Р Е Ш Е Н И Е № 563
гр.Пловдив, 10.06.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, Х-ти състав, в публично заседание на двадесет и първи май две хиляди
и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна
Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 659/2020г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Професионална гимназия по селско стопанство с.***,
чрез пълномощника адв.И.Х. срещу решение № 64/07.01.2020г. по гр.д. №
10039/2019г. по описа на РС Пловдив VІІІ граждански състав, с което е призната
за незаконна и е отменена Заповед № РД-06-726/17.05.2019 г. на Директора на
Професионална гимназия по селско стопанство – с. ***, ЕИК *********,
представлявана от Директора Й. И.С., с която на основание чл.188, т.1 от КТ и
при спазване на изискванията на чл.189, чл.193, чл.194 и чл.195 от КТ, е било
наложено дисциплинарно наказание “Забележка” на Д.А.С., ЕГН **********.
Решението
се обжалва изцяло.
Жалбоподателят Професионална
гимназия по селско стопанство с.*** навежда
доводи че решението е неправилно, незаконосъобразно и
противоречиво. Сочи се, че не е ясно дали първостепенният съд приема, че е
налице нарушение на трудовата дисциплина или че не е налице нарушение.
Евентуално се обсъжда само тежестта на нарушението. Сочи се, че съдът не е
изследвал обемът на трудовите задължения на С., които са ясни от длъжностната
му характеристика. Твърди се, че районният съд неправилно приема, че
въззиваемият като класен ръководител трябва да осъществява задълженията си по
време на учебните часове и занятия и да напуска работното си място и да обикаля
домовете на учениците, като се твърди, че са осигурени средства за това -
автомобил и парични средства, както и система за обход на учениците по
домовете. Сочи се, че е налице доказано нарушение на трудовата дисциплина и
работодателят бил длъжен да наложи наказание за това нарушение.
Подаден е в срок отговор на въззивната жалба от Д.С., с който жалбата се намира за неоснователна.
Иска се потвърждаване на решението по посочени в отговора доводи от материална
и процесуална гледна точка. Претендират се разноските по въззивното дело.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав,
след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при
дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната
жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, внесена
е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за
отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и
приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно
при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Предявен е иск с правно основание чл.357, ал.1 от КТ - за отмяна на дисциплинарно
наказание.
С обжалваното решение е прието за доказано, че ищецът
Д.С. работи по трудово правоотношение в
Професионална гимназия по селско стопанство с.***, от 2014 г., последно на длъжност “***“. С
процесната заповед, която ищецът е отказал да получи на 17.05.2019 г. и това
обстоятелство е удостоверено с имената и подписите върху самата Заповед на
трима свидетели, присъствали на отказа, на основание чл.188, т.1 от КТ и при
спазване на изискванията на чл.189, чл.193, чл.194 и чл.195 от КТ, на Д.С. е
било наложено дисциплинарно наказание „Забележка“. Като конкретни причини за
издаването й, в Заповедта е посочено, че на 16.05.2019 г. в качеството си на
класен ръководител Д.С. не е осигурил присъствие на учениците от ІХ А клас. РС
Пловдив приема, че от събраните по делото писмени доказателства и показанията
на разпитаните по делото свидетели П.К. и В.З., ищецът Д.С. редовно е
изпълнявал задълженията си да следи кои от учениците, на които е класен
ръководител, отсъстват от учебни занятия и е предприемал необходимите действия
да информира както ръководството на училището, така и родителите на
отсъстващите ученици.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е ясно дали
първостепенният съд приема, че е налице нарушение на трудовата дисциплина или
че не е налице нарушение и евентуално се обсъжда само тежестта на нарушението.
Видно от мотивите на решението РС Пловдив приема, че Д.С. редовно е изпълнявал
задълженията си и не е извършил нарушение на задълженията си. От друга страна в
решението си първата инстанция допуска, че дори да се приеме, че
неявяването в училището на учениците, на които Д.С. е класен ръководител, се
дължи на допуснати от него нарушения на трудовата дисциплина, предвид характера
и тежестта на извършеното от ищеца, обстоятелствата, при които е извършено, и
поведението на ищеца, съдът намира, че наложеното дисциплинарно наказание е
несъразмерно на тежестта на извършеното от ищеца нарушение на трудовата
дисциплина. Тоест ПРС не приема наличие на дисциплинарно нарушение извършено
учителя С., от друга страна хипотетично разсъждава върху тежестта на евентуално
допуснатото нарушение на трудовата дисциплина. Второто съждение на съда за
евентуалното нарушение на С. и неговата тежест е било напълно безсмислено да се
обсъжда в решението, доколкото съдът приема, че такова нарушение не е
извършено. Въззивният съд напълно приема първото съждение на РС Пловдив за
липса на дисциплинарно нарушение извършено от ищеца.
В тази насока неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че ПРС не е изследвал обемът на трудовите задължения на С., които са ясни от
длъжностната му характеристика и неправилно се приема, че въззиваемият като
класен ръководител трябва да осъществява задълженията си по време на учебните
часове и занятия и да напуска работното си място и да обикаля домовете на
учениците. Дисциплинарното наказание на С. е наложено с горната Заповед №
РД-06-726/17.05.2019 г. на Директора на Професионална гимназия по селско
стопанство – с. ***, защото не е осигурил присъствието на учениците от ІХ-ти А
клас в учебен час на 16.05.2019г. В длъжностната характеристика на класния
ръководител т.17-т.19 от последната /л.52/ подобно задължение на класния
ръководител не е изрично предвидено, като същият има задължения по контрол за
редовното посещение на учениците в час и следене и отговаряне за редовното
присъствие и дисциплината в час. Такъв термин „осигурява присъствието“ липсва и
в Правилника за вътрешния трудов ред на гимназията /л.122-139/. Единственото
споменаване на това задължение е в Правилника за дейността на училището /л.103,
чл.80 т.22/. Ето защо подобно задължение
изобщо не е предвидено в длъжностната характеристика на работника. А това което
е записано в Правилника за дейността на училището относно задълженията на
класния ръководител, ако се схване като отговорност за буквално физическо
довеждане на учениците в училище и държането им в час, в това число и против
тяхното желание е просто неосъществимо по законов ред от един учител. Ако
работодателят е имал нещо друго предвид относно тълкуването на деянието
наречено от него „не е осигурил
присъствието на учениците“, то е следвало да го обясни по-ясно в заповедта си,
което не е сторено от него. Ето защо ищецът С. не е извършил нарушение на
трудовите си задължения и не носи дисциплинарна отговорност за вмененото му
деяние. Ето защо първоинстанционното решение е
правилно и законосъобразо и следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото право на разноски
се поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно на уважената,
респективно отхвърлената част от предявената претенция. Ето защо в полза на въззиваемия С. следва да се присъдят разноски на
основание чл.78 ал.1 от ГПК за направените разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивния съд в размер на 300 лева. Неоснователно е възражението
за прекомерност на адвокатския хонорар, направено от жалбоподателя, защото
същото е и без това минимално, а и казуса не е елементарен от фактическа и
правна страна.
Мотивиран
така съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 64/07.01.2020г. по гр.д. № 10039/2019г.
по описа на РС Пловдив, VІІІ граждански състав.
ОСЪЖДА Професионална
гимназия по селско стопанство – с. ***, ЕИК *********, представлявана от
Директора Й.И.С. да
плати на Д.А.С., ЕГН **********,***,
офис 204, адв. И.Ш. разноските
пред въззивната инстанция в размер на 300 лева за платено адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.