поради следните съображения:
Настоящият състав на въззивния съд прие за установено следното от фактическа
страна:
Служителите на РУ на МВР - Т. - свидетели по настоящото дело Д.Ц. и Я. К., били
дежурни за времето от 08,30 ч. до 20,30 ч. на *** г. Около 13,50 ч. получили сигнал за
възникнало ПТП на ***. Двамата се отправили към мястото на инцидента, където видели
контейнер за смет на пътното платно и автомобил Форд КА, на който имало следи от ПТП,
като същият бил паркиран на ***. След справка, свидетелите установили, че автомобилът е
на подсъдимия Р.П.. Свидетелите Д. Ц. и Я. К. направили обход по близките улици „***“
към ул.“***“ и пред църквата „***“ видели подсъдимия Р.П., който бил почти пред входа й.
Подсъдимият обяснил, че се е ударил в контейнера при опит да избегне удар с друг
автомобил. Свидетелите Д. Ц. и Я. К. поканили подсъдимия да влезе в полицейския
автомобил и го откарали до мястото на ПТП, където изчакали свои колеги от ОДМВР-П. да
пристигнат и да вземат отношение съобразно правомощията си. Свидетелите Д. И. Ч. и Р. Г.
А. били в състав на автопатрул, определен да работи по КАТ в целия регион *** и в
частност на територията на община ***. Двамата били в *** /на автомагистрала „***“ в
района на пътен възел „***“/, когато получили разпореждане от ОДЧ да отидат в *** по
повод ПТП. След пристигане на място, служителите Р. А. и Д. Ч. изпробвали подсъдимия с
техническо средство Алкотест Дрегер 7410, с рег.№ *** (отчетено в 14,52 ч.), като
резултатът бил положителна проба за алкохол в издишания въздух 1,84 промила. Свидетелят
Д. Ч. съставил АУАН *** г., а свидетелят Р. Г. А. издал талон за изследване № *** от
същата дата /15,52 ч./. Двамата придружили подсъдимия Р. П. до ФСМП-Т. за взимане на
кръвната проба, като същата била взета от свидетеля д-р Е. П. Л., който попълнил талон за
медицинско изследване с дата *** г. и час на вземане на пробата - 15,30 ч.
Изложената фактическа обстановка се установява от доказателствената съвкупност
2
по делото – обясненията на подсъдимя Р. П., показанията на свидетелите Р. Г. А., Д. И. Ч.,
Я. Г. К., Д. Т. Ц., И. Б. Г., Ф. В. Ф., В. Ю. П., Л. Д. З., В. Б. Д., Р. И. И., д-р Е. П. Л., Д. И. А.-
С., от заключението на химическата експертиза, както и от събраните по делото писмени
доказателства.
Гласните доказателства са подложени на обективен, задълбочен и всестранен
анализ в мотивите на Трънския районен съд. В анализа е даден категоричен отговор на
въпроса защо тъкмо тези показания са кредитирани с доверие и дали те са в състояние по
несъмнен и непоколебим начин да докажат повдигнатото обвинение. Показанията на всеки
свидетел са разгледани последователно във времето, като детайлно са съпоставени помежду
им, както и с останалите приобщени по делото доказателствени средства. Не са открити
съществени противоречия които да ги дискредитират като надежден доказателствен
източник. Възприетите в оправдателната присъда фактически положения са установени в
съответствие с изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, като при оценката им
не са допуснати логически грешки, изопачаване на действителното съдържание на
доказателствените източници или едностранчива интерпретация.
При проведения повторен разпит на част от свидетелите във въззивното
производство, а именно - В. Ю. П., Р. И. И., Д. Т. Ц. и Р. Г. А., са налице дребни
разминавания или пропуски по отношение на показанията, дадени от свидетелите по време
на досъдебното производство, първоинстанционното производство и тези, изложени в
съдебното заседание по настоящото производство, които разминавания съдът отдава на
изминалия сравнително дълъг период от момента на събитието до разпита на свидетелите,
поради което не намира, че това съставлява основание за некредитиране на показанията им,
още повече, че техните показания, дадени на досъдебното производство, са приобщени по
надлежния ред към доказателствения материал и в случаите на противоречие или липса на
спомен свидетелите са потвърдили показанията си.
От показанията на свидетеля В.П., дадени в съдебно заседание, проведено на
16.06.2021 г., се потвърждават установените от свидетеля факти и обстоятелства, изложени
в разпита му в досъдебното и първоинстанционното производство. Свидетелят, който живее
в близост до инцидента на ***, установява, че на инкриминираната дата бил вкъщи и към
обяд чул шум от удар, идващ от улицата, погледнал през прозореца, и видял, че има спрял
автомобил със следи от удар, непосредствено до неговия личен автомобил, като нямало хора
наоколо. Предположил, че това е автомобилът на подсъдимия, когото той познавал, но тъй
като нямало щети по собствения му автомобил В.П. се върнал вкъщи. Свидетелят твърди, че
около половин час след това, мястото на инцидента дошли полицаи от РУ-Т. като при тях
бил и подсъдимият Р.П., а след продължителен период от време дошли и полицаи от ***. От
показанията на свидетеля не се установява дали именно автомобилът на подсъдимия е
участвал в инцидентът и кое е лицето, което го е управлявало.
Изложеното от свидетеля В.П. се потвърждава и от изложеното от свидетелката Д.
А. – С., която е подала сигнал за настъпил инцидент. Свидетелката твърди, че е чула силен
шум на процесната дата, след което е установила, че на пътното платно има контейнер за
смет. Преценила, че същият е предпоставка за инцидент и подала сигнал. Заявява, че не е
видяла подсъдимия на мястото на инцидента.
Изложените показания на свидетелите В. П. и Д. С. са взаимно допълващи се, няма
данни за предубеденост или заинтересованост на свидетелите, поради което настоящият
състав ги кредитира в цялост.
Свидетелят Д.Ц. е служител към РУ – Т., като същият е дал показания в
производството пред Районен съд – Трън. От показанията на Ц. се установява, че с колегата
му Я. К. били дежурни за времето от 08,30 ч. до 20,30 ч. на *** г., като около 13,50 ч.
същият се е отзовал на получен сигнал за настъпило ПТП в ***. При пристигане на мястото
3
на инцидента свидетелят е установил, че на пътното платно има контейнер за смет, в
близост до него е паркиран автомобил със следи от удар. След справка Д. Ц. е установил, че
автомобилът принадлежи на подсъдимия. Свидетелят твърди, че с колегата му са
предприели обход на близките улици, по време на който са видели подсъдимия Р. П. пред
църквата на тротоара, в посока ул. „***“. Свидетелят прави изрично уточнение, че „ул.
„***“ е много по-далече от мястото, където го намерихме“. Свидетелят твърди, че с
колегата му Я. К. са осъществили контакт с подсъдимия като са го попитали какво се е
случило при инцидента, след което са го съпроводили със служебния си автомобил до
мястото на инцидента. От показанията на свидетеля се установява, че подсъдимият е
съдействал на служителите, представил е документите на автомобила, дал е обяснения за
случилото се, като е признал, че предната вечер е употребил алкохол. На основание чл.281,
ал.4, вр. ал.1, пр.1 от НПК са прочетени показанията на свидетеля, дадени на *** г. в частта
„…след като направихме обход“, като свидетелят е изразил невъзможност да посочи кое
твърдение счита за вярно относно обстоятелството дали и в каква посока се е движел
подсъдимият в момента, когато свидетелят Д. Ц. го е възприел пред църквата в ***.
Свидетелските показания на Д. Ц. безспорно установяват, че подсъдимият е
установен на място, отдалечено от автомобила си и че в момента, когато полицейските
служители Д. Ц. и Я. К. са го установили, той е бил пешеходец.
Свидетелят Р. А. е служител към сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – гр.П.. От
показанията му се установява, че на *** г. заедно с колегата му Д. К. са били дежурни и са
правили обход в близост до ***, когато са получили сигнал за настъпило ПТП в ***.
Свидетелят твърди, че веднага са тръгнали към ***, но поради отдалечеността му, същите са
пристигнали след не по-малко от 40-50 мин. При пристигане на място, свидетелят е заварил
двама колеги от РУ гр.Т. и подсъдимия, като последният е бил във видимо нетрезво
състояние. При направена проверка на подсъдимия с „Дрегер Алкотест“ 7410 с рег.№ ***
се установил положителен резултат, поради което на подсъдимия бил съставен АУАН и той
бил придружен до ФЦСМП – Т. за даване на кръвна проба.
Следва да се посочи, че свидетелят Р. А. дава противоречиви показания относно това
как и къде е бил установен подсъдимият от колегите му от ***. В показанията си пред
първоинстанционният съд свидетелят заявява, че е установен на място при автомобила, а в
настоящото производство заявява, че по информация на колегите му, лицето е установено на
друго място. Доколкото обстоятелството, за което дава сведения свидетелят е съществен
елемент от фактическия състав на вмененото престъпление, а именно – установен ли е
подсъдимият в момент, в който управлява автомобила си или не, съдът съобрази
обстоятелството, че показанията в тази им част не се основават на личните впечатления на
свидетеля. Поради това, настоящият състав намери, че не следва да кредитира показанията в
тази им част, тъй като същите представляват собствена интерпретация на преразказани на
свидетеля събития от други лица.
Свидетелят Р.И. е разпитан в първоинстанционното производство и в настоящото,
като не се наблюдават съществени разминавания в показанията му. Фактът, че двамата с
подсъдимия се познават и се намират в близки отношения с подсъдимия не би могъл сам по
себе си да изключи достоверността на показанията му, доколкото изложеното от Р. И. в
значителна степен се подкрепя и от останалите свидетелски показания на лица, които
безспорно не са заинтересовани от изхода на делото. От показанията на И. се установява, че
подсъдимият е дошъл в кафенето, близо до църквата, във видимо притеснено състояние и
със следи от нараняване в областта на горната устна. Свидетелят твърди, че подсъдимият му
е разказал за случилото се ПТП и тъй като не е имало очевидци, към които да се обърне за
съдействие, е тръгнал към кафето. От изложеното от свидетеля се установява, че двамата с
подсъдимия са употребили алкохол в количество около 200 мл. за период от около 30-40
мин., след което подсъдимият е тръгнал пеша към автомобила си в посока автогарата в ***.
Независимо от обстоятелството, че показанията на свидетеля Р. И. донякъде се разминават с
4
обясненията на подсъдимия /например по отношение на това какво точно количество
алкохол са изпили двамата при срещата си, както и дали първоначално подсъдимият е
влязъл в кафенето или е отишъл направо при свидетеля И./, фактът, че по делото е безспорно
установен интервал от време от около 30-40 минути след настъпването на ПТП, при което
подсъдимият е отсъствал от мястото на инцидента и е имал възможност да употреби
алкохол (както твърди и самият той в обясненията си), води до извода, че дори и да не се
даде вяра на показанията на свидетеля Р. И., не би могло от събраните по делото
доказателства да се отхвърли твърдението на подсъдимия, че е употребил алкохол след
настъпването на пътнотранспортното произшествие (ударът на неговия автомобил с
контейнера за смет на улица „***“ в ***), нито пък да се приеме за установено по несъмнен
начин, че подсъдимият е управлявал автомобила си с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1,2 на хиляда. Следва да се подчертае, че след като показанията на свидетеля Р. И. не се
опровергават от останалите събрани по делото доказателства и след като между тях и
останалите доказателства не са налице драстични разминавания, следва да се даде вяра на
неговите показания, които той е преповторил и при разпита си пред въззивната инстанция.
По отношение на обстоятелството как и от кого е предизвикано
пътнотранспортното произшествие, са налице известни противоречия в показанията на
свидетелите, но почти всички (с изключение на един) заявяват, че не са очевидци при
настъпване на инцидента, съответно не са видели кое лице и кой автомобил е предизвикал
ПТП.
Подсъдимият е дал обяснения за случилото се на *** г. в досъдебното
производство, в производството пред РС – гр.Трън и в настоящото производство, като е
потвърдил, че е управлявал автомобила си и е блъснал контейнер за смет. Относно това дали
е употребил алкохол, подсъдимият неколкократно заявява, че е пил вино вечерта преди
инцидента, както и че е пил алкохол след пътнотранспорнтото произшествие.
Информацията за определено престъпно деяние, съдържаща се в обясненията на
подсъдимия, по съществото си може да представлява както самопризнание, така и да е
насочена към установяване на фактически положения, свързани с престъпно поведение на
друго лице. С оглед на двоякия характер на обясненията на подсъдимия /доказателствено
средство, но и средство за защита/ законодателят приема за недопустимо осъдителните
изводи да бъдат основани единствено на самопризнания и/или „оговор”, като не се допуска
каквото и да е отклонение от този принцип. При това става въпрос за доказателствен
стандарт, който неотменимо следва да се съблюдава от инстанциите по същество, като
стриктно се следи от една страна за вътрешната подреденост, логичност и
непротиворечивост в обясненията на подсъдимия, както и за тяхната издържаност в процеса
на проверката им, а също и за кореспонденцията им с останалите доказателствени материали
(решение № 29 от 27.04.2018 г. по н. д. № 1264/2017 г. на Върховния касационен съд, I
наказателно отделение.) В този смисъл, правилно и законосъобразно първоинстанционният
съд е анализирал обясненията на подсъдимия в съвкупност с всички останали доказателства,
събрани по надлежния ред, и е заключил, че не са налице безспорни данни, че подсъдимият
е управлявал МПС след употреба на алкохол, респ. е осъществил от обективна страна
състава на престъплението но чл.343б, ал.2 от НК.
Обстоятелството, че подсъдимият е управлявал автомобила се установява от
показанията на свидетеля В. Б. Д., разпитан в съдебно заседание на 15.01.2021 г. от първия
съд. От неговите показания се установява, че на датата на инцидента е чул удар от
апартамента си, в който живеел на улица „***“ бл.*** в *** и излязъл на терасата за да види
какво се случва, при което видял подсъдимия, който бил до колата си и се бил ударил.
Подсъдимият казал, че е добре и че отива да потърси помощ за да премести колата.
Свидетелят В. Д. заявява, че е възприел подсъдимия да паркира автомобила си докато
свидетелят е гледал през прозореца, както и че Р.П. е бил уплашен, но не може да твърди, че
е бил пиян, нито че е завалял при разговора им.
5
От показанията на В. Д. се установява обстоятелството, твърдяно и от подсъдимия, че
Р. П. след инцидента се е отдалечил в посока центъра на ***, като е обяснил, че отива да
потърси помощ за преместването на автомобила си. Това обстоятелство се установява и от
показанията на свидетеля Р. И., както и от обясненията на подсъдимия, а по косвен начин и
от показанията на всички разпитани по делото свидетели, които живеят на улица „***“ в ***
и от чиито показания се установява, че са чули шум от удар, но не са възприели човек около
мястото на инцидента. Първоинстанционният съд е анализирал обстойно събраните по
делото доказателства и правилно е установил наличие на един период от около поне 30-40
минути след настъпването на ПТП до идването на полицаите, през който период
подсъдимият не е бил в автомобила или в близост до него. Именно в този период
подсъдимият твърди, че е употребил алкохол, като показанията на свидетеля И. и
заключението на СХЕ подкрепят изложеното.
Не се доказа по делото по безспорен начин, че подсъдимият е употребил алкохол
преди управлението на автомобила, нито че концентрацията на алкохол в кръвта му по
време на управление на автомобила от Р. П. е била над 0,5 промила, респ. 1,89 на хиляда.
Органите на досъдебното производство и съдът трябва да установят с всички
доказателствени средства концентрацията на алкохол в кръвта на дееца към момента на
извършване на изпълнителното деяние, респ. количеството алкохол, употребено от дееца
преди и след деянието (тълкувателно решение № 19 от 17.05.1985 г. по н. д. № 13 / 85 г.,
ОСНК). Настоящият състав на въззивния съд приема тезата, установена от показанията на
свидетеля Р. И. и от обясненията на подсъдимия, че подсъдимият не е управлявал
автомобила след употребата на алкохол, а точно обратното – след настъпване на ПТП е
напуснал автомобила и мястото на инцидента и едва тогава е употребил алкохол.
Изложеното се потвърждава и от допуснатата СХЕ. Подсъдимият твърди в обясненията си,
че вечерта преди инцидента е изпил около 1 литър вино. Въз основа на тези данни,
потвърдени от свидетелката Ф. Ф. (о.с.з. 15.01.2021 г. по НОХД 41/20 ТРС, л.73), вещото
лице е изчислило, че поетият алкохол в кръвта на подсъдимия би достигнал стойност от 1,82
промила. За да се елиминира наличния алкохол в кръвта при концентрация от 1,84 промила
са необходими около 12 часа. Изводът на вещото лице е, че с оглед физиологичните
характеристики на подсъдимия, посоченото количество алкохол би се елиминирало от
организма за около 12 ч. или на датата и часа на инцидента - *** г. около 12-13 ч., при
изследване на кръвна проба не би следвало да се установи наличие на алкохол. Вещото лице
е изчислило и каква концентрация на алкохол в кръвта би се установила у подсъдимия
спрямо вида изпит алкохол според данните от показанията, а именно „ракия“. При изпито
количество от около 200 мл ракия би се установила концентрация на алкохол от около 1,22
промила до 60-90 мин. след поемането й. При изпито количество от около 300 мл ракия,
концентрацията би била 1,89 промила. От талон за изследване № *** (л.29 от ДП 10/20 на
РУ – гр.Т.) е видно, че при проверката с „Алкотест Дрегер“ 7410, с рег.№ *** на
подсъдимия е отчетен положителен резултат за употреба на алкохол със стойност 1,84
промила, като проверката е извършена в 15,52 ч., както е посочено в талона. От протокол за
химическа експертиза № *** г. се потвърждава стойността на установената концентрация на
алкохол в кръвта, като отчетеният резултат е 1,89 промила. Заключението на вещото лице
кореспондира с данните, установени както от подсъдимия, така и от свидетеля Р. И. относно
вида на поетия алкохол и периода, през който това е станало. Нужно е да се отбележи, че е
налице неяснота относно точният час на тестване на подсъдимия с „Алкотест Дрегер“ 7410,
с рег.№ ***. В показанията си, дадени в съдебно заседание на 09.04.2021 г. пред
първоинстанционния съд свидетелят Р. А. твърди, че е налице техническа грешка в
посочването на часа на тестването, като за правилен час следва да се счита 14,52 ч, като Р. А.
собственоръчно е поправил едно от копията на талона слъд съставянето му (л. 35 от ДП №
10/20 г. РУ – гр.Т.). Разликата от един час е съществена, доколкото същата би повлияла на
концентрацията на алкохола, която се установява при тестването за употреба на алкохол.
Вещото лице изрично е уточнило и първоинстанционният съд правилно се е съобразил с
това, че при изчисляване на количеството алкохол в кръвта за определено време, при
6
известни стойности на алкохол в кръвта, може да се извърши само до 6 часа назад във
времето от вземането на кръвната проба, тъй като изчисляването за по-продължително
време води до неточности.
Липсата на доказателства, които да подкрепят тезата на прокуратурата, че
подсъдимият е управлявал моторно превозно с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2
на хиляда означава, че подобно фактическо положение не може да бъде изведено по начина,
изискуем от разпоредбата на чл. 303 от НПК. Липсата на убедителни доказателства за
управление на лек автомобил в посоченото нетрезво състояние означава също така, че
въззивният съд няма основание да промени крайния решаващ извод на първата инстанция.
Крайният извод на районния съд, че събраните доказателства не могат да обосноват
осъдителна присъда, е резонен. В случая не се доказа елемент от изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 343б, ал.2 от НК, за което подсъдимият е предаден на съд, а именно –
управление на МПС след употреба на алкохол в посочената в обвинителния акт
концентрация.
За да бъде постановена осъдителна присъда следва да е достигнато до единствения
възможен и законосъобразен правен извод, че инкриминираната от държавния обвинител
деятелност се субсумира както от обективна, така и от субективна страна под престъпния
състав, визиран в обвинението, а също така и че е установено по несъмнен начин, че
деянието е извършено от подсъдимия. Когато не са налице посочените обстоятелства, съдът
е длъжен да признае подсъдимия за невиновен с оглед разпоредбата на чл. 304 НПК, тъй
като присъдата не може да почива на предположения за съпричасността на подсъдимия към
деянието. Крайният правен извод на съда, постановил контролирания съдебен акт, се явява
съобразен с доказателствата по делото, с установената от въззивната инстанция фактическа
обстановка и със закона.
Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че по делото не са налице
нито преки, нито достатъчно на брой косвени доказателства, които в своята съвкупност да
формират така наречената верига от косвени доказателства и които безспорно да налагат
извода, че Р. П. е осъществил състава на чл.343б, ал.2 вр. с ал.1 от НК. В настоящото
производство липсват такива доказателства, които безспорно да установяват, че за времето
от 13,30 ч. до 14,00 ч. подсъдимият не е употребил алкохол.
В протеста не се излагат други доводи, извън вече обсъдените при излагането на
фактическата и правната страна, поради което съдът не обсъжда такива.
Съгласно чл.303, ал.2 от НПК, подсъдимият следва да бъде признат за виновен само
тогава, когато обвинението е доказано по несъмнен начин, т.е. когато са установени всички
обстоятелства, отнасящи се до повдигнатото обвинение. Единствено когато всички факти,
включени в обвинението, бъдат установени по несъмнен и категоричен начин, съдът следва
да постанови осъдителна присъда, която не може да почива на предположения и несигурни
изводи относно нито един от елементите на престъпния състав, в това число и по отношение
на неговото авторство. С оглед на изложеното, при липсата на неопровержими и
категорични доказателства за виновността на подсъдимия Р.П. и с оглед разпоредбата на
чл.304 от НПК, като е оправдал подсъдимия по повдигнатите му обвинения, районният съд е
постановил правилен и законосъобразен акт.
Поради изложените съображения и на основание чл.338 от НПК настоящата
инстанция намира, че обжалваната присъда на РС-Трън като краен резултат е
законосъобразна и същата следва да бъде потвърдена, а протестът следва да се остави без
уважение.
С оглед формирания извод за невиновността на подсъдимия и в съответствие с
разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК правилно първата инстанция е постановила
7
направените в хода на производствата разноски да останат за сметка на държавата.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на
основания, налагащи нейното изменяне или отмяна.
Макар и да няма пряко отношение към постановяването на решението от въззивната
инстанция по настоящото дело, за прецизност следва да се посочи, че настоящият състав не
споделя извода на първоинстанционният съд, че към датата, на която в обвинителния акт се
твърди, че подсъдимият е извършил престъплението, предмет на обвинителния акт, същият
е бил реабилитиран за извършеното престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което по НОХД
№10/1998 г. по описа на Районен съд – Трън му е било наложено наказание от пет месеца
лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено за срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила. Напротив, от събраните по делото доказателства – справка за
съдимост и бюлетини за съдимост се установява, че към *** г. Р.П. не е бил реабилитиран,
тъй като спрямо него не са били изтекли сроковете нито по чл.86, ал.1 от НК (подсъдимият
не се е реабилитирал по право, тъй като е извършил престъпление в изпитателния срок по
първата постановена спрямо него присъда – по НОХД №253/85 г. по описа на Пернишкия
районен съд – деянията по НОХД №28/1987 г., за които са му наложени отделни наказания,
съответно, от шест години лишаване от свобода и две години лишаване от свобода, като на
основание чл.23 от НК му е наложено едно общо наказание за двете деяния, а именно – шест
години лишаване от свобода, като на основание чл.68 от НК е приведено в изпълнение
наказанието по НОХД №253/1985 г., а именно – една година лишаване от свобода), нито
сроковете по чл.88а от НК. Ето защо, поради извършените последователно в течение на
годините множество престъпления, реабилитация по право за подсъдимия не е могла да
настъпи нито към 01.04.2001 г., нито в периода след това, до датата *** г. По отношение на
наказанието от пет месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия за престъпление
по чл.343б, ал.1 от НК с присъдата по НОХД №10/1998 г. на РС-Трън, влязла в сила на
01.04.1998 г., чието изпълнение е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от
три години, към 01.04.2001 г. не е била настъпила реабилитация по право, както е приел
районният съд в мотивите си, тъй като подсъдимият преди това е бил осъждан и е
изтърпявал ефективно наказание лишаване от свобода за срок от шест години, за което,
съгласно разпоредбата на чл.88а, ал.2 от НК, същият би могъл да бъде реабилитиран след
изтичане на срок от минимум десет години от момента на изтърпяването на наказанието,
който срок в случая не е бил изтекъл към момента, в който районният съд е приел, че
подсъдимият е бил реабилитиран. Т.е., подсъдимият не е бил реабилитиран нито към
01.04.2001 г., нито към *** г. Тези обстоятелства се отбелязват само за пълнота на
изложението във връзка и с разсъжденията на първия съд по този въпрос в мотивите на
присъдата и не влияят на формирането на крайния извод за оправдаването на подсъдимия
по изложените по-горе в настоящото решение мотиви.
Водим от изложеното и на основание чл.334, т.6 от НПК, във вр. с чл.338 от НПК,
Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
Потвърждава присъда № 9 от 09.04.2021 г., постановена по НОХД № 41/2020 г. по
описа на Трънския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9