ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 250
гр. Пазарджик, 01.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на първи юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Гражданско дело №
20215200100788 по описа за 2021 година
Производството е по реда чл.230, ал.1 ГПК и чл. 130 ГПК.
Настоящото дело е образувано по исковата молба на „Б. Д." ЕАД ЕИК
***, чрез юрисконсулт Л.Д. М. срещу Ц.. Т. В., ЕГН **********, с която са
предявени осъдителни искове по реда на чл.430 ТЗ от ТЗ, за присъждане на
следните суми: 35 841,37лв. – главница; 1 575,96 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 10.12.2018 г. до 22.04.2019 г.; 89,58 лв.,
представляваща общ размер на обезщетение за забава за периода от
10.12.2018 г. до 22.04.2019 г.; 120,00 лв. - разходи за изискуемост; законната
лихва върху главницата от 23.04.2019 г. до изплащане на вземането.
В постъпилия отговор по чл.131 ГПК ответницата е развила подробни
аргументи за недопустимост на претенцията с твърдения, че в производството
по ч.гр.д. № *** г. по описа РС – П., след подадено заявление по реда на
чл.417 ГПК, за исковите суми в полза на банката вече били издадени заповед
за незабавно изпълнение (ЗНИ) №*** г. и изпълнителен лист (ИЛ) № *** г.,
които към настоящия момент не са обезсилени. Било образувано и
изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Г. З., което все още било висящо и
по него се извършвали изпълнителни действия. Затова и според ответника
кредитора не разполагал с правен интерес от предявяване на осъдителен иск
за същите вземания, по отношение на които вече се е снабдил със ЗНИ и ИЛ,
като при депозирано възражение по чл.414 ГПК, следвало да осъществи
защитата си посредством специалния иск по чл. 422 ГПК.
1
По делото е изискано и приложено копие от развилото се заповедно
производство по ч.гр.д. № *** г. на РС-П., от което е видно, че действително
за сумите, предмет на настоящата осъдителна претенция в полза на ищцовата
банка е била издадена ЗНИ от 02.03.2019 г. по реда на чл. 417 ГПК, както и
ИЛ от 03.05.2019 г. Видно е също и че след получаване на ПДИ по
изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Г. З., от ответника – длъжник е
подадено възражение по чл.414 ГПК, а на заявителя е указано в едномесечен
срок да предяви претенцията си по реда на чл.422 ГПК. За удостоверяване на
последното обстоятелство пред заповедния съд е представено доказателство,
а именно копие на ИМ с вх. № 328/27.05.2021 г., подадена от депозирана
също пред РС-П..
Изискан е и крайният съдебен акт в производството по предявения иск
по чл.422 ГПК, а именно Определение № *** г. по гр.д. № *** г. на РС-П., от
който е видно, че исковата молба на банката е била върната на основание
чл.129, ал.3 ГПК, а производството - прекратено. Определението е влязло в
сила, считано от 25.11.2021 г., след който момент по същото дело не са били
постановявани други съдебни актове.
С определение № 174/15.04.2022 г. съдът е оставил без движение ИМ, с
указания до ищеца в едноседмичен срок да обоснове правния си интерес от
завеждане на предявената осъдителна претенция предвид обстоятелството, че
издадената ЗНИ в производството по ч.гр.д. № *** г. на РС-П. по отношение
на същите искови вземания, макар и нестабилизирана, формално продължава
да съществува в правния мир.
Постъпила е молба с вх. № 2680/27.04.2022 г. от ищеца, в която е
поискано спиране на настоящото дело на основание чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК.
Като причина за това е посочено, че с нарочна молба, приложена към
искането, заявителят е поискал от заповедния съд обезсилване на издадените
ЗНИ и ИЛ относно въпросните искови суми. Молбата е удовлетворена, като с
Определение № 214/16.05.2022 г. производството по настоящото делото е
спряно до приключване на произнасянето на сезирания РС-П..
Същевременно от настоящата инстанция служебно са изискани данни
както от заповедния, така и от исковия съд (по гр.д. № *** г. и гр.д. *** г.на
РС-П.), за това дали има постъпили входящи документи от „Б. Д.“ АД, в т.ч.
съдържащи искания за обезсилване на издадената ЗНИ. В отговор е
2
депозирано писмо вх. №3458/27.05.2022 г. от РС-П., с което се уведомява
съда, че след издаването на ЗНИ и ИЛ в производството по ч.гр.д. № *** г., по
същото делото не е постъпвало искане от заявителя „Б. Д.“ за обезсилването
им. С писмото още се уведомява окръжния съд, че входящи документи с
подател „Б. Д.“ АД не са постъпвали също и по исковото гр.д. № *** г. на РС-
П..
Настоящия състав, след като съобрази изложеното до тук намира, че
производството следва да бъде прекратено поради недопустимост на
претенциите.
Съображенията за това са следните:
Съобразно разрешенията, дадени с т.13 от ТР № 4 от 18.06.2014г.на
ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., доколкото в разглеждания случай РС-П.
е прекратил производството по специалния установителен иск по чл. 422
ГПК, то същият съд е следвало едновременно с това да обезсили издадените
ЗНИ от 02.03.2019 г. по реда на чл.417 ГПК, както и ИЛ от 03.05.2019 г. по
ч.гр.д. № *** г. Както се сочи в т.13 от ТР, компетентен да обезсили
заповедта за изпълнение, издадена по чл.410 или по чл.417 ГПК, както и ИЛ
по чл.418 от ГПК при прекратяване на производството по чл.415 ГПК,
съответно по чл.422 ГПК, е съдът в исковото производство, постановил
определението за прекратяване. Видно е, че това не е било сторено нито
заповедния, нито от исковия съд, прекратил производството по чл.422 ГПК,
поради което издадената ЗНИ по отношение на процесните вземания, макар и
нестабилизирана, формално е продължила да съществува в правния мир.
Съдът съобрази в този смисъл, че осъдителния иск за вземане, предмет
на издадена заповед по чл.417 ГПК, е допустим само след обезсилване на
същата по предвидения процесуален ред, тъй като при наличие на издадена
ЗНИ, защитата на вземането е възможна единствено чрез иска по чл.422 ГПК.
До момента, в който ЗНИ не бъде обезсилена, осъдителният иск относно
същото вземане се явява недопустим и само в случай на обезсилване на ЗНИ,
за кредитора би съществувал правен интерес да предприеме защитата на
вземането си чрез предявяване на осъдителна претенция.
Както става ясно и от постъпилото писмо на РС-П., въпреки изрично
предоставената възможност, ищецът не е предприел необходимите
процесуални действия, за да обоснове и аргументира правния си интерес от
3
водене на предявения осъдителен иск. Затова и според съда, на този етап
предявяването на такава претенция за процесните задължения се явява
недопустимо и производството по делото следва да бъде прекратено.
Водим от изложеното и на основание чл.230, ал.1 ГПК и чл. 130 ГПК
Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 788/2021 г. по описа на
ПЗОС, образувано по искова молба вх. № 4197/19.11.2021 г., предявена от „Б.
Д." ЕАД, ЕИК ***, против Ц.. Т. В., ЕГН **********, поради
недопустимост на предявените искове и ВРЪЩА исковата молба на
ищеца.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Пловдивски Апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
4