№ 2720
гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110203045 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от проф. д-р Б.И. Б., ЕГН ********** чрез
неговия упълномощен процесуален представител – адв. М.Й. от САК срещу
наказателно постановление № 11-01-710/14.02.2022 г., издадено от С. А. Б. –
директор на Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/, с което на
основание чл. 254, ал. 1 от Закона за обществени поръчки /ЗОП, обн. в ДВ бр.
13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г./ му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1 398,00 /хиляда триста деветдесет и осем/ лева
за нарушение на чл. 112, ал. 1, т. 2 ЗОП.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати
съществени процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на въззивника, както и за некоректно приложение на
материалния закон. Отправена е молба за цялостната отмяна на атакуваното
наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява, представлява се от адв. М.Й. от САК, с пълномощно по делото, която
поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Претендират се
1
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от ст. юрк.
Е. Т., с пълномощно по делото, която оспорва жалбата и пледира за пълна
доказаност на твърдяното административно нарушение, в каквато насока
изтъква конкретни аргументи. Отправено е искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната
редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен
и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение № 11-01-
710/16.08.2021 г., съставен от АЛБ. Н. П. – гл. финансов инспектор при
АДФИ и в присъствието на свидетеля П. К. Ченков е констатирано, че на
20.10.2020 г. в гр. София, жалбоподателят Б. Б., в качеството си на
изпълнителен директор на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД и публичен
възложител на обществени поръчки съгласно чл. 5, ал. 2, т. 16 ЗОП, е
сключил договор за обществена поръчка № Д-ОП-94/20.10.2020 г. с предмет
„Доставка на дигитална система за диагностика на окото – оптичен
кохерентен томограф за ОСТ и фундус изображения“ с определения
изпълнител „Българско търговско медицинско дружество“ ООД, на стойност
58 250,00 лв. без ДДС /69 000,00 лв. с ДДС/, без при подписването на
договора, изпълнителят да е изпълнил задължението си за представяне на
актуални документи, удостоверяващи липата на основанията за отстраняване
2
от процедурата за подизпълнителя „/ДРУЖЕСТВО/“ ООД, а именно:
-съгласно чл. 58, ал. 1, т. 1 ЗОП – свидетелства за съдимост на двама
от управителите на „/ДРУЖЕСТВО/“ ООД – Б. Н. Д. и В. Л. Я. за
удостоверяване на обстоятелствата по чл. 54, ал. 1, т. 1 ЗОП, в частност дали
посочените лица са осъдени с влязла в сила присъда за престъпление по чл.
108а, чл. 159а – 159г, чл. 172, чл. 192а, чл. 194 – 217, чл. 219 – 252, чл.
253 – 260, чл. 301 – 307, чл. 321, 321а и чл. 352 – 353е НК;
-съгласно чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗОП – удостоверение от органите на ИА
ГИТ за обстоятелството по чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗОП за това, че по отношение на
„/ДРУЖЕСТВО/“ ООД не е установено да има влязло в сила наказателно
постановление или съдебно решение, с което дружеството да е
санкционирано за нарушение на разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и
ал. 3, чл. 63, ал. 1 и ал. 2, чл. 118, чл. 128, чл. 228, ал. 3, чл. 245 и чл. 301-305
КТ или чл. 13, ал. 1 ЗТМТМ или аналогични задължения, установени с акт на
компетентен орган, съгласно законодателството на държавата, в която
кандидатът или участникът е установен.
В акта е посочено, че e нарушена разпоредбата на чл. 112, ал. 1, т. 2
ЗОП, като в деня на неговото съставяне е връчен препис на жалбоподателя Б..
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № 11-01-710/14.02.2022 г. от С. А. Б. – директор
на АДФИ, с което на основание чл. 254, ал. 1 ЗОП, при цялостно
възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на въззивника Б. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 398,00 /хиляда
триста деветдесет и осем/ лева за нарушение на чл. 112, ал. 1, т. 2 ЗОП.
Препис от НП е връчен лично на жалбоподателя Б. на 18.02.2022
г., видно от приложената по делото разписка, като жалбата, инициирала
производството пред настоящата въззивна съдебна инстанция е депозирана в
законоустановения 14-дневен срок в регистратурата на наказващия орган на
01.03.2022 г., видно от поставения печат върху нея.
При проведения непосредствен разпит на свидетеля А.П.
/актосъставител/ установената фактическа обстановка се потвърждава изцяло
по категоричен и безспорен начин. Показанията на посоченото лице са
3
подробни, логични и вътрешно балансирани, като същите кореспондират и с
приложените по делото писмени доказателства. Ето защо съдът кредитира
инкорпорираните по делото гласни и писмени доказателствени средства без
резерви, като липсата на противоречия обезпредметява тяхното отделно
обсъждане. Нещо повече – между страните не се спори по фактите, а
единствено досежно приложимите процесуален и материален закон.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго нормиран
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от приобщените по делото писмени доказателства, относими към
назначаването и оправомощаването на актосъставителя и наказващия орган на
съответните длъжности.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона
конкретика административните органи са очертали времето, мястото,
механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е
4
намерило проявление в обективната действителност.
В конкретния случай административнонаказателното производство
е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от чл. 127, ал. 1 ЗОП 6-
месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 3-годишен срок от
извършване на твърдяното нарушение. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в изискуемия 6 – месечен срок по
чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани
в ЗАНН и в специалния закон, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на въззивника от формална
страна. В контекста на изложеното, съдът намира за необходимо да
отбележи, че не споделя възраженията на адв. Й. в жалбата за неспазване на
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Визираният нормативен регламент е част
от общия процесуален закон и неговото приложно поле е дерогирано от
специалната разпоредба на чл. 261, ал. 1 ЗОП, в която е предвидено, че
актовете за установяване на нарушения по този закон се съставят от
длъжностни лица на Агенцията за държавна финансова инспекция в срок 6
месеца от деня, в който нарушителят е открит от органи на агенцията при
извършване на финансова инспекция или проверка, но не по-късно от три
години от извършването на нарушението. Крайната дата на процесната
проверка е била фиксирана на 17.08.2021 г., вкл. със заповед № ФК-10-
972/28.07.2021 г. на директора на АДФИ, като АУАН е съставен преди това на
16.08.2021 г. т.е. в рамките на изискуемия 6-месечен срок, считано от
откриване на нарушението и неговия автор, респективно в 3-годишния такъв,
считано от датата на деянието – 20.10.2020 г.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника Б.И. Б. е
ангажирана за нарушение на чл. 112, ал. 1, т. 2 ЗОП, като на основание чл.
254, ал. 1 ЗОП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1 398,00 /хиляда триста деветдесет и осем/ лева.
По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че на
20.10.2020 г. в гр. София, жалбоподателят Б. Б., в качеството си на
5
изпълнителен директор на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД и публичен
възложител на обществени поръчки съгласно чл. 5, ал. 2, т. 16 ЗОП, е
сключил договор за обществена поръчка № Д-ОП-94/20.10.2020 г. с предмет
„Доставка на дигитална система за диагностика на окото – оптичен
кохерентен томограф за ОСТ и фундус изображения“ с определения
изпълнител „Българско търговско медицинско дружество“ ООД, на стойност
58 250,00 лв. без ДДС /69 000,00 лв. с ДДС/, без при подписването на
договора, изпълнителят да е изпълнил задължението си за представяне на
актуални документи, удостоверяващи липата на основанията за отстраняване
от процедурата за подизпълнителя „/ДРУЖЕСТВО/“ ООД, а именно:
-съгласно чл. 58, ал. 1, т. 1 ЗОП – свидетелства за съдимост на двама
от управителите на „/ДРУЖЕСТВО/“ ООД – Б. Н. Д. и В. Л. Я. за
удостоверяване на обстоятелствата по чл. 54, ал. 1, т. 1 ЗОП, в частност дали
посочените лица са осъдени с влязла в сила присъда за престъпление по чл.
108а, чл. 159а – 159г, чл. 172, чл. 192а, чл. 194 – 217, чл. 219 – 252, чл.
253 – 260, чл. 301 – 307, чл. 321, 321а и чл. 352 – 353е НК;
-съгласно чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗОП – удостоверение от органите на ИА
ГИТ за обстоятелството по чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗОП за това, че по отношение на
„/ДРУЖЕСТВО/“ ООД не е установено да има влязло в сила наказателно
постановление или съдебно решение, с което дружеството да е
санкционирано за нарушение на разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и
ал. 3, чл. 63, ал. 1 и ал. 2, чл. 118, чл. 128, чл. 228, ал. 3, чл. 245 и чл. 301-305
КТ или чл. 13, ал. 1 ЗТМТМ или аналогични задължения, установени с акт на
компетентен орган, съгласно законодателството на държавата, в която
кандидатът или участникът е установен.
Правилно е било прието от административните органи, че в
процесния случай жалбоподателят Б. е нарушил разпоредбата на чл. 112, ал.
1, т. 2 ЗОП, в която е предвидено правно задължение за възложителя да
сключи с определения изпълнител писмен договор за обществена поръчка,
при условие че при подписване на договора определеният изпълнител е
представил документи, удостоверяващи липсата на основанията за
отстраняване от процедурата, както и съответствието с поставените критерии
за подбор, включително за третите лица и подизпълнителите, ако има такива.
Посочените основания са предвидени в чл. 58, ал. 1 ЗОП, като в случая
6
липсват свидетелства за съдимост на двама от управителите на
подизпълнителя „/ДРУЖЕСТВО/“ ООД – Б. Н. Д. и В. Л. Я., както и
удостоверение от ИА ГИТ, че посоченото дружество не е санкционирано с
влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение за нарушение
на разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и ал. 3, чл. 63, ал. 1 и ал. 2, чл.
118, чл. 128, чл. 228, ал. 3, чл. 245 и чл. 301-305 КТ или чл. 13, ал. 1 ЗТМТМ.
В тази връзка, ирелевантно се явява обстоятелството, че жалбоподателят Б. е
вписан в ТРРЮЛНЦ като изпълнителен директор на УМБАЛ
„Александровска“ ЕАД на 19.10.2020 г., респективно че процесната
обществена поръчка е била подготвена от неговия предшественик, имайки
предвид факта, че към датата на подписване на договора – 20.10.2020 г.
именно той е изпълнявал функциите на възложител и е следвало да
констатира обсъдените пропуски в документацията.
От своя страна административнонаказващият орган
законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 254, ал. 1 ЗОП,
която предвижда отговорност за възложител, който сключи договор за
обществена поръчка в нарушение на чл. 112, ал. 1, т. 2 ЗОП. Налице е пълно
съответствие между словесното описание на релевантната фактическа
обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното
последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и
възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че
материалният закон е приложен правилно. Възражението на адв. Й., че не е
санкционирано представляваното от нейния доверител юридическо лице са
неоснователни, имайки предвид, че законодателят е предвидил единствено
наказания „глоба“ за възложителите-физически лица.
Административното нарушение е извършено виновно при форма на
вината – несъзнавана непредпазливост. Жалбоподателят не е предвиждал
извършването на деянието и не съзнавал неговия общественоопасен характер,
но е бил правно задължен да стори това, като в конкретния случай не са
налице пречки от обективно или субективно естество, които да препятстват
протичането на изискуемата от закона съзнателна дейност.
По отношение на наложеното административно наказание “глоба”
в размер на 1 398,00 лева, настоящият съдебен състав намира за необходимо
да отбележи, че предвидената от законодателя санкция в разпоредбата на чл.
7
254, ал. 1 ЗОП е абсолютно определена в размер 2 на сто от стойността на
сключения договор с включен ДДС, но не повече от 5000 лв. В конкретния
случай административнонаказващият орган е съобразил стриктно визираната
нормотворческа техника, в т.ч. факта, че стойността на процесния договор
възлиза на 69 000,00 лв. с ДДС, поради което обосновано е наложил
наказание в посочения размер. Съгласно чл. 27, ал. 5 ЗАНН е юридически
невъзможно същото да бъде определено под посочения предел.
Не са налице и изискуемите от закона предпоставки за третиране
на процесния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК
на ВКС, докладчик-съдия Блага Иванова преценката на
административнонаказващия орган за „маловажност” на случая по чл. 28
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Приложеното поле на визирания нормативен регламент винаги е фактическо и
се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в
практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на
засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на
настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които
нарушението е намерило проявление в обективната действителност – време,
място, обстановка, механизъм и т.н. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК
“маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление
/административно нарушение, б.м./ с оглед липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност /вредност, б.м./ в
сравнение с обикновените случаи на престъпление /административно
нарушение, б.м./ от съответния вид”. В случая не би могло да се говори за
липса или незначителност на вредните последици, тъй като посоченото
нарушение е формално, на просто извършване и за довършването му не е
необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат.
Не е налице и третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а
именно “други смекчаващи обстоятелства”, които да редуцират степента на
обществена вредност на деянието съпоставима с нарушенията от същия вид.
Провеждането на процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на
ЗОП при нарушаване на забраната на чл. 112, ал. 1, т. 2 ЗОП е укоримо от
8
правна гледна точка, тъй като дискредитира основните принципи по чл. 2, ал.
1 ЗОП и не може да бъде толерирано чрез приемането му за маловажно не
само за целите на индивидуалната, но и за целите на генералната превенция,
които са диалектически свързани и не следва да се конкурират.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание не е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, а отговорността на жалбоподателя е ангажирана
правилно.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва
да се произнесе служебно по извършените от страните разноски. Предвид
изхода на делото, отчитайки незначителната степен на неговата фактическа и
правна сложност, както и осъщественото процесуално представителство на
въззиваемата страна пред СРС, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН,
жалбоподателят Б. следва да бъде осъден да заплати на АДФИ
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лв. /арг. от чл. 37 от
Закона за адвокатурата във вр. с чл. 27е от Наредбата за изплащането на
правната помощ/.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 9 във вр. с ал. 2, т. 5 ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 11-01-
710/14.02.2022 г., издадено от С. А. Б. – директор на Агенцията за държавна
финансова инспекция /АДФИ/, с което на основание чл. 254, ал. 1 от Закона за
обществени поръчки /ЗОП, обн. в ДВ бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от
9
15.04.2016 г./ на жалбоподателя проф. д-р Б.И. Б., ЕГН ********** е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 398,00 /хиляда
триста деветдесет и осем/ лева за нарушение на чл. 112, ал. 1, т. 2 ЗОП, като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗАНН,
жалбоподателя проф. д-р Б.И. Б., ЕГН ********** да заплати на Агенция за
държавна финансова инспекция разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80,00 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10