МОТИВИ по Решение № 3/20 февруари
2017 г. по АНД ***40/2016 г. по описа на Военен съд – Пловдив:
Военно-окръжна прокуратура –
Пловдив е повдигнала обвинение срещу обвиняемия
*** Д.Т.Т. от военно формирование *** –
Пловдив за това, че на 13.12.2015
год., около 17:10 часа в гр. ***, на стадиона в квартал „***” е нанесъл побой съответно на: - гр.л. Х.Г.П. ***, в качеството му на
длъжностно лице – главен съдия на
футболна среща между отборите на ***” – гр. *** и *** 2015” – гр. ***, по повод
изпълнение на функцията, като му причинил телесни увреждания изразяващи се в:
счупване на 8 (осмо) дясно ребро;
кръвонасядане по гърба на носа (1х0,5 см.) и счупване на носни костици
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите
на чл. 128 и чл. 129 от НК и представляващи лека телесна повреда и на - гр.л. Й.П. ***, в качеството му на длъжностно
лице – асистент съдия на футболна среща
между отборите на ***” – гр. *** и *** 2015” – гр. ***, по повод изпълнение на
функцията, като му причинил телесни увреждания изразяващи се в: кръвонасядане с
червено-синкав цвят по горния и долния клепач на дясното око (4х2,5 см.);
кръвонасядане по конюнктивата на дясното око; охлузване на кожата под долния
клепач на дясното око (1х0,5 см.); охлузване на кожата на горната устна в дясно
(0,5х0,7 см.), довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК и представляващи лека телесна повреда
- престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1
и т. 4, пр. последно, вр. чл. 130, ал. 1
от НК.
В съдебно заседание представителят на обвинението моли съда да
приеме, че от събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен
начин се установява описаната в постановлението фактическа обстановка.
Прокурорът сочи, че посочената правна
квалификация на извършеното от
обвиняемия е установена въз основа на събраните и приложените по делото
доказателства, като по необорим начин се доказва, че причинените травматични
увреждания на св. П. и св. П. са в резултат на
ударите, нанесени от обв. Т..
Причината за това била отсъдена засада, която не касаела него, а друг футболист
от ***-2015“, който не е реагирал на отсъдената засада (св. П.) и в резултат на отправени обидни
думи, спрямо страничния съдия - св. П., изричайки „Каква е тази засада ще ти
навра флага отзад!“, е последвал червен
картон от страна на главния съдия, за обида по време на мача,
провел се на 13.12.2015 г. на стадиона в кв. „***“, гр. *** между отборите на ***“ -
*** и *** 2015 г.“.
Мачът не бил отигран до края, поради развилите се събития след 72-тата
минута. Представителят на обвинението моли съда да даде вяра на показанията на
свидетелите П., П., К. и П., тъй като показанията на тази група свидетели са
последователни, взаимосвързани и оборващи показанията на останалите
свидетели Б., Ш. и от части показанията на св. П., както и
показанията на св. М..
Прокурорът предлага на съда да признае и обвиняемия за виновен, като
му бъде наложено административно наказание глоба, ориентирано към средният
размер, с оглед неговото виновно
проявление по време на футболния мач, което е укоримо имайки предвид двата
квалифициращи признака, посочени в обвинението. Като по отношение на вписания в
постановлението квалифициращ признак по т. 12 на чл. 131 от НК, прокурорът сочи, че се касае за допусната
техническа грешка, единствено цифрово изражение и не я поддържа.
ОБВИНЯЕМИЯТ *** Т. в съдебно
заседание депозира подробни обяснения, в
които сочи, че не е нанасял удари нито на св. П., нито на св. П., а малко
по-агресивно е поискал обяснение от страничния съдия, защото се е държал
„нагло“ по време на мача, а и главния съдия го е гледал „недобре, лошо и
агресивно“. Обясни, че макар да няма право да иска обяснения по време на мача,
относно дадените му картони, той е
реагирал така, защото бил обиден. Това му бил първи червен картон. Обясни, че
засадата, макар и да не е била за него,
е била неоснователна. Сочи, че е възприел удар от страна на св. П.
спрямо него по тила, макар да е
бил с гръб към св. П.. Удари, според обвиняемия, са нанасяли „лице от публиката
с качулка, а и по време на случилото се на терена имало много хора от
публиката“. Обвиняемият не се признава за виновен и моли съда да постанови
оправдателен съдебен акт.
ЗАЩИТАТА на обвиняемия, в лицето
на адв. Д. ***, моли съда да приеме, че обвинението срещу подзащитния му не е
доказано, нито от към авторство, нито по несъмнен начин. По отношение на лицата св. П. и св. П. пледира, че те нямат
качеството на длъжностно лице, съгласно НК, макар единият да е главен съдия на
мача, а другия страничен такъв. Не оспорва факта, че се касае за техническа
грешка по отношение на посочената квалифициращият признак - т. 12, по чл. 131 от НК. Сочи, че по време на
провеждане на тази футболна среща е станало „просто едно меле с участие на хора
от публиката“, породи което няма как да се приеме по категоричен начин, че
именно подзащитният му е автор на описаните в постановлението травматични
увреждания спрямо главния съдия - св. П. и страничния съдия - св. П.. Моли съда
да постанови единствения и най-справедлив съдебен акт в този случай, а
именно оправдателен такъв.
Обвиняемият *** Д.Т.Т. бил на служба в
БА от 01.03.2007 год., ***.
Не е осъждан (справка за съдимост
л. 99, том І ДП).
По време на службата си
обвиняемият извършил следното:
На 13.12.2015 г., видно от назначително писмо № 1424 (л. 118, от том І ДП), следвало да се проведе
футболен мач между ***–Ф “ и *** 2015“, в кв. „***“, в гр. ***, с посочен начален час на срещата 14:00 ч. За
главен съдия бил определен св. Х.П., а за асистент І - св. Й.П. и за асистент ІІ – св. Д.К.. За
делегат бил определен св. К.П.. Футболната среща била от първенството на „Б“
областна група – мъже „Юг“, факт поточен в служебна бележка
изх. № 65 от 24.06.2016 г. (л. 117, том І от ДП), като е било посочено, че при
изпълнение на функциите си съдиите и делегата са със статут на длъжностни лица.
Съгласно
съдийския протокол № 1424 (л. 119
от том І ДП) в отбора на „*** 2015“ – гр. *** под № 3 бил включен обвиняемият Д.Т.. Капитанът на отбора бил св.
Ш., с № 5. Треньорът на отбора бил св. П.. Капитанът на *** –Ф “ бил св.Б.. Медицинският надзор бил
св. М.. Футболната среща започнала в 14:00 часа след обяд, на стадиона в
квартал „***” в гр. ***. В самия футболен протокол било вписано наличието на
публика 80 зрители. Футболната среща започнала нормално, а и св. П. бе
категоричен, че за първи път свири мач с участието на тези два отбора и с този
делегат. От началото на мача не е имал агресивно поведение спрямо футболист № 3
(обв. Т.) от отбора на ***-2015“. Мачът бил спокоен сочи св. К.. Първото
полувреме приключило 0:0 – равен, видно
от съдийския протокол № 1424 (л. 119, том І ДП). По време на второто полувреме
на мача, в 53-тата минута, видно от съдийския протокол на футболист с № 3 –
обв. Д.Т., който оспорил решение на
асистент съдията, му бил даден жълт картон. Факт безспорно потвърден от
показанията свидетелите П., П., П. и от вписаните от него обстоятелства, в
приложената по делото докладна записка (л. 70 от съдебния том), като този факт
бил отразен и в съдийския протокол №
1424 (л. 118 том І от ДП). Играта продължила и около 60 - 70 минута, асистент
съдията – св. Й.П. вдигнал флага за засада на футболист от отбора на ***-2015“.
Главният съдия – св. Х.П. отсъдил такава.
Видимо недоволен от така отсъдената засада, за която се установи, че не
касае обв. Т., факт потвърден в показанията на свидетелите Парикаров, П., К. и
П., обвиняемият *** Д. Т. изрекъл обидни думи, спрямо асистент съдия – св.
Й.П.: „Каква е тази засада ще ти навра флага отзад!“, като не е последвала
реплика или други обидни изрази по отношение на него от страна на св. П.. В
резултат на което последвал червен картон за обида от страна на главния съдия
св. П. спрямо обв. Т., който в този момент, се намирал в центъра на кръга на
футболното игрище. Видимо обиден от
това, че без причина му бил даден червен картон, първоначално обвиняемият Т. се
отправил към главния съдия и
направил опит да го удари с глава. Не успял, тъй като последният се отместил
назад. Свидетелят П. го помолил да напусне терена. Отразявайки нарушението в своя тефтер, свидетелят П.
възприел с периферното си зрение, че обвиняемият Т. тичайки на спринт (св.
П.) и
със по-сериозна крачка (св. Ш.),
се отправил към асистент съдията
св. П., за да му поиска обяснения, защото бил обиден. Приближавайки до асистент
съдията св. П. ясно възприел последвалия от обв. Т. „еленски скок“ и удар с крака в бедрото, като
св. П. направил крачка назад и от получения удар бил съборен (св. К.), след което му нанесъл силен удар с ръка, свита
в юмрук, в областта на лицето и по-точно под дясното око.Св. П. прикрил лицето
си с ръце и понасял следващите удари
нанасяните му от обв. Т. .През това време св. Ш., който изтичал до
мястото на сблъсъка, с тялото си легнал върху св. П., за да го предпази от
ударите. Сред хората, намиращи се около създалия се инцидент, на терена не се
доказа по категоричен начин там на място да се е намирал Н. Т. - брат на обв.
Д. Т.. Факт потвърден и от допуснатия като св. Г. Т. - брат на обвиняемия,
който показа, че същия ден с Н. са били в гр. К. за закупуване на мрамор. За
липсата на св. Н. Т. на стадиона показаха и св. П. и св. Б., като съдът
възприема показанията им като достоверни в тази им част.
В това време, при така създалата
се ситуация, свидетелят П. побягнал към свидетеля П. с цел да помогне на същия,
като на място, навеждайки се към свидетеля П. и опитвайки се да го предпази от
ударите на обвиняемия Т., от същия последвал удар в областта на носа с юмрук. В
следствие на удара свидетелят П. бил зашеметен. Обвиняемият Т. се намирал от
дясната страна на главния съдия и
последвал втори удар с лявата
ръка, също свита в юмрук от страна на обв. Т.. Последният нанесъл удар в областта на ребрата на П..
Последвал и трети удар, който бил нанесен
в дясната страна на гърба на
главния съдия.
Така футболната среща била
преустановена и мачът бил спрян, факт отразен и в протокол № 1424 (л. 118, том
І от ДП). Като последвал и доклад, изготвен от св. П. – делегат на футболната
среща - л. 70 съдебен том.
На 14.12.2015 г., в 11:30 ч. св.
Й.П. е посетил Отделение по съдебна
медицина при *** „Св. Г. *** и му бил извършен преглед от главен асистент в
Катедра по Обща и клинична патология и съдебна медицина при *** - д-р М. Б.. В резултат на извършения преглед
д-р Б. констатирал по горния и долен клепач на дясното око кръвонасядане с
червеникаво-синкав цвят на площ с размери 4/2,5 см. Зачервена конюнктива на
очната ябълка. По кожата под долния клепач на дясното око във вътрешната му
част е установил охлузване с размер
1/0.5 см., със забелване на повърхностния слой на кожата. Подобно охлузване се
забелязва и по горната устна вдясно, с размери 0.5/0.7 см. В окосмената част на
главата, в дясната теменно-слепоочна област, се установява оток с размер 2/2
см. Без промяна в цвета на надлежната кожа. Други травматични увреждания по шия, гръден кош, корем и крайници не са
установени. За извършения преглед му било издадено СМУ № 1292/2015 г. (л. 10,
том ІІІ от ДП).
В хода на досъдебното
производство е била назначена СМЕ № П-62/2016 г. (л. 45 - л. 56, том І от ДП),
изготвена по писмени данни. В нея се посочва, че на Й. П. са били причинени описаните в СМУ №
1292/2015 г. травматични увреждания,
които са в резултат от действието на твърд, тъп предмет, чрез удар с или върху
такъв и добре отговарят да са получени
при побой, от нанесени удари с юмрук, в областта на лицето, към момента на
инкриминираната дата.
Контузията на главата, със
сътресение на мозъка е протекло със
степенно разстройство на съзнанието – зашеметяване, обърканост,
сънливост, но без пълна загуба на съзнание до степен на комоциона кома, както
от показанията на свидетелите, така и от медицинските документи на св. Й.П. е
било причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живата по смисъла
на чл. 130, ал. 1 от НК.
Контузията на дясната очна
ябълка, при установената острота на зрението, непосредствено след травмата, е причинила временно
разстройство на здравето, неопасно за живата за около 10 дни. Всички останали
травматични увреждания са причини на св. Й.П. - болка и страдания за около 2 - 5 дни от датата на увреждането.
В хода на съдебното следствие
тази СМЕ № П-62/2016 г. не бе оспорена и
бе приета. Въз основа на експертизата се установи при изслушване на вещото
лице, че в резултат на инцидента на 13.12.2015 г. на свидетеля П. и след
извършен преглед на 14.12.2015 г. са констатирани нанесени травми, не много
силни. По-дълбоките кръвонасядания, където се получава разкъсване на
кръвоносните съдове и изливане на кръв в меките тъкани, след половин, един час има проява , а при
по-дълбоките такива проявната им форма е на следващия ден, с изява на
синкаво-моравите кръвонасядания на П.. Едва тогава с точност могат бъдат
описани по форма, цвят, големина и
специфика. Описаните травматични увреждания в СМУ № 1292/2015 г., издадено
на св. П. по специфика могат да бъдат нанесени с твърд, тъп предмет, какъвто
може да бъде най-често юмрука. Юмрукът е една твърда повърхност, но обвита с
кожа, която не би довела до масивни охлузвания и затова това би довело до
пасивни охлузвания. В случая описаните и локализирани в дясната част на главата
увреждани са в резултат на удар. Диагнозата, която е приета, че имаме
сътресение на мозъка е дала основание да се приеме медикобиологичния критерий:
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл. 130,
ал. 1 НК. Самата контузия на очната ябълка, която временно е нарушила остротата
на зрението и която при прегледа е констатирана, също се определя като временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на 130, ал. 1 НК. За
възстановяването са били необходими около 10 дни. В конкретния случай
травматичните увреждания не са изключително тежки, те са нанесени с достатъчен
удар, за да има проявна външна форма.
По отношение на св. Х.П., видно от приложеното по делото СМУ
№ 1293/2015 г. (л. 17, том ІІ от ДП) същият е посетил на 14.12.2015 г. в 11:50
часа Отделението по съдебна медицина при *** „Св. Г. *** и му бил извършен
преглед от главния асистент в Катедрата по Обща и клинична патология и съдебна
медицина при *** - д-р М. Б.. В съдебномедицинското удостоверение е
отразено, че в резултат на извършен личен преглед на лицето и въз основа на
представените му писмени документи се констатира, че в окосмената част на
главата, зад лявата ушна мида се установява травматичен оток на площ с размери
4/4 см., без промяна цвета на
надлежащата кожа. По гърба на носа, леко вдясно се установява кръвонасядане със
синьо-виолетов цвят и размери 1/0.5 см. По шията, гръдния кош, корема и
крайниците няма видими травматични увреждания. При прегледа на П. и от
представената медицинска документация д-р Б. е установил: счупване на 8-мо
дясно ребро, кръвонасядане по гърба на носа, травматичен оток в лявата
слепоочно-тилна област. Описаните травматични увреждания са причинени по
механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно по
начин и време да са възникнали така, както съобщава освидетелствания в
предварителните сведения. При допълнителното посещение на свидетеля П. при д-р Б. на 23.12.2015 г. в 08:22 ч. и
след представяне на документи епикриза № 327/17.12.2015 г., издадена от ВМА –
***, отделение Уши нос и гърло е посочено, че на св. П. е вписана диагноза
счупване на носни костици, като е извършена оперативна намеса – наместване на
носни костици. Въз основа на това д-р Б. е вписал допълнение в СМУ № 1293/2015 г., че освен по-горе
посочените травматични увреждания касаещи счупване на дясно осмо ребро,
кръвонасядане по гърба на носа,
травматичен оток в лявата слепоочно-тилна област и счупване на носните костици
с оперативно наместване. Описаните травматични увреждания според д-р Б. са
причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е
възможно по начин и време да са възникнали така, както съобщава
освидетелствания в предварителните сведения. Било е причинено разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, по смисъла на чл. 130, ал. 1
от НК.
В хода на ДП е назначена СМЕ №
П-63/2016 г. (л. 63 - л. 74, том І от ДП), в която е отразено, че описаните
травми в СМУ № 1293/2015 г. са в резултат на действието на твърд, тъп предмет,
чрез удар с или върху такъв, които добре
отговарят да са получени при побой от удари, нанесени с юмрук, в областта
на лицето, главата и тялото, към момента на инкриминираната дата.
Счупването на носните костици е
наложило оперативна намеса (репозиция), което е причинило на пострадалия
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл. 130,
ал. 1 от НК, за което е бил нужен период на възстановяване 12 – 14 дни. Всички
останали травматични увреждания са причинили болка и страдание по смисъла на
чл. 130, ал. 2 от НК, като периода за възстановяване от травмите е 2 - 5 дни.
В съдебно заседание тази СМЕ
№П-63/2016 г. не бе оспорена и бе приета. Вещото лице показа, че в резултат на
инцидента, който е станал на 13.12.2015 г., св. Х.П. е посетил д-р Б. на
14.12.2015 г., от 11:50 ч., след преглед и въз основа на представените писмени
документи - медицинска бележка,в която е
от образна диагностика и са снимани от 9-ти гръден до 5-ти поясен прешлен е вписана
диагноза травма, защото е имал болки в кръста. В тази диагностика,
извършена след разчитането на това образно изследване е записал д-р Д., че няма травматични промени, запазена е
целостта на прешлена и няма промени в междупрешленните дискове, освен „закрито
счупване“ на 8-мо дясно ребро.От извършения личен преглед д-р Б. на св. П. е описал, че в окосмената
част на главата, зад лявата ушна мида се установява травматичен оток на площ с
размери 4х4 см., без промяна в цвета на надлежащата кожа, т.е. това е чист
отток по гърба на носа, леко в дясната
част е установено синкаво-виолетово
кръвонасядане с размери 1х0,5 см., което е със сравнително малки размени, като
най-вероятно към тази дата на прегледа не е било извършено опипване на носните
костици. Не са описани травматични увреждания по шията, тялото, корема и
крайниците на пострадалия. Св. П. е посетил втори път д-р Б. на 23.12.2015 г.
от 08:22 часа, като е представил епикриза, която е издадена от ***, на негово
име, в която е вписана диагноза - „счупване на носните костици“. Била му
извършена оперативна интервенция от д-р С. – наместване на носните костици, обстоятелство допълнено
от д-р Б.. Травматичните увреждания на Х.П. като цяло са следните: счупване на
носните костици, което е наложило оперативна интервенция, счупването на 8-мо
дясно ребро и кръвонасяданията и травматичния оток в областта на лицето и
главата. Счупването на носните костици като медикобиологичния критерий било с
или без оперативна интервенция, представлява по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което заздравява в
рамките на 12 – 15 дни. Носът е
шокогенна зона и е болезнено. Останалите травматични увреждания влизат в
медикобиологичния критерий болка и страдание, по смисъла на чл. 130, ал. 2 НК и
за времето от 2 до 5 дни отшумяват. Механизмът на получаване на травма в
областта на главата е удар с или върху твърд предмет. В случая счупването на
носни костици е получено чрез удар, нанесен с юмрук, в областта на лицето,
което е безспорно. Тази травма не е от падане на терен, защото ще последват
охлузване и на други части от лицето. Носът е най-изпъкналата част. Главата има
формата на сфера и при едно такова падане ще си удари освен носа, бузата и
брадата. В случая нямаме охлузване, за да се приеме, че травмата е от падане
върху терен.
Наред с тези съдебномедицински
удостоверения по делото е приложено и СМУ № 1298/2015 г. (л. 11, том ІІІ от ДП
), издадено на обв. Т. е установено от извършения преглед и от представената
медицинска документация сътресение на мозъка,контузия на главата, контузия на
дясната ръка,травматичен оток в тилната област на главата,травматичен оток в
областта на дясната същинска ръка и охлузване по лявото бедро.
Като тези му травматични
увреждания са причинени по механизъм от удар с или върху твърд тъп предмет и е
възможно да са получени по време и начин както е съобщил обв. Т.. Било му
причинено разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 от НК и чл. 129 от НК (по смисъла
на чл. 130, ал. 1 от НК).
В хода на досъдебното
производство била назначена СМЕ № П-64/2016 г. (л. 81 - 88, том І от ДП) и е
прието, че описаните травматични увреждания по СМУ № 1298/2015 г. са причинени
от действието на твърд тъп предмет, чрез удар или притискане с или върху такъв,
или неговото тангенциално действие, добре отговаря да са получени при удари по
главата и крайниците към инкриминираната дата.
Контузията на главата със
сътресение на мозъка е причинило на обв. Т. временно разстройство на здравето,
неопасно за живота по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. Всички останали
травматични увреждания (контузия на ръката, охлузвания и травматични отоци) са
му причинили болка и страдания по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, за които е
бил необходим възстановителен период от време около 3 - 6 дни.
В съдебно заседание тази СМЕ №
П-64/2016 г. не бе оспорена и бе приета. Вещото лице показа, че в резултат
извършения преглед, едва на 15.12.2015 г., в 10:12 часа, на обв. Т. са
установени описаните в СМУ № 1298/2015 г. травматични увреждания от д-р И. Ц..
В момента на прегледа се оплакал от замайване и главоболие, като няма
медикобиологичен признак на комоцио. Извършена е и втора консултация с ортопед
травматолог и е установено, че на обв. Т. му е поставена диагнозата контузия на
дясна ръка. За лечение е препоръчан покой и обезболяващи. Бил е сниман гръдният
кош, с белите дробове, няма травматични увреждания, сниман му е черепа, също
няма травматични увреждания, снимани са пръстите на дясната ръка и не са
констатирани видими травматични увреждания. Д-р Ц., след като е цитирал тази
медицинска документация, е прегледал Т. ***, предимно и леко в ляво, слабо
изразен травматичен оток на площ 4,5/3,5 см., който е болезнен, защото при
пипане пациентът е реагирал. Описал е по крайниците, под кожата на дясната ръка
по гръбната горната повърхност травматичен оток в областта на 4-ти пръст, като
обхваща и ставата и основата на 4-ти пръст, и цялата длан. Болезнеността в
ръката и ставата е изявена. Описва в областта на лявото бедро по задно-външната
повърхност ивичесто охлузване 3х0.4 см, с кафеникава коричка, тъй като е минал
период от време. Травмите на Т. са получени вследствие на удар с или върху
твърди тъпи предмети, които са въздействали в няколко равнини: тилната област
на главата, дясната ръка и бедрото на пострадалия. Контузията на главата се
квалифицира като временно разстройство на здравето, неопасно за живота по
смисъла на 130, ал. 1 от НК, а контузията на ръката и травматичните отоци –
болка и страдания по 130, ал. 2 от НК.Травматичните увреждания по гръбната част на ръката на четвърти пръст
е възможно да са получени при падане или при съприкосновение с другите играчи.
Той може да е бил ритнат по време на самия мач. Вещото лице в съдебно заседание
заявява, че това е единоборство между състезатели. В областта на главата увреждането може да е получено по два начина или чрез удар с
главата, или ако е паднал на главата си по време на мача.
С горното, по безспорен и
категоричен начин, се доказа, че обвиняемият *** Т. е осъществил състава на
престъплението по реда на чл. 131,
ал. 1, т. 1 и т. 4, предл. Последно, във вр. чл. 130, ал. 1 от НК.
Горната фактическа обстановка се
доказа по безспорен и категоричен начин от показанията на оформилата се първа група свидетелски показания
- св. П., св. П., св. П. и св. К. и
отчасти от показанията на св. П.. Чрез тях по категоричен начин се установява, че в действителност на
13.12.2015 г., на стадиона в кв. „***“, гр. *** футболист с № 3, от ***-2015“ –
обвиняемият Т. е нанесъл описаните по-горе удари на св. П., затова че същият е
изпълнявал задълженията си като асистент съдия и в съответствие с изискванията
на футболната игра, по време на мача е констатирал наличие на засада. За нея
било установено, че тя не касаела обв. Т., но същият по-агресивно се е насочил
да поиска обяснения именно от св. П., като са били ясно възприети изречените от
него реплики към асистент съдията св. П.
„Каква е тая засада, ще ти навра флага
отзад!“. В съответствие с Дисциплинарния правилник за констатирана обида
по време на провеждащият се мач на 13.12.2015г. спрямо асистент съдията св. П.
от обв. Т. правилно главния съдия свидетелят П. е преценил и е дал червен картон като е счел, че е налице нарушение по чл. 8 от Дисциплинарния
правилник, а именно, че е налице - показване на
несъгласие с думи или действия от страна на обвиняемия Т.. Факт, който
не се оспори от страна на всички свидетели, че не може по време на мач да се
оспори даден червен картон, а има друг ред - сезиране на дисциплинарната
комисия, чрез откриване на процедура по установяване на дисциплинарното
нарушение, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 3
от Дисциплинарния правилник - по сигнал от играч. Ето защо съдът приема
показанията на по-горе посочената първа група свидетели като взаимосвързани и доказващи по
категоричен начин всяко едно от действията на обв. Т., касаещи поведението му
по време на инцидента от момента, в който му бил даден червен картон, а именно,
че се е оправил към главния съдия, с цел да му нанесе удар, но поради бързата
реакция на св. П., който се отместил назад, не получил такъв. Впоследствие се
отправил, тичайки към страничния съдия св. П., за да му поиска „по-агресивно
обяснения“, за засадата, която не касаела него. Установи се, че обвиняемият Т.
не бил провокиран, нито се доказа
наличие на агресивно поведение от страна на съдиите спрямо него. Съдът не
приема изградената защитна позиция на обвиняемия Т., че делегатът св. П.,
поради наличие на лични проблеми с неговия брат св. Г.Т., е наговорил съдиите
да имат недобро отношение спрямо него. Напротив, видно от показанията на св.
П., същият показа, че с този делегат за първи път свири футболна среща. Нещо
повече св. П. бе категоричен, че не е получавал влияние за въздействие от
делегата спрямо обв. Т.. Ето защо съдът не приема обясненията му за достоверни,
защото дори да си обиден, както самият
обв. Т. обясни, за даденият му червения
картон, според Дисциплинарният правилник на БФС от 2015г., не е това реда, по който следва да се оспорва
едно съдийско решение. Не следва да нанасяш удари върху човешката личност било
върху св. П., било върху св. П.. Човешката личност е неприкосновена, защото според чл. 28 от Конституцията на РБ всяко посегателство върху човешката личност се наказва, а и
всяко посегателство е неправомерно. Нещо повече съдът не приема показанията на
втората група свидетели – св. Ш., св. Б. и отчасти показанията на св. П., че не
са възприели удари от страна на обв.Т.. Първо по отношение на показанията на св. Ш., а и впоследствие,
съпоставяйки го в очна ставка със св. П., същият бе категоричен, че не е имал
възможност да възприеме действията на обв.Т., защото е предпазвал св. П., като
е бил легнал върху него и са се намирали лице срещу лице. Второ няма как в това му положение същият, намирайки се с гръб към
обв. Т., да вижда, какви действия извършва същия по отношение на св. П. и по
отношение на св. П.. Ето защо съдът не дава вяра на показанията му, същите са
вътрешно противоречиви и взаимоизключващи се, съпоставени с другите гласни и
писмени доказателства.
По отношение на показанията на
св. Б., че удари от *** към главния и страничния съдия не съм видял“, съдът не
ги приема за достоверни, защото същият се е намирал на 3 м. от „мелето“ и не е
възприел действията на обв. Т.. Факт, който се обори от показанията на св. П. и
св. К., които ясно възприемат случващото се, относно всяко едно от действията
на обв. Т., от момента на присъждане на червения картон и последващите му
действия нанасяне на удари на св. П.
чрез последвалия „еленски“ скок и удар с крак в областта на бедрото и
последвалите удари в юмрук в областта на
лицето на св. П.. Последвали нанесени удари от обв. Т. на св. П., който
бе категоричен, че ясно е възприел от кого са ударите нанесени върху него -
обв. Т.. Св. К. бе категоричен, че освен ударите от страна на обв. Т. спрямо свидетелите П. и П. не е видял удари от страна на св. П.
спрямо обв. Т.. Не е възприел удари от лице от публиката, защото на
мястото на случката са се били събрали по-голямата част от отбора на ***-2015“.
По този начин се оборват и показанията на св. Б., който показа, че св. П. е
ударил М. в областта на главата. Явно е, че с показанията си св. Б., който е в
приятелски отношения с обв. Т., има една единствена цел да оневини постъпката
на обв. Т.. Нещо повече установени се,
че по време на случката на стадиона не е присъствало лице с имена Н. Т., брат
на обв. Т., за което свидетелстват свидетелите П. и Б.. Както и от допуснатия до разпит св. Г. Т., брат на обв.
Д.Т., който в показанията си бе категоричен, че същият ден се е намирал в гр. К.,
заедно с брат си Н. Т., с цел да закупят мрамор, поради което съдът приема, че
в действителност Н. Т. не се е намира на стадиона и не е участвал в побоя,
макар свидетелите П. и П. впоследствие, при проведеното разпознаване, да сочат
именно лицето Н. Т.. Всички останали свидетели са категорични,че това лице не
се е намирало на стадиона същия ден.
Не се доказа и изградената
защитна версия на обв. Т., че от публиката са нахлули хора, като са прескочили
оградата, тъй като от показанията на независимия и най-безпристрастен св. К. се доказа, че там
се е събрал почти целия отбор „***“, а хора от публиката не е имало, единствено
хора от отбора със синия екип. Ето защо съдът кредитира изцяло показанията на
оформилата се първа група свидетелски показания, тъй като показанията им са
последователни, логични и взаимосвързани. По отношение на втората група
свидетели съда не дава вяра на техните
показания, защото се установи, че те са в близки приятелски отношение с обв.
Т.. Съдът не възприема и показанията св. М. (медицинското лице по време на
футболната среща), тъй като показанията му са непоследователни и
взаимонесвързани. Същият показа, че не се е отправил към мястото на инцидента,
за да укаже медицинска помощта, което красноречиво говори за липса на
осъзнатост у това лице, че животът и здравето на всеки човек са приоритет за
лице с медицински познания.
По отношение на травматичните
увреждания, които са констатирана у обв. Т., а и както самият той обясни, че е
получил удар от св. П., съдът не приема тези му обяснения за верни, защото няма
как, намирайки се с гръб към св. П. и нанасяйки удари на св. П., да възприеме
случващо се зад него. Никой от свидетелите от първата оформила се група не
показа именно, това че са възприели св. П. да нанася удари на обв. Т..
Единствено св. Б. е показал, че главният съдия се е засилил и е нанесъл удар на
***“ по главата. От тук следва изводът, че този свидетел явно има избирателни
способност да възприема удари, защото се е намирал на 3 м. от „мелето“ и ясно
показа, че е възприел този удар, а сочи, че други удари от страна на обв. Т.
към св. П. и впоследствие към св. П. не е възприел. Тези му показания явно
целят да опровергаят действията на обв.
Т., защото всички останали свидетели са възприели нещо различно от казаното от св.Б.,макар
същият да се е намирал най-близо до „мелето“. Вещото лице в съдебно заседание
бе категорично, че констатираните травматични увреждания у обв. Т. са явно в
резултат на сблъсък с други съотборници, или при падане по време на игра, но по
медикобиологичен признак не съответстват да са получени от удари.
Съдът не приема и обясненията на
обв. Т. и в останалата им част, защото те са израз на защитно средство, тъй
като същият сочи, че причина за
действията му е обидата, защото му бил даден първи червен картон, което
е явно под въздействието на св. П.. Напротив доказа се, че липсва каквото и да
е лично отношение от св. П. и св.П. спрямо обв. Т., тъй като този съдийски
екип, с този делегат свирят за пръв път мач. Ето защо с действията си обв. Т. е осъществил горната
фактическа обстановка, която се
потвърждава от всички събрани гласни и
писмените материали – служебна
бележка изх. № 65 от 24.06.2016 на л. 117, том І от ДП, назначително писмо №
1424 на л. 118, протокол № 1424 л. 119,том І от ДП, съдебномедицинска
експертиза – П-62/2016 г - л. 45 - л. 56, том І от ДД, съдебномедицинска
експертиза № П-63/2016 г. - л. 63 - 74 том І от ДП, съдебномедицинска
експертиза № П-64/2016 г. том І - л. 81 - л. 88, том І ДП, справка за съдимост
л. 99, том І от ДП, служебна
характеристика - л. 101, том І ДП, кадрова справка - л. 102, том І от
ДП, служебен картон - л. 103, том І от ДП,
протокол за разпознаване на лица
и предмети - л. 131, том І от ДП,
ведно с албум към него л. 133 - 134, протокол за разпознаване на лица и
предмети - л. 135, том І от ДП, ведно с приложен протокол към него на л. 137 –
138, том І от ДП, СМУ № 1293/2015 г. -
л. 13, том ІІ от ДП, докладна записка на л. 16 том ІІ от ДП, СМУ № 1293
л. 17, том ІІ от ДП, СМУ № 1292/2015 г. на л. 10, том ІІІ от ДП и СМУ №
1298/2015 г. на л. 11 от ДП.
С оглед горното по категоричен начин се доказа
посоченото и подробно описано по–горе деяние, извършено от обв. Т. от ОБЕКТИВНА
страна. Съобразно правната доктрина съдът приема, че с деянието се засяга целостта на определени
човешки части от тялото на св. П. и св. П., чрез противоправно, физическо
въздействие върху тях. В конкретния случай са засегнати интересите на
личността, свързани с посегателството върху
личностите им с нанасяне на удари. Действията (ударите) са реализирани
по безспорен начин от обвиняемия, макар същият да депозира обяснения в насока,
че се отправил към страничния съдия, за да му поиска обяснения, малко
по-агресивно и че установените трамватични увреждания по св. П. не са от него,
както и уврежданията по св. П. също не са от него. В тази насока са налице
необоримо свидетелски показания доказващи противното, а именно ясно възприети
удари именно от обв. Т. към св. П. и св.
П. показания, който съответно доказват противоправното поведение от обв. Т. към св. П. и св. П.,
което доказва наличието на квалифициращия
признак по чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. последно от НК , а именно на
удари нанесени на повече от едно лице. Установи се по делото, че не е имало
причина за нанасяне на тези удари от страна на обв. Т., защото както св. П.,
така и св. П. са изпълнявали своите задължение възложените им с
назначителното писмо. Доказа се, че и
двамата по време на провеждане на една футболната среща са длъжности лица (ТР №
73 от 23.12.1974 г. по н.д. № 66/74 г. ОСНК на ВС), а и съобразно приложения
Дисциплинарен правилник по параграф 3, т. 3 от същия, изрично е посочено, че по
време на футболна среща съдиите са именно длъжности лица, на които е възложено
по повод изпълнение на функциите им.
т.е. налице е и квалифициращият признак по чл. 131, ал. 1, т. 1 от НК.
Чрез нанесените ударите от страна
на обв. Т. по отношение св. П. му е бил причинен вредоносния резултат –
временно разстройство на здравето, неопасно за живота извън случаите на чл. 128
и чл. 129 от НК, а именно: кръвонасядане
с червено-синкав цвят по горния и долния клепач на дясното око (4х2,5 см.);
кръвонасядане по конюнктивата на дясното око; охлузване на кожата под долния
клепач на дясното око (1х0,5 см.); охлузване на кожата на горната устна в дясно
(0,5х0,7 см.), довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК и представляващи лека телесна
повреда, а по отношение на св. П. са констатирани следните травматични
увреждания, изразяващи се в: счупване на 8 (осмо) дясно ребро; кръвонасядане по
гърба на носа (1х0,5 см.) и счупване на носни костици, довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК и представляващи лека телесна повреда по чл.130,ал.1 от НК.
Телесната повреда е понятие с медицинско
и правно съдържание. В медицински аспект понятието „телесна повреда” съдържа
медикобиологичната характеристика на анатомични и функционални нарушения на
организма, които той е претърпял от външния вредоносен фактор. Правното понятие
„телесна повреда” съдържа в себе си както медикобиологичната характеристика на
увреждането, така и социалния, общественоопасен характер на деянието, както и
субективният елемент (вината в съответен вид и форма). Здравето на човека се
изразява в неговата телесна цялост и нормално функциониране на органите му като
конкретно състояние по време на посегателството. Към леките телесни повреди се
отнасят, както онези, които са причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, така и онези, които са причинили само физическа болка и
страдание. Разграничителният критерий между двете форми на леката телесна
повреда е онова кратковременно разстройство на здравето на пострадалия,
изразяващо се в леко увреждане на анатомичната цялост на организма или
тъканите, както и леки изменения във физиологичните функции, извън болката и
страданието (Постановление № 3/79 г. ОСНК .
Съдът приема изцяло депозираните
изводи в съдебномедицинските
експертизи, приети от съда,
касаещи причинените травматични увреждания у св. П. и у св. П., че те са
причинени от нанесения побой от страна на обв.Т. на 13.12.2015 г., по време на
провеждане на футболния мач на стадиона в кв. „***“, гр. ***.
С оглед горното съдът приема, че
обвиняемия Т. по категоричен начин е осъществил престъпния състав на престъплението,
за което са предадени на съд.
Съдът счита, че деянието е
осъществено и от СУБЕКТИВНА страна, тъй като това му поведение е елемент от
субективната страна на престъплението, защото той не е зачел човешката личност,
както на св. П., така и на св. П.. Не следва да се оспорва СУБЕКТИВНАТА страна
на престъплението, защото – ритайки
и нанасяйки удари спрямо св. П. и
св. П., това по своята същност е израз
на съзнаване от негова страна на обществено - опасните
последици и на обществено-опасния
характер на извършеното. Той е целял причиняване на описаните травматични
увреждания, осъзнавайки последиците на извършеното от него.
ПРИЧИНИ: Ниско правно съзнание.
Незачитане на установения законов ред и телесната неприкосновеност на
гражданите.
МОТИВИ: стремеж да наложи волята си по
престъпен начин.
При определяне на размера на наказанието съдът намира, че
в конкретния случай за обвиняемия Т. са налице условията за
приложението на чл. 78а НК. Той е пълнолетно лице, извършил е умишлено
престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от
свобода до ДВЕ години или пробация, не е бил осъждан за престъпление от общ
характер, а и от деянието няма причинени
имуществени вреди. Обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна
отговорност като му се наложи административно наказание ГЛОБА. При определяне размера
на глобата съдът съобрази съответно с
имущественото му състояние, а именно той
е родител на три деца като от първия си брак има две деца, а от
съжителството си с втората му жена има
още едно дете, т.е. полага грижи за три
деца, младата му възраст, чистото му
съдебно минало, добрите характеристични данни, от друга страна като деец той не
е с висока степен на обществена опасност, но същевременно самото деяние е със
завишена обществена опасност, предвид на факта, че той като военнослужещ следва
да се въздържа от осъществяване на противоправни деяния, а и това не е начина
за оспорване на наложените наказания по дисциплинарния правилник на БФС за 2015
г., а и предвид на зачистилите
напоследък аналогични случаи на невъздържане и агресия по време на футболните
мачове, проява на незачитане на човешката личност. Съдът отчете като отегчаващи
обстоятелства проявената упоритост и агресия у този обвиняемия при нанасянето
на удара върху не едно, а две лица - св. П. и св. П.. Поради, което
съдът намира, че на обвиняемия следва да бъде наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 1 010.00
(хиляда и десет) лв. Съдът счита, че с този размер биха се постигнали целите на
генералната и личната превенция, за въздържане от подобни агресивни прояви.
Разноски.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА обвиняемия да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметка на Военен съд – Пловдив
направените разноски по делото общо в размер на 230.00 лв. за явяване и защита
на изготвените съдебно-медицински експертизи в съдебно заседание, и в полза на
РС “Военна полиция“ – Пловдив направените разноски общо в размер на 284.00 лв.
Водим от гореизложеното съдът
постанови решението си.
Гр. Пловдив, 08.03.2017 г. ВОЕНЕН
СЪДИЯ: