№ 471
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря С.А В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110171668 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405 от КЗ от ищеца Б. И. В. срещу
ответника „З.Д.Е.И.“ АД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 1250 лева
предявена като частичен иск от вземане в размер на 6000 лева, представляващо
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „A-ПЪЛНО КАСКО“,
обективирана в застрахователна полица ..., сключена между ищеца Б. И. В. и ответника
„З.Д.Е.И.“ АД, дължимо вследствие настъпване на застрахователно събитие, станало на
08.08.2021 г., около 22 часа в гр. София, на бул. „Петър Дертлиев“, при движение на
застрахования лек автомобил марка „Ауди“, модел „С3 Куатро“, с рег. № ..., от бул. „Царица
Йоанна“ към бул. „Сливница“, на входа на намираща се бензиностанция „Шел“, в резултат
на което са причинени щети в предната част на автомобила, ведно с обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата
молба в съда - 14.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител адв. Я. Д. твърди, че е
застрахован при ответника по застраховка „А ПЪЛНО КАСКО“, обективирана в
застрахователна полица .... В срока на действие на застрахователната полица, на 08.08.2021
г., при управление на застрахования автомобил марка „Ауди“, модел „С3 Куатро“, с рег. №
..., от бул. „Царица Йоанна“ към бул. „Сливница“, на входа на намираща се бензиностанция
„Шел“, поради моментна загуба на контрол над управлявания автомобил, реализира ПТП
като се удря в бетонен зид и бензинова колонка, в резултат на което са причинени щети в
предната част на автомобила. Застрахователят бил уведомен за застрахователното събитие и
на автомобила са извършени огледи на 11.08.2021 г. и 25.08.2021 г. по щета № **********,
но до настоящия момент не е извършено плащане – напротив с уведомление от 07.09.2021 г.
е получил отказ на основание чл. 23, ал. 1, т. 4 от ОУ – изключен риск груба небрежност,
1
както и повторен отказ. Сочи, че има право да получи обезщетението в размер на 6000 лева,
от което предявява само част. Ето защо прави искане съдът да осъди ответника да му
заплати исковата сума ведно с обезщетение за забава от исковата молба до окончателното
изплащане на вземането. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Не
възразява за разноските на насрещната страна. В представените по реда на чл. 149, ал. 3
от ГПК писмени бележки прави доказателствен анализ като твърди, че не се установява да е
налице изключен риск, евентуално, че не е налице груба небрежност. Излага доводи по
дължимостта на законната лихва от датата на увеличението на иска по чл. 214 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника, който оспорва претенциите по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП
като твърди, че водачът на лекия автомобил е развил скорост над разрешената, което не
отговаря на подадената от него декларация, а загубата на контрол над автомобила се дължи
на „дрифт“, което представлява проява на груба небрежност. Позовава се на изключен риск
по чл. 6, ал. 1, т. 25. от ОУ – проявена груба небрежност от водача. Евентуално прави
възражение за намаляване на размера на дължимото обезщетение на основание чл. 395 от
КЗ. Освен това твърди, че тъй като обстоятелствата във връзка с ПТП не са декларирани
точно е налице основание за отказ по чл. 21, ал. 1, т. 4 от ОУ. Възразява, че ако се установи,
че е налице тотална щета, следва да се приспадне стойността на запазените части. Възразява,
че от обезщетението следва да се приспадне и размера на незаплатени премии по трета и
четвърта вноска от застраховката в общ размер на 229,50 лева. Оспорва акцесорната
претенция за лихва за забава, в това число и върху допуснатото увеличение. Прави искане
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от
ГПК. Възразява за прекомерност на разноските на ищеца.
С определение от 10.10.2022 г., постановено по делото, съдът е допуснал, на
основание чл. 214 от ГПК, увеличение на предявения частичен иск до пълния заявен от
ищеца размер от 5539,50 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на исковата молба в съда - 14.12.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405 от КЗ, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5539,50 лева, представляваща
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „A-ПЪЛНО КАСКО“,
обективирана в застрахователна полица ..., сключена между ищеца Б. И. В. и ответника
„З.Д.Е.И.“ АД, дължимо вследствие настъпване на застрахователно събитие станало на
08.08.2021 г., около 22 часа в гр. София, на бул. „Петър Дертлиев“, при движение на
застрахования лек автомобил марка „Ауди“, модел „С3 Куатро“, с рег. № ..., от бул. „Царица
Йоанна“ към бул. „Сливница“, на входа на намираща се бензиностанция „Шел“, в резултат
на което са причинени щети в предната част на автомобила, ведно с обезщетение за забава в
2
размер на законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба в
съда - 14.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
По предявения иск с правно основание чл. 405 от КЗ в тежест на ищеца е да докаже
възникване на валидно застрахователно правоотношение; настъпване в срока на
застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи
риска, причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди и техния
размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже твърденията си,
че водачът е действал при груба небрежност, поради което е налице изключението, въз
основа на което отказва плащане; че застрахованият е декларирал неточно данните във
връзка с ПТП; стойността на запазените части, които следва да се приспаднат; размера на
неплатените вноски по полицата и положителният факт на погасяване на дълга.
Безспорно установено по делото е, че между страните е сключен валиден
застрахователен договор, че към застрахователното правоотношение приложение намират
представените от ответника ОУ, подписани от ищеца, в срока на действие на който е
настъпил покрит риск - ПТП, вследствие на който са нанесени вреди по превозното средство
в предната част на автомобила, както и че ищецът е предявил претенция за плащане на
застрахователното обезщетение, по която е постановен отказ на описаното основание от
приложимите ОУ.
Чрез неоспорения констативен протокол № 1818471 от 08.08.2021 г., съставен от
органите на МВР в кръга на възложените им служебни задължения, се установяват
участниците в станалото ПТП, фактическата обстановка (в това число наличието или
липсата на следи от ПТП), установена при посещение на органите на реда, както и
причинените имуществени вреди. Съставеният официален свидетелстващ документ по
силата на чл. 179, ал. 1 от ГПК обвързва съда с материална доказателствена сила относно
авторството на материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното лице-
съставител и относно самото удостоверително изявление-обстоятелствата, които са
установени от него и волеизявленията, които са извършени пред него.
От констативния протокол, акта за установяване на административно нарушение №
410745 от 08.08.2021 г., подписан без възражения и декларацията от 08.08.2021 г. от водача
на МПС, подписана на основание чл. 21, ал. 1, т. 6 от ОУ (лист 48), в която е заявил, че е
изгубил контрол върху МПС по невнимание, както и от констатациите на САТЕ, изготвена
от вещото лице инж. Й. Й., показаният на разпитаните свидетели П. Л. П. и Р. И. Р.,
преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК (свидетелите са възприели
непосредствено местоположението на автомобила и вредите, причинени вследствие на ПТП
непосредствено след удара), на които съдът дава вяра като обективни и кореспондиращи със
събраните по делото доказателства, както и от извършения по реда на чл. 204 от ГПК оглед
на видеозапис, се установява следният механизъм на ПТП: на 08.08.2021 г., около 22,05
часа, в гр. София, при сухо време, лек автомобил марка „Ауди“, модел „С3 Куатро“, с рег. №
..., управляван от водача Б. И. В., се движел по бул. „Петър Дертлиев“, в най-дясната пътна
3
лента, с посока на движение от бул. „Царица Йоанна“ към бул. „Сливница“ със скорост
(около 50 км/час - лист 97). На входа на бензиностанция „Шел“, водачът губи контрол над
управлявания от него лек автомобил, поради което реализира ПТП в бетонна стена,
приплъзва се, вследствие на действащите инерционни сили се завърта странично, обратно на
часовниковата стрелка, изминава 34 метра, удря се с лявата си страна в бензиноколона № 1
и се установява на място.
От разясненията на вещото лице, дадени в открито съдебно заседание при
изслушване и приемане на заключението, се установява, че разстоянието между бетонната
стена и бензиноколонката може да бъде изминато при скорост на движение между 50-60
км/час, тъй като се касае до плъзгащ удар, при който скоростта намалява и превозното
средство се отклонява, което води до възможност за изминаване на значително по-голямо
разстояние от опасната зона за спиране от 39 м., изчислена при условията на предприето
аварийно спиране чрез задействане на спирачната уредба на автомобила от страна на водача,
когато автомобилът спира с максимално спирачно закъснение.
От заключението на вещото лице по САТЕ, разясненията, дадени в открито съдебно
заседание, показанията на свидетелите, констатациите на служителите, посетили мястото на
ПТП, както и декларацията от ищеца, която следва да бъде ценена с висока доказателствена
стойност като установяваща неизгодни за страната факти, се установява, че причината за
настъпване на ПТП са субективните действия на водача на МПС, тъй като по делото липсват
каквито и да било данни за внезапно възникнала техническа неизправност на автомобила, в
това число и заявени от водача пред органите на МВР. Напротив, установено е, че водачът
не е оспорил съставения му АУАН и е потвърдил констатациите от протокола за ПТП
писмено пред застрахователя.
С оглед изложеното съдът намира, че се установи противоправност в поведението на
водача на МПС, изразяваща се в това, че водачът е извършил две нарушения на правилата за
движение по пътищата при форма на вина непредпазливост – не е контролирал
непрекъснато управляваното от него моторно превозно средство – чл. 20, ал. 1 от ЗДвП,
освен това се е движел с несъобразена скорост по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Според
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват, а разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП предвижда, че водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие, като двете нарушения не се изключват взаимно (Решение № 192
от 31.10.2016 г. по н. д. № 700/2016 г. на III НО на ВКС). Доколкото обаче, по делото, не се
установява водачът да е управлявал МПС със скорост над разрешената – нарушение по чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, спорен по делото е въпросът представлява ли нарушението на правилата
за движение груба небрежност, обосноваваща приложение на чл. 6, ал. 1, т. 25 от ОУ.
Извършено при груба небрежност е това нарушение, което е в пряка причинна връзка
с увреждането и при което виновното лице не е положило грижа, каквато и най-небрежният
4
би положил в подобна обстановка, а конкретният принос се преценява във всеки случай,
съобразно всички установени релевантни обстоятелства (Решение № 33 от 12.04.2018 г. по
гр. д. № 2292/2017 г. на III ГО на ВКС). В случая не се установи водачът на МПС да е
извършил конкретни действия или бездействия, обосноваващи извод, че е проявил груба
небрежност при управление на лекия автомобил, тъй като по делото не се установява без
съмнение, че ищецът е управлявал МПС със скорост над разрешената за конкретния пътен
участък, както и че е извършил конкретни рискови маневри (дрифт), които са довели да
загуба на управление на МПС, както твърди ответника, поради което възражението му за
приложение на чл. 6, ал. 1, т. 25 от ОУ е недоказано.
Съгласно чл. 408, ал. 1 от КЗ застрахователят може да откаже плащане на
обезщетение само: 1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице,
което има право да получи застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване
на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното
обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение на задължение по застрахователния
договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя,
било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със закон.
В хипотезата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ, на която ответникът се позовава,
застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, когато е налице неизпълнение на
задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с
оглед интереса на застрахователя , било е предвидено в закон или в застрахователния
договор и е довело до възникване на застрахователното събитие (Решение № 105 от
11.07.2017 г. по т. д. № 1325/2016 г. на ВКС, I т. о., Решение № 185 от 05.03.2014 г. по т. д.
№ 350/2012 г. на ВКС, I т. о., Решение № 49 от 29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на ВКС,
I т. о., Решение № 2 от 20.05.2013 г. по т. д. № 1031/2011 г. на ВКС, I т. о. и др.) . В тази
хипотеза е необходимо ответникът-застраховател да установи, че между неизпълнението на
задължението по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на
застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, съществува пряка причинно-
следствена връзка.
Според настоящия състав на съда, по делото не се установява твърдяното
неизпълнение на задължението по чл. 21, ал. 1, т. 6 от ОУ и чл. 23, ал. 1, т. 4 от ОУ от страна
на ищеца, тъй като описаната в декларацията на лист 48 и представения от ответника АУАН
фактическа обстановка, кореспондира в цялост с установения по делото механизъм на ПТП,
поради което ищецът не е въвел застрахователя в заблуда. Ето защо, липсата на една от
кумулативните предпоставки за освобождаване на застрахователя от задължението да
изплати обезщетение е достатъчно основание да се приеме, че предявеният иск е доказан по
своето основание.
От изслушаното и прието по делото заключение на САТЕ, изготвена от инж. Й. Й., на
което съдът дава вяра като обективно и безпристрастно, се установява, че действителната
стойност на увреденото МПС, след приспадане на уврежданията към момента на сключване
5
на застрахователния договор, изчислена по средна пазарна цена към датата на
застрахователното събитие, е по-ниска от стойността, необходима за неговото
възстановяване, поради което е налице тотална щета. Според експерта, размерът на
обезщетението за лекия автомобил при условията на тотална щета и след приспадане на
запазените част е 5769 лева, поради което искът следва да се уважи до предявения размер от
5539,50 лева, след приспадане на задължението за неплатените вноски по
имуществената застраховка, тъй като изпълнението на задължението за дерегистрация и
представянето на доказателства за това е без значение за основателността на претенцията за
обезщетение (така Решение № 4 от 02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на I ТО на ВКС и
Решение № 8629 от 17.12.2019 г. по гр. дело № 3889/2019 г. на СГС, ГО, II “Д“ въззивен
състав).
В тази връзка, обаче, неоснователна се явява, претенцията за обезщетение за забава в
размер на законната лихва от 14.12.2021 г. – до окончателното изплащане на вземането
върху цялата дължима сума, в това число върху увеличението. Според чл. 390, ал. 1 от КЗ
преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно
средство, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от ползвателя на
застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за
прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че
прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. Това условие за
плащане е поставено от законодателя по силата на закона, поради което и тъй като не са
представени доказателства за дерегистрация на автомобила, а и липсват твърдения в този
смисъл, обезщетението за забава ще се дължи от датата на представяне на застрахователя на
доказателства за настъпване на това обстоятелство.
По така изложените съображения съдът намира, че искът следва да бъде уважен в
пълния претендиран размер за главница, но искането за законната лихва от 14.12.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски има
ищецът.
Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 50 лева, 180,76 лева –
държавна такса върху увеличението, 200 лева – депозит за вещо лице. Същият е заявил и
претенция за разход за адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева, платени в брой
съгласно договор за правна защита и съдействие от 18.09.2021 г. и разписка, удостоверяваща
заплащане на сумата. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца съдът счита за неоснователно. Според чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата към спора редакция,
минималното възнаграждение с оглед цената на иска е 606,98 лева без ДДС, а
претендираното не надвишава необосновано минимума, поради което направеното от
ответника възражение за прекомерност е неоснователно, а на ищеца се дължат заплатените в
6
производството разноски за адвокат.
Ето защо, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се присъди общо
сумата от 1080,76 лева – разноски за тази инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.Д.Е.И.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., да
заплати на Б. И. В., ЕГН **********, с адрес в ..., на основание чл. 405 от КЗ, сумата в
размер на 5539,50 лева, представляваща застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „A-ПЪЛНО КАСКО“, обективирана в застрахователна полица ..., сключена
между ищеца Б. И. В. и ответника „З.Д.Е.И.“ АД, дължимо вследствие настъпване на
застрахователно събитие, станало на 08.08.2021 г., около 22 часа в гр. София, на бул. „Петър
Дертлиев“, при движение на застрахования лек автомобил марка „Ауди“, модел „С3
Куатро“, с рег. № ..., от бул. „Царица Йоанна“ към бул. „Сливница“, на входа на намираща
се бензиностанция „Шел“, в резултат на което са причинени щети в предната част на
автомобила, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за законната лихва върху пълния размер на
главницата от 14.12.2021 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, като неоснователна.
ОСЪЖДА „З.Д.Е.И.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., да
заплати на Б. И. В., ЕГН **********, с адрес в ..., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата
от 1080,76 лева - разноски за тази инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7