Разпореждане по дело №195/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по искова молба на „Я. Т. Б.”ООД, ЕИК ., седалище и адрес на управление в гр.С., район „К. с.”, бул.”М.”№19 и съд.адрес в С., п.к.1606, ул.”Ш.П.”№10, срещу “.”ООД (G.e Е.), Г., А.,Т. Ке П. Д. Е. – развлекателно-туристическа дейност ООД, със съд.адрес:С., ул.”С.”№26, с пр. осн.чл.415,вр. с чл.422, ал.1, вр. с чл.625 и сл.от ГПК, чл.16, пар.1 и чл.17 от Регламент/ЕО/№1896/06г на Европейския парламент и съвета за създаване на процедура за европейска заповед за плащане.

Сочи се от ищцовата страна,че като регистрирана туроператор и туристически агент осъществява туристическа дейност.В тази връзка в края на 2010г по искане на ответното дружество, нерегистрирано като туроператор или турагент в България, ищцовото ООД осигурило пълно туристическо обслужване на 3 667 гръцки граждани. За периода 02.12.10 – 20.12.2010г туристите на ответника са настанявани в подробно изброени хотели в гр.Б..За осъществените услуги от ищеца са издавани ваучери, а в хотелите са съставяни списъчни състави (руминг листи) за настанените гости, подробно описани в исковата молба, като в приложената справка е посочен стойностния размер на всеки от ваучерите за престоя на туристите. За така реализираните сделки ищеца е издал ред данъчни фактури на ответника, три от които останали неплатени, а именно: данъчна фактура №2200/12.12.10г за сумата от 28 592,28лв(14 619 евро), данъчна фактура №2528/13.12.10г за сумата 27 086,29лв(13 489 евро) и данъчна фактура №2529/17.12.10г за сумата от 37 872,69лв(19 364 евро), като в приложената справка финансовите операции са подробно отразени. Твърди се, че управляващият ответното дружество поел ангажимента за погасяване на горните задължения и заминал за А., но безрезултатно.Въпреки опитите на ищеца в тази насока, вкл. и чрез РПУ- Б. и Посолството на Р Г., поддържа, че ответника не е изпълнил задължението си и понастоящем.Поради това инициирал производство по чл.625 ГПК пред БОС, по което длъжника възразил срещу вземането по предвидения за това ред.Ето защо за ищеца възникнал правен интерес да иска да се признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземане за следните суми: на сумата 28 592,28лв или нейната равностойност в евро от 14 619 главница по данъчна фактура №2200/12.12.10г за предоставени, но неизплатени услуги по настаняване, престой, нощувки на туристите на ответника в хотелите на Б. за периода 02.12.10 – 20.12.10г; на сумата 27 086,29лв или нейната равностойност в евро от 13 849 главница по данъчна фактура №2528/13.12.10г за предоставени, но неизплатени услуги по настаняване, престой, нощувки на туристите на ответника в хотелите на Б. за периода 02.12.10г – 20.12.10г и на сумата 37 877,69лв или нейната равностойност в евро от 19 364 главница по данъчна фактура №2529/17.12.10г за предоставени, но неизплатени услуги по настаняване, престой, нощувки на туристи на ответника в хотелите на Б. за периода 02.12.20-20.12.10г, като настоява да му се присъди законната лихва от подаване на молбата по чл.625 ГПК за издаване не европейска заповед за изпълнение по гр.д.№522/11г по описа на БОС до окончателното изплащане на задълженията, разноските от производството по чл.625 ГПК, както и платеното адвокатско възнаграждение.

В първоначалният си отговор ответника оспорва иска като неоснователен.Според договорните отношения между страните ищеца е дължал осигуряване качествена услуга и при наличието на рекламации от страна на гръцките туристи относно легловата база, храната и транспорта е следвало да положи дължимата грижа и да отстрани допуснатото некачествено изпълнение.Счита неизпълнение на това задължение за значително и равно на пълно неизпълнение, поради което и ответника не е платил исканите суми.

В допълнителната искова молба ищеца оспорва възражението на ответника, поддържа тезата си,в чиято подкрепа представя допълнителни доказателства и възразява срещу доказателствени искания на противната страна.

В допълнителния отговор ответника изразява становище единствено по доказателствените искания на ищеца.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на закона, доказателствата и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че ищцовото дружество е регистриран туроператор и туристически агент.

Според фактури №2200/12.12.10г, №2528/13.12.10г и №2529/17.12.10г ищцовото дружество е извършило за ответното следните услуги, както следва: хотелско настаняване в гр.Б. декември за сумата от 28 592,28лв; настаняване гръцки туристи 10-14.12.10г в изброените хотели срещу сумата 27 086,29лв и настаняване на гръцки туристи и туристическо обслужване на 15-20.12.2010г в описаните хотели за сумата от 37 872,69лв. И трите фактури съдържат подписи единствено от страна на ищеца без такива на ответника.

Според съдебно-счетоводната експертиза в счетоводството на ищеца са осчетоводени общо 12 броя фактури сред които и горните три(вж.справка №01). По някои от тях има извършени плащания, за разлика от процесните, по които вещото лице не е констатирало осчетоводени такива. Горните три фактури, наред с останалите са включени в дневниците за продажби на ищеца за декември 2010г, съответно с №№22,26 и 39. Освен това са включени в „Хронологичен регистър” на сметка 411 Клиенти за периода 01.12.2010г – 31.01.11г в статии съответно 409,272 и 277. Цялата им фактура стойност, възлизаща общо на 93 551,26лв е осчетоводена като задължение на „Групскейп”ООД. Вещото лице изрично сочи, че цените в спорните фактури са формирани въз основа на броя туристи по издадените ваучери(вж. ваучерите), хотелите в които настанени, датите и броя на нощувките и общата цена на услугите.

По делото е представена разпечатка на електронна кореспонденция, водена според ищеца с ответната страна, в която последния оспорва участието си.

Видно от приложените по делото материалите по ч.гр.д.№522/11г по описа на ОС-Б., с молба за издаване на европейска заповед за плащане ищеца е поискал и респ. получил европейска заповед за плащане срещу ответника общо за сумата от 97 172,88лв, включваща главница, лихва и разноски от 3 621,62лв.В предвидения от закона срок и ред от длъжника е постъпило възражение, в което отрича дължимостта на посочените суми.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.422, вр. с чл.415 ГПК към който препращат правилата на чл.625 и сл. ГПК и Регламент (ЕО) №1986/06г, дава възможност на кредитора да установи по съдебен ред съществуването на вземането си спрямо длъжника.

От събрания доказателствен материал не се доказа по категоричен начин наличието на твърдения от ищеца писмен договор, на който основава вземането си в посочените размери по трите фактури.Изричните признания на ищеца(вж. молбата от 28.11.12г на л.227 и становището в с.з. от 08.05.13г), че липсва такъв подписан от ответника обосновават в нужната степен този извод и изключват приложението на чл.161 ГПК, въпреки предупреждението към ответника с определение №540/15.02.13г. Тезата на ответника(вж. първоначалният му отговор от 29.10.12г), за отсъствието на качествено изпълнение от ищеца позовавайки се на договорните отношения между тях, преценявана по реда на чл.175 ГПК не носи белезите на признания на неизгодни за страната факти, поради отсъствие на конкретика досежно съществените елементи на договора.

Само това е достатъчно за неоснователността на исковата претенция. За пълнота обаче следва да се отбележи и следното:

Представените три фактури №№ №2200/12.12.10г, №2528/13.12.10г и №2529/17.12.10г не са достатъчни, за да се счете че материализират договора за туристическа услуга, явяващ се разновидност на договора за изработка по см. на чл.258 и сл. ЗЗД, тъй като не съдържат волеизявление на ответника, респ. изразено от него съгласие. Освен чисто счетоводните си функции, фактурите като частен свидетелстващ документ могат да изпълнявата и други функции – удостоверяват както сключване на описания договор, така и изпълнение задълженията по него от ищеца за предоставяне на туристическите услуги щом са изрично посочени, на само ако фактурите са двустранно подписани. В случая обаче и трите фактури са издадени от ищеца и съдържат единствено подпис на негов представител, без такъв на ответника, чрез който да се обективира положителното волеизявление на “.”ООД. Липсват и конклудентни действия, индициращи съгласието при реализирането на отношенията от страна на ответника, по поддържания договор за туристически услуги, които да подкрепят ищцовата теза(вж.Р1801/01г,І ГО; Р96/09г, І ТО; Р46/09г, ІІ ТО;42/10г, ІІ ТО; Р23/11г,ІІ ТО и др. на ВКС).Частичните плащания доколко са налице(вж. констатациите на вещото лице) касаят вземания по други фактури. При това положение дори процесните фактури да се приеме че съдържат всички изискуеими от закона съществени елементи, то впредвид неподписването им от страна на ответното дружество, не доказват постигнато между страните съгласие, досежно задължаването на ищеца да извърши описаните в тях услуги, възложени му от ответника за претендирания период, срещу заплащането от негова страна съответно 28 592,28лв по ф-ра №2200/12.12.10г, 27 086,29лв по ф-ра №2528/13.12.10г и 37 872,69лв по ф-ра №2529/17.12.10г,с вкл.ДДС.

Редовно воденото счетоводство на ищеца(вж. съдебно-счетоводната експертиза) не е в състояние да промени горните изводи. Това е така,понеже доказателствената сила на счетоводните книги по арг. на чл.55, ал.1 ТЗ и чл.146 ГПК е производна. Неподписването от ответника на процесните фактури, респ. отсъствието на данни за осчетоводяването им от отвтеника, препятстват положителния извод за наличието на твърдяната търговска сделка между страните.Поради това и включването им в дневника за покупко-продажба за декември 2010г,а също и в „Хронологичният регистър” по сметка 411 Клиенти за периода 01.12.10г – 31.01.11г в съответните статии,не подкрепя ищцовата теза.

Не внасят промяна и представените ваучери, понеже по силата на §1, т.11 от ЗТ(отм.) ваучера е документ, издаден от туроператор и удостоверява съществуването на договор между последния и туриста като потребител на туристическата услуга. В случая липсват данни ответника да е потребител на услугата в качеството си на турист. Освен това представените ваучери не разкриват съществените елементи на твърдения договор, респ. съгласието на двете страни.

Електронната кореспонденцията също не е състояние да подкрепи ищцовата теза.Освен че се оспори от ответника същата не съдържа ясни и категорични данни досежно съществените елементи на договора. Доколко се споменават клаузи от договор, то не е ясно дали имат отношение към поддържания от ищцовото дружество и процесните фактури.

Изтъкнатото по-горе препятства положителния извод за наличието между страните на договор за посредничество по см. на чл.49 ТЗ, в случай че правоотношението между тях се приеме за непокриващо белезите на договор за туристически услуги.

По изложените съображения, след като не се установи наличието на твърдения договор за туристически услуги с неговото пълно съдържание, правопораждащия юридически факт, на който ищеца основава вземането си в заповедното производство, се явява недоказан.Ето защо иска за признаване съществуване вземането му по трите фактури е неоснователен и следва да се отхвърли.

Доводите на ответника за некачествено изпълнение от страна на ищеца са неоснователни. Освен недоказването на договора във връзка с който са наведени, не се установи въобще наличието на такива.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на спора.

С оглед изхода на спора направените от ищеца разноски остават в негова тежест.

Разноски за ответника не следва да се присъждат, тъй като не са поискани.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на „Я. Т. Б.”ООД, ЕИК ., седалище и адрес на управление в гр.С., район „К. с.”, бул.”М.”№19 и съд.адрес в С., п.к.1606, ул.”Ш.П.”№10, срещу “.”ООД (G. Е.), Г., А., Т. Ке П. Д. Е. – развлекателно-туристическа дейност ООД, със съд.адрес:С., ул.”С.”№26, за признаване за установено съществуването на вземането му за следните суми: на сумата 28 592,28лв или нейната равностойност в евро от 14 619 главница по данъчна фактура №2200/12.12.10г за предоставени, но неизплатени услуги по настаняване, престой, нощувки на туристите на ответника в хотелите на Б.за периода 02.12.10 – 20.12.10г; на сумата 27 086,29лв или нейната равностойност в евро от 13 849 главница по данъчна фактура №2528/13.12.10г за предоставени, но неизплатени услуги по настаняване, престой, нощувки на туристите на ответника в хотелите на Б. за периода 02.12.10г – 20.12.10г и на сумата 37 877,69лв или нейната равностойност в евро от 19 364 главница по данъчна фактура №2529/17.12.10г за предоставени, но неизплатени услуги по настаняване, престой, нощувки на туристи на ответника в хотелите на Б. за периода 02.12.20-20.12.10г, ведно със законната лихва от подаване на молбата по чл.625 ГПК за издаване на европейска заповед за изпълнение по гр.д.№522/11г по описа на БОС до окончателното изплащане на задълженията, разноските от производството по чл.625 ГПК и настоящият процес.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред САС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: