Решение по дело №157/2023 на Административен съд - Бургас

Производството се провежда по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Ищец е С.П.С., ЕГН:**********, задържан под стража в затвор Бургас. В производството ищецът участва лично и чрез лице, осъществяващо правна помощ – адвокат Д.С. ***.

Ответник е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието гр.София (ГДИН). Ответникът по иска е определен съобразно изискванията по чл.7 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Ответникът взема участие в производството чрез пълномощник – юрисконсулт М.Г..

Страна по делото е и прокурора, съобразно изискването на чл.286 ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Ищецът твърди, че изтърпява наказанието си в затвор Бургас, като за периода от 21.11.2022г. до 15.12.2022г. е имал значително влошаване на здравето. Постъпил е в УМБАЛ Бургас, във Второ ХО, за лечение на кръвоизлив на язва. Престоял в болничното заведение до 27.11.2022г. и след връщането му в затвор Бургас не получавал необходимото му и предписано лечение и терапия, въпреки неколкократно отправяните от С. до ръководството на затвора молби. По този начин престоят на ищеца в затвор Бургас през процесния период бил осъществен при условия, чрез които, според посоченото, ищецът е бил подложен на изтезания, жестоко и нечовешко отношение. Иска се съдът да осъди ответника да заплати на ищеца 10 000лв. обезщетение за причинените неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане. Сочат се доказателства.

Ответникът оспорва иска като неоснователен. Излага подробно становище, с което обсъжда оплакванията на ищеца по условията на престоя в затвор Бургас през процесния период. Прави възражение за липсата на вредоносен резултат, който да стои в причинно-следствена връзка с поведението на затворническата администрация. Излага доводи, че претенция по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС не може да бъде основана на пропуски в медицинското обслужване, тъй като работещите медицински лица в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода (и задържане под стража) не са административни органи и не осъществяват административна дейност. Обосновава довод, че доколкото има отклонения от надлежното третиране на лишения от свобода, те в съвкупността си не могат да обосноват извод за осъществяване на предпоставките по чл.3 от ЗИНЗС. Претенцията е за отхвърляне на иска и присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Представят се доказателства.

Прокурорът излага становище за неоснователност на иска. Не сочи нови доказателства.

Правното основание на иска е чл.284 вр. с чл.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Предявеният иск е допустим – предявен е от лице, търсещо защита на претендирано свое право на обезщетение, произтичащо от нарушение на правата му по чл.3 ал.2 от ЗИНЗС.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Следствените арести и затворите в страната са подструктури към Главна дирекция „ИН” към Министерство на правосъдието, имаща качеството на юридическо лице и отговаряща на изискванията на закона за ответник по предявения иск.

От справка (л.58), съставена от инспектор Режимна дейност при затвор Бургас се установи, че ищецът С. *** на 29.06.2022г., преместен от ареста към затвора, където е бил задържан от 03.10.2021г. С постъпването в затвора С. е разпределен на 05.07.2022г. във Втора СПС група (постоянно заключени помещения без право на участие в колективни мероприятия), тъй като е с мярка задържане под стража по НОХД № 665/2022г. на БОС, с обвинение за извършено престъпление по чл.116 ал.1 т.6 от НК.

Представена е епикриза изх. № 22195, издадена от началник отделение ІІ ХО на УМБАЛ Бургас АД, от която се установи, че ищецът С. е бил на лечение в това отделение на болницата – постъпил е на 21.11.2022г. и е изписан на 27.11.2022г. Постъпил е по спешност с оплаквания от изхождане червени, редки изпражнения с давност три дни, обща отпадналост, безапетитие. Отразена е констатация за стабилно-увредено общо състояние, мелена. Поставена е окончателна диагноза по епикризата - Ulcus duodni, Melaena. При направените изследвания е установено, че поради кръвозагубата на С. хемоглобина е бил на 25.11.2022г. 81 г/л, а на 27.11.2022г. е бил 101 г/л, при референтни стойности 140 г/л. Проведено е при болничния престой медикаментозно лечение при консервативна терапевтична схема. лицето е изписано с подобрение, без оплаквания. Посочено е в епикризата, че лицето следва да се яви при специалист на контролен преглед на седмия и тридесетия ден след изписването.

Като доказателства по делото са приложени документи относно проведените медицински изследвания, медицинските грижи и диети на С., прилагани при престоя му м затвора след изписването от УМБАЛ, в рамките на процесния период. Тези доказателства са изследвани и анализирани от вещото лице по назначената от съда съдебномедицинска експертиза, извършена от вещото лице д-р А.Н.. От заключението на вещото лице (л.109-112 от делото) се установи, че констатираното състояние на С. не е налагало хирургическа намеса и от тази гледна точка приемането му в ХО не е било наложително. Кървящата язва е довела до кръвозагуба (с давност три дена преди приемането в болницата) и това е причинило анемия, т.е. нисък хемоглобин в кръвта. Медикаментозно-диетраната терапия е довела до спиране на кървенето, при което е започнал процес на възстановяване на хемоглобина в кръвта към нормалните му стойности. След изписването на С. този процес е следвало да продължи, но при полагане на съответните медицински грижи, посочени в епикризата – посещение на ОПЛ за проследяване и продължаване на лечението в амбулаторни условия, както и за посочените по-горе два контролни прегледа при специалист. Вещото лице е посочило, че следболничните медицински грижи за С. е следвало по предписание на ОПЛ да включват медикаментозна терапия за заздравяване и регенерация на увредените тъкани в стомаха, довели до кръвоизлива, както и осигуряване на диета, съответна на заболяването. Установи се по делото, че спрямо С. е била прилагана през процесния период диета 5 на Певзнер, която е показана при чернодробни заболявания (но е сходна с тази, която е следвало да се приложи спрямо С.), както и че необходимото медикаментозно лечение не е било провеждано. Също така указаните два контролни прегледа при специалист не са били осъществени.

Наред с горните пропуски вещото лице в съдебно заседание е уточнило, че липсват данни кървенето да е продължило след изписването от болницата и не са настъпили усложнения или рецидиви.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Съгласно чл.284 ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3.

Съгласно чл.3 ЗИНЗС осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко и унизително отношение, като за такива нарушения се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия и обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Установените по делото факти сочат, че оплакванията на ищеца са основателни отчасти.

Неоснователни са оплакванията на ищеца, отнасящи се до периода на престой в УМБАЛ Бургас, а именно от 21.11.2022г. до 27.11.2022г. Липсват данни за лишаване от необходими медицински грижи за тоя период, а в заключението си вещото лице изрично е посочело, че именно тогава С. е получил адекватни на здравословния си проблем медицински грижи.

През процесния период в частта му от 28.11.2022г. до 15.12.2022г., С. наистина е бил лишен от необходими с оглед заболяването му медицински грижи – не са му били осигурени изрично посочените в епикризата три прегледа при лекар, в следствие на което не са му били осигурени и необходимите медикаменти, нито е било приложена правилната диета. Тези пропуски на затворническата администрация пряко са застрашили здравето, а при определени условия биха могли да застрашат и живота на лишения от свобода, както е посочило вещото лице. Касае се за жестоко отношение по смисъла на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС, както и за поставяне на С. в неблагоприятни условия за изтърпяване на задържането под стража, пораждащи чувство на страх и незащитеност. Въпреки липсата на рецидив на кръвоизлива С. е съзнавал сочената от лекуващите лекари необходимост от медицински прегледи, медикаментозна терапия и спазване на диета, съзнавал е риска от липсата на така очертаната медицинска грижа, отправял е апели към затворническата администрация тя да му бъде осигурена. Всичко това обективно е било способно и реално е създало чувство за страх и незащитеност по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗИНЗС, поради което се явява основание за присъждане на обезщетение по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС.

Същевременно съдът констатира, че вредите за С. не са били съществени. Установено е, че въпреки непредоставянето на необходимите медицински грижи, този пропуск по никакъв начин не е довел до влошаване на здравословното състояние на лишения от свобода. Напротив – данните по делото сочат, че възстановяването е протекло нормално, без усложнения. На практика вредите за ищеца са се ограничили единствено до страховете и притесненията му от настъпването на негативни последици за здравословното му състояние, каквито не са настъпили. Затова претенцията за обезщетение следва да се уважи до размер 200лв., като в останалата част до 10 000лв. следва да се отхвърли. Основателна е и претенцията за присъждане на законната лихва за забава върху присъдената главница заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане.

При този изход на спора, разноски в полза на ответната страна не следва да се присъждат, тъй като искът не е отхвърлен изцяло по смисъла на чл.286 ал.2 от ЗИНЗС. Приложима в случая е разпоредбата на чл.286 ал.3 от ЗИНЗС - ГДИН следва да заплати на съда служебно направените разноски по делото.

Мотивиран от горното Административен съд Бургас

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието гр.София, да заплати на С.П.С., ЕГН:**********, задържан под стража в затвор Бургас, сумата 200лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтекли от непредоставени необходими медицински грижи за периода от 28.11.2022г. до 15.12.2022г., заедно със законната лихва за забава върху тази главница от 05.01.2023г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до 10 000лв., както и за периода от 21.11.2022г. до 27.11.2022г.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София да заплати на Административен съд Бургас 792лв. разноски по производството.

ОТХВЪРЛЯ искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

Съдия: