О П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр. София, 23 април 2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, наказателно отделение – първи въззивен състав, в закрито съдебно заседание
на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН
ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
КРИСТИНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря............
и прокурора………, след като разгледа докладваното от съдията КРИСТИНА ТОДОРОВА ВЧНД
№ 223/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава 22-ра, вр. чл.249 ал.3, вр. ал.1, във вр. чл.248 ал.1, т.3
от НПК.
Образувано е по частен протест на
прокурор от Районна прокуратура – гр.Б. срещу протоколно определение от 15.03.2021
г. на Районен съд – гр.Б., постановено по НОХД № 289/2020 г. по описа на същия съд, с което на основание чл.249 ал.1 и
ал.2, във вр. с чл.248 ал.1, т.3 от НПК е прекратено съдебното производство по
посоченото дело и последното е върнато на Районна прокуратура – гр.Б. за
отстраняване на допуснати на досъдебното производство процесуални нарушения.
В частният протест се излагат
съображения относно незаконосъобразността на решаващия извод на първостепенния
съд за допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на
подсъдимите. Според прокурорът, залегналите в атакувания съдебен акт доводи, че
внесеният от Р.п.Б. обвинителен акт не отговаря на законовите изисквания към
неговото съдържание, са изцяло неправилни и необосновани. По-конкретно,
протестиращата страна счита за обективно неверни твърденията на първия съд, че в
обвинителния акт не са посочени пълно, точно и ясно всички обстоятелства,
свързани със съставомерността на инкриминираните на подсъдимите престъпления. В
тази връзка подалият протеста прокурор сочи, че за всички тези обективни и
субективни признаци от състава на процесните престъпления, са изложени подробно
и пълно факти в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изтъква се, че противно
на доводите на първостепенният съд, обвинителния акт съдържа информация за
конкретните задължения на подсъдимия Г. Г. като ръководител на работата по
правилната експлоатация и поддържане на въздушна линия 110 кV”Б.”, с Р., община П., както и за тези на останалите
подсъдими лица; за вменените задължения на подсъдимите, заемали длъжността
„електромонтьор по поддържане и ремонт на ел.проводи” конкретно по извършване
на планови обходи на електропровода; за служебната екипировка на служителите от
РСПБЗН – П.. Възразява се от прокурорът и срещу сторения в обжалваното
определение извод за неяснота в обвинителния акт, касателно качеството, в което
пострадалия Т. Т. се е намирал в процесната нива, доколкото в акта е посочено,
че в момента на инцидента той е управлявал зърнокомбайн в процесния имот. С
тези аргументи, се заявява искане за
отмяна на протестираното определение на първоинстанционния съд и връщане на делото
на този съд за продължаване на производството по него.
С.
окръжен съд, след като се запозна с доводите, изложени в частния протест, както
и с материалите по делото, и след като провери изцяло правилността на
атакувания съдебен акт, намира следното:
Първоинстанционното производство е било образувано
като трето по ред по делото, след като на основание чл.249 ал.1 и ал.2, във вр.
с чл.248 ал.1, т.3 от НПК е било прекратено съдебното производство по внесен
срещу подсъдимите Г., З., В., Г. и Н. обвинителен акт за извършено от тях при
условията на независимо съпричиняване престъпление по чл.134 ал.3, пр.2, вр.
ал.1, пр.2, т.2, вр. чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК и делото е върнато на Районна
прокуратура – гр.Б. за отстраняване на допуснати на досъдебното производство
процесуални нарушения. Повод за
иницииране на настоящото съдебното производство е внесен нов обвинителен акт, с
който са повдигнати обвинения срещу същите подсъдими – Г. Г., В. З., Д. В., И.
Г. и В. Н. за осъществено от всеки от тях престъпление по чл.134 ал.3, пр.2,
вр. ал.1, пр.2, т.2, вр. чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК.
При решаването на процесуалните
въпроси, подлежащи на обсъждане в проведеното от районния съд разпоредително
заседание, съгласно чл.248,
вр. чл.247а ал.2, т.1 от НПК, решаващият състав на този съд, е намерил недостатъци в горепосочения
акт на прокурора от съдържателна страна, които е счел за съществени процесуални
нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на подсъдимите и налагащи
прекратяване на съдебното производство по делото, и връщането му на
прокуратурата за отстраняването им. В този смисъл се е произнесъл с определение
по чл.249 ал.3, вр. чл.248 ал.1, т.3 НПК, предмет на настоящия въззивен контрол.
В мотивите си към същото, решаващият съдебен състав е приел, че процесуалния
акт на прокурора не формулира годно от фактическа страна обвинение, тъй като в
обстоятелствената му част липсва конкретно, точно и пълно описание на всички
факти, обуславящи съставомерността на
инкриминираните на подсъдимите престъпления.
Настоящият въззивен състав не може да се
солидаризира с тези изводи на първия по степен съд, дали му основание да прекрати съдебното производство и да върне
делото на прокурора. В частност – не се споделя позицията му, обективирана в
проверяваното определение, че процесуалния акт на прокурора
от Р.п.Б. инициирал образуването на първоинстанционното производство, е
несъответен на изискванията на
чл.246 ал.2 от НПК. По мнение на въззивната инстанция, същият не страда от посочените недостатъци, а съдържа
описание на абсолютно всички факти относно времето, мястото, начина на извършване на отделните престъпни деяния и степента
на участие на обвинените лица.
Известно е в доктрината и в
съдебната практика, че нормата на чл.134 ал.3, вр. ал.1, т.2 от НК, по която са квалифицирани правно обвиненията
срещу всеки от петимата подсъдими, е бланкетна и нейното съдържание се запълва
от нормативни или ненормативни правила, конкретизиращи дължимото поведение на
субекта на престъплението, извършващ дейност, източник на повишена опасност,
който поради незнанието им или немарливото им изпълнение причинява по
непредпазливост, тежка или средна телесна повреда. Без съмнение е също, че субекти
на престъплението по този текст от НК могат да бъдат както преките изпълнители
на правно регламентираната дейност, така и лицата, които имат нормативни
задължения по нейната организация, ръководство и контрол за правилно и
безаварийно изпълнение.
В този аспект правилно е
становището на първоинстанционният съд, че задължение на прокурора е да посочи
в процесуалния си акт конкретните нормативни /ненормативни/ разпоредби,
регламентиращи дейността, представляваща източник на повишена опасност, които
дееца е нарушил, както и да обоснове причинната връзка между конкретното
нарушение /нарушения/ и настъпилия вредоносен резултат. Противно на виждането на първата инстанция, обаче
въззивният съд не съзря липса на описание или съответно неяснота при
описанието в обсъждания обвинителен акт на онези правила за дължимо поведение,
в резултат на нарушаването на които от подсъдимите, се твърди че са причинени
телесните повреди на пострадалите лица. Така, по отношение на подсъдимия Г. Г.
е посочено, че същия е привлечен към наказателна отговорност в качеството му на
лице, което има организационни, ръководни и контролни функции във връзка с
изпълнението на правно-регламентираната дейност – ръководител сектор „Електро
проводи високо напрежение” в ЕАД „Е. с. о.”, които негови функции подробно са
очертани от прокурора на л.2 до л.5 от обвинителния акт. От съдържанието на
последния е видно и, че на подсъдимия Г. са инкриминирани конкретни нарушения
на задълженията му от организационен и контролен характер при осъществяване на
правно-регламентираната дейност, източник на повишена опасност, а именно - чл.764
от Наредба № 9 за техническата експлоатация на ел. централи и мрежи; чл.620 от
Наредба № 3 за устройството на ел. уредби и електропроводните линии; чл.2 ал.1
от Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на
електрически и топлофикационни централи, и по електрически мрежи; чл.35 от
Правилник за безопасност и здраве при работа в ел.уредби, на електрически и
топлофикационни централи и по ел. мрежи; чл.235 ал.1,2 и 3 от същия Правилник,
чл.33 от Закон за здравословни и безопасни услови на труд; чл. 187 ал.1, т.3 от КТ; длъжностна характеристика.
Направената по-нататък
констатация от състава на районния съд, че прокурорът „не е прецизирал”
задълженията на подсъдимите по чл.235 ал.1, 2 и 3 от Правилник за безопасност и
здраве при работа в ел.уредби, на електрически и топлофикационни централи и по ел.
мрежи, както и не е посочил „какво е отношението им към тези задължения”, също
е невярна. Отново на л.3 до л.5 от обвинителния акт, конкретно са очертани
задълженията на подсъдимите Г., В., Н. и З. по осъществяваната от тях правно-регламентирана
дейност, в качеството им на „ел.монтьори” по поддържане и ремонт на ел.
проводници високо напрежение – Б. в посоченото търговско дружество. Посочено е,
както в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и в диспозитивната му,
че тези подсъдими не са изпълнили задълженията си, съгласно посочения
Правилник, да извършват периодично обходи и прегледи на ел. съоръженията и по
този начин не са констатирали, че фазовите проводници на въздушна линия 110 кV”Б.”, с.Р., община П., при междустълбие № 98/99 бил с нарушен габарит към
земята, а за подсъдимия Г. е посочено, че не е упражнил контрол за извършването
на такъв обход.
В тази връзка виждането на първостепенният съд, че
инкриминираните по този текст от Правилника разпоредби на подсъдимите, са
относими към задълженията на други служители на дружеството, а същевременно
техните задължения са уредени в чл.412 от Правилника, е недопустимо да се
разглежда по този начин в процесуалния стадий, в който понастоящем се намира делото.
Доколко подържаната от обвинението квалификация на нарушенията, запълващи
бланкетната норма на чл.134 ал.3, пр.2, вр. ал.1, пр.2, т.2, вр. чл.129 ал.2,
вр. ал.1 от НК, съответства на изнесените от прокурора факти по отделните
обвинения, е въпрос по съществото на делото, на който решаващия съд дължи
произнасяне с крайния си съдебен акт.
Не се споделят от настоящата
инстанция и доводите на първата в проверявания акт, че правилното годно
формулиране на обвинението срещу подсъдимите, в случая се затруднява от липсата
на информация в обвинителния акт за това, кой изготвя графиците за извършване
на годишния обход на електропровода, за кой период всеки от подсъдимите е
посочен в този график и дали всички подсъдими са посочени заедно в графика за
извършването на обхода; от липсата на твърдения за екипировката, с която е бил
облечен пострадалия К. към момента на инцидента; за качеството, в което
пострадалия Т. Т. се е намирал в процесната нива преди злополуката. Според
въззивният съд, изложените на л.3 и л.4 от обвинителния акт фактически
твърдения, относно периодичността и начина на провеждане на обходите на
електропровода, и задълженията на подсъдимите в тази връзка, са достатъчни за
очертаване на рамките, в които следва да се развие процеса на доказване и
осъществяването на правото на защита на подсъдимите. Именно с оглед тази
процесуална роля на обвинителния акт, съставът на СОС прецени за налична в
достатъчна степен и материализираната в коментирания процесуален акт на БРП
информация, относно причините, поради които пострадалите се намирали в
процесния имот, действията и поведението им – виж л.5, последен абзац до л.8 от
обвинителния акт. Непълнотата и
противоречието в доказателствата, събрани в досъдебната фаза /в случай, че
решаващия съд намери за налични такива/ следва да бъдат преодоляни в хода на
съдебното следствие, като съдът извърши необходимите действия за разкриване на
обективната истина по свой почин или по искане на страните.
Извън гореизложеното, въззивната
инстанция следва да отбележи, че не констатира допуснати, както в хода на
досъдебната фаза на настоящия процес, така и при изготвянето на крайния за тази
фаза процесуален акт, съществени процесуални нарушения, които да ограничават
правата на подсъдимите или на пострадало от престъплението лице. Внесеният в РС
Б. обвинителен акт отговаря на изискванията, визирани в чл.246 от НПК и не се
наблюдават отклонения от предписанията, дадени с ТР № 2/2002 г. на ОСНК.
С
оглед на всичко гореизложено въззивният съд приема, че атакуваното определение
е незаконосъобразно, доколкото първоинстанционния съд неправилно и в
противоречие със закона е приел наличие на допуснати на досъдебното
производство съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на
процесуалните права на обвинените лица, предвид на което на основание чл.249
ал.1 и 2, вр. чл.248 ал.1, т.3 от НПК е прекратил съдебното производство и
върнал делото на прокурора за отстраняването им. Ето защо, проверяваното по
въззивен ред определение на районния съд следва да бъде отменено и делото да
бъде върнато на същия съд за продължаване на производството по него, като се
проведе ново разпоредително заседание, в рамките на което първия съд следва да
се произнесе по направените искания за конституиране на страни в производството
и по всички други въпроси, подлежащи на обсъждане в разпоредително заседание,
съгласно чл.248 ал.1 от НПК.
Воден от горното, С. окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯВА протоколно определение от 15.03.2021
г. на Районен съд – гр.Б., постановено по НОХД № 289/2020 г. по описа на същия съд, с което на основание чл.249 ал.1 и
ал.2, във вр. с чл.248 ал.1, т.3 от НПК е прекратено съдебното производство по
посоченото дело и последното е върнато на Районна прокуратура – гр.Б. за
отстраняване на допуснати на досъдебното производство процесуални нарушения.
ВРЪЩА делото на Районен съд – гр.Б. за продължаване на
производството по него, от стадия на разпоредително заседание.
Определението не подлежи на касационна
проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/